Р Е Ш Е Н И Е
№ 2694 24.10.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесeт и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 5007
по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Д.Я.Я.,
с която е предявен осъдителен иск за сумата от 200 лева, представляваща
главница по договор за кредит № ***/27.03.2015 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли
съда да уважи иска, като постанови неприсъствено решение, и присъди на страната
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 6 от Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, вр. чл.9 от ЗПК.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът,
редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор
по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като изрично са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Наред с това налице е и втората предпоставка на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на иска, като мотивите за това са
следните:
На 27.03.2015 г. между „***“ ЕООД, в качеството на
кредитор, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „***“, и
Д.Я.Я., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит № ***, с
който дружеството предоставя кредит в размер на 200 лева със срок на
издължаване 30 дни. Процесният договор е сключен изцяло онлайн чрез официалната
интернет страница www.vivus.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние, във формата на електронен документ.
На 27.03.2015 г. кредиторът извършва преводно нареждане
на отпуснатата парична сума в размер на 200 лева по уговорения в договора начин
(чрез ***).
Без правно значение за наличие на валидно облигационно правоотношение е
обстоятелството дали ответникът е „усвоил“ сумата. Падежната дата е 26.04.2015
г., към която ответникът не погасява главницата.
На 01.02.2018 г. „***“ ЕООД (цедент) и ищцовото
дружество, цесионер, сключват договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договора в общ размер на
513,36 лева, от които: 200 лева главница; наказателна лихва – 283,36 лева;
такси за събиране на вземане – 30 лева. Тези вземания са описани в Приложение №
1, неразделна част от договора за цесия. Цесионерът е изрично упълномощен да
уведоми длъжника за цесията. Цесията е съобщена на ответника надлежно с
получаване на книжата по делото и по-специално с получаване на уведомление за
цесията, изходящо от цедента „***“ ЕООД.
Ето защо осъдителният
иск следва да се уважи за сумата от 200
лева, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба
– 24.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
ищецът, които са в размер на 150 лева – 50 лева заплатена държавна такса и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за справедливо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ поради ниската фактическа и правна сложност на делото и поради пасивното
процесуално поведение на ответника, дало основание за постановяване на
неприсъствено решение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.Я.Я., ЕГН – **********, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 200 (двеста) лева,
представляваща главница по договор за кредит № ***/27.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба на
24.06.2019 г. до окончателното й изплащане; 150 (сто и петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала!
ММ