№ 821
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110105640 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против В. С.
Г., положителни установителни искове с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,
с които се иска признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от по ч.гр.д. № 31072/2023г. по описа на СРС, 27
състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в гр.С*, като за периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ищецът доставил топлинна
енергия, остойностена в размер на 883,27лв., върху която поради неплащане била
начислена лихва за забава в размер на 143,47лв. за периода 15.09.2020г. до 26.04.2023г.,
така и била осъществена услугата дялово разпределение в периода м.04.2020г. до
м.04.2022г., остойностена в размер на 42,39лв.-главница, върху която поради
неплащане била начислена лихва за забава в размер на 8,59лв. за периода 15.06.2020г.
до 26.04.2023г.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, като в срока е
депозиран отговор от особения представител, в който оспорва исковете по основание и
размер, оспорва ответникът да е обвързан от облигационно отношение с ищеца,
оспорва се реално доставеното количество топлинна енергия, оспорва се наличието на
облигационно отношения между ищеца и МХ Елвеко ООД, като се прави и
възражение за изтекла погасителна давност, вкл. оспорва представените писмени
1
доказателства към исковата молба.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – Далсия Елвеко ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 153 вр. чл.150 вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти), които са разпределени в тежест на
доказване на ищеца при условията на пълно и главно доказване, а именно: 1.
наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за
продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
качеството на потребител на ответника, респ. на неговите праводатели) и 2. продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. По
възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е разпределено да докаже,
че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
От приетия по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 09.07.1990г.
се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот – гр.С*, с оглед на което
ищецът доказва качеството потребител на топлинна енергия на ответника като
собственик на топлоснабдения имот по см. на § 1, т.2а ДР ЗЕ вр. 153 ЗЕ (ТР № 2 от
17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
От приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че ищецът е
доказал доставено и потребено от ответника количество топлинна енергия за
процесния период, остойностена на сумата от 883.38лв. с ДДС (след изравняване), като
за периода от 31.05.2019г. до 14.02.2020г. същата се равнява на сумата от 224.55лв.
(л.92), съответно от 15.02.2020г. до 30.04.2022г. е в размер на 658,83лв.
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
2
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на Продавача
(ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед приетите по делото доказателства –
(договор от 15.10.2002г. между ищеца и ТЛП – л.17; Протокол от 04.09.2002г. от ОС на
ЕС за избор на ФДР – л.19; Договор при общи условия между ищеца и ТЛП – л.28;
индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период – л.103 и сл.), съвкупно
със заключението по СТЕ съдът прие за доказано, че е осъществявана услугата за
дялово разпределение в размер на 42.39лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД),
поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на
главницата за дялово разпределение преди подаване на заявлението, то искът за
мораторна лихва в размер на 8,59лв. за периода от 15.06.2020г. до 26.04.2023г. върху
главницата за дялово разпределение е неоснователен (така и решение №
3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за давност:
Съгласно приетите по делото ОУ, които уреждат изискуемостта на месечните
дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като след
изтичане на срока, се дължи законна лихва от деня на забава до плащането (чл.33,
ал.5), процесният период е 01.05.2019г. до 30.04.2022г., като с оглед фикцията по
чл.422 ГПК искът се счита предявен от подаване на заявлението, т.е. 06.06.2024г.
Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение), т.е. погасени са вземанията за топлинна
енергия от 01.05.2019г. до 14.02.2020г., които с оглед заключението на СТЕ са в размер
на 224.55лв. следователно искът за главница за топлинна енергия е основателен за
сумата от 658,83лв. С оглед чл.119 ЗЗД частично погасена по давност е мораторната
лихва върху главницата за топлинна енергия, като съдът определи по чл.162 ГПК в
дължимата (непогасена) мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 26.04.2023г в
размер на 107,01лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни (ответникът е бил
представляван от особен представител), като ищецът е доказал сторени разноски в общ
3
размер на 1000лв. (75лв. д.т., 400лв. за особен представител, 350лв. СТЕ, 100лв. юрк.в.;
25лв. д.т. и 50лв. юрк.в. по заповедното), поради което с оглед частичната
основателност на исковете има право на разноски в общ размер на 750лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 153 вр. чл.150 вр. чл.149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че В. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.Л*, дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, сумите: 658,83лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 15.02.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.Л*, аб.№ *, ведно със законна
лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 107,01лв,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 26.04.2023 г., 42,39лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
06.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед № 17015
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.06.2023г. по ч.гр.д. №
31072/2023г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
883,27лв. за периода от 01.05.2019г. до 14.02.2020г. вкл., ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 143.47лв, ОТХВЪЛРЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 8.59лв. за периода от
15.06.2020г. до 26.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. С. Г. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК.Л*, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: * и
адрес: гр. София, ЖК КРАСНО СЕЛО, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23Б, разноски по делото в общ
размер на 750лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Далсия Елвеко ЕООД - трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4