№ 869
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520105947 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК.
Ищецът П. Г. П. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи.Бракът им е
прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.дело № 691/2017 г. по описа
на РРС, като родителските права по отношение на сина им П. П. П., роден на
10.08.2015 г., били предоставени на майката.Ищецът се задължил да му
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
Сочи, че след раждането на сина им, ответницата изпадала в различни
емоционални състояния.Забранявала родителите на ищеца да виждат
детето.Това ставало повод за конфликти в семейството.Раздялата между
страните настъпила, когато синът им бил на няколко месеца.Ответницата,
заедно с П., се устроила при родителите й.
Преди повече от една година бившата му съпруга останала без
работа.Тогава ищецът решил, че следва да заплаща по-висока издръжка за
дето си и започнал да дава по 170 лв. на месец. Отделно от това, в повечето
пъти, в които П. се разболеел, го водел на лекар и заплащал всички разходи
за прегледи и за лекарства.Ежемесечно му купувал дрехи, обувки и
играчки.Ищецът подържал връзка с учителите от детската градина, за да
може да получава достоверна информация за развитието му.Всяка година
1
водил ответницата и детето на почивка на негови разноски, защото синът им
се чувства по-добре когато е в компанията на двамата си родители.
Ищецът сочи, че работил като шофьор. Повечето от курсовете му били
до чужбина и продължавали около две седмици.Винаги когато се връщал,
искал да вижда и да взема детето.Бившата му съпруга не отказвала да му дава
П..
В началото на лятото на 2021 г. ответницата заминала да работи в
гр.София и оставила детето при родителите си. За това свое решение тя не
сметнала за необходимо да уведоми ищеца.Твърди, че към настоящия момент
родителите на М.М. се грижат за П..
Ищецът не е съгласен синът им да се отглежда от баба и дядо, след като
има родители които могат да се ангажират с него.Готов е и има желание да
отглежда П..По тази причина сменил работа си и от 01.11.2021 г. е
преназначен на длъжност “Диспечер“, за да може да е постоянно в България и
да отглежда сина си.Твърди, че разполага със собствено жилище, в което има
създадени много добри битови условия, включително е налична обзаведена
детска стая.Родителите му също могат да го подпомагат в отглеждането на
П..
Сочи, че между него и детето има създадена много силна емоционална
връзка.Синът му се чувства добре при него и когато трябва да го върне на
баба му и дядо му или на майка му, П. се натъжава и не иска да си ходи.
Намира, че детето не разбира защо трябва да живее е баба си и дядо си,
а не с някой от двамата родители.Според ищеца синът им се чувства
отхвърлен от него и от ответницата.В тази връзка намира, че за
емоционалното и физическо израстване на П. ще е добре, той да бъде
отглеждан от него.
Иска да бъде изменено предходното решение, като на него бъдат
предоставени родителските права по отношение на детето и се определи
местоживеенето му, а майката да поддържа режим на лични отношения със
сина им, както следва:
-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до
19,00 ч. в неделя с преспиване,
-на Коледа и Нова година-през четните години- на коледните празници
2
/от 24 декември в 10,00 часа до 28 декември в 19,00 часа с преспиване/, а през
нечетните- на новогодишните празници /от 29 декември в 10,00 часа до 2
януари в 19,00 часа с преспиване/;
-на Великден - през четните години- през първите два дни /от 10,00 часа
в петък до 19,00 часа в събота, с преспиване/, а през нечетните години- през
другите два дни от великденските празници /от неделя в 10,00 часа до 19,00
часа в понеделник, с преспиване/;
-пролетната ваканция-през четните години- през първата половина на
ваканцията /от първия ден в 10,00 часа до 19,00 часа на петия ден, с
преспиване/, а през нечетните години-през втората половина на ваканцията
/от шестия ден в 10,00 часа до 19,00 часа на десетия ден, с преспиване/ -20
дни през лятото /10- дни през юли и 10 дни през август/, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, като ответницата бъде осъдена да заплаща за детето,
чрез ищеца в качеството му на баща и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката.Да се прекрати издръжката, определена по
гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС.
Ответницата оспорва иска.Твърди, че не са налице обстоятелства,
които да налагат промяна на определените от съда мерки по отношение на
упражняване на родителските права, режима на лични отношения и
местоживеенето на детето.Признава, че в някакъв период от време е била без
работа, както и че ищецът заплаща ежемесечна издръжка за сина им в размер
на 170 лв.Сочи, че е давала възможност на другия родител да контактува с П.
извън регламентирания режим на лични отношения, като се съобразявала с
честите отсъствия в чужбина, свързани с работата му като шофьор.
Счита обаче, че тя следва да продължи да упражнява родителските
права по отношение на детето.Последното е в ниска възраст, привързано е
към нея и тя притежава нужните умения и качества, за да му осигури
пълноценна спокойна семейна среда.Твърди,че до раздялата им с ищеца
довело неговото агресивно и невъздържано отношение, често повлияно от
прекомерна употреба на алкохол.
Сочи, че когато останала без работа, тя се регистрирала в Бюрото по
3
труда. За кратко й осигурили заетост като продавач-консултант.Трудовият й
договор обаче отново бил прекратен. Необходимостта да си осигури
постоянна работа, за да издържа себе си и детето, я принудили да замине за
София при брат й.С негова помощ успяла да се реализира там.След като
сключила трудов договор, намерила и подходяща квартира за нея и
детето.Признава, че в този период, както и преди, е била подпомагана в
отглеждането на П. от нейните родители, които живеят в
гр.Русе.Ответницата преценила, че докато не се устрои, за детето ще е по-
добре да продължи да посещава детска градина в гр.Русе.Решението й било
продиктувано допълнително от факта, че това е последната година в
предучилищна група, синът им не може да отсъства и за него ще
представлява сериозен стрес да променя по средата на учебната година
групата, учители и приятели. След завършване на учебната година П. трябва
да кандидатства за прием в училище в гр.София.
Твърди,че независимо от гореизброените обстоятелство, тя пълноценно
продължава да упражнява родителските права по отношение на
детето.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.
Приети за съвместно разглеждане с първоначалните претенции са
насрещните искове на М. ИВ. М., лично и в качеството й на майка и законен
представител на малолетния П., срещу П. Г. П. да бъде изменено
определеното с решение № 198 от 17.02.2017 г. по гр.дело № 691/2017 г. по
описа на РРС местоживеене на дето, като то продължи да е при нея, но на
адреса й в гр.София.Иска се и увеличение на присъдената в предходното
производство издръжка от 150 лв. на 300 лв., считано от датата на
предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане.
Твърди, че е налице изменение на обстоятелствата спрямо тези, при
които е било определено местоживеенето на детето.
Към настоящия момент тя е започнала да устройва живота си в
гр.София, където е намерила работа /след като е останала безработна и без
средства в гр.Русе/. В гр.София е настоящият й адрес.Насрещната ищца
упражнява родителските права по отношение на детето и полага преките
грижи за него близо пет години.То е силно привързано към майка си и следва
4
да продължи да бъде отглеждано от нея, тъй като тя е и по-пригодният
родител.
Твърди, че в гр.София за П. съществуват и по-добри възможности да
продължи образованието си в избрана от родителите сфера.Насрещната ищца
е осигурила отлични условия за отглеждането и възпитанието му.В
апартамента, който тя обитава в гр.София, е обособена и обзаведена
самостоятелна детска стая.
Сочи, че е настъпило изменение в обстоятелствата и по отношение на
присъдената издръжка за малолетния.Детето е в по-висока възраст.Предстои
му да започне училище през м.септември 2022 г.Увеличили са се
всекидневните нужди на правоимащия от храна, облекло и други
пособия.Сочи, че тя е била безработна през продължителен период от
време.Доходът й понастоящем е под средния за страната.Живее на квартира и
заплаща наем.За разлика от нея, насрещният ответник получава трудово
възнаграждение в значително по-голям размер и живее в собствено
жилище.Намира, че бащата има възможност да поеме 300 лв. от общо
необходимата издръжка за сина им, която определя на 600 лв.
месечно.Претендира разноски по насрещните искове.
Насрещният ответник оспорва исковете.Твърди,че майката изобщо няма
намерение да вземе детето да живее с нея в гр.София, тъй като не може да се
справи сама с отглеждането на П..Сочи, че настоящият адрес на бившата му
съпруга е променен в хода на това дело.Намира, че промяната на
местоживеенето на детето от гр.Русе в гр.София ще повлияе на
емоционалното му развитие, тъй като то ще е първи клас тази година, което
ще е голяма промяна в живота му.Новото местоживеене ще създаде
допълнителен стрес за сина им.Твърди, че ще бъде затруднен определения
режим на лични контакти между него и детето.По този начин ще се наруши
съществуващата между тях емоционална връзка.
Твърди, че ответницата не упражнява професия, за която да и се
предлага по-добро заплащане в София отколкото в Русе, за да оправдае
заминаването й да живее в друго населено място.
Не счита, че е настъпила промяна в обстоятелството от постановяване
на предходното решение по отношение на издръжката на малолетния.Твърди,
че месечно дава за детето много повече от 170 лв.В хода на производството е
5
заявено съгласие за сумата от 220 лв.Претендира отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязло в сила Решение № 198 от 17.02.2017 г., постановено по
гр.дело № 691/2017 г. по описа на РРС, бракът на страните е прекратен с
развод по взаимно съгласие, като родителските права по отношение на сина
им П. П. П., роден на 10.08.2015 г. (л.6), били предоставени на майката и при
нея, в гр.Русе, било определено местоживеенето на малолетния, за когото
ищецът се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. и му
бил определен режим на лични отношения с низходящия.
По делото няма спор, че след раздялата на съпрузите, ответницата и
детето, към него момент на година и шест месеца, се устроили в дома на
родителите на майката. Преди около две години М.И. П.а останала без работа
(л.22).Същата признава, че тогава по своя инициатива бащата започнал да
изпраща месечна издръжка за сина им в размер на 170 лв. (л.53-л.59).
Преди около година, след като не успяла да се реализира на трудовия
пазар в гр.Русе, жената заминала да търси работа в гр.София, като преценила,
че докато се устрои там, ще е по-добре детето да остане в гр.Русе при нейните
родители, за да продължи да посещава детската си градина и да не променя
по средата на учебната година социалното си обкръжение.
На 09.07.2021 г. майката сключила трудов договор със срок за
изпитване, уговорен в полза на работодателя “Феникс Лайт“ ООД-София,
начиная от 12.07.2021 г., за длъжността “Организатор работа с клиенти“ на 8-
часов работен ден при основно възнаграждение от 995 лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа от 1,8 %. Видно от документа на
л.26 и л.69, лицето получава брутна работна заплата средно в размер на
1 012,19 лв.
От 29.11.2021 г. майката е с регистриран настоящ адрес в гр.София, 15
район, ж.к.“...“, № ..., вх.2, ет.6, ап.23.В изготвения социален доклад от ОЗД,
ДСП-Младост е посочено, че това е двустайно жилище, с добри битови и
хигиенни условия, където за П. е обособена детска стая.
Бащата живее в собствен имот в гр.Русе.В социалния доклад е
посочено, че там за детето също има обособена самостоятелна стая,
обзаведена според нуждите му. П.П. работи в “Интер Експрес Фрейт“ ЕООД,
6
като от 01.11.2021 г. е преминал от длъжност “Шофьор на тежкотоварен
автомобил“ на длъжност “Спедитор“ (л.52), на 8-часов работен ден, с основно
трудово възнаграждение от 650 лв.
Всяка от страните е заявила, че може да разчита на помощта на близки
при отглеждането на детето-бащата-на своите родители, а майката-на
св.Цв.М., неин брат, живущ в гр.София, в близост до наетото жилище.
Ответницата е ангажирала доказателства, че от пролетта на 2022 г.
кандидатства за това П. да бъде приет в подготвителна група в гр.София, като
в периода 01.06.-01.09.2022 г. момчето трябва да посещава там частна
занималня “Жар“, за което месечно се заплащат 340 лв. (л.71-л.76, л.121-
л.124).Подадени са заявления и за прием в първи клас за учебната 2022/2023
г. (л.125-л.131).
Първоначално страните са нямали разногласие по въпроса, че майката
регулярно е давала възможност на ищеца да контактува с П. и извън
регламентирания с предходното решение режим на лични отношения. Това е
заявено от бащата в исковата молба, а впоследствие и пред социалния
работник във връзка с изготвяне на социалния доклад към м.февруари 2022 г.
В хода на производството обаче от страната са наведени доводи за наличен
проблем, при желание П. да бъде взет от родителя, особено извън
регламентираното с предходното решение време.
Св.К.В., партньорка при фактическо съжителство с брата на ищеца,
установява, че след развода страните поддържали нормални отношения,
ходили на съвместни почивки, гостували си семейно периодично.Счита, че
двамата еднакво добре се грижат за П., но намира, че последният е по-близък
с бащата. Уточнява, че ищецът никога не е присъствал на рождения ден на
момчето, празнуван в дома на майката.Той организирал свое тържество,
когато вземал при себе си П..К.В. не счита, че племенникът й има проблеми с
общуването.
На свидетелката не е известно мъжът да има проблем с употребата на
алкохол.В този смисъл са изявленията и на св. К.В..В противоположен аспект
са показанията на св.К.К. и на св.Цв.М..
К.В. сочи, че през м.февруари била повикана от ищеца да вземат заедно
детето от дома на баба му.Мъжът казал, че имал предходни проблеми при
предаването на П., но свидетелката не знае подробности, освен за отказ от
7
страна на майката, когато момчето било болно.
Ответницата е представила доказателства, че в средата на м.февруари
детето е посетило лекар, за което е бил издаден амбулаторен лист (л.68).В
него период тя, както и св.К.К. също били болни.
Св.К.В. сочи, че този ден бабата на П. първоначално отказала да го
предаде на ищеца.Детето я молело да не наказва баща му.Св.К.К. установява,
че тези думи внукът й казал, защото докато спорели с бившия й зет дали е
подходящо да вземе болно детето, той повишил глас и непрекъснато звънял
на входната врата.Тя му заявила, че травмира П. и ако продължава с това
поведение, ще извика полиция. Св.К.В. потвърждава, че племенникът й бил
болен, но според нея “не чак толкова“.Него ден ищецът взел П..
Св.К.В., съседка на ищеца и приятелка с майка му, сочи, че от раздялата
на родителите вижда за кратко П., когато баща му го вземал в дома си.Според
нея също детето няма проблем в общуването.
Св.К.К. установява, че от раздялата на родителите те подпомагат
дъщеря си в отглеждането на П., но основно тя се ангажира с
момчето.Двамата играели, тя го обучавала, излизали на разходки. Тази нейна
ангажираност към детето не се променила и след като ответницата заминала
за гр.София. Същата се връщала почти всеки уикенд, ежедневно
комуникирали с П. чрез видео връзка.К.К. сочи, че детето е изключително
привързан към майка си и иска да прекарва времето си с нея.Двамата й
гостували в гр.София, за да види той къде ще живее.
К.К. сочи, че дъщеря й никога не е ограничавала контактите между П. и
баща му.Докато последният пътувал в чужбина, също имал възможност за
видеоразговори с момчето.Свидетелката установява, че след завеждане на
делото, бившият й зет започнал да се държи малко по-грубо към тях, което
създало напрежение в отношенията им.
К.К. установява, че през м.януари внукът й гостувал на баща си.Когато
им го върнал, Петко не счел за нужно да им каже, че П. е паднал и доста се е
насинил (л.70). За случая момчето разказало, че паднал от стол, когато се
опитвал да стигне играчка.На въпроса защо не е помолил бащата да му
помогне, момчето казало, че той тогава пиел вино и играел карти с
приятел.К.К. уточнява, че упрекът й към ищеца не е за това, че детето е
паднало, а защото не счел за нужно да я уведоми, когато го върнал в дома й.
8
Според свидетелката внукът й няма проблеми в общуването, но е
палав.Имали оплаквания от дисциплината му в детската градина.След
завеждане на делото бащата им заявил, че П. има нужда от логопед.Водил го
на такъв, както и на психолог.Те също посетили през м.януари логопед, но
според него детето се развивало нормално за възрастта си.
К.К. потвърждава, че през м.септември, тъй като боледувала от Ковид-
19, ищецът се грижил за П. около 24 дни.
Св.С.О., приятелка на бабата по майчина линия, установява, че до
заминаването й в гр.София, ответницата преимуществено полагала грижи за
П. и се занимавала с възпитанието му.Връзката между двамата не прекъснала
и през последната година.Ответницата и брат й често се връщали от
гр.София, двамата били много задружни и си помагали.Според св.С.О. детето
е любознателно и комуникативно.
Св.Цв.М. установява, че има добри контакти с племенника си и може
при нужда да помага на сестра си в отглеждането му в гр.София.До
заминаването на ответницата там, тя основно се ангажирала с
детето.Отношенията им били много близки.
В хода на производството ищецът е изложил твърдения, че
многократно е бил уведомяван от учителката на П.-г-жа С., че детето има
проблем при общуването.За това той го водил на психолог и логопед, с което
ответницата не била съгласна.В социалния доклад, изготвен от ДСП-Русе, е
отразено, че същата учителка е заявила, че момчето е добре прието в групата.
Според ищеца, П. говори бебешки, неразбираемо и това отблъсква
връстниците му.
При изслушването му от съда, в подходяща среда и в присъствие на
социален работник, момчето показа незначителен говорен проблем,
евентуално налагащ по преценка на родителите работа с логопед. Момчето
беше спокойно, изключително комуникативно в непознатата за него среда със
желание да общува с околните.П. показа завидни за възрастта си
знания.Данните по делото сочат, че към момента на момчето не е съобщено,
че родителите му са разведени.Детето се чувства спокойно с всеки от тях,
като при изслушването му особена емоционална връзка се почувства, когато
говори за бабата и дядото по майчина линия.
При така установеното,съдът прави следните изводи:
9
Предпоставка за уважаване на иска по чл.59 ал.9 от СК е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е било постановено
бракоразводното решение, които съществено да засягат интересите на
детето.Под "изменение на обстоятелствата" по смисъла на горепосочената
разпоредба следва да се разбира както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му
при ново разрешение на въпроса. В процесния случай се установява, че
от постановяване на бракоразводното решение са изминали над 5
години.Детето, за което страните спорят, понастоящем е на 6 години и 10
месеца.От бебешка възраст то винаги е живяло с майка си и родителите й,
като не са прекъсвани и контактите му с другия родител, включително извън
определения на бащата режим с предходното решение.
Става ясно, че от лятото на миналата година, след продължителен
период, в който не успяла да си намери работа в гр.Русе, ответницата се
устроила в гр.София.П. останал временно при родителите й, с които се
чувствал сигурен и спокоен.Събраните в производството доказателства сочат,
че на безспорен извод, че ответницата е добър родител. Макар и работеща в
друго населено място, майката се връщала при всеки възможен случай,
ежедневно контактувала с детето чрез социалните мрежи, участвала дейно в
живота му.Същата предприела активни стъпки да се устрои възможно най-
добре в гр.София, след което и да осигури детето да продължи обучението си
там. От събраните в производството доказателства, включително и при
изслушването на момчето, става ясно, че между тях има силна емоционална
връзка.П. е в сравнително ниска възраст, когато контактите с майката са от
изключително голямо значение за психическото израстване и оформяне на
личността му.През годините момчето не е прекъсвало връзката и с другия
родител.Към момента П. не осъзнава, че бракът на страните е прекратен. За
него възприетият начин на общуване между тях е нормален, не му създава
дискомфорт и определено съдът не може да се съгласи с изразеното в
исковата молба мнение, че момчето се чувства отхвърлено от майка си и баща
си.То не е и нещастно в дома на бабата и дядото по майчина линия, с които е
заедно от много ниска възраст.Установява се, че П. е гостувал на майка си в
гр.София и очаква да почне училище там.При това положение, съдът намира,
10
че не е настъпила промяна в обстоятелствата, която да налага да бъде
променен носителят на родителските права по отношение на
детето.Временното отсъствие на майката от дома по уважителни причини не
налагат исканото от ищеца изменение.Ответницата е предприела нужните
стъпки за трайно установяване на нея и детето в гр.София.Същата е
осигурила жилище, работи на постоянен трудов договор с нормално работно
време, има близък роднина, на когото може да разчита при нужда за
отглеждането на П..Страната е заявила желание да съдейства на другия
родител, за да може той да продължи на контактува със сина им пълноценно,
доколкото обстоятелствата позволяват.Според дадените разяснения в
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, при определяне на
мерките, касаещи родителските права, съдът трябва да вземе предвид
възпитателските качества на родителите, грижите и отношенията им към
децата и привързаността между тях.Пречупено през нормата на чл.59 ал.9 от
СК, нищо от ангажираните в това производство доказателства не мотивира
съда да приеме, че по някой от тези критерии е настъпило изменение в
обстоятелствата от постановяване на предходното решение, което да налага
да бъдат изменени родителските права спрямо П..Не се доказва наличие на
нови обстоятелства, които да влошават положението на детето при родителя,
при когото е оставено за отглеждане и възпитание, нито такива, с които би се
подобрило положението му при насрещната страна.
Първоначалният иск следва да се отхвърли.
Основателен по изложените по-горе съображения, се явява насрещният
иск по отношение промяна местоживеенето на детето по настоящият адрес на
майката в момента.
По отношение иска за изменение на издръжката, съдът намира същият
за частично основателен.От момента на постановяване на предходното
решение е изминал значителен период от време, настъпило е съществено
нарастване на цените на стоките и услугите, детето вече е в по-висока възраст
и му предстои постъпване в училище.Предходната издръжка, включително и
завишената стойност по инициатива на бащата, са под нормативния минимум
съобразно размера на минималната работна заплата за страната от м.април
2022 г.Това налага предходното решение да бъде изменено в тази му
11
част.Съобразно установените финансови възможности на родителите,
възрастта и нуждите на правоимащия, както и отчитайки стандарта на живот
в двете населени места, съдът намира, че възходящите трябва да осигуряват
за издръжката на П. общо около 510 лв.От тях бащата трябва да заплаща по
260 лв., считано от 01.04.2022 г. За времето 22.12.2021 г.-31.03.2022 г.,
предвид различните икономически условия в страната тогава, дължимата от
насрещния ответник издръжка следва да бъде определена на 220 лв.Сумата се
дължи със законната лихва от завеждане на иска.Останалата част от
издръжката, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето,
трябва да се осигурят от майката.В останалата част до 300 лв. претенцията
следва да се отхвърли.
Насрещната ищца е претендирала присъждане на разноски по
делото.Настоящото производство е с характер на спорна съдебна
администрация и за разлика от исковото производство, с него не се разрешава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на правата на страните, признати и гарантирани от закона, като
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете,
ползва и двамата родители, поради което всеки от тях следва да понесе
разноските, които е направил за производството, независимо от изхода по
спора. В тази насока е напр. Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.дело №
3423/2015г. на ВКС, І г.о.Това не касае заплатеното от насрещната ищца
адвокатско възнаграждение, доколкото част от спора е претенция за
изменение на издръжката на малолетния.Съобразно изхода на спора в полза
на страната трябва да се присъди сумата от 624 лв. Насрещният ответник
остава задължен за държавната такса върху увеличения размер на
издръжката.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. П., ЕГН **********, от гр.Русе, със
съдебен адрес: гр.Русе, бул.”Цар Фердинанд” № 34, ет.1, чрез адв.М. Д. от
АК-Русе, срещу М. ИВ. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ************, вх.А,
ет.5, среден апартамент /семейство М.и/, с настоящ адрес: гр.София, ж.к. “...“
№ ..., вх.2, ет.6, ап.23, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Александровска“ № 80,
чрез адв.Т.В. от АК-Русе, иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за
изменение на постановените с Решение № 198 от 17.02.2017 г. по гр.дело №
691/2017 г. по описа на РРС мерки относно упражняването на родителските
права по отношение на детето П. П. П., роден на 10.08.2015 г., като
неоснователен.
ИЗМЕНЯ Решение № 198 от 17.02.2017 г. по гр.дело № 691/17 г.
по описа на РРС в частта, в която е определено местоживеенето на детето П.
П. П. да е в гр.Русе, като ПОСТАНОВЯВА за бъдеще то да живее заедно с
майката М. ИВ. М. в гр.София.
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с влязло в сила Решение
№ 198 от 17.02.2017 г. по гр.дело № 691/17 г. по описа на РРС, съгласно което
П. Г. П., ЕГН **********, от гр.Русе, следва да заплаща за малолетното си
дете П. П. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна
представителка М. ИВ. М., ЕГН **********, като
УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка за детето П. П. П. от 150
лв. на 220 лв. (двеста и двадесет лева) за периода 22.12.2021 г.-31.03.2022 г.,
а от 01.04.2022 г.-на 260 лв. (двеста и шестдесет лева), платима чрез
неговата майка и законна представителка М. ИВ. М., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до 300 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, бул.”Цар Фердинанд” № 34, ет.1, чрез адв.М. Д. от АК-Русе, да
заплати на М. ИВ. М., ЕГН **********, от гр.Русе, ************, вх.А, ет.5,
среден апартамент /семейство М.и/, с настоящ адрес: гр.София, ж.к. “...“ №
..., вх.2, ет.6, ап.23, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Александровска“ № 80,
чрез адв.Т.В. от АК-Русе, сумата от 624 лв.-разноски по делото във връзка
уважената част от претенцията за изменение на издръжката.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен адрес:
гр.Русе, бул.”Цар Фердинанд” № 34, ет.1, чрез адв.М. Д. от АК-Русе, да
заплати по с/ка на РРС сумата от 158,40 лв.-държавна такса върху
увеличения размера на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13