Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.11.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11
състав
На двадесет и четвърти септември Година 2019
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 1312 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от В.В.Ч., В.Ц.Г.
и Ц.И.К., чрез адв. О.К., срещу
Г.Ф., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 558, ал. 5, вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 519, т. 1,
предл. 2 КЗ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца В.В.Ч. сумата
в размер на 20000 лева, на ищеца В.Ц.Г. сумата в размер на 25000 лева и на ищеца
Ц.И.К. сумата в размер на 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените им от ПТП, настъпило
на 06.09.2016 г., неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 13.08.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищците поддържат,
че на 06.09.2016 г., в гр. Враца, на бул. „Христо Ботев“, водачът С.Н.К., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е peг. № *****с превишена скорост и след употреба на алкохол, реализирал ПТП, с което им причинил посочените в исковата молба увреждания, които от своя страна довели
до физически болки и душевен дискомфорт. Водачът, управлявал процесния автомобил, нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП, което обуславя пасивната процесуална легитимация на Гаранционния
фонд. Твърдят, че с писмена
молба била предявена претенция пред ответника за заплащане на обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди, но след двукратно изискване
на документи във връзка с инцидента от страна на фонда, същият
не изплатил обезщетение. Ето защо молят съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендират направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответникът е
оспорил предявените искове
по основание и по размер, като счита
същите за неоснователни. Твърди, че вината за настъпване на вредоносния резултат имат ищците,
доколкото като пътници в лекия автомобил не са използвали задължителния на основание чл. 137а ЗДвП предпазен
колан и са предприели пътуване с водач, за когото са знаели, че е употребил
алкохол. Въз основа на така изложените доводи, релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищците. Размерът на претендираното с
исковата молба застрахователно обезщетение счита за завишен с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
процесното ПТП. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП С.Н.К., като водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с per. № ВН9472ВМ, не
е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С протоколно определение на
СРС от 12.12.2018г. и на осн.
чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на иска, предявен от В.Г., като същият се
счита предявен за сумата от 50 000 лева.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
На 06.09.2016г. в гр. Враца, в светлата част на денонощието,
при облачно време с добра видимост, около 10:30 часа, по бул. „Христо Ботев“ се
е движел л.а. „Фолскваген голф“ с рег. № *****,
управляван от С.Н.К. от Враца. До него, на предна дясна седалка пътувал В.Ц.Г.,
на задна дясна седалка – Ц.И.К., а до него в ляво, зад водача – В.В.Ч.. Участъкът от пътя бил прав, а пътната настилка мокра,
поради дъжд. От двете страни на пътното платно имало тротоари, като от дясната
страна по посока на движението на автомобила имало покрита спирка на градския
транспорт, както и пътни знаци – Д17 „Пешеходна пътека“, В26 „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената – 40 км/ч“. Лекият автомобил се
е движел със скорост на по-малка от 102 км/ч, а най-вероятно 106-110 км/ч. При
приближаването към пешеходната пътека, водачът рязко намалил скоростта на
движение, при което не успял да овладее управлението, загубил контрол над
автомобила, който се качил на тротоара и се забил челно в метален стълб от
уличното осветление. При удара водачът К.е загинал на място, а останалите
пътници са получили наранявания. Така описаният механизъм на ПТП се установява
от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства и от
заключението на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза на вещо лице инж. Б.С., неоспорено от страните, което е компетентно
изготвено и пълно, поради което съдът го кредитира изцяло. Причина за
настъпилото ПТП са изцяло субективните действия на водача, управлявал
автомобила със скорост, несъобразена както с пътните условия /мокра пътна
настилка/, така и с правния режим на конкретния пътен участък /движение в
градски условия, в близост до спирка, при наличие на пътен знак, ограничаващ
скоростта до два пъти по-ниска от тази, с която се е движел процесният
автомобил/.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице д-р К.С.по допуснатата СМЕ, от
която се установява, че в причинна връзка с процесното
ПТП ищците са претърпели следните травматични увреждания:
Ищецът
В.Ч. е получил травма в областта на дясна предмишница.
Първа помощ му е оказана в МБАЛ – Враца, където е извършен преглед, рентгенови
снимки и консултации с травматолог. Установено е, че дясна лакътна
кост е счупена в средната си част. Поставена била гипсова имобилизация
на дясна предмишница. По своя медико-биологичен
характер, счупването на дясна лакътна кост в средната
й част причинява трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок повече от 30 дни. Периодът на
възстановяване от подобно счупване е 4 до 6 месеца. На 01.12.2018г. вещото лице
е извършило личен преглед на ищеца Ч., при който обективно е установен
ограничен обем в движението на дясна гривнена става
при завъртане на ръката навън от 70 градуса, при норма от 90 градуса. В
областта на счупването се напипва болезнена твърда подутина.
Ищецът
В.Г. е получил травми в областта на дясна гривнена
става и лява тазобедрена става. Първа помощ му е оказана в МБАЛ – Враца, където
е извършен преглед, рентгенови снимки и консултации с травматолог. Установено
е, че ищецът е претърпял счупване на тристенната кост на дясна ръка и пукване
на ставната ямка на лява тазобедерна
става. Поставена е гипсова имобилизация на дясна гривнена става и е даден съвет за ненатоварване на лява
тазобедрена става за 2 месеца. По своя медико-биологичен характер, счупванията на ищеца
причиняват трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник, респ. ляв долен крайник, за срок повече от
30 дни. Периодът на възстановяване от счупването на ръката е около 3 месеца, а
от пукването в областта на тазобедрената става – около 6 месеца.
Ищецът
Ц.К., съгласно представения амбулаторен лист, е получил „рани по краката“.
Напуснал самоволно болничното заведение преди прегледа. Според вещото лице
периодът на възстановяване от подобни наранявания е около 20 дни. По своя
медико-биологичен характер уврежданията, претърпени от ищеца К. причиняват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
През
периода на лечение ищците са търпели болки и страдания, като в първите 30 дни
за ищците Ч. и Г., респ. първите 7 дни за ищеца К., болките са били с по-голям
интензитет.
Заключението
на д-р С.също е неоспорено от страните, кореспондира с писмените доказателства
по делото /медицински документи, подробно
обсъдени в заключението, поради което съдът не ги коментира отделно/, ето защо
като компетентно изготвено и пълно, съдът го кредитира изцяло.
За
установяване на конкретните болки и страдания на ищците по делото са разпитани
свидетелите С.Т., майка на ищеца Г. и М.Ч., майка на ищеца Ч..
От
разпита на свидетелката Т., се установява, че същата е видяла сина си вкъщи
след катастрофата. Бил в безпомощно състояние, стресиран и не можел да се
движи. Трима души успели да го заведат в спешния център, където устаовили, че има счупване в тазовата област и в ръката.
Гипсирали ръката, а за счупването в таза казали, че трябва да лежи. Не останал
в болницата, обгрижвали го вкъщи. Имал трудности със
ставането от леглото, самообслужването, храненето. Обездвижването го
депресирало и развил чувство за непълноценност, нервност. Приемал
болкоуспокояващи лекарства. След втория месец започнал да се опитва леко да
ходи и да се придвижва с помощни средства – инвалидна количка и патерици. След
шестия месец вече се движел без помощни средства. Не желае да разговаря за
инцидента. При промяна на времето, при физическо натоварване и при
продължително седящо положение, болката се появява отново. Съдът цени
показанията на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, като съобразява
факта, че тя е майка на ищеца, което обуславя нейната заинтересованост.
От
разпита на свидетелката Червенкова се установява, че същата узнала за
катастрофата от сина си, който й се обадил по телефона още от мястото на ПТП.
След известно време свидетелката отишла в „Бърза помощ“, където синът й вече
бил вкаран за гипс и не отговарял на позвъняванията й. След известно време се
обадил, че вече е вкъщи. Бил в гипс, имал охлузвания и казал „Стоян си отиде“.
Три дни само лежал и не говорел, бил стресиран. След около 50 дни свалили гипса
и се оказало, че има оток и подуване. Наложила се нова операция. Все още не
може да си движи добре ръката и при промяна на времето получава болки. Съдът
цени показанията на свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, като
съобразява факта, че тя е майка на ищеца, което обуславя нейната
заинтересованост. Не кредитира показанията на свидетелката в частта относно
наложилата се „нова операция“, доколкото по делото не е представена документация
нито за първоначална, нито за последваща такава, нито
вещото лице по изслушаната СМЕ, включително и след извършен личен преглед на
ищеца, е установило на същия да е извършвана операция на ръката във връзка със
счупването, получено при процесното ПТП.
Между
страните не е спорно, че за водача на увреждащото МПС няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, който факт
не се опровергава от събраните по делото доказателства.
От
доказателствата, събрани по приетото по делото досъдебно производство №
900/2016г. на РУ – Враца, пр. вх. №1678/2018г. на ВОП, се установява, че
четиримата, пътуващи в автомобила по време на процесното
ПТП – водачът и тримата ищци, са употребявали заедно алкохол от предната вечер.
Досъдебното производство е прекратено поради смъртта на дееца на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
От
приложените към исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява още, че на 12.05.2017г. ищците са депозирали пред Г.Ф. молба за
изплащане на обезщетение. С писмо от 22.05.2017.г ответникът е поискал
представянето на допълнителни доказателства. С писмо от 08.06.2017г. ищците са
депозирали документи по заведената щета, след което ответникът отново е изискал
представянето на доказателства. Няма данни за постановен изричен отказ от
негова страна за изплащане на обезщетение.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са процесуално допустими, а
при разглеждането им по същество съдът намира следното:
Исковете са доказани по основание. На първо място се доказа
надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи
се, че в резултат на описаното в исковата молба ПТП ищците са получили подробно
описаните по-горе, при установяване на фактическата страна на спора, телесни
увреждания; установи се, че при това ищците Ч. и Г. са търпели болки и
страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено
от водач на МПС, за когото не е налице валидно застрахователно правоотношение
по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищците са поискали
извънсъдебно изплащане на обезщетение от ответника. Съдът намира за доказана противоправността на деянието, презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установяват вината на водача.
Това е така, защото съгласно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а съгласно чл.20, ал.2 от ЗдвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Ето защо, като се е движел с несъобразена
скорост и е изгубил контрол над автомобила, при което той е напуснал платното
за движение и е катастрофирал в метален стълб, починалият водач е нарушил
правилата за движение по пътищата и е действала противоправно
и виновно.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при
определяне на размера на това обезщетение. Като съобрази правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, съдът взема предвид и
следните обстоятелства, и определя следния размер на обезщетението за всеки от
ищците:
- За ищеца В.Ч. съдът съобразява силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, продължили през целия период на
лечение и възстановяване - 4 до 6
месеца, по-интензивни в първите 30 дни; възрастта на ищеца - 32 г.; настъпилото
пълно възстановяване от травматичните увреждания, с изключение на намаления с
20 градуса обем на движение в дясна гривнена става, който
според вещото лице ще остане дефинитивно, както и остатъчната болка в областта
на счупването при натоварване и промяна на времето; неудобството от затрудненото обслужване в
ежедневието в продължение на 45 дни поради поставената гипсова имобилизация; социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент, при което определя сума в размер
на 18 000 лв., която е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
- За ищеца В.Г. съдът
съобразява факта, че същият е получил от процесното
ПТП две средни телесни повреди; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, продължили през
целия период на лечение и възстановяване - 3 месеца за счупването на тристенната кост на
дясната ръка и 6 месеца за пукването на
ставната ямка на лява тазобедрена става, които болки
и страдания са имали интензивен характер през първите 30 дни; възрастта на
ищеца - 41 г.; настъпилото пълно възстановяване от травматичните увреждания, но
и появата на болка при натоварване и промяна на времето; неудобството от затрудненото обслужване в
ежедневието, поради поставената гипсова имобилизация
и необходимостта от ненатоварване на тазобедрената става за период от два
месеца, наложило ползването на чужда помощ за ежедневни битови нужди; ползването
на помощни средства за ходене в продължение на 6 месеца; социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, при което
определя сума в размер на 25 000 лв.,
която е достатъчна да компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
- За ищеца Ц.К. съдът съобразява факта, че същият е получил
от процесното ПТП травматични увреждания, описани
като „рани по краката“, които според заключението на вещото лице по допуснатата
СМЕ представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
възстановителен период от около 20 дни; същият е напуснал болничното заведение
самоволно без да му е извършен преглед; не са ангажирани доказателства за
претърпени болки и страдания от ищеца, извън обичайните за такъв тип леки
наранявания, които според вещото лице са били по-силни за не повече от седмица;
младата възраст на ищеца – 26 г., когато обичайно хората се възстановяват
по-бързо и ефективно от травми и наранявания, в сравнение с по-възрастните; социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, при което
определя сума в размер на 1 000 лв., която е достатъчна да
компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Неоснователно
и недоказано, с оглед указаната от съда доказателствена
тежест, е възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразяващо се в нарушение на
нормите на ЗДвП - пътуване без поставен обезопасителен
колан. От една страна, установява се от изслушаната по делото САТЕ, че процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни
колани за всяко място. От заключението на СМЕ се установява, че ищците нямат
увреждания, които могат да се приемат за специфични от поставен препазен колан. От друга страна обаче, вещото лице сочи
също така, че ищците нямат и описани увреждания, които биха могли да се получат
при свободно движение на телата им в купето на автомобила. Съдебната практика
без колебание приема, че съпричиняване е налице
тогава, когато пострадалият е осъществил противоправно
поведение, което наред с противоправното поведение на
деликвента, е причинило конкретния вредоносен
резултат. Друго противоправно поведение на
пострадалия, за което не е установено с категоричност, че е допринесло за
настъпването на вредите, е ирелевантно от гледна
точна на преценката по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяването на деликта и
за възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Вината на пострадалия не е елемент
от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Във всички случаи обаче е
необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване
на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се
намират в причинна връзка с вредоносния резултат. Само нарушения на ЗДвП, които
се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните
последици, имат значение при преценката на приноса на пострадалия по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. В горния смисъл е задължителната практика на ВКС. Ето защо, за да
бъде прието от съда наличието на съпричиняване, по
делото следва да бъде установено не само, че ищците със сигурност не са били с
правилно поставени предпазни колани, но и че това им поведение е в причинна
връзка с настъпването на травмите им. Или – че ако биха били с поставени колани,
те нямаше да претърпят конкретните травми. Доколкото подобен извод не се налага
от събраните по делото доказателства, съдът намира, че възражението на
ответника е недоказано. Следва да се има предвид и фактът, че и тримата ищци са
получили увреждания по крайниците, като за съда е служебно известно принципното
положение, че предпазният колан действа, като задържа тялото на пътника за
седалката в автомобила и по този начин го предпазва от удар в части от
интериора, както и от изпадане от купето, но не предпазва крайниците от
свободно движение, респ. удари по време на катастрофа.
Основателно
и доказано е възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищците, които са знаели, че водачът С.Н.К.
е употребил алкохол преди пътуването. Поемането на риска, при който увреденото
лице евентуално е било в състояние да предположи или да допусне да бъде
увредено от деликвента, поради употребата му на
алкохол, представлява особен случай на съпричиняване.
Рискът се извежда от състоянието на деликвента,
когато при управление на МПС след употреба на алкохол, може да се допусне или
предположи, че той ще причини увреждането. Касае се до поемане на риск като вид
и форма на причиняването – елемент от състава на непозволеното увреждане,
поради което се свързва с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
разпределение тежестта и размера на дължимото обезщетение. Установява се от
приетата по делото прокурорска преписка, че ищците и починалия водач заедно са
употребявали алкохол през цялата нощ преди предприемането на процесното пътуване, довело до инцидента. Ето защо съдът приеме, че като са се качили в превозното
средство, управлявано от лице в такова състояние, известно на ищците, същите са
поели риск, сочещ на поведение, свързано с настъпването на вредоносните
последици. Приносът на ищците съдът определя в размер на ¼. С толкова
следва да бъдат намалени определените по-горе обезщетения. Следователно, на
ищеца Ч. се присъжда обезщетение в размер на 13 500 лева, на ищеца Г. –
18 750 лв., а на ищеца К. – 750 лв.
По
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главницата от 13.08.2017г.:
Съгласно
чл. 558, ал. 1 от КЗ Г.Ф. дължи лихва за забава при спазване на чл. 497 от КЗ
от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца /чл.
496, ал. 1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с оглед датата на молбата, депозирана
пред ответника -12.05.2017г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 13.08.2017 г. до изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото съдът намира
следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“,
сумата от 1467.84 лв., съставляваща адвокатски хонорар с ДДС.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от исковете, а именно сума в размер на 308 лв. –
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско вънаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради
освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса по делото
съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 1 804 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.Ф. с
адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да заплати на В.В.Ч., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 13 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни
увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 13.08.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 13 500 лева до пълния предявен
размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА
Г.Ф. с
адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да заплати на В.Ц.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 18 750 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат
на ПТП, настъпило на 06.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.08.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 18 750 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА
Г.Ф. с
адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да заплати на Ц.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 750
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 13.08.2017 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 750 лева до пълния предявен
размер от 5 000 лева.
ОСЪЖДА
Г.Ф. с
адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на „Адвокатско дружество О.К.“, ЕИК *******, адрес ***, сумата 1467,84 лв. съставляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
Г.Ф. с
адрес: ***, представляван от изпълнителния директор Б.М., да заплати по сметка
на СГС сума в размер на 1 804 лв.– държавна такса и разноски, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.Ч., ЕГН **********, В.Ц.Г., ЕГН ********** и Ц.И.К., ЕГН **********,
тримата от гр. Враца, да заплатят на Г.Ф. с адрес: ***, представляван от
изпълнителния директор Б.М., сумата от 308
лв. - разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: