№ 1111
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000501796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260283 от 14.01.2021 г. постановено по гр. д.
№ 4219/2017 г. по описа на СГС, ГО, 16-и състав са обявени за относително
недействителни по отношение на «ХРОНО» ООД, по иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ХРОНО“ ООД срещу „Самостоятелна
медико-диагностична лаборатория – САНТЕ“ ЕООД, М. З. К., К. П. К. и
„МЕНТОН“ ЕООД, следните сделки, извършени с недвижим имот,
представляващ ОФИС № 3 с идентификатор 68134.1500.360.1.113, находящ
се в гр. София, община Столична, р-н „Искър“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. №
***, вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ 22,69 кв.м., а именно: 1. покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 73, том I, рег. № 2803, дело № 52/2015 г. от 16.07.2015 г. на нотариус
М. Г., с рег. № *** при НК, вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх.
рег. № 42409 от 16.07.2015 г., акт №139, том С, дело №30987/2015 г.,
сключена между продавача „СМДЛ-САНТЕ“ ЕООД и купувачите М. З. К. и
К. П. К.; и 2. непарична вноска (апорт) на горепосочения Офис №3 в
капитала на „МЕНТОН” ЕООД, извършена от М. З. К. и К. П. К., вписана в
1
Търговския регистър на 13.07.2016 г. и в Служба по вписванията - гр. София с
вх. № 49116 от 10.08.2016 г., акт №19, том 115, дело №35905/2016г.
Постъпила е въззивна жалба от К. П. К., с която се обжалва съдебно
решение № 260283 от 14.01.2021 г. постановено по гр. д. № 4219/2017 г. по
описа на СГС, ГО, 16-и състав, изцяло. Наведени са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение. Поддържа се,
че по делото е останало недоказано качеството кредитор на ищеца по
отношение на жалбоподателя К.К.. Сочи се, че при постановяване на
решението си първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност всички събрани писмени доказателства.
Жалбоподателят излага, че по делото не са събрани доказателства
досежно увреждащия характер на сделката по апортиране на процесния
недвижим имот, както и че ищецът не е доказал наличието на знание за
увреждането.
Моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и
да постанови друго, с което да отхвърли исковете с правно основание чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените разноски за въззивната
инстанция.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК е постъпила писмена защита от
въззивника, в която по същество са изложени доводи идентични с тези във
въззивната жалба, но са въведени нови искания, което е недопустимо, тъй
като преклузията за въвеждането им е настъпила с изтичане на срока за
подаване на въззивна жалба. Доколкото въззивната инстанция действа при
условията на ограничен въззив, то оплакванията и исканията на въззивника,
наведени след приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за
решаване, не следва да бъдат взети предвид при постановяване на настоящия
съдебен акт.
Въззиваемата страна “ХРОНО“ ООД депозира писмен отговор по
подадената възивна жалба, в който излага становище относно
неоснователността на въззивната жалба. В подадения писмен отговор се
сочи, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при
обсъждане на всички,събрани доказателства. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
2
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на К. П. К. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е сезиран от „ХРОНО“ ООД с искове с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване спрямо ищеца за
относително недействителна покупко-продажбата на недев. имот,
съставляващ Офис №3, извършена между продавача „Самостоятелна медико-
диагностична лаборатория - САНТЕ“ ЕООД и купувачите М. З. К. и К. П. К.,
както и непаричната вноска (апорт) на Офис №3 в капитала на „МЕНТОН”
ЕООД, извършена от М. З. К. и К. П. К..
Не е спорно между страните по делото, а се установява и от
представените писмени доказателства пред първата инстанция, че между
ответниците дружеството „СМДЛ САНТЕ“ ЕООД в качеството му на
продавач и М.К. и К.К. в качеството им на купувачи е сключен договор за
3
покупко-продажба на Офис № 3 с идентификатор 68134.1500.360.1.113,
находящ се в гр. София, община Столична, р-н „Искър“, ж.к. „***“, ул. „***“,
бл. № ***, вх. „Б“, ет. 1, със застроена площ 22,69 кв.м. за сумата от 18 240
лв.
Не е спорно, че ответниците М.К. и К.К. са апортирали придобития
имот в капитала на ответното дружество „МЕНТОН” ЕООД и са придобили
дял от същото, като непаричната вноска е вписана в ТР на 13.07.2016 г. и в
СлВп - гр. София с вх. № 49116 от 10.08.2016 г., акт №19, том 115, дело
№35905/2016 г.
Видно е от удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № РОБ19-
УГ51-5831 от 16.10.2019 г., издадено от СО, р-н „Оборище, че М. З. К. и К. П.
К. са съпрузи, и че М. З. К. е дъщеря на З. И. В., Управител и едноличен
собственик на капитала на „МЕНТОН” ЕООД.
С представеното по делото влязло в законна сила на 18.04.2017г.
решение № 2707 от 09.01.2017 г., постановено по гр.д. №27565/2015 г., на
СРС, 77 състав, дружеството „СМДЛ - САНТЕ“ ЕООД е осъдено да заплати
на „ХРОНО“ ООД сумата от 27 708,79лв., представляваща общ сбор на
неплатена цена за доставени стоки по заявки в периода 18.11.2013г. -
22.10.2014г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба - 21.05.2015 г.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът дали ищецът по делото
има качеството на кредитор на ответника К. П. К., както и дали сделката по
апортиране на процесния недвижим имот е увреждаща за ищеца.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както
на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по г.д. №
7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за
защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи
действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него - т.е. накърнява "общото обезпечение на кредитора"
/чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата
сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение
4
на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване
на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя.
По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни
спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е
предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не
е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
/предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а
потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда.
От събраните писмени доказателства се установява, че ищецът се е
легитимирал като кредитор на първия ответник „СМДА-САНТЕ“ ЕООД, като
последният е осъден с влязло в законна сила съдебно решение на 18.04.2017 г.
да му заплати сумата от 27 708,79 лв., представляваща общ сбор на неплатена
цена за доставени стоки по заявки в периода 18.11.2013г. - 22.10.2014г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 21.05.2015г.
По делото се установява и че на 16.07.2015г. „СМДЛ-САНТЕ“ ЕООД е
продало на М. З. К. и К. П. К. процесния недвижим имот, предвид което
първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента на покупко-
продажбата ищецът е имал вземане към „СМДЛ-САНТЕ“ ЕООД и сделката
се явява увреждаща кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед настъпване последиците от уважаването на иска, а именно -
увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение
на кредитора ищец, то искът следва да бъде предявен както срещу
прехвърлителя, така и срещу приобретателя.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателя К.К., че по отношение на същия, предявения иск следва да се
отхвърли, поради това, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор
спрямо него. Доколкото по делото се установи, че въззивникът К.К. е
приобретател по договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
то следва, че същият притежава пасивна процесуалноправна легитимация, а
5
ищецът трябва да докаже качеството си на кредитор единствено по отношение
на ответника - „СМДЛ-САНТЕ“ ЕООД, който е прехвърлител по
увреждащата сделка.
Сделката е възмездна, ( както се сочи и във възивната жалба), а
знанието за увреждане се доказва от факта, че управителят на дружеството-
прехвърлител М.К. продава процесния имот в своя полза и в полза на съпруга
си К. К.. Съгласно трайната съдебна практика оборимата презумпция за
знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД намира приложение и в
отношенията между юридическо лице и неговия управител и едноличен
собственик.
Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ГПК не е оборена от ответниците и по
отношение на другия приобретател по продажбата – К.К., поради което искът
е основателен срещу страните по атакуваната покупко-продажба.
Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 09.07.2019 г., по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГТК на ВКС правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на
кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са
недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото искът може да бъде уважен. Обстоятелството дали
приобретателят по определена сделка при сключването й е бил добросъвестен
или не, е факт с правно значение, за чието установяване чл. 135, ал. 1, изр. 3
ЗЗД не предвижда самостоятелен иск. Тази разпоредба урежда единствено
предпоставките, при които последващата сделка с имуществото на длъжника
би била противопоставима на кредитора. С оглед на това кредиторът може да
се защити срещу увреждането му поради извършеното последващо
прехвърляне от съконтрахента на длъжника с иск по чл. 135 ЗЗД не само по
отношение на сделката, сключена между длъжника и неговия съконтрахент,
но и по отношение на последващите сделки, сключени с приобретатели, за
които кредиторът твърди, че са недобросъвестни - знаели са за неговото
увреждане, или са придобили правата безвъзмездно от праводател, по
отношение на когото са налице предпоставките на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ГПК за
уважаване на иска. Целената от кредитора защита се постига с уважаване на
иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на
имуществото.
6
В случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни
на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за
наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или
за наличие на предпоставките по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД по отношение на
неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат
отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин
цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително
недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако
не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на
последния приобретател, искът за обявяване на относителна
недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и
да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че внасянето
на процесния недвижим имот под формата на непарична вноска (апорт) в
капитала на ответното дружество „МЕНТОН“ ЕООД от купувачите по
първата сделка М.К. и К.К. се субсумира от хипотезата на чл. 135, ал. 1, изр. 3
от ЗЗД, поради което за основателността на иска следва да се има предвид
характера на сделката и добросъвестността у последния приобретател,
придобил процесния недвижим имот преди вписване на исковата молба.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
втората атакувана сделка е с възмезден характер, тъй като апортът съставлява
специфичен вещно-прехвърлителен производен способ, с осъществяването, на
който се постига увеличаване на стойността на придобитите от титулярите на
вещното право дружествени дялове чрез увеличаване на капитала на
търговското дружество. Поради това обявяването на недействителност по
реда на чл. 135, ал. 1 изр. 2 от ЗЗД на последната (втора по ред) сделка
предполага установяване на знание за увреждане от страна на юридическото
лице, в чиято полза е извършена апортната вноска.
В настоящия случай длъжникът и последният приобретател по
сделките, чието обявяване за относително недействителни се иска, са
търговски дружества знанието за увреждане следва да се прецени по
отношение на управителя на този приобретател. Доколкото от установеното
фактическо положение по делото следва, че управителят на „МЕНТОН“
7
ЕООД, З. И. В., е баща на управителя на длъжниковото дружество „СМДЛ -
САНТЕ“ ЕООД, М. З. К., то приложение намира презумпцията на чл. 135, ал.
2 ЗЗД и знанието се презюмира поради родствената връзка между
управителите на двете дружества. Поради липсата на проведено обратно
доказване, то се налага извода, че последният приобретател на процесния
имот е недобросъвестен, защото е знаел за увреждащия характер на сделката.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват доводите на въззивника,
че ищецът не е доказал всички елементи от фактическия състав на Павловия
иск и по-конкретно, че липсва доказване на знанието за увреждане у
последния приобретател на процесния недвижим имот.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК. Видно от представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК такива са сторени в размер на 2 400 лева с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като иска същото да бъде
редуцирано до минималното такова по Наредба № 1/2004 г.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. На въззиваемата страна следва да се присъдят
всички реализирани разноски в пълен размер.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260283 от 14.01.2021 г.
постановено по гр. д. № 4219/2017 г. по описа на СГС, ГО, 16-и състав.
ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория –
САНТЕ“ ЕООД с ЕИК: *********, М.З. К. с ЕГН: **********, К. П. К. с
8
ЕГН: ********** и „МЕНТОН“ ЕООД с ЕИК: *********, всички с адрес: гр.
София, ул. „Черковна“ № 105, вх. Б, вт. 5, ап. 18, да заплатят на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на „ХРОНО“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 53, вх. А, ет. 1, общо,
сумата от 2400 лева (две хиляди и четиристотин лева), сторени разноски за
въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9