№ 967
гр. Варна, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501499 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от
адв.М., като процесуален представител на Ч. Г. С. против Решение № 1144 от
05.04.2023 година, постановено по гр.дело № 13383/20220 година, по описа на
ВРС, с което е била отхвърлена молбата, с правно основание чл.5 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.Въззивника излага по същество фактическите си
виждания, като в заключение настоява атакуваното решение да бъде
отменено.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.Я., като процесуален
представител на Г. С. М., с които се настоява решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивника С. се
явява лично и с адв.М., които поддържа жалбата.
Въззиваемия Г. С. М. е редовно призован, явява се лично и с адв.Я., и
моли съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по молба на въззивника Ч. Г. С., ЕГН ********** за
постановяване на мерки за защита срещу Г. С. М., ЕГН **********. Излага се
и се твърди, че въззиваемия е негов племенник, с който обитават един имот
1
находящ се в ***, като се прави уточнението, че по отношение на имота са
водени дългогодишни делбени производства.В молбата се сочи още, че и след
това М. е притеснявал молителя, забранявал му да го ремонтира и отдава под
наем, заплашвал него и съпругата му и дори е ограничил достъпа му, като е
пуснал кучето си да се движи свободно в градината на имота.Ищеца сочи
още, че на 14.09.2022г., около 15:10 ч. в имота на *** М. е упражнил по
отношение на него домашно насилие като се приближил се до него, хванал го
силно за лявото рамо, крещял, псувал го и го заплашил.Пострадалият моли за
уважаване на подадената молба и налагане на мерки по чл. 5, т.1, т. 2 и т. 3
ЗЗДН спрямо ответника, а именно задължаване да се въздържа от актове на
домашно насилие, забрана да приближава молителя на по-малко от 100 метра,
както и за отстраняването му от съвместно обитаваното жилище.
От материалите по делото е видно, че с Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
молителя Ч. Г. С. е декларирал, извършен спрямо него акт на домашно
насилие от ответника Г. С. М.:
На 14.09.2022г., около 15:10 ч. в имота на *** М. е упражнил по
отношение на него домашно насилие като се приближил се до него, хванал го
силно за лявото рамо, крещял, псувал го и го заплашил.
За да постанови решението си, ВРС е приел, че насилие липсва и че
двете страни са се поставили в ситуация, която изисква взаимно търпение.
Виждането на ВОС е следното:
В съответствие с нормата на чл.2 от ЗЗДН дефиницията за „домашно
насилие” е уредена в Закона и според нея „домашно насилие е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище”.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна инстанция
правилно е отговорила на запитването на ищеца дали описания в ИМ
инцидент съставлява насилие по смисъла на закона и най – вече дали се
явяват доказани.Касае се за един случай на проявено насилие, според ищцата,
което е възникнало на 14.09.2022 година, и в него по отношение на ищеца
/според него/, е упражнен психически тормоз, довел до емоционален стрес и
психическо напрежение.Ето защо, предвид твърденията в исковата молба
съдът приема, че стореното от въззиваемия М. би следвало да обхваща
предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно
насилие, ако обаче бъде доказано.
Както предходната, така и настоящата съдебна инстанция приема, че
представените по делото Декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН съставляват
2
доказателство, доколкото същите не е опровергават от насрещни
доказателства на въззивника.Такива са постъпили и то в лицето на
разпитаните свидетели – И.М.Д. и С.К. С.а.В тези показания става ясно, че
нито един от свидетелите не е констатирал лично физически и/ или вербален
сблъсък между ищец и ответник.Нещо повече – според свидетеля Д., които е
имал видимост към къщата и е присъствал на станалото, С. е бил
провокативен, и е повишил тон, без да бъде предизвикван.От своя страна
свид.С.а изрично сочи, че не е присъствала на подобни сцени, но от съпруга
си е разбрала / без да има лични впечатления/, че М. е посегнал да го удари.
По отношение на приобщената от ВРС „Флаш памет“, настоящата
съдебна инстанция приема, че следва да се позове на установената практика
по този въпрос – конкретно посочена в Решение № 136 от 11.04.2011 година,
по гр.дело № 602/2010 година на Четвърто гражданско отделение на ВКСС,
на Определение № 446 от 02.06.2022 година, по гр.дело № 4325/2021 година
на ВКС и други.Съобразно цитираните решения видеозаписът от
видеокамерите подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и
чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Физическото
възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си
видеозаписът следва да отговаря на общото изискване – да е достоверно.
Огледът се извършва по реда на чл.204 ГПК с участието на двете страни и
това действие може да бъде предприето и служебно от съда. Резултатите от
възпроизведения видеозапис, чрез огледа съдът следва да прецени в
съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото, а не както
неправилно решаващия съд ги е приобщил като електронен документ по
реда на регламент № 910/2014 година на ЕС.В конкретния случай страните не
са оспорили автентичността на записите, но техния преглед от страна на
въззивния съд не показа наличието на данни за домашно насилие.Не се
потвърждава нито една от предпоставките за това – не е налице нито
физически, нито има данни за вербален сблъсък между ищец и ответник.По
отношение на домашния любимец, предизвикал конфликта, е видно, че същия
не е агресивен, бил е на повод и в близост до своя стопанин, като в нито един
момент не е установена агресия от негова страна спрямо ищеца.
По смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това
спорно производство съдът приема, че въззиваемия М. е успял да установи
липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно
насилие.Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните,
съгласно чл. 13 от ЗЗДН.Точно по този начин е защитено и правото на защита
на въззиваемия в производството, които има възможността, и следва да
опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателства.В конкретния случай той правилно се е позовал на
3
наличните по делото доказателства.При тези данни трудно може да се
направи извод за наличието на насилие, и то осъществено от страна на
въззиваемия.Ето защо и по тези съображения ВОС приема, че първата
съдебна инстанция правилно е събрала и преценила необходимите
доказателства, така както е правилен и нейния извод.Установява се, че
споровете между страните са имотни и/ или междуличностни, че ответника,
нито с думи, нито с действия е провокирал акт на насилие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1144 от 05.04.2023 година, постановено
по гр.дело № 13383/2022 година, по описа на ВРС, четиридесети състав.
ОСЪЖДА Ч. Г. С., ЕГН ********** да заплати в полза на ВОС сумата
от 12.50 /дванадесет и петдесет/ лева, представляваща държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4