Решение по дело №365/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260033                   19.11.2020 г.                            град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                                   ПЪРВИ СЪСТАВ

На трети ноември                                            две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Донка Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Динков АНД № 365 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Р.П.Б., ЕГН **********, чрез адв. Е.Б.Б. *** против Електронен фиш, Серия К, № 3807706, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Жалбоподателят Р.П.Б., представляван от адв. Е.Б. *** моли електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

С обжалвания ЕФ, жалбоподателят Р.П.Б., ЕГН ********** е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП ("Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца"), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"), във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.06.2020 г. в 09.41 часа в обл. Стара Загора, общ. Чирпан, Път 2-66, км. 92+730, в посока гр. Чирпан, при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), разположен източно на 150 м., е управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 85 км/ч, при отчетен толеранс от 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) №  ТFR1-М 618.

Обжалвания ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, според които той следва да съдържа данни за "...описание на нарушението, нарушените разпоредби...", като под "описание на нарушението", несъмнено следва да се разбира изложение на всички съставомерни факти, а под "нарушените разпоредби" не само конкретната норма, чието предписание е било нарушено, но и нормата, обуславяща наказуемост на деянието и визиращо за него конкретно по вид и размер наказание, т.е. санкционната разпоредба, в противен случай административно-наказателното обвинение не би могло да изиграе вменената му от закона функция, предопределяща предмета на доказване чрез лимитиране на пределите, в които се реализира правото на защита на подведеното под отговорност лице да разбере и се осъществява съдебният контрол по ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съставляваща квалифициран състав на визирани в предходните алинеи нарушения, както въвежда допълнителен съставомерен признак за тях – повторно им извършване, т.е. по отношение на останалите признаци от състава на конкретното административно нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, като препраща към изрично изброените в нея хипотези на предходните алинеи (ал. 1, т. 1 - 6, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 6). Тя е такава и по отношение на предвидените в нея наказания – в двоен размер на наказанието глоба, предвидено за съответното нарушение в ал. 1, т. 1 - 6, ал.2 и ал. 3, т. 1 – 6, за нарушенията по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно, за да е налице пълнота във фактическото и юридическото формулиране на разглежданото административнонаказателно обвинение, позволяваща му да изиграе процесуалната си роля, в ЕФ с оглед на споменатите по-горе изискуеми от закона реквизити е следвало да бъде посочено: от една страна – конкретната разпоредба измежду изброените в чл. 182, ал. 4 предходни такива, изпълващия я с приложимото към случая съдържание – както по отношение на състава на административното нарушение, така и по отношение на наказанието глоба, което следва да бъде удвоено, а от друга страна – обстоятелството, обуславящо квалифициращия признак - повторност. Това обаче не е било направено. Непосочването в електронния фиш на данни, които са въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание, обусловят извод за неговата формална незаконосъобразност (В този смисъл Решение от 6.03.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к.а.н.д. № 3/2018 г.).

В допълнение към изложеното следва да бъде добавено още, че в ЕФ не само че не са посочени фактите, обуславящи повторността на извършеното нарушение - влязло в сила или влезли в сила НП, респ. ЕФ за същото по вид нарушение, но и доказателствата за тях не са посочени в съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8, изречение второ от ЗДвП, с което преписката по случая е постъпила в съда (респективно съдът не би могъл да изиска служебно въпросното или въпросните НП, респ. ЕФ понеже не знае кое е то или кои са те). Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното следствие от наказващия орган, в чиято тежест е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. Ето защо, настоящия съдебен състав, счита че не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (В този смисъл Решение от 13.03.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 40/2018 г.).

На следващо място, от приобщената в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М се установява, че точката с координати ЕL: 25.40000° и NL: 42.23333° се намира по пряка линия, перпендикулярно на около 200 метра от най-близката точка от Път 2-66, в отсечката Стара Загора – Чирпан и от нея е невъзможно АТСС ТFR1-М, № 618 да измери скорост на МПС, движещо се по този път и в тази отсечка (л. 29 от делото). Снимковия материал от заснетия клип, представлява веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018 г. по КАН дело № 219 по описа  за 2018 г. на Административен съд - Стара Загора).

Установените факти водят до правен извод, че процесното нарушение е недоказано, тъй като от точка с географски координати ЕL: 25.40000° и NL: 42.23333°, посочена в приложения от АНО снимков материал от клип (л. 13 от делото), обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 618, не е било възможно да се извършва измерване на скоростта на превозни средства, движещи се по Път 2-66, км. 92+730, в посока гр. Чирпан, в частност на скоростта на процесния автомобил. В случая не е било спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа  за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 27.08.2020 г. (л. 7 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание (глоба в размер на 200 лева, както и обема на извършените процесуални действия -делото е приключено в едно съдебно заседания, и не се отличава с фактическа и правна сложност), съдът намира, че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума, предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 400 лева, претенцията му следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3807706, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Р.П.Б., ЕГН **********, представляван от адв. Е.Б.Б. ***, сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до претендирания размер от 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: