Р Е Ш
Е Н И Е
№371
Гр.Нови
пазар,04.12.2017г.
Районен
съд Нови пазар в закрито съдебно заседание,проведено на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ДИАНА СЛАВОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.д.№138 по описа за 2017 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени
искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК във вр.с иск по чл.143 от СК,иск по
чл.149 от СК и иск по чл.127а ал.2 от СК
във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД,предявени от В.
Я.П. ,действаща като майка и законен представител на малолетното си дете
К.М. М. ,чрез пълномощника си адв.К.К. –АК В. против М.К.М..
Ищцата твърди,че с ответника заживели на
съпружески начала от 05.03.15г.до 31.08.16г.във В..На 16.01.2016г.се родил
синът им К.М. М..Родителите и на двамата живеели и работели във В. и известно
време ищецът и ответницата живеели при неговите родители,а после се изнесли на
квартира.Ответникът работел на автомивка,а ищцата се грижела за бебето им.От
03.03.2016г.до 2.08.2016г.тя и детето живели при нейните родители.През
09.2016г.страните се върнали в Б. заедно с детето и живели в гр.Д.,кв.П. до
10.11.2016г.,когато ищцата и ответникът се скарали и се разделили.От деня на
раздялата,само ищцата се грижела за
детето им,а ответникът не полагала никакви грижи по неговото отглеждане и
възпитание,не помагал с никакви средства за закупуването на дрехи,играчки и
храна,проявявал пълна незаинтересованост.
Понастояшем тя и детето живеели при
нейните баба и дядо по майчина иния в с.Ц.,ул.“***“№11,общ.Н..,които им
помагали във всяко отношение.Разполагали с добри жилищно-битови
условия.Родителите й й помагали финансово от В.,където работели.Те желаели
ищцата и детето Кирил да могат да ги посещават,но ответникът не давал нужната
декларация-съгласие за детето си.
Предвид гореизложеното,ищцата счита,че
има по-добри родителски качества и възможности да осигури подходящи условия и
грижи за интересите на детето им,поради
което,моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което постанови местоживеенето на малолетния К.М. М. да бъде при нея
и й бъде предодставено упражняването на родителските права спрямо него.Моли,на
ответника да бъде определен режим за лични контакти с детето както следва:всяка
първа и трета събота от месеца от 9 до 12 часа в присъствието на майката В.Я.П.
на обществено място,предвид малката възраст на детето,а след навършване на пет
годишна възраст –всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 18 часа .
Моли ,ответникът да бъде осъден да заплаща
на детето си Кирил,чрез нея,като негова майка и законен представител,ежемесечна
издръжка в размер на 105.00лв./за периода от 10.11.2016г.до 31.12.2016г./ и в
размер на 120.00лв.,считано от 01.01.2017г.до навършване на пълнолетие на
детето или на друга законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
Моли ,съдът да постанови заместващо
съгласие,с което ,тя да може да се снабди с необходимите документи,с които да
може тя и детето К. да пътуват в Европа,без изричното съгласие на бащата на
детето-ответника М.К.М..
В съдебно заседание,чрез пълномощника си
адв.К.,ищцата прави уточнение в предявения иск с правно основание чл.127а от СК,като моли съдът да постанови решение за заместващо съгласие детето да пътува
с майката от Б. до В. и обратно,като предлага два маршрута,през които да се
извършва пътуването:1/Б.-С.-Х.-С.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.-В. и 2/Б.-Р.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.- В..Моли
срокът ,за който да бъде разрешено пътуването на детето да бъде шест месеца в
рамките на календарната година докато детето К. започне училище,а след това
,периодът за пътуване на детето да бъде както следва- от 20.12. до 05.01. и
през летните ваканции,докато Кирил навърши пълнолетие.
Ищцата прави отказ от предявения иск за
присъждане на издръжка за минало време.,поради което съдът прекрати
производството по този иск /с правно основание чл.149 от СК/.
Ответникът,редовно призован на основание
чл.47 ал.1 от ГПК,не се явява,за да получи адресираните до него съдебни книжа.
Назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.С..Т.-ШАК е депозирала писмен отговор на
предявените искове.
Признава по допустимост предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК във вр.с иск по
чл.143 от СК,а по отношение на иска по чл.127а от СК във вр.чл.76 т.9 от ЗБЛД,намира същия за недопустим.
Претенцията по чл.127 ал.2 от СК счита за
основателна.
Оспорва иска за присъждане на издръжка за
минало време и счита,че следва да бъде присъдена издръжка само за бъдеще
време,начиная от предявяване на иска.Молят издръжката за бъдеще време да бъде
присъдена считано от завеждане на исковата молба -09.02.2017г- до навършване на
пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за изменението или
прекратяването на присъдената издръжка.
По иска с правно основание чл.127а ал.2
от СК ,ответникът,чрез назначения му особен представител адв.С.Т. счита,че същият е недопустим,доколкото за да
се предяви същия,следвало бащата да е отказал такова съгласие,съответно
–майката да го е поискала.В случая нямало доказателства за такова поискано
съгласие от страна на ищцата.В случай,че съдът приеме иска за допустим
,счита,че неговото евентуално уважаване следва да бъде преценено с оглед
интересите на детето и то според данните в конкретния случай.Изразява становище
за режима на лични контакти между бащата и детето,който евентуално да бъде
определен от съда.
Контролиращата страна ДСП Каолиново е
изготвила социален доклад по случая.
Контролиращата страна ДСП Д. е изпратила
уведомително писмо по делото,че поради трайно отсъствие на ответника от
постоянния му адрес,е налице обективна невъзможност за извършване на социално
проучване.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата В.Я.П. и ответникът М.К.М. са
родители на малолетното дете К.М. М. ,с ЕГН:**********,родено на ***г.във В../удостоверение
за раждане ,издадено въз основа на акт за раждане №***г.от Община Д.,обл.В., на
л.3 по делото,копие/.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели М. Т. М. и К. Н. Я. /майка на ищцата/,чиито показания съдът кредитира
с доверие като добросъвестно дадени,макар и отчитайки вероятната им
пристрастност с оглед крайния изход на делото /тези на св.Я./,се установява,че
страните по делото са заживели на семейни начала през 2015 година в
Англия,където са се намирали по това време ,заедно с родителите си.Първоначално
живели при родителите на мъжа,след това-през месец март 2016г.при родителите на
жената ,а в края на миналата година се върнали в Б. и се установили гр.Д.,като живели в жилището,собственост на
родителите на ищцата.Според св.Я.,чиито впечатления били предимно от
скайп-общуването помежду им, докато дъщеря й всеотдайно се грижела за внучето
,бащата на детето не му обръщал никакво внимание,когато то плачело.От дъщеря си
знаела,а това се твърди и от св.М.,на когото ищцата също споделила,че
ответникът упражнил физическо насилие спрямо нея и то в присъствието на детето
им.Това станало причина за образуване на дело по Закона за борба срещу
домашното насилие/за което е представено само копие от заповед за защита,който
официален документ не е оформен по надлежния ред-с нужната заверка,подпис и
печат от длъжностно лице,поради което съдът не го цени с нужното доверие/.
Според св.Я.,през месец ноември 2016 година
ответникът отново заминал за Англия,като и понастоящем той и родителите на
ищцата живеели в съседни населени места-на около половин час път.Преди да
напусне Б.,той подписал декларация ,че е съгласен детето му да напуска
пределите на страната ни само със своята майка,но поради възникнал конфликт
между него ищцата,скъсал тази декларация.Св.Я. твърди,че дъщеря й искала да
отиде при тях,после уточнява,че искала да са заедно,но детето да израснело в Б..
И двамата свидетели не оспорват,че им е
известно,че от месец февруари 2017г.,ответникът по свое усмотрение изпращал
ежемесечна издръжка на детето си К. в размер на по 120.00лв.Посетил го дори
един път заедно със сестра си по сегашното местоживеене на ищцата,но според св.Я.
,детето демонстрирало отчуждение спрямо него.
След като се разделила с ответника,през
месец декември 2016 година,ищцата заедно с детето си се установила да живее при
своите баба дядо по майчина линия в с.Ц.,общ.Н.,ул.“***“№11.Според
св.М. и Я. ,както и от социалния доклад,изготвен от ДСП К.,майката изпълнявала
съвестно и отговорно родителските си функции ,както и всички
потребности.Живеели при добри жилищно-битови и хигиенни условия.Ищцата
получавала по 140.00паунда месечно за
детето си от Англия /за което се представя и писмено доказателство/,подпомагана
била финансово и от бабата и дядото.Детето имало изградени отношения на
привързаност към майка си,контактувало с нея ежедневно и имали изградена силна
емоционална връзка.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127 ал.2 от СК
Безспорно е,че страните по делото не живеят
заедно и съдът следва да се произнесе по въпроса,занапред кой от двамата следва
да упражнява родителските права спрямо малолетното им дете К.,при кого да живее
детето и какъв режим на лични контакти
следва да му се определи с другия родител.
С оглед невръстната възраст на
детето,привързаността му към неговата майка ,която предимно се е ангажирала с
отглеждането и възпитанието му,подпомагана от своите баба и дядо по майчина
линия,трайната установеност на бащата извън пределите на Република Б. и липсата
на изявено от негова страна желание да му бъдат предоставени родителските
права,добрите жилищно-битови условия,при които живее детето,налагат извода,че
упражняването на родителските права спрямо детето следва да се предостави на
майката,а на бащата се определи подходящ режим за лични контакти с
него.Посоченият в исковата молба режим за лични контакти съдът намира за крайно
рестриктивен спрямо бащата,който,както се оказва не е абдикирал от родителските
си задължения,а напротив- макар и трайно живущ в Англия ,е посетил веднъж
детето си,за да го види и му занесе подарък, изпраща всеки месец парични
средства за неговата издръжка.Действително парите не могат да заместят
непосредствено преките грижи ,но все пак това му поведение следва да се отчете
и толерира от съда.С цел недопускане
задълбочаване на синдрома на „родителското отчуждение“/за наличието на
какъвто се твърди в показанията на см.Я./,съдът намира,че в периода до
навършване на 3-годишната /“бебешка“/–възраст на Кирил,следва бащата да
има осъществява контакт с него два пъти
в месеца –всяка първа и трета събота от месеца от 9.00часа до 14.00 часа , а
след навършване на тази възраст –всяка втора и четвърта събота от месеца от
9.00 часа до 17.00 часа,както и един месец през лятото,несъвпадащ с платения
годишен отпуск на майката.
По иска с правно основание чл.143 от СК
Отчитайки възрастта на детето на страните,техните
материални възможности ,разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК,съдът намира,че Кирил
се нуждае от ежемесечна издръжка в размер на поне 200.00лв.месечно.От тази сума
бащата следва да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
120.00лв.,а останалата част от издръжката се поеме от майката на детето,ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание,нямащи паричен
еквивалент. Издръжката следва да се присъди с начален момент от
01.11.2017г.,доколкото,както се установи ,до този момент,начиная от предявяване
на иска,ответникът я е заплащал доброволно и се дължи до навършване на
пълнолетие на детето или други законни причинни,водещи до нейното изменяване
или прекратяване.За разликата от претендирания начален момент на присъдената издръжса-01.01.2017г.до
01.11.2017г.,искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.127а ал-2 от СК
По делото се установи,че ответникът не е дал
съгласие с нотариална заверка на подписа
,да бъдат издадени съответните документи за самоличност на малолетното му дете
с цел пътуването му извън пределите на страната,придружавано само от своята
майка,до навършване на 18-годишна възраст.,както и че майката възнамерява да
извършва такива пътувания по посочените от нея маршрути и крайна дестинация за
посочените периоди от време.
Съгласно разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК въпросите,свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това
/чл.76 от Закона за българските лични документи/се решават по общо съгласие на
родителите,като съгласно ал.2 ,когато родителите не постигнат съгласие по ал.1
,спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.Детето
има право на свободно придвижване / в т.ч. и да пътува в чужбина/,но докато не
навърши пълнолетие,то не може да упражнява това право нито само,нито със
съдействието на единия от родителите.Съгласно трайната съдебна практика, при
нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите за това,съдът
може да разреши конкретни пътувания за определен период от време или до
определени държави.
Тъй като,както се установи по делото,бащата
на детето живее в Англия,там живеят и бабите и дядовците по майчина и бащина
линия,то с оглед пълноценното общуване на Кирил с неговия баща, баби и дядовци
е очевидно в интерес както на самото дете,така и на неговия родител и роднини,поради
което съдът намира,че искането да даване на разрешение за пътуване до Англия
само с майката е допустимо и частично основателно.
Съдът споделя доводите на особения
представител на ответника,че детето е прекалено малко и с оглед
геополитическата обстановка в световен мащаб,разрешаването за пътуване би се
явило твърде рисковано,но от друга страна намира,че в съвременния свят
сигурността под съмнение
навсякъде,доколкото съставлява бъдещи и несигурни събития,което не може да е
аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в
чужбина.Освен това родителят,на когото е предоставено упражняването на
родителските права е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение,с
което е определен режима на лични отношения с другия родител и евентуално
възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и
дава възможност на противната страна –при проявена активност да намери способи
за защита на интереса си./в т.с Решение №295/4.12.2015г.на ВКС по
гр.д.№3212/2015г.,III г.о. ГК/.
Поради изложените съображения и предвид
определения режим за лични контакти на детето с неговия баща /за който не може
да се презюмира докога се живее и работи в Англия/ и предвид на това,че съдът
се съобразява със сегашното актуално местоживеене на детето , съдът намира,че
следва да разреши на бъде издаден задграничен паспорт на детето на
страните,като документите се подадат и получат само от майката на детето.
Следва да бъде разрешено малолетното дете
Кирил да напуска пределите на Република Б. и пътува до В. и обратно,през
следните маршрути:1/Б.-С.-Х.-С.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.-В. или 2/Б.-Р.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.- В..,за
следните периоди от време: до навършване на 7-годишна възраст на детето на всеки два месеца,считано от влизане на решението в законна
сила - четвъртата седмица от втория месец ,а след като започне училище - от 20.12. до 05.01. и един месец през летните
ученически ваканции,докато Кирил навърши пълнолетие.,който месец не съвпада с
месеца,определен за режим на лични контакти с неговия баща .
В останалата му част,искът с правно
основание чл.127а ал.2 от СК следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото,съразмерно
уважените искове,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на
20.00лв./държавна такса/.В останалата му част,искането за присъждане на
разноски до претендирания размер от 833.00л.се явява неоснователно,поради липса
на доказателства за това,че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00лв. е заплатено от ищцата на пълномощника й адв-К.Д.К./.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд Н. направените по делото разноски в размер на 600.00лв./шестстотин
лева –адвокатско възнаграждение на назначения му по делото особен
представител/,както и на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК –ДТ върху уважения иск
за издръжка в размер на 172.80лв.На основание чл.242 ал.1 от ГПК,в частта му за
присъждане на издръжка,следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните К.М.
М. ,с ЕГН:********** на майката В.Я.П. с ЕГН:********** и ПОСТАНОВЯВА местоживеенето му да бъде на адреса на майката:с.Ц.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“***
„№11.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични контакти на
бащата М.К.М. с ЕГН:********** с детето К.М. М. ,с ЕГН:**********,както следва:
в периода до навършване на 3-годишната възраст на детето -два пъти в месеца
–всяка първа и трета събота от месеца от 9.00часа до 14.00 часа , а след
навършване на тази възраст –всяка втора и четвърта събота от месеца от 9.00
часа до 17.00 часа,както и един месец през лятото,несъвпадащ с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата М.К.М. с ЕГН:**********,***
да заплаща на малолетното си дете К.М. М. ,с ЕГН:********** чрез неговата майка
и законен представител В.Я.П. с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:***
ежемесечна издръжка в размер на 120.00лв./сто и двадесет лева/,начиная от
1.11.2017г.,до навършване на пълнолетие на детето или други законни
причинни,водещи до нейното изменяване или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка за
разликата от претендирания начален момент на присъдената
издръжса-01.01.2017г.до 01.11.2017г.,като неоснователен и недоказан.
РАЗРЕШАВА да бъде издаден
задграничен паспорт на малолетното дете К.М. М. ,с ЕГН:********** без изричното
съгласие с декларация с нотариална заверка на подписа,на бащата М.К.М. с ЕГН:**********,а
само със съгласието на майката В.Я.П. с ЕГН:**********.
РАЗРЕШАВА на малолетното
дете К.М. М. ,с ЕГН:********** да напуска пределите на Република Б. и пътува до
В. и обратно,придружавано само от своята майка В.Я.П. с ЕГН:********** през
следните маршрути:1/Б.-С.-Х.-С.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.-В. или 2/Б.-Р.-У.-А.-Г.-Б.-Ф.- В..,за следните периоди от време: до навършване на 7-годишна възраст на
детето- на всеки два месеца,считано
от влизане на решението в законна сила - четвъртата седмица от втория
месец ,а след като започне
училище - от 20.12. до 05.01. и един месец през летните ученически
ваканции,докато К. навърши пълнолетие.,който месец не съвпада с
месеца,определен за режим на лични контакти с неговия баща .
ОТХВЪРЛЯ
в останалата му част иска с правно основание чл.127а ал.2 от СК –за
останалия период от време,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника М.К.М. с ЕГН:**********,***
да заплати на ищцата В.Я.П. с ЕГН:**********,с постоянен и настоящ адрес:***
направените по делото разноски в размер на 20.00 лв./двадесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата В.Я.П. с ЕГН:**********,с
постоянен и настоящ адрес:*** против ответника М.К.М. с ЕГН:**********,*** за
заплащане на направените по делото разноски за разликата от присъдения размер
до претендирания такъв в размер на 833.00 лв.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ответника М.К.М. с ЕГН:**********,***
да заплати по сметка на Районен съд Нови пазар направените разноски в размер на
600.00лв./шестстотин лева- заплатено адвокатско възнаграждение на назначения му
особен представител по делото/,както и държавна такса върху уважения иск за
издръжка в размер на 172.80лв./сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните,като в частта
му за присъждане на издръжка подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: