Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7523 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 487651 от
13.09.2018 г. по гр.д. 62407/2012 г. по описа на СРС,119 с-в е допусната
съдебна делба между М.Г.С., ЕГН **********, М.Т. С., ЕГН **********, и Й.Ц. С.,
ЕГН **********, и „К.С.“ ЕООД, ЕИК ******на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот II–392, от квартал ХI по
действащия регулационен план на гр. София в местността Цариградско шосе VII километър,
формирани от 774.00 м2 от имот №61046, 694.00 м2 от имот №61047 и 740.00 м2 от
имот №61048, по кадастрален план на гр. София одобрен със заповед №50-09-14 от
15. I. 1986 година, и заповед 009-50-631 от 25. ХI. 1998 година, който имот е
идентичен с Поземлен имот с идентификатор 68134.4081.392 находящ се в гр.
София, общ. Столична, обл. София град по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 09.
VI. 2011 година под №РД-18-35 с адресна поземления имот в гр. София в район
Младост на бул. „******с площ 3 161.00 м2, с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с
номер по предходен план 392 в квартал ХI, парцел II, при съседи поземлени имоти
с идентификатори №№68134.4081.10, 68134.4081.48 и 68134.4081.55, при квоти: 2208/3150
идеални части за М.Г.С., ЕГН **********, М.Т. С., ЕГН **********, и Й.Ц. С.,
ЕГН **********, и 942/3150 идеални части за „К.С.“ ЕООД, ЕИК ******.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от „К.С.“ ЕООД, ЕИК
******, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт. Поддържа, че в процесното дворно място, чиято делба се иска са
налице постройки, обектите, в които притежават от собственици, различни от
ищците. Следователно дворното място се явява обща част на етажните собственици
с оглед на преназначението си, а именно да обслужва едновременно построените
сгради. Излага правни доводи, че съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не може
да се делят, като делбата по отношение на урегулирания поземлен имот е
недопустима. Към момента на подаване на исковата молба няма проведена и
приключила процедура по ЗУТ с одобряване на частично изменение на ПУП, с оглед
обособяване и формиране на два или повече от два имота, отговарящи на
строителните норми по площ лица и конфигурация на сградите. Едва с изключването
на имота от режима на етажната собственост би била допустима делбата. С
решението не били определени квотите на всеки от съделителите.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от М.Г.С., ЕГН **********, М.Т. С., ЕГН **********, и Й.Ц. С., ЕГН **********,
с който въззивната жалба се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излагат, че районният съд
правилно е определил общи квотите на собственост на ищците при положение, че
последните не са поискали за всеки един от тях да бъде определен индивидуален
дял. Считат, че теренът не е загубил своята самостоятелност и не се е превърнал
в обща част, след като не принадлежи на етажните собственици. Също така не може
да бъде проведена процедура по чл. 201 ЗУТ, тъй като тя има значение за
изключване на земята от режима на общите части в етажната собственост и
обособяването ѝ в имоти, всеки от които да обслужва отделна сграда. В
случая не била налице етажна собственост, а дори да се приеме обратното, то
теренът да бъде обща част е необходими етажните собственици да притежават
собствеността върху него. Не била налице и хипотезата на чл. 183 ЗУТ.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбите.
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на 15.12.2000 г. „К.С.“
ЕООД е сключило договор за покупко-продажба за целия имот, по силата на който
на последния е прехвърлен процесния имот. Така на дружеството е издадено разрешение
за строеж № II-195 за офис сграда с магазин и склад, съответно разрешения за
строеж № 52 и № 61 за извършване на
строително-монтажни работи съгласно одобрен проект. В процесния
урегулиран поземлен имот е изградена сграда в груб строеж на 18.9.2002 г. За периода от
2002 г. до 2004 г. прехвърлил на трети лице самостоятелни обекти в сградата,
ведно с идеални части от общите части и с правото на строеж върху сградата,
построена в процесния имот. Също така дружеството-страна притежавало самостоятелни
обекти в сградата. С влязло в сила решение № 120 от 23.03.2012 г. по гр.д.
513/2011 г. по описа на ВКС е признато за установено по отношение на „К.С.“
ЕООД, че М.Г.С., ЕГН ********** и праводателят на М.Т.
С., ЕГН **********, и Й.Ц. С., ЕГН ********** – първоначалния ищец Й. Ц.С. ЕГН**********
са собственици на 2208/3150 идеални части от процесния имот. В настоящото
производството не се оспорва горната фактическа обстановка, а както бе посочено
настоящият съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В делбения
процес спецификата на производството се определя от факта, че предмет на
заявения иск от страната-ищец е реализирането на едно субективно потестативно материално право-правото да се иска
ликвидиране на съсобствеността на конкретна движима или недвижима вещ и
превръщането й в индивидуална собственост. При реализирането на това материално
право по съдебен ред е задължително участието на всички титуляри на правото на
собственост /всички съсобственици/ под страх от недействителност на делбата по
аргумент от чл.75, ал.2 ЗН и то като главна страна, имаща качеството ищец и ответник. За
да бъде постигната крайната цел на делбеното производство,а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ или съвкупност от вещи, е
необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на
съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права
от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават в първата фаза на делбеното
производство с решението по чл.344,ал.1 ГПК.
Етажната собственост
представлява правоотношение по повод притежаването на самостоятелен обект в
сграда, в която етажи или части от етажи, които могат да бъдат такъв обект на
самостоятелно право на собственост, принадлежат на отделни собственици. След
като бе установено, че в различни лица притежават самостоятелни обекти в имота,
то между тях е възникнала т.нар. етажна собственост, поради което земята има
статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС
В т. 1, б.
"д" от ППВС № 2/82 г. е прието, че е
недопустима делбата на съсобствен парцел,
в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността
и принадлежат на отделни собственици,
които са и съсобственици на парцела. Приема
се, че в тези случаи се създава
положение, сходно с етажната собственост,
при което теренът е обща
част по смисъла на чл. 38 ЗС и съсобствеността
върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Недопустимостта на делбата на съсобствения имот в тази хипотеза
не е обусловена от способа, чрез който
съсобственикът е придобил индивидуална собственост върху сградата - чрез реализиране на отстъпено право на
строеж, чрез прехвърляне на
собственост върху вече
построена сграда, по давност,
чрез делба и пр. Цитираното
разрешение е основано на разпоредбата на чл. 38, ал.
3 ЗС и е приложимо при делба между съсобствениците на самостоятелните
обекти в режим на етажна собственост, но не изключва възможността когато предмет на делбата е отделен обект в тази собственост, да се допусне делба на припадащата се към този обект част от дворното място. Действително делбата на съсобствено УПИ е недопустима,
само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците
на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато
намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ. Само ако всички
съсобственици в УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради.
В този случай терена е обща част и искът за делбата му се отхвърля. Настоящият случай не е такъв. В случая част от съсобствениците на УПИ нямат
самостоятелен обект в изградените сгради, така делбата на терена е допустима,
независимо от застрояването му - Решение № 165 от 3.01.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 98/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2054/2014 г., II г. о., ГК, които се възприемат от настоящия състав. В решение
№ № 71 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 3936/2016 г., Г. К., І Г. О. на ВКС е
застъпено идентично становище, което се възприема от настоящия състав. Разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на етажна
собственост дворното място е обща част, а според, ал. 3 общите части не може да
се делят. В практиката на ВКС е пояснено, че това правило се прилага само в
случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното
място, които съответстват на предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗС. Когато в мястото
има сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на
самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това
идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху
самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В този смисъл е решение № 28 от 01.02.2012 г. по
гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II. В същия смисъл са и други решения, в които
най-общо се приема, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място
не винаги представлява обща част - решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. №
2054/2014 г. на ВКС, II ГО; решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г.
на ВКС, I ГО; решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98/2016 г. на ВКС, I
ГО.
Настоящият състав
споделя тази практика на ВКС по чл. 290 ГПК и счита, че тя следва да бъде
приложена по настоящото дело, по което етажните собственици не притежават право
на собственост в дворното място, а съсобствениците-съделители
притежават права в мястото, без част от тях /ищците/ да са индивидуални
собственици на обект в сградата. Освен това в ППВС № 2/1982 г., т. 1, б. „д“ и
„е“ е разяснено, че дворното място е обща част и не се допуска делбата му,
когато е съсобствено по регулация и в него са изградени отделни сгради, всяка
от които е собственост само на отделен собственик на парцела, както и в
случаите, при които в мястото има сграда в режим на етажна собственост. Тези
положения са развити в практиката на ВКС. С решение № 152 от 16.06.2009 г. по
гр. д. № 216/2008 г. на ВКС, I ГО е прието, че в случаите, при които
съсобственик на земята не притежава обект в построените в мястото сгради, това
място не е обща част и тогава делбата му е допустима, като не намира приложение
посоченото в ППВС № 2/1982 г. Настоящият състав приема за правилно даденото
решение на ВКС, постановено при действието на отменения ГПК от 1952 г., тъй
като то съответства на посочената по-горе практика по чл. 290 ГПК.
Следователно правилно
районният съд е приел, че е допустима делба на процесния урегулиран поземлен
имот. Съгласно чл. 344 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съсобственик. Особеността, че всички страни в делбения процес имат двойно качество - на ищец и ответник
по иска за делба на конкретната обща вещ. Следователно неоснователно е
наведеното в жалбата от жалбоподателите, че при положение, че „ищците“ не са
поискали да им бъде определена квота на всеки индивидуално, то не било
необходимо да бъде правено от съда.
Както е застъпено в Решение
№ 25/26.02.2015 г. постановено по гр.д.№ 5232/2014 г. на ВКС по реда на чл.290 ГПК, в случаите, когато предмет на въззивното обжалване е първоинстанционното
решение в частта за делбените квоти, подадената дори
от един от съсобствениците въззивна жалба, препятства влизане в сила на
решението в тази част по отношение на всички съделители. Това становище се
възприема от настоящия състав. Нормата на чл.344, ал.1 ГПК задължава съда в
решението, с което допуска делба да се произнесе по въпросите между кои лица,
за кои имоти и при какви права е налице съсобственост, която ще се прекрати
чрез делбата. Правата на всеки съделител зависят от
основанието, на което е възникнала съсобствеността - ако съсобствеността е
възникнала по волята на съсобствениците, то и дяловете им се определят по тяхна
воля /напр. при договор/, а ако е възникнала независимо от волята, правата се
определят от правните норми, уреждащи съответното придобивно
основание /напр. при наследявяне, прекратена
съпружеска имуществена общност/ - и в съдебното решение същите се отразяват
чрез математически обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които е
равен на единица. Изложеното следва от същността на съдебната делба като правен
способ за прекратяване съсобствеността върху цялата вещ /недопустим е иск за
делба на идеална част от вещ/. Математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата
е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват
с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло
на части/, чийто сбор е равен на единица. Тези изисквания към решението по
допускане на делбата по отношение определяне правата на всеки от съделителите в
съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на
въззивното обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти, тъй като при подадена дори от един от
съсобствениците въззивна жалба, препятства влизане в сила на решението в тази
част по отношение на всички съделители. Въззивният
съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в
зависимост от придобивното си основание и да отрази тези
права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на
единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са
определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното
решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази
собствените си изводи чрез определяне квота в обикновена дроб на всяка от
страните, между които е допусната делбата.
В случая е установено,
че първоначалните ищци М.Г.С., ЕГН ********** и Й.С. Цветанов, ЕГН********** поч. в хода на процеса са собственици на 2208/3150 идеални
части от имота. Последните като внуци на общия наследодател С.С.П.на основание чл. 10, ал. 2 ЗН вр.
чл. 5 ЗН притежават по ½ от 2208/3150 идеални части от имота. Така М.Г.С.
и Й.С. Ц.притежават по 1 104/3150 идеални части от процесния имот. След
като Й.С. Ц.почива в хода на процеса и оставя като наследници своите съпруга и
син- конституираните в хода на процеса М.Т. С., ЕГН **********, и Й.Ц. С., ЕГН **********,
то те съгласно чл. 9 ЗН наследяват по равно, а именно по 552/3150 идеални части
от процесния имот или общо 1 104/3150 идеални части.
В случая с определяне
индивидуалните квоти в съсобствеността на ищците, които от своя страна не са
били определени с постановеното от СРС решение, а са били посочени общо за
всички ищци настоящия състав намира, че не се влошава положението им като
необжалвала решението страна. Освен това, както бе посочено по-горе
постановеното решение не е влязло в сила в частта на определените квоти в
съсобствеността, доколкото довод за неправилност в посочения смисъл се съдържа
в подадената от ответника-съделител въззивна жалба.
Поради това, в частта, с
която в постановеното решение не са определени индивидуални квоти от
съсобствеността за всеки от съделителите – ищци в производството решението на
СРС следва да бъде отменено като неправилно с посочване определените квоти за
всеки от съделителите – ищци в производството.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 487651 от 13.09.2018 г. по гр.д. 62407/2012 г. по описа на СРС, 119 с-в, в
частта, с която е допусната съдебна делба между М.Г.С., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „*******, етаж II, апартамент V, чрез
пълномощника адвокат П.С.З., М.Т. С., ЕГН********** и Й.Ц. С., ЕГН**********, и
двамата живеещи в гр.София, в жилищен квартал Горубляне на ул. „*******, /като
правоприемници на първоначалния ищец Й. Ц.С. ЕГН**********/ и „К.С." ЕООД
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, в Западната промишлена зона
на ул. „******, представлявано от управителя Н.И.Н.ЕГН********** с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа
в гр. София на ул. „******, етаж III, чрез пълномощника
адвокат Д.Р.А., на следния недвижим имот: „Урегулиран поземлен имот 11-392, от
квартал XI по действащия регулационен план на гр. София в местността
Цариградско шосе VII километър, формирани от 774.0м2 от имот №61046, 694.00 м2
от имот №61047 и 740.00 м2 от имот №61048, по кадастрален план на град София,
одобрен със заповед №50-09-14 от 15. I. 1986 година, и заповед 009-50-631 от
25. XI. 1998 година, който имот е идентичен с Поземлен имот с идентификатор
68134.4081.392 находящ се в гр. София, община Столична, област София град по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 09.
VI. 2011 година под №РД-18-35 с адресна поземления имот в гр. София в район
Младост на бул. „*******с площ 3 161.00 м2, с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с
номер по предходен план 392 в квартал XI, парцел II, при съседи поземлени имоти
с идентификатори №№68134.4081.10, 68134.4081.48 и 68134.4081.55, при квоти: 2208/3150
идеални части за М.Г.С. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. София на ул. „********, етаж II, апартамент V, чрез
пълномощника адвокат П.С.З., М.Т. С. ЕГН********** и Й.Ц. С. ЕГН**********, и
двамата живеещи в гр. София, в жилищен квартал Горубляне на ул. „*******, и
942/3150 идеални части за „К.С." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, в Западната промишлена зона на ул.„******, представлявано от
управителя Н.И.Н.ЕГН********** с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. София на ул. „******, етаж III, чрез пълномощника адвокат Д.Р.А.,
като вместо това постановява:
ДОПУСКА да се
извърши съдебна делба между М.Г.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване
и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „*******, етаж II,
апартамент V, чрез пълномощника адвокат П.С.З., М.Т. С., ЕГН********** и Й.Ц. С.,
ЕГН**********, и двамата живеещи в гр.София, в жилищен квартал Горубляне на ул.
„*******, /като правоприемници на първоначалния ищец Й. Ц.С. ЕГН**********/ и „К.С."
ЕООД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, в Западната промишлена
зона на ул. „******, представлявано от управителя Н.И.Н.ЕГН********** с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа
в гр. София на ул. „******, етаж III, чрез пълномощника
адвокат Д.Р.А., на следния недвижим имот: „Урегулиран поземлен имот 11-392, от
квартал XI по действащия регулационен план на гр. София в местността
Цариградско шосе VII километър, формирани от 774.0м2 от имот №61046, 694.00 м2
от имот №61047 и 740.00 м2 от имот №61048, по кадастрален план на град София,
одобрен със заповед №50-09-14 от 15. I. 1986 година, и заповед 009-50-631 от
25. XI. 1998 година, който имот е идентичен с Поземлен имот с идентификатор
68134.4081.392 находящ се в гр. София, община Столична, област София град по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед, издадена от
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 09.
VI. 2011 година под №РД-18-35 с адресна поземления имот в гр. София в район
Младост на бул. „*******с площ 3 161.00 м2, с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с
номер по предходен план 392 в квартал XI, парцел II, при съседи поземлени имоти
с идентификатори №№68134.4081.10, 68134.4081.48 и 68134.4081.55, при квоти:
1104/3150 идеални части
за М.Г.С., ЕГН **********,
552/3150 идеални части
за М.Т. С., ЕГН **********,
552/3150 идеални части
за Й.Ц. С., ЕГН ********** и
942/3150 идеални части
за „К.С." ЕООД, ЕИК ******.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 487651 от 13.09.2018 г. по гр.д. 62407/2012 г. по описа на СРС, 119
с-в в останалата част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.