АНД № 1867/2016 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв.Н.Б.Р., ЕГН ********** за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК за това, че на 31.08.2016г.,
около 13.30ч., в гр.Пазарджик по ул.“Н.Цанов“ е управлявал МПС л.а. „БМВ 530” с
рег.№ *** в едногодишен срок от наказанието му по административен ред с НП №16-0340-000198
за управление на МПС без съответното свидетелство за управление, издадено от Началник
РУ на МВР-Септември, връчено на 14.06.2016г.
и влязло в сила на 22.06.2016г., за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление.
В съдебно заседание обвиняемият се
явява, признава се за виновен и дава обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло обвинението и пледира за приложението
на чл.78а от НК.
Районният
съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обв.Р. бил неправоспособен
водач на МПС, като до този момент бил наказван един път с НП за нарушение по
ЗДП. Против него било издадено наказателно постановление №16-0340-000198 от
20.05.2016г. на Началника на РУ МВР-Септември, което му било връчено на 14.06.2016г.,
като не било обжалвано и влязло в сила на 22.06.2016г. Било му наложено
админитративно наказание глоба за управление на ППС без да е правоспособен
водач, т.е. без да притежава съответно СУМПС.
На 31.08.2016г. св.П. С. и колегата му Й.Илинов -
полицаи в РУ на МВР-Пазарджик, изпълнявали служебните си задължения,
патрулирайки с полицейски автомобил по улиците на гр.Пазарджик. Около 13.20
часа се движели в района на кръстовището между бул.”Г.Бенковски” и
ул.”К.Честименски”, като в един момент видели движещ се л.а. . „БМВ 530” с
рег.№ ***, чийто водач бил обв.Р.. Когато видял полицейският автомобил
обвиняемият избързал със своя автомобил и дори отнел предимството на друг
такъв. По този повод полицейските
служители решили да проверят водача. Те го последвали и го настигнали на кръстовището
между ул.”Н.Цанов” и ул.”Е.Йосиф”, където го спрели. След извършената проверка на
водача се установило, че той не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство. След това се установило, че Р. вече е бил наказан по административен
ред за нарушение по чл.150 от ЗДвП с горецитираното НП и от тогава не е изминал
едногодишен срок.
По
този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Установява се от приетото като
доказателство свидетелство за съдимост на обвиняемия, че същият не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на
обвиняемия и показанията на св.С., дадени в досъдебната фаза на процеса, които
бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че обв.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.343в ал.2 от НК, като на 31.08.2016г., около 13.30 ч., в гр.Пазарджик, по
ул.“Найчо Цанов“ е управлявал МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № *** без
свидетелство за правоуправление и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП №16-0340-000198 за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, издадено от началника на РУ на МВР – Септември,
влязло в сила на 22.06.2016г.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелствата, че е
неправоспособен водач на моторно превозно средство, както и че вече има
наложено административно наказание – глоба за това, че е управлявал МПС, без
свидетелство за правоуправление, а също и че от влязлото в сила НП не е изминал
срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да
управлява лекия автомобил без СУМПС, е сторил това.
При
определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с
невисока степен на обществена опасност. Не е осъждан и е позитивно
охарактеризиран по местоживеене.
В конкретния случай
обществената опасност на деянието е завишена предвид на обстоятелството, че автомобилът
е управляван по улици от републиканската пътна мрежа.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.343в ал.2 от НК,
към инкриминираната дата се предвижда като най-тежко наказание лишаване от
свобода до три години, а както вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното самопризнание в
ДП, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи, изразеното критично
отношение към стореното, добрите характеристични данни, както и тежкото
материално положение и имотно състояние. Чистото съдебно минало не се отчете
като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо
обстоятелство не се отчете.
Предвид това и като отчете
наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК счете, че на обв.Р., след като бъде
освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено административно
наказание глоба в размер ориентиран към минимума, а именно от 1000 /хиляда/
лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
При определяне размера на
глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а също семейното положение, материално и имотно състояние на
извършителя.
При този изход от делото и
на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обвиняемия Н.Р. да заплати 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване
на изпълнителен лист за наложената глоба, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.
По изложените съображения
Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: