Решение по дело №75/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба „Великов Груп“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 132 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 20233330200274/2023 г. по описа на Районен съд - Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-2300043/21.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се съображения, че в АУАН, НП и в решението не са посочени дата и място на извършване на нарушението, което нарушава правото на защита на наказаното лице; че деянието е описано по начин, който сочи на неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН; че представените по делото карти за идентифициране на опасностите съдържат оценка на риска за трудовата дейност „водопроводчик“; че не са отчетени обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на санкцията и че административнонаказателното производство е недопустимо предвид приключилото наказателно производство, по което фактическите обстоятелства са същите. Иска се решението да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът счита, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е основателна и въззивното решение следва да бъде отменено.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от активно легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: По сигнал за трудова злополука с настъпила смърт на 22.02.2023 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект – ремонт на водопровод, находящ се в с. Ушинци, обл. Разград, собственост на „Биовет“ АД, клон Разград. В хода на проверката установили, че възложител на СМР е „Биовет“ АД, клон Разград, а изпълнители били „АРД Строй” ЕООД – Дряновец и „Великов Груп“ ЕООД – Русе. Били снети писмени обяснения от лицата, заварени на обекта, след което проверката продължила по документи, представени от изпълнителите в офиса на ДИТ – Разград. „Великов Груп” ЕООД представило оценка на риска от м. април 2021 г., изготвена от СТМ „М- Нокс“ ООД, съдържаща карти за идентифициране на опасностите по отношение на трудова дейност: водопроводчик, управител, оператор пътно – строителна машина на работно място строителен обект, организатор дейности на работно място строителен обект. Контролните органи констатирали, че преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа, строителят не е извършил оценка на риска за изкопни работи. На жалбоподателя е съставен АУАН № 17-2300043/23.03.2023 г. за нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.). Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление. В него е уточнено, че не е извършена оценка на риска при ремонтни дейности на водопровод в изкоп.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че констатираното нарушение е доказано, тъй като наето от „Великов Груп” ЕООД лице е извършвало ремонт на водопровод в изкоп и това не е било съобразено при изготвяне на оценката на риска от м. април 2021 г. за трудовата дейност – водопроводчик, като не е оценяван риск при работа под нивото на терена или в изкоп. Въззивният съд е отхвърлил довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие на описанието на деянието в АУАН и в НП, с мотиви, че съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказващият орган е прецизирал описанието на нарушението при същата правна квалификация. Счел е, че определената санкция е в справедлив размер, съобразен с тежестта на административното нарушение и целите на чл. 12 ЗАНН. По тези съображения е потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска.

По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. "строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ЗУТ определя, че строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във вр. с § 1, т. 13 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Осъществявайки ремонт на водопровод, представляващ елемент на техническата инфраструктура, жалбоподателят е извършил строеж и в качеството си на строител не е изпълнил задължението си чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. да извърши оценка на риска. Това задължение възниква преди започване на ремонтните дейности на 22.02.2023 г. и е установено при проверката на същата дата. Следователно, датата на извършване съвпада с датата на установяване и е посочена в АУАН и в наказателното постановление. В тях са конкретизирани и мястото на извършване на нарушението, и фактическите му признаци. Посочването, че е представена оценка на риска от м. април 2021 г., има поясняващ характер, но не означава, че тогава е извършено нарушението, за да се обсъжда срокът за административнонаказателно преследване по чл. 34 ЗАНН.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че наказващият орган и въззивният съд не са отчели представените доказателства от м. февруари 2020 г. и от м. април 2021 г., съдържащи оценка на риска за трудовата дейност „водопроводчик“, включително на строителен обект. Анализът на чл. 15, ал. 1 – ал. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. сочи, че оценката на риска следва да е актуална, като обхваща СМР на конкретна строителна площадка и на конкретен строеж, което в случая не е сторено.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв. Административнонаказващият орган е определил размера на санкцията към минималния предел и не са налице основания за намаляването му.

Касационната инстанция не споделя алтернативния довод за приложимост на института по чл. 28 ЗАНН. На основание чл. 28, ал. 1 ЗАНН нарушителят може да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при маловажен случай. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на смекчаващи обстоятелства, които да занижават обществената опасност на деянието и да го отличават от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Изготвените оценки на риска през 2020 и 2021 г. са без правно значение за обществената опасност на разглежданото деяние, а липсата на предходни нарушения по ЗБУТ не е достатъчна да я занижи до степен на маловажност.

Доводът за нарушаване на правилото non bis in idem е неоснователен. Разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ прогласява основния правен принцип, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Това означава, че отговорността на едно лице за едно и също деяние не може да бъде ангажирана в две отделни наказателни процедури. Именно в посоченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, е разяснено, че принципът non bis in idem се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса и при фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение. В настоящия случай не е налице идентичност нито относно субекта, нито относно деянието. С наказателното постановление е ангажирана безвиновната, обективната отговорност на юридическото лице „Великов Груп“ ЕООД за неизпълнение на определено административно задължение. Докато с влязлата в сила присъда по НОХД № 329/2023 г. на РОС е реализирана личната наказателна отговорност на физическото лице – управител на „Великов Груп“ ЕООД за виновно извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 123 НК. Обективната страна на това престъпление включва множество нарушения на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. – чл. 16, чл. 26, чл. 49 и др., които не са свързани с оценяване на риска.

Предвид горното касационната инстанция не констатира отменителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН в полза на ДИТ - Разград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132 от 04.08.2023 г., постановено по АНД № 20233330200274/2023 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА „Великов Груп“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:	/п/
Членове:	/п/ /п/