Решение по дело №1899/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2213
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701899
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2213

 

гр. Пловдив, 24.11.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХIV състав в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                  СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря В. П. и участието на прокурора ЗДР. я., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 1899 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от И.
К.К., ЕГН **********,
чрез адвокат Х.,*** срещу решение № 1115 от 01.06.2022г., постановено по АНД № 1822 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К №4224728, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в електронния фиш не е посочено да е отчетен толеранс в размер на ± 3 % от измерената скорост за скорости над 100 км/ч., неправилно е посочена посоката на движение на процесното МПС, неправилно е посочена локацията и съществуването на знак Б 26, доколкото неговото действието му, се сочи да е спряло преди мястото на заснемане на процесното МПС, което според жалбоподателя е нарушило правото му на защита. Поддържа се още, че са налице съществени нарушения, свързани с изготвяне на протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., не е спазено изискването за технически преглед на устройството, с което е установено нарушението като същото се сочи като негодно и несъответстващо на доказателствата по делото. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Иска се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като съдът вземе предвид, че касаторът се представлява с безплатна правна помощ.

Ответникът по касационната жалба – ОД МВР Пловдив - редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Сочи оспорваното решение на ПРС за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Същата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от И.
К.К. срещу електронен фиш серия К №4224728, издаден от ОД на МВР Пловдив, съгласно който на 30.10.2020г. в 8:56 часа на реп. път
II-64 км, 50+200 в посока гр.Пловдив към с.Труд, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта 60 км.ч., въведено с пътен знак В 26, било установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ TFR1-M № 529 нарушение за превишаване на разрешената скорост, извършено с лек автомобил марка „ШКОДА ОКТАВИЯ“ с рег.№ ***, който се движел с установена скорост от 116 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, при разрешена скорост 60 км/ч, при превишена стойност на скоростта от 56 км/ч. Отразено било в ЕФ, че се наказва И. К.К., за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

При така установената фактическа обстановка, районният съд приел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. При служебна проверка на електронния фиш съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да засягат правото на защита на наказаното лице. Съдът е установил, че електронният фиш съдържа законоустановените реквизити и не страда от пороците, твърдени в жалбата. Нарушението правилно е подведено под нормата на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 на ЗДвП. Установено е с годно техническо средство, с оглед на представените пред първоинстанционния съд доказателства. Правилно е определен размерът на наложеното наказание.

Решението е неправилно.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на касатора, че е налице разминаване в указаната посока на движение в съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и електронния фиш, което се  констатира като съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано и води до извод за недоказаност на деянието, предвид следното:

Съгласно съдържанието на електронния фиш лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. номер *** се е движел на път II-64, км.50+200 в посока от гр. Пловдив към с.Труд със скорост от 116 км/ч. В съдържанието на протокола по чл. 10 от наредбата е посочено, че процесното МПС се е движило в посока от с. Труд към гр. Пловдив. В същото време от съдържанието на представения снимков материал към Клип № 29744, както и от снимката на патрулния автомобил, в който се е намирало техническо средство "TFR 1-M" № 529, не е възможно да се установи по категоричен начин в каква посока се е движело процесното МПС. Дори обаче последното да може да бъде установено, налице са два официални документа, които взаимно си противоречат. Изискването за въвеждане на данни в ЕФ относно установяване мястото на заснемане и на посоката на движение на автомобила в конкретния случай е важна, тъй като за съставомерността на деянието следва да се установи дали е извършено в населено място или извън населено място, като, ако е извършено извън населено място, дали са налице въведени забрани за ограничаване скоростта на автомобилите, извън законоустановената такава от 90 км/ч.

В случая, при липсата на доказателства, които да подкрепят посоченото в електронния фиш относно посоката на движение – от гр. Пловдив към с.Труд, както и наличието на данни за ограничения в посочения участък 50км+200 в тази посока на пътя /тъй като съставеният протокол по чл.10 от Наредбата посочва друга посока на движение/, а и предвид обстоятелството, че се касае за извън населено място, съдът намира, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Протоколът има своята доказателствена функция и следва да установява параметрите на нарушението. В конкретния случай не се доказа, че на км 50+200 на път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд има поставен какъвто и да е пътен знак, който да ограничава скоростта за движение на превозните средства.

Така на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, предвид посоченото в електронния фиш, не се установява  поведението на водача на автомобила да е било противоправно.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваният пред него електронен фиш, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Следва на свой ред да се отмени и издаденият електронен фиш.

На процесуалния представител на касационния жалбоподател предвид изхода от делото следва да се присъди адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размера на минимума за този вид дела съгласно чл.7, ал.2, т.1 от във връзка с чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС в редакцията й към приключване на съдебното следствие, а именно от по 300 лв. за всяка инстанция.

Ето защо, Административен съд Пловдив, XХIV състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1115 от 01.06.2022 г., постановено по АНД № 1822 по описа за 2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №4224728, издаден от ОДМВР - Пловдив, с който на И.К.К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив да заплати на адвокат С.М. М.Х.,***, вписан в САК с л.№**********, сумата от общо 600 (шестотин) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                       

                                   2.