Р Е Ш Е Н И Е
№ 260113 / 28.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на осемнадесети
май, две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 306
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1927/ 09.06.2020г. от БНП П П Ф С.А.П, чрез
пълномощник Н.М. против М. М А., ЕГН – **********
***, с която молят да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата 433.52 /четиристотин тридесет и три лева и петдесет и две стотинки/представляваща
главница, възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г. в
размер на 14.19/четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/, мораторна лихва за
периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. в размер на 23.46 /двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в настоящото и
заповедното производства разноски. В условията на евентуалност се предявява
осъдителен иск за посочените по-горе суми. В исковата молба се разказва, че страните
се намират в договорни отношения по силата на сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD – / 08.05.2018г.
По този договор на ответникът е предоставена сума в размер на 609.31лв.,, която
той е следвало да изплати на 12 равни месечни погасителни вноски. Поради
допуснато просрочие в заплащането на дължимата сума по кредита същият е бил
обявен за предсрочно изискуем. Не е последвало доброволно плащане от страна на
ответникът, поради което кредиторът е предприел действия за защита на своите
права по съдебен ред. Било поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с оглед на което е образувано
ч.гр.дело № 89/ 2019г. по описа на РС – Исперих, в което съдът е издал поисканата
заповед. Длъжникът не е бил открит на известните адреси и връчването е
извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на кредиторът е указано
предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, което той е сторил в
настоящото производство. Предвид изложеното ищецът моли исковете да бъдат
уважени изцяло, както и да им бъдат заплатени разноските по заповедната
процедура и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпили
писмен отговор от назначеният особен представител по отношение на ответника М.
М А. адвокат С.Д.. Същата счита искът за допустим. По основателността заявява,
че ще вземе становище след събиране на доказателствата. Счита, че от
представените в процеса доказателства не става ясно ответникът каква част от
кредита е погасил. Не възразява да се приемат писмените доказателства на ищеца.
Не възразява срещу искането за експертиза. Заявява искане за назначаване и на
съдебно-техническа експертиза, която да установи дали размерът на шрифта на
сключеният договор отговаря на законовите изисквания.
В съдебно заседание от ищцовото
дружество е постъпило писмено становище, с което заявяват че поддържат изцяло
исковата претенция.
Особеният представител назначен по
отношение на ответника оспорва искът и
счита, че тъй като се доказва, че договорът е недействителен съгласно
изискванията на ЗПК, то следва да бъде присъдена само чистата стойност на
кредита съобразно установеното в съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Между страните по делото е сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD –/ 08.05.2018г. по
силата на който БНП П ПФ
С.А.П чрез БНП П ПФ С.А. клон Б отпуснало на ответника револвиращ кредит в
размер на 700.00лв. С картата ответникът е можел да извършва различни
разплащания и тя му е издадена във връзка с усвояване на кредит CREX
- . Няма спор между страните, че
ответникът е спрял да обслужва кредитната карта на 01.02.2019г. На 03.02.2020г.
кредиторът е завел заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд –
Исперих, като е било образувано ч.гр.дело № 89/ 2020г. по описа на съда, в
което съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за следните суми : сумата 433.52лв. – главница,
възнаградителна лихва в размер на 14.19лв. за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г.,
мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. в размер на 23.46лв.,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и разноски – 25.00лв.
заплатена държавна такса по заповедната процедура и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е бил открит на известните адреси в страна и уведомяването
му е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кридиторът е било указано
предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това БНП П П Ф С.А.П чрез
БНП П П Ф С.А. клон Бе направило в настоящото производство.
В процеса е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която дава следното заключение: 1. Стойността на дължимата главница
по кредита е 433.52лв.; 2. Възнаградителната лихва за периода от 01.02.2019г.
до 07.05.2019г. е в размер на 14.19лв.; 3. Мораторната лихва за периода от 01.03.2019г.
до 19.01.2020г. в размер на 23.46лв.
В производството е назначена
съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение: 1.Печатният текст в Договор за
револвиращ потребителски кредит между БНП П П Ф С.А. клон Б и М. М А. с кредит
: CARD – 15932678/ 08.05.2018г. (състоящ
се от 7 страници)
е серифен вид, формат “Garamond”,
с размер Р 11, 5.; 2.Печатният текст
в Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК (състоящо се от 2 страници) е серифен вид, формат “Garamond”, с размер Р 11, 5.; 3. Печатният текст в Застрахователен
сертификат включващ кратък медицински въпросник (състоящ се от 20 страници) : - кратък медицински въпросник есерифен
вид, формат „Garamond” с размер Р 9.5 – застраховетелен
сертификат (от
страница 2 до страница 20)
е несерифен вид формат „Arial Narrow” с размер 10.; 4. Печатният текст в Декларация за предоставяне на личните данни (на една страница) е серифен вид формат „Garamond” с
размер Р 10. 5. Печатният текст в
уведомителното писмо е серифен вид, формат „Garamond”, като извън таблицата е с Р 8, а в
таблицата Р 11, 5. В своята съвкупност договорът и документите към него се
различават по вид, формат и размер, и не отговарят на изискванията по чл.10,
ал.1 от Закона за потребителския кредит.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
допустим, а по същество частично основателен. Съдебно счетоводната експертиза
назначена в производството безспорно доказва, че към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК ответникът е имал задължение към ищцовото дружество в следните
размери : 1. Стойността на дължимата главница по кредита е 433.52лв.; 2.
Възнаградителната лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г. е в размер
на 14.19лв.; 3. Мораторната лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. в
размер на 23.46лв. Ответникът не е ангажирал в процеса доказателства за
погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество, поради което същите се
явяват дължими.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че в своята съвкупност
договорът и документите към него се различават по вид, формат и размер, и не
отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит. Тази резпоредба регламентира, че
договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. От своя страна нормата на чл.22 от Закона за
потребителският кредит сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23
от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С –
535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е
дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит
– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че
целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба
на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22
параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива
2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна
хармонизация държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки
за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива
области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време
на сключването на договора информация относно условията на договора и
последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се
отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да
бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията,
която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да
може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор.
Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по
принцип компатентни да установят правила както и относно конкретната форма на представяне
на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от страна на
търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък
начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както ище възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна
уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член десет параграф две от
Директива 2008/ 48. Поради това член 10 параграф две и член двадесет и две
параграф едно от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на сумата 433.52лв.– тази сума е част от отпуснатите по договора
700.00лв. кредитен лимит по договора за кредитната карта, и това е сумата която
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.дело № 89/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих – 03.02.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, тъй като тя се дължи като последица от
уважаване на главният иск за главницата.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество се следват разноски
в настоящото исково и по заповедното производства в общ размер на : 690.07лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD –/ 08.05.2018г. сключен между БНП П П Ф С.А.П, чрез БНП П П Ф
С.А., клон Б ЕИК –, представлявано от ДД. Заместник управител, в качеството му
на Кредитодател и М.
М А., ЕГН – ********** *** в качеството му на Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника М. М А., ЕГН – ********** ***
че същият дължи на БНП П П Ф С.А.П, чрез БНП П П Ф С.А., клон Б, ЕИК –,
представлявано от Д Д. Заместник управител сумата 433.52 /четиристотин тридесет и три лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща Главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № CARD – / 08.05.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 89/
2020г. по описа на
Районен съд – Исперих – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „БНП П П Ф С.А.П,
чрез БНП П П Ф С.А., клон Б ЕИК –, представлявано от Д Д. Заместник управител
да бъде признато за установено по отношение на ответника М. М А., ЕГН – **********
*** че същият им дължи следните суми : възнаградителна лихва за периода от
01.02.2019г. до 07.05.2019г. в размер на 14.19 /четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/, мораторна лихва за
периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. в размер на 23.46 /двадесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки/ по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD –/ 08.05.2018г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост
на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. МА.,
ЕГН – ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П П ФС.А.П, чрез БНП ПП Ф С.А., клон Б
ЕИК – , представлявано от Д Д. Заместник управител за разноски по
настоящото исково производство и по ч.гр.дело № 89/ 2020г. по описа на Районен
съд – Исперих сума в общ размер на 690.07
/шестстотин и деветдесет
лева и седем стотинки/ съобразно уважената част от исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното
решение препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 89/ 2020г. по описа на
Районен съд – Исперих с оглед правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :