Р Е Ш Е Н И Е № 147/12.12.2022
г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при Секретаря Велина Митева и с участието на Прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова КАНД № 154 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208
- 228 от АПК. Образувано е въз основа на
Определение № 9892 от 07.11.2022 г. по адм. д. № 10051/2022 г. по описа на
ВАС, с което касационната жалба на Х.Г.Г., депозирана чрез
адвокат Х.Х. ***, срещу Решение № 356 от 09.09.2022
г. на РС-Сливен по а.н.д. №
818/2022 г. е изпратено за разглеждане
в ЯАС.
С атакуваното
решение състав на Районен съд – Сливен е потвърдил НП № 21-0804-003564 от 02.12.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“-Сливен при ОД на МВР-Сливен, с което
на касатора за извършено от него
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700
лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
В касационна
жалба се излагат съображения за неправилност на
съдебния акт поради нарушение на закона. Сочи се, че касаторът като наемател е спазил процедурата по чл. 188 от ЗДвП с посочване на лицето, ползвало автомобила на 12.11.2020 г. и извършител
на нарушението. Оспорва се съставомерността на вмененото
нарушение, като се твърди, че според доказателствата по делото жабоподателят нито е ползвал, нито е имал възможност да
ползва МПС на съответната дата, тъй като е отсъствал, нито пък е имал
възможност да установи кой конкретно е ползвал автомобила. По тези съображения
се иска отмяната на съдебното решение и на потвърденото с него НП като
незаконосъобразни. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание касаторът Х.Г.Г. се представлява
от надлежно оправомощен адвокат Х.И.Х. ***, който
поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и иска съдът да
отмени оспореното решение и потвърденото с него НП като незаконосъобразни. Не
се заявява претенция за разноски.
Ответникът по касация – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Сливен, своевременно и
редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпила по делото
Молба вх. № 2800/24.11.2022 г., депозирана от редовно упълномощения процесуален
представител - Главен юрисконсулт Б., са изложени съображения по съществото на
спора с искане за оставяне в сила на първоинстанционния
акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ЯОП намира
решението на районния съд за правилно и законосъобразно, като сочи, че при
допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът
правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление. В този смисъл
пледира съдът да остави жалбата без уважение.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспореното съдебно решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието му с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, тя се
преценя като неоснователна по
следните съображения:
С Решение № 356 от 09.09.2022 г. по а.н.д. № 818/2022 г. състав на Районен съд –
Сливен е потвърдил НП № 21-0804-003564 от 02.12.2021 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“-Сливен при ОД на МВР-Сливен, с което на Х.Г.Г. за извършено от него нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12
контролни точки.
За да постанови своя съдебен акт, първата инстанция
приела от фактическа страна, че на
12.11.2020 г. в 12:09 часа Х.Г.Г. управлявал лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на „Рентал груп“ ЕООД, по бул.
„Банско шосе“ до ДАИ в посока центъра на гр. Сливен със скорост от 104 км/ч при
максимално допустимата за населено място до 50 км/ч, което ограничение е
въведено с пътен знак Д-11. Превишението на скоростта
било от 54 км/ч и приспаднат толеранс от 3 %, като скоростта била установена с
ATCC ARH CAM S1 № 11743сс, записващо дата, час и GPS координати в 12:09:50 часа,
съответно - фиксирана в клип № 010700. На 16.09.2021 г. Д.К. в качеството на
законен представител на дружеството-собственик на лекия автомобил „Рентал груп“ ЕООД, депозирал пред
ОД на МВР-Сливен декларация за предоставяне на информация по нарушението, като
декларирал, че на 12.11.2020 г., в 12:09 часа, когато е извършено нарушението,
превозното средство е било във владение на Х.Г.. В резултат на това деклариране
на 05.10.2021 г. на Г. била връчена покана да се яви на 25.10.2021 г. за
съставяне на АУАН, която съдържала и предупреждение, че при неявяване ще му
бъде съставен АУАН в негово отсъствие. За така извършеното нарушение на 01.11.2021
г. на Х.Г. бил съставен АУАН № АА 341898 по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, с
който деянието било квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на жалбоподателя, който след запознаване с него го подписал без възражения. На
12.11.2021 г. Г. подал възражение до Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Сливен против съставения му АУАН, като заявил, че не той е управлявал лекия
автомобил при установяване на нарушението, а служител на фирмата, като посочил
името му, и за тези обстоятелства представил декларация по чл. 188 от ЗДвП. По
повод възражението било изготвено становище от служител в ПИ-ГРУПА ОДПКПД,
според което възражението е неоснователно, а съставеният АУАН –
законосъобразен. Въз основа на АУАН № АА 341898 от 01.11.2021 г. е издадено и процесното НП.
С оглед на така приетото от първоинстанционния съд, ЯАС в настоящия си състав намира,
че за да постанови съдебното решение, СРС е събрал всички необходими
доказателства при строго спазване на процесуалните правила; обсъдени са всички
гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои
от доказателствата съдът е кредитирал като безспорни. Приетата за установена
фактическа обстановка е правилна, напълно се подкрепя от така събраните
доказателства, поради което и се споделя от касационната инстанция. В подкрепа
на изводите си въззивната инстанция посочва подробни
и аргументирани доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните
доказателства, приложимия закон и становищата на страните.
Касационната инстанция счита, че
правилно и в съответствие с доказателствата по делото Сливенският районен съд е
приел, че в хода на проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като описаното в
санкционния акт деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна,
така и от субективна страна състава на вмененото нарушение по ЗДвП. СРС е
приел, че НП съдържа всички изискуеми реквизити, разписани в закона, като
възраженията на жалбоподателя са обсъдени и отхвърлени с подробно изложени
аргументи, които настоящата инстанция напълно споделя. ЯАС в настоящия си
състав напълно споделя и приетото от районния съд по същество, а именно, че от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява авторството
на описаното в АУАН и НП административно нарушение от страна на касатора.
Действително, както правилно е
приел въззивният съд, по делото е безспорно
установено, че на 12.11.2020 г. Х.Г. *** в посока центъра на гр. Сливен; до
ДАИ-Сливен със знак Д-11 е въведено ограничение на максимално допустимата
скорост за населено място – 50 км/ч. Г. нарушил установените в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП правила за движение, като управлявал МПС, движейки се със скорост от 104
км/ч при допустима такава от 50 км/ч, т.е. с 54 км/ч повече от разрешената.
Обстоятелството, че автомобилът е управляван с по-висока скорост от допустимата
е безспорно установено от приложената по преписката снимка на клип № 010700 от
ATCC ARH CAM S1 № 11743сс. В този смисъл така описаното в санкционния акт
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение
по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна
състава на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че не е управлявал процесния
автомобил в деня на установяване на нарушението. Съобразно разписаното в чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 на цитираната
разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. От
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че процесното МПС е собственост на „Рентал
груп“ ЕООД с управител Д.Р.К.. Същият близо година
след установяване на нарушението е депозирал пред ОД на МВР-Сливен декларация с
посочване на обстоятелството, че представляваното от него дружество е
предоставило във владението на Х.Г.Г. управлението на
моторното средство на датата и в часа на нарушението, след което до касатора е изпратена покана за съставяне на АУАН, (надлежно
връчена му на 05.10.2021 г.) със съдържащо се в нея изрично указание, че при
неявяване ще бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя. От доказателствата
по делото се установява също, че на определената му с поканата дата Г. не се е
явил за съставяне на АУАН, с оглед на което правилно въззивният
съд е приел, че същият се е съгласил с вмененото му нарушение именно поради
факта, че ако се беше явил на посочената дата, би могъл да възрази и да посочи
конкретното лице, управлявало автомобила на процесната
дата. Тази възможност обаче е пропусната, като след издаване на съставения АУАН
касаторът го е получил лично, т.е. не е бил лишен от
възможност да се запознае със съдържанието му, но също не е направил възражения
и едва на по-късен етап е декларирал, че МПС-то е управлявано от друго лице,
служител на фирмата. Ето защо наведеният довод, че не Г., а друго лице е
управлявало автомобила, се явява неоснователен, а крайният извод на СРС, че административнонаказващият орган правилно е санкционирал Х.Г.Г., е изцяло законосъобразен и съответен на доказателствата
по делото.
С оглед на изложеното до тук ЯАС
в настоящия си състав напълно споделя изводите на РС, че при издаването на НП
не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон – същото е
издадено при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена от приобщения доказателствен материал. Наказанията са правилно определени
по вид и размер и са в състояние да изпълнят специалните цели, предвидени в
закона, като правилно е определен и броят на отнетите контролни точки. Като е
достигнал до горните изводи, РС-Сливен е постановил едно валидно, допустимо и
правилно решение, което следва да се остави в сила.
При този изход на спора за
ответника по касация се следват претендираните
разноски за възнаграждение за един адвокат, чийто размер на основание чл. 63д
от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр.
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г., следва да бъде определен в минималния предвиден такъв от 400
лева.
Водим от горното, ЯАС, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356 от 09.09.2022 г. на Районен
съд-Сливен по а.н.д. № 818/2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0804-003564 от 02.12.2021 г. на Началник
сектор „Пътна полиция“-Сливен при ОД на МВР-Сливен
ОСЪЖДА Х. ***,
с посочен съдебен адрес:***, адвокат Х.Х. ***, да заплати на ОД НА МВР-СЛИВЕН сумата от 400 (четиристотин) лева, съставляваща разноски пред касационната
инстанция за възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете