РЕШЕНИЕ
№ 1230
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501519 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата
на К. А. М., ЕГН **********, с адрес ***** -ищец по гр.д.№ 20212110100798 по описа на АРС за
2021 г., против Решение №149/06.07.2022 г. постановено по същото дело, с което е отхвърлен
искът му срещу М. И. М. ЕГН********** от ***** по чл.108 от ЗС за предаването на 59 (петдесет
и девет) кв.м., представляващи реална част от поземлен имот No323, която по регулационния план,
одобрен със Заповед РД 09-416/03.12.1987 год. се придава към УПИ VI-324, в кв.31 по плана на
с.Трънак, целият с площ от 619 кв.м. и които 59 кв.м. са с местонахождение между западната
регулационна линия на УПИ VI-324 и западната кадастрална граница на имот No324 и двата в кв.
31 по плана на с. Трънак, община Руен, при граници на това място: север -улица, изток - имот
No324, юг-УПИ VIII-323, запад-УПИ V-322.
Решението се сочи за неправилно, дири се неговата отмяна.Моли се и за постановяването
на друго, с което ревандикационната претенция бъде уважена.
Конкретно се твърди безспорно установяване на следните релевантни за спора факти:
процесните 59 кв.м. представляват придаваемо място от ПИ No323, които по регулационния план,
одобрен със Заповед РД -09- 416/03.12.1987 год. се придават към УПИ VI-324, в кв.31 по плана на
с.Трънак; регулационният план е одобрен на 03.12.1987 год.и на тази дата, съобразно разпоредбата
на чл. 110, ал.1 от ЗТСУ /отменен/ недвижимите имоти (местата със сградите, постройките,
съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях), придадени към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени с влизане в сила на дворищно
регулационния план.
1
Отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява едва с
влизане в сила на §8 от ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4.
Като спорно по делото се определя дали е налице извършена процедура, съобразно
разпоредбата на чл.112 и следващите от ЗТСУ /отменен/ или такава не е извършвана.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства обосновават напълно
заявената претенция. Представеното по делото писмо с изх.№Ж-55-1/11.12.2018 год. на община
Руен сочело, че с акт за брак от 24.11.2016 год. на комисия към община Руен, е унищожен архивът
в т.ч. платежни документи и касови книги.
Разпитаният пред АРС на основание чл.165, ал.1 от ГПК свидетел на ищците, във връзка с
извършената процедура по реда на чл.112 и следващите от ЗТСУ /отменен/, е свел лично
възприетите от него данни, че комисията от община Руен е идвала на място и е извършила опис на
придаваемото място, като в края на процедурата е връчила на наследодателите на ищеца и
ответника протокол. Страната счита това обстоятелство за косвено доказателство за проведена
процедура за оценка и заплащане на процесното място.
Счита също, че с влизането в сила на регулационния план, придадените към парцели на
други физически или юридически лица части, се смятат за отчуждени, като според трайната
съдебна практика, между собственика на имота, от който се отнема и този, към чийто имот се
предава място, възниква облигационно отношение. Вземането, предмет на това отношение се
урежда от общите правила в т.ч. и от погасителната давност, предвидена в закона.
Затова, макар §8 от ЗУТ да визира, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно регулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява, остава открит въпросът
за вземанията, произтичащи от неуредени сметки, погасени по давност преди влизане в сила на §8
от ЗУТ. Това според страната пряко кореспондира с разпоредбата на чл.134, ал.З от ЗТСУ
/отменен/, изречение първо, даващо възможност да се състави акт за собственост и при погасяване
на вземането по давност.
Оспорва се като неоснователно и възражението, че процесните кв.м. са придобити по
давност от ответника, т.к. разпоредбата на чл.200 от ЗУТ забранявала придобиване по давност на
имоти, неотговарящи на изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия.
Страната не ангажира нови доказателства и дири разноски за двете съдебни инстанции.
В постъпил своевременно отговор от М. И. М. ЕГН **********, с адрес: *****, чрез адв.
Антон Демирев, адрес за призоваване: гр.Айтос, ул. „Станционна“ № 56, се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че решението е постановено в съответствие с
материалния закон, че е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Намира, че ищците не са доказали, че наследодателите им
са собственици на УПИ VI-324, в кв. 31 по плана на с. Трънак- те не са притежавали нотариален
акт за собственост, а в такъв случай не е налице правно основание за придобиване по регулация, на
придаваемо дворно място. Освен това собственик на ПИ 324, в кв. 31 по плана на с. Трънак е
ищецът К. А. М., притежаващ нотариален акт № 42, том 15, per. № 11783, дело № 2150/2005г.,
издаден при жив наследодател, тъй като А. М. Х. е починал на 24.12.2006г, а нотариалният акт по
2
давностно владение е издаден една година по-рано, на 29.12.2005г. Това означавало, че ищецът не
е считал баща си за собственик и позовавайки се на собствена давност, се е снабдил с нотариален
акт, което дотук било самостоятелно достатъчно за отхвърляне на въззивната жалбата.
Намира също, че въззивникът тълкува неправилно разпоредбите на §8 от ЗУТ, във връзка
със сроковете по §6, ал.2 и 4. Регулационните сметки между двата съседни имота не са били
уреждани, а в момента на влизане в сила на ЗУТ, е прекратено отчуждителното действие на плана.
Ищецът- жалбоподател К. А. М. се бил съгласил с това обстоятелство, снабдявайки се с
нотариален акт по давностно владение № 42, том 15, per. № 11783, дело № 2150/2005г., в който
изрично е посочено, че придобитото дворно място е с площ от 560 кв. м., че съставлява
неурегулиран ПИ 324 в кв. 31 по плана на с. Трънак, за който имот по неприложената в срок
дворищна регулация е бил отреден УПИ VI-324, в кв. 31, целият с площ от 619 кв. м. и с неуредени
сметки за 59 кв.м.
Счита, че процедурата по регулация изисква безспорни писмени доказателства, каквито в
случая липсват. Позоваването на свидетелски показания, които не само, че са косвени, но са и
оспорени от останалите писмени доказателства, намира за необосновано. Поддържа, че дори да е
имало преписка, свързана с регулацията, процедурата не е доведена докрай, поради липса на
плащане и отказ, за да не бъдат влошавани отношенията между съседите.Поддържат се и всичките
възражения и доводи, направени с отговора по исковата молба и с писмената защита пред Районен
съд-Айтос. Моли се за потвърждаване на първоинстанционния акт, ведно със законните
последици.Не се ангажират нови доказателства.
В проведеното пред БОС открито съдебно заседание,страните поддържат горните тези
чрез процесуалните си представители.
Проверката на БОС по чл.267 от ГПК, сочи въззивната жалба за редовна и допустима,а
служебната проверка на съда по чл.269 от ГПК, определя обжалваното съдебно решение като
валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид въведените с въззивната жалба възражения, с оглед
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е претенция за ревандикация по чл.108 от ЗС, заведена от К. А. М. ЕГН
********** от ***; А. А. М. ЕГН **********; И. А. М. ЕГН **********; Дж. А. О. ЕГН
**********- всички със съдебен адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“ Цар Симеон І“,№111, вх.Б,
ет. 1, ап. 2, чрез адв. Георги Михов от БАК, против ответник М. И. М. ЕГН ********** с адрес:
***.
Ищците са се посочили за наследници (деца) на покойните си родители А. М. Х., поч. ****
и А. Х. М., поч. 15.01.03г., които били придобили по давност (вж. уточнение на исковата молба –
л.55 от делото на АРС)УПИ VІ-324 в кв.31 по влезлия в сила през 1987г. РП на с.Трънак. В
същото уточнение ищците са сочили, че при урегулирането на имот №324, за който бил отреден
УПИ VІ-324, е придадена част от 59 кв.м., взета от ПИ №323 и стойността на придаваемото място
праводателите на ищците били заплатили на бившия собственик след влизането в сила на
дворищно регулационния план, преди 1989г. Сумата била преведена по сметка в клон на ДСК в
с.Руен. Т.к.съседът, от чийто имот се отнема процесното място не бил съгласен, собствениците на
УПИ VІ-324 искали да си изтеглят обратно платените като обезщетение пари, но не успели.
Регулационните сметки били уредени. Въпреки това, планът не бил променен и сметките
3
продължавали да се водят неуредени. Придаваемото място останало във фактическата власт на
собственика на имот 323, за какъвто понастоящем се сочи ответникът, придобил го в резултат на
покупко-продажба.Ответникът оспорвал правата на ищците върху процесното място от 59 кв.м.,
намиращо се в югозападната част на парцела.
Ищците са позовават на вещно отчуждителното действие на влезлия в сила дворищно
регулационен план, с оглед което молят правото им на собственост да бъде признато от съда по
отношение на ответника и последният да бъде осъден да им предаде процесната реална част от
имота.
Ответникът е оспорил с отговора си своевременно правата на ищците, като на първо
място е възразил срещу активната им легитимация, поради липсата на доказателства за
придобиване на права върху УПИ VІ-324 включително от праводателите им.Оспорен като
документ с невярно съдържание, с оглед изнесените в исковата молба твърдения за
принадлежността на вещното право е и представеният по делото констативен нот.акт за
придобиване на УПИ VІ-324 по давност(без процесните 59 кв.м.) само от ищец К. А. М.(н.а.
№42,том ХV, рег.№ 11783,дело 2150 от 29.12.2005г.), съставен преди смъртта на бащата А. М. Х..
Възразил е срещу твърдението за извършено плащане на обезщетението. Твърдял е
незавършена процедура по отчуждаване по реда на ЗТСУ(отм.) и ППЗТСУ(отм.) и неприложена
регулация, поради което отрича настъпване на вещния ефект на дворищно регулационния план.
Отчуждителното му действие се сочи за автоматично прекратено в приложение на чл.182а, ал.2 от
ЗТСУ, даващ възможност за извършване на плащането по сметките до влизане в сила на
ЗКИР(01.01.2000г.), което не е било сторено и с оглед визираното в §6 и §8 от ДР на ЗУТ, след
влизането му в сила през 2001г.
Направено е и възражение за придобиването на процесните 59 кв.м. от ответника по
давност, с оглед установената върху тях фактическа власт над 10 години(от 2008г.).
Първоинстанционният съд е счел претенцията за недоказана, поради което неоснователна
и е отхвърли ревандикационните искове.
Въззивният съд споделя този краен правен извод на АРС, излагайки следните
съображения:
От фактическа страна пред БОС е пренесен само спорът за извършено от сочените за
собственици на УПИ VІ-324 праводатели на въззивника плащане на обезщетение на собствениците
на имот 323( за който е отреден УПИ VІІІ -323), съобразно изискването на чл.33, ал.2 от
ЗТСУ(отм.), при спазване на условията, посочени в ППЗТСУ.
Обстоятелството, че през 1987г. е влязъл в сила дворищнорегулационен план за с.Трънак,
по силата на който към УПИ VІ-324 е придадена реална част от ПИ 323 в размер на 59 кв.м. по
западната граница на парцела и, че тази част е останала във фактическата власт на собствениците
на ПИ 323 по плана на селото, не са спорни и се установяват от изслушаната по делото експертиза,
от писмените доказателства в процеса, включително от скицата на имота и от събраните гласни
доказателства.
Спорният за страните факт за извършено плащане на обезщетение по чл.33 от ЗТСУ
(отм.), според този съд не е успешно доказан.
Това е така, защото чл.164, ал.1,т.4 от ГПК императивно изисква за доказването на факта
на плащането на парично задължение, установено с писмен акт, представянето на писмени
4
доказателства. В случая предмет на обследване е погасяването на вземане за обезщетение,
дължимо поради придаване на част от имот към друг поземлен имот, с влязъл в сила през 1987г.
дворищно регулационен план.
Действалата към този момент правна уредба на посочената материя, включва ЗТСУ и
ППЗТСУ - сега отменени. Тя предвижда нарочна процедура, след изпълнението на която настъпва
непосредствения отчуждителен ефект на ДРП. Процедурата изисква нарочно оценяване на
придаваемите части от комисия по чл.265 от ППЗТСУ(назначена от кмета на общината),
обективирано в писмен акт и влизане в сила на тази оценка(подлежаща на обжалване като
индивидуален административен акт), което означава, че и извършеното на това основание
плащане следва да бъде установен с нарочен документ. При условията на чл.165 от ГПК, се
допускат свидетелски показания за установяването на такова плащане само ако бъде доказано, че
изискуемият документ, който го удостоверява, е загубен или унищожен.
Действително по делото са налице твърдения в този смисъл, подкрепени от писмо от
община Руен, област Бургас(вж. л.22 дело на АРС), според което с акт за брак на архив от
експертна комисия на същата община от 24.11.16г., са бракувани(унищожени) платежните
документи на кметството, вкл. банковите бордера и касовите книги, които биха удостоверили
плащането на обезщетението за придадената към УПИ VІ-324 по силата на ДРП от 1987г. земя.
Това е достатъчно за допускане на гласни доказателства за установяване на горепосоченото
твърдяно от ищцовата страна плащане. Съгласно трайната и последователна съдебна практика
обаче, доказването на съдържанието на платежния документ следва да се установи при условие на
пълно и главно доказване, т.е. да се изнесе неговото съдържание, а именно: кой, кога , къде, на
кого, за какво и колко е заплатил, за да се обоснове извода за вярност на горепосоченото
твърдение, че обезщетението е било надлежно изплатено на бившия собственик.Не на последно
място съдът съобразява още, че според твърдението сумата е била преведена от праводателите на
ищцовата страна, т.е. тя не е трета за правоотношението страна и като длъжник принципно би
следвало да разполага с преки доказателства за извършеното плащане.
Показанията на св. Д.Б., разпитана по горните обстоятелства пред първа инстанция, не
установяват съдържанието на платежния документ, чието съставяне по повод плащане на
обезщетение, заради отчуждителния ефект на ДРП, се твърди.Сведените от нея данни са много
общи. Няма информация нито за размера на сумата, нито за основанието, нито за датата на
извършеното плащане, респективно дали то е станало по банков път(по сметка на собствениците
на ПИ 323 в ДСК) или в брой, при издадена нарочна разписка.Представеното пълномощно (л.21-
дело РС), с което А.М.(А. М. Х.- вж. писмо л.83- дело РС) овластява сина си И.М.)И. А. М.- вж.
предходния документ)да изтегли внесени в ДСК пари за плащане на придаваемо дворно
място(непосочено), не е достатъчно, за да обоснове извод, че такива средства са били
действително внесени като обезщетение и именно за процесното придаваемо по ДРП от 1987г.
място. Иначе казано- това косвено доказателство не е достатъчно, за да може преценено в
съвкупност с останалите данни по делото да обоснове единствен и категоричен извод за надлежно
осъществено плащане на обезщетението.
В резултат от горното и съобразявайки ищцовите твърдения, че наследодателите не искали
да си развалят отношенията със съседите, които се противопоставили на имотното изменение с
плана от 1987г., съдът приема факта на плащането на обезщетение по повод влизането в сила на
ДРП от 1987г. за недоказан.
5
От правна страна спорът е пренесен пред въззивната инстанция досежно придобиването
на собствеността на въззивника ищец К. М. върху посочените 59 кв.м., придаваеми към УПИVІ-
324, т.к. само той е подал жалба против отхвърлителното съдебно решение на АРС.Спори се по
настъпването на предвидения в ЗТСУ (отм.) отчуждителен ефект на ДРП от 1987г.
Само за яснота на изложението съдът уточнява, че намира за неотносимо към делото (и
затова не изследва за вярност тук) възражението, оспорващо изключителните права на въззивника-
ищец К. М. в имот 324, съгласно констативния му нот.акт(без придаваемите 59 кв.м.),т.к. спорът
не е за този имот, той е само за придаваемото място, а нотариалният акт по давност не включва
последното. Освен това между ищците е нямало спор за това, че всички са наследници на Х. и
съпругата му, като претенцията за ревандикация е заведена от всички тях в качеството на деца и
наследници на общите им родители. Ведно с това възражението не би повлияло крайния резултат
от спора, т.к. К.М. има основание да претендира ревандикация и като съсобственик и като
изключителен собственик на процесния имот спрямо всяко трето лице, каквото в случая ес явява
ответникът М.М..
На следващо място БОС посочва, че не следва да обсъжда доводите от въззивната жалба за
настъпване на отчуждителен ефект на ДРП от 1987г. при недоказано плащане на обезщетението,
т.е. в хипотезата, когато регулацията се счита за приложена и при погасено по давност вземане за
обезщетение. Тези съображения(липса на плащане, но изтекла в полза на длъжника дълга
погасителна давност за обезщетението) са изнесени за първи път с въззивната жалба, напълно
противоречат на изначално поддържаната правна теза за надлежно плащане на придаваемите
части, изложена в исковата молба и както за въвеждането им по делото, така и за разглеждането им
от съда, е вече настъпила преклузия по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК.
По същество:
Приложимото за казуса право визира в отменения ЗТСУ- Раздел II Отчуждения и
обезщетения по дворищнорегулационния план-чл. 110 ,че недвижимите имоти (местата със
сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в тях),
придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня
на влизане в сила на дворищнорегулационния план, а длъжник по него е собственикът и всеки
следващ приобретател на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях.
Независимо от това, с оглед визираното в чл.33 от ЗТСУ(отм.), трайно установената
съдебна практика (така напр. Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2018 г., I г. о.,
ГКи др.) приема, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е условно - ако
регулацията е приложена.
В т.2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 15.07.1993 Г. ПО ГР. Д. № 2/1993 Г., ОСГК
НА ВС, относно ПОНЯТИЕТО "ПРИЛОЖЕН ПЛАН" е прието, че дворищнорегулационният план
следва да се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници в хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ(отм.).
Горното се осъществява при следните хипотези: когато придадените имоти са били заети по
законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във
владение, след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на
новия собственик, след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по
давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за
придаваемите се части, което е също основание за издаване на нотариален акт за придаваемо по
6
регулация място, респективно и за заемането му. Прилагането на ДРП може да се осъществи
също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без горния ред да е
спазен. Последната хипотеза намира опора в чл.33, ал.1, изр.2 от ЗТСУ /отм./.
При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания, парцелните граници по
предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи
следващият план. При наличието на тези предпоставки настъпва стабилизиране на
отчуждителното действие на ДРП, респективно на вещния му ефект.
Въпросът за прилагането на регулацията е от съществено значение за разглеждания
казус и защото с влизане в сила на разпоредбата на чл.182а от ЗТСУ(отм.) се приема,че ако до
влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър бъде заплатено дължимото
обезщетение за придадените към парцела недвижими имоти на други физически и юридически
лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план, той се счита за приложен за тези части от
парцела и границите им се приемат за граници на урегулиран поземлен имот, а пропускът това да
бъде сторено, прекратява отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове. Това
правно разрешение е потвърдено и с приемането на ЗУТ, съгласно който отчуждителното действие
на дворищнорегулационния план отпада, изключая плановете по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Параграф 6 от
ПЗР на ЗУТ също дава възможност и 6-месечен срок от влизане в сила на закона, за уреждането
на регулационните сметки за придаваемите места, по инициатива и заявление на правоимащите
лица, но също предвижда, че при неизползване на тази възможност, отчуждителното действие на
заварените от ЗУТ регулационни планове отпада автоматично.
Следователно и в съответствие с изложеното по-горе, неплащането на обезщетението за
придаваемия по ДРП имот има за последица неприлагането на регулационния план, т.е.
ненастъпване на отчуждителния му за предходния собственик ефект, респективно – осуетяване на
вещния ефект за собственика на имота, към който се придава мястото.
Поради неплащането на обезщетението и незаемането на придадения по регулация имот от
59 кв.м.(дори чрез завладяване), следва да се заключи, че не е налице нито една от визираните в
закона(чл.33 от ЗТСУ отм.) предпоставки за прилагането на ДРП от 1987г., а с влизането в сила на
горецитираните разпоредби на ЗТСУ(отм.) и ЗУТ, този ефект вече е отменен занапред и
отчуждителното действие на регулацията е отпаднало. Съгласно Тълкувателно решение №
3/2010г. на ОСГК възстановяването става автоматично, без провеждане на нарочна
административна процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ. След това границата между имотите се определя
не от регулационната линия, а от старата кадастрална граница.
В конкретния казус към момента на влизане в сила на регулационния план от 1987г. двата
съседни имота, тогава с пл. №323 и 324, са били собственост на различни субекти –първият- на
праводателите на ответника, а вторият-на праводателите на ищците(вж. показанията на св. Б.,
установяваща дългогодишна и трайно упражнявана фактическа власт от Х. и съпругата му).
Регулационната граница по ДРП между двата имота не следва кадастралната, а се измества към ПИ
322, приобщавайки към УПИ VІ-324 от запад, част от намиращия се между ПИ №№322 и 324
имот № 323( вж. и експертното заключение на РС). Т.е. е налице придаване на площ по регулация
от имот №323 към образувания от имот пл.№ 324 нов парцел VІ-324. Следователно за прилагане на
регулацията е било необходимо уреждане на сметките за придаваемото място между
собствениците на двата имота, чрез заплащане на съответното обезщетение, по реда на чл.112 от
ЗТСУ(отм.), препращащ към реда по ППЗТСУ. Както по-горе бе посочено, по делото няма данни
7
такова плащане и изпълнение на нормативно предвидената процедура по обезщетяване да е било
извършено.
Не е осъществено и фактическо завземане на площта, независимо от това дали обезщетение
е било платено.И до днес процесните 59 кв.м. са във фактическата власт на ответника, като
собственик на ПИ 323, за което страните не спорят.
Казаното обосновава извод за неосъществен вещен ефект на придаване на площ към УПИ
VІ-324, поради отпаднало отчуждително действие на ДРП от 1987г.
Успешното провеждане на ревандикационния иск изисква доказване на активна правна
легитимация на ищеца- т.е. установяване на твърдяното право на собственост, а по отношение
осъдителната част на претенцията- държането на имота без правно основание от ответника.
В случая не само не е налице първото горепосочено условие, но липсва и второто.Това е
така, защото според трайно установената съдебна практика, споделена и от настоящия състав,
прехвърлителният ефект на сделките за имотите по време действието на ДРП, се проявява в
положението им отпреди влизане в сила на неприложения регулационен план, следователно
ответникът е придобил спорните 59 кв.м. не по давност, а чрез покупко- продажба от
праводателите си през 2008г, т.к. те са били техни собственици преди ДРП от 1987г. и са
възстановили правата си през 2001г. автоматично, с влизане в сила на ЗУТ и с изтичането на срока
за плащане на обезщетенията. Следователно процесният имот от 59 кв.м. е във фактическата власт
на въззиваемия ответник на правно основание.
В обобщение на изложеното дотук и поради липсата на предпоставки за уважаване на
заявената ревандикационна претенция, тя следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана,в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваното решение
на АРС следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, въззиваемият има право на всички сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, възлизащи на 800лв.
уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар за представителството на страната в процеса пред
БОС.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №149/06.07.22г. по гр.д.№798/21г. по описа на Айтоски
районен съд.
ОСЪЖДА К. А. М. ЕГН ********** с адрес: **** да заплати на М. И. М. ЕГН **********,
с адрес: ***** сумата 800лв., представляващи съдебно –деловодни разноски, платени от
въззиваемия М.М. като възнаграждение за представителство и защита от един адвокат по в.гр.д.
№1519/22г. по описа на БОС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с
касационна жалба, пред ВКС на Р България.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9