Решение по дело №1348/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   16.01.2019година                       Град Стара Загора      

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.12.                                                                                     2018 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

Секретар: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1348 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

       Обжалвано е  решение №42/04.07.2018 г. по гр.д. №208/2018 г. по описа на РС-Чирпан,в частта,в която е уважен иска по чл.92 ЗЗД.    

 

       Въззивникът К.В.Б.  обжалва постановеното първоинстанционно съдебно решение в посочената част като във въззивната жалба вх.№3336/10.09.18 г. излага доводи относно неговата незаконосъобразност.Счита,че районният съд неправилно не е зачел представения в срок отговор на исковата молба.Моли да бъде отменено решението на районния съд и да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

 

      Въззиваемият   „В.“  ЕООД  ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

 

       Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

       Видно от приложеното ч. гр.д. 959/2017г. по описа на РС Чирпан се установява, че със Заповед № 302/29.12.2017г. по отношение на ответника К.В.Б. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 348, 48 лева, от които 276,88лв. потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор от 02.03.2013г. и 71,60лв. мораторна лихва.С възражение подадено в срока от длъжника К.В.Б. чрез пълномощник Мария Иванова Вълканкина същият е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

 

       Районният съд е прекратил производството, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника К.В.Б. съществуването на вземането на „В." ЕООД в размер на 100,25лв., сума представляваща само главница, формирана от потребени, но незаплатени мобилни услуги за периода от първата издадена фактура до издадената последна такава, по договор, сключен между К.В.Б. ЕГН: ********** и „Б." ЕАД, ведно със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 41 ГПК по ч.гр.д. № 959/2017г. по описа на РС Ч., като недопустимо. Изложил е съображения,че в конкретния случай възражението е подадено от пълномощник М.И.В., която обаче не е лице от кръга на изрично посочените в нормата на чл. 32 от ГПК,поради което претенцията по чл.422 ГПК се явява недопустима.Изрично е отбелязано,че решението в тази му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС С.З. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

    Въззивният съд констатира,че в депозираната жалба вх.№2966/08.08.2018 г. се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение изцяло.Следва да се отбележи,че решението на първоинстанционния съд в неговата прекратителна част е влязло в законна сила,поради което в тази част решението не може да бъде предмет на въззивно обжалване.

 

       Относно предявения иск по чл.92 ЗЗД: „В." ЕООД, ЕИК*** е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Ищецът е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. От приложеното по делото заверено по надлежния ред Заявление/ Договор безспорно се доказва наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „Б." ЕАД, както и установяване изпълнението на задължението му по същия, както и предоставяне на дължимите по договора услуги. По делото има представени сключени договори за цесия- 29.05.2015г. и съответно от 20.02.2017г . Относно уведомяването на длъжника за извършената цесия на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към подробните мотиви на първата инстанция.

       Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Съгласно Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа. Месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично. Също неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.Съгласно Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение и договорът се счита прекратен.

       Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно същите са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Неустойката е начислена на база месечен абонамент от момента на предсрочното прекратяване на договора до крайния срок на действие на същия.

        Районният съд не е извършил процесуално нарушение,незачитайки правните последици от депозирания отговор.След като не е удостоверено наличието на процесуално представителство на пълномощника първата инстанция законосъобразно не е зачела правното действие на подадения отговор.

       

       Предвид гореизложеното решението на районния съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да се потвърди.В полза на въззиваемия не следва да бъдат присъждани разноски,тъй като няма представени доказателства за тяхното извършване.

 

         Водим от горното,съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

   

          ПОТВЪРЖДАВА решение №42/04.07.2018 г. по гр.д. №208/2018 г. по описа на РС-Ч. в обжалваната част.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: