Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 4535 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 282071 от 21.11.2019
г., постановено по гр. д. № 77872/2018 г., по описа на СРС, ГО, 66-ти състав,
са отхвърлени предявените от И.В.Т. срещу Българско национално радио искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на И.В.Т., извършено със заповед № РД-25-405 и № 5057 от
10.10.2018 г. на Генералния директор на БНР, за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност – „видеомонтажист“, и за заплащане на сумата
в размер на 5 222,40 лева - обезщетение за оставане без работа за периода от
10.10.2018 г. до 10.04.2019 г., както и са отхвърлени искове с правно основание
чл. 128 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ за заплащане на сумата в размер
на 581,82 лева – допълнително трудово възнаграждение за периода 01.07.2018 г. –
30.09.2018 г., както и сумата в размер на 450 лева – неплатена част от
дължимото за периода 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г. допълнително трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумите от 10.12.2018 г. до
окончателното плащане.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца И.В.Т., в
която се излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост и
постановяване при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи
се, че неправилно СРС е приел, че не са допуснати формални нарушения при
ангажирането на дисциплинарната отговорност на въззивника. В тази връзка се
счита, че не е бил спазен преклузивният срок по чл. 194 от КТ за налагане на
дисциплинарното наказание и не е било изпълнено задължението на работодателя по
чл. 193 от КТ да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, като
искането за даване на обяснения е било инициирано и проведено от С.К., на кого
не му е била делегирана както работодателска власт, така и право да изисква и
да получава обяснения. Допълнително се намира, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява извършването от ищеца от обективна и
субективна страна на твърдените от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина. Твърди се, че представената от ответника справка /която според
въззивника не е годен документ с оглед липсата на направено отразяване в нея на
датата на съставянето й, нейния автор, подпис и др./, за която последният
счита, че установява отсъствията, закъсненията или преждевременните напускания
на работното място от страна на И.Т., не е била връчвана на същия. Посочва се,
че поддържаните от ответника нарушения на трудовата дисциплина не се
установяват и от дадените от ищеца обяснения, доколкото в последните той е
акцентирал единствено на обстоятелството, че не му е възлагана работа, като от
показанията на св. Д.. се установява, че редакция „Бинар“ е функционирала по
начин, при който формалният график и работно време никога не е бил спазван,
работило се е основано според обема на работа и като цяло работният процес и
неговата специфика в тази редакция не е позволявал да се спазва утвърденото от
работодателя работно време, поради което липсва и виновно поведение на ищеца за
извършването на твърдяното от работодателя нарушение. Излага се, че по делото е
установена и липсата на подходящи условия за работа предвид значително
остарялата техника, което е друга причина за изпълнение на служебните
задължения от въззивника извън работното му място и липсата на виновно
поведение от последния. Счита се, че процесното уволнение е незаконосъобразно и
поради нарушение от страна на ответника на чл. 20 от ЗЗДискр., вр. чл. 8 от КТ, доколкото ищецът е бил третиран неравноправно
спрямо други служители от БНР извън редакция „Бинар“, намиращи се в обективно идентична ситуация, които не
са спазвали формално и стриктно работното си време, но въпреки това не са им
били налагани дисциплинарни наказания. Сочи се, че на всеки служител в радиото
се е дължало ДМС, затова и е незаконосъобразно то да не бъде изплащано на
определен служител поради твърдението, че той е извършил нарушение на трудовата
дисциплина. Поради
което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване в цялост
на предявените от И.В.Т. искове. Претендират
се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Българско
национално радио, в който същата се оспорва като неоснователна. Възразява се
срещу твърдението на жалбоподателя, че са допуснати формални нарушения при
ангажирането на дисциплинарната му отговорност, като трудовото правоотношение
межди страните е било прекратено правомерно и на ищеца са му изплатени всички
дължими суми. Сочи се, че със заповед № 646/29.05.2017 г. Генералният директор,
който съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от ЗРТ осъществява правата на работодател по
КТ, е наредил на ръководителите на структури, които са на пряко негово
подчинение, да „изискат писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ от
служителите от подчинените им структурни единици, преди да бъде наложено което
и да е от дисциплинарните наказания, предвидени в КТ“. Счита се, че от събрания
по делото доказателствен материал несъмнено е установено извършеното от
въззивника нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва се наведеното от И.Т.
възражение за проявено спрямо него дискриминационно отношение като в тази
връзка се акцентира, че тези твърдения в хода на процеса са били недопустимо
изменяни от ищеца и са релевирани различни доводи за тяхната основателност.
Излага се, че при вече прекратено трудово правоотношение липсва правно
основание за изплащане на каквото и да било възнаграждение, тъй като работникът
е преустановил престирането на труд. По изложените съображения се отправя
искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното съдебно
решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост
в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата
основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението на СРС е и
правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, както и с правно основание 128 от КТ.
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства – трудов договор №
2696/04.07.2017 г., допълнително споразумение № ЧР-10-2960/26.06.2018 г. към
трудов договор, се установява, че ищецът е работил при
ответника на трудов договор за неопределено време, като е заемал длъжността „видеомонтажист“ в Българско национално радио,
програма „Радио София“, редакция „Бинар“, при пълно работно време от осем часа
по утвърден график, с месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 870,40 лева.
Със Заповед № РД-25-407/10.10.2018
г. на генералния директор на БНР на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради неявяването му на работа на 01.08.2018 г. и на 03.08.2018
г., както и поради това, че на 02.08.2018 г., 13.08.2018 г., 14.08.2018 г.,
15.08.2018 г., 16.08.2018 г. и 17.08.2018 г. е допуснал закъснения за работа,
подробно описани в заповедта. На 12.10.2018 г. на ищеца e връченa и заповед №
5057/10.10.2018 г., съгласно която се прекратява трудовото му правоотношение с
ответника поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С иска за признаване на уволнението за незаконно
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на
това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г., IV
ГО на ВКС/.
Предвид изложеното,
неоснователен се явява наведеният от жалбоподателя довод, че при налагане от
страна на работодателя на дисциплинарното наказания не е бил спазен преклузивният
срок по чл. 194 от КТ, доколкото противно на поддържаното във въззивната жалба
коментираното възражение е направено за първи път пред настоящата съдебна
инстанция. Съдът не
следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание.
Всички срокове, за които съдът следи служебно, са преклузивни, но това са само
сроковете за надлежното му сезиране. Съдът не може да следи служебно за
преклузивните срокове, които пораждат, променят или погасяват материалното
субективно право, което е предмет на делото, защото съгласно чл. 6, ал. 2
от ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Съдът не следи служебно и за сроковете, които погасяват правото на иск - това
са давностните срокове /чл. 120 от ЗЗД/. Макар
да погасява правото на иск, давността се преценява с решението по съществото на
делото, т. е. не обуславя допустимостта на иска, а неговата основателност.
Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е давностен. Всички срокове за
налагане на наказания са по естеството си давностни. С изтичането на срока не
се погасява отговорността за нарушението, а възможността тя да бъде
реализирана. За разлика от преклузивните срокове, които текат по отношение на
всички, а даденото в изпълнение на субективното право след изтичане на срока
подлежи на връщане като дадено без основание, когато работодателят наложи
дисциплинарно наказание след срока по чл. 194, ал.
1 от КТ и
работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда всички правни последици
- работникът не може да претендира вреди от незаконно наложено дисциплинарно
наказание. Доколкото в процесния случай доводът за налагане на наказанието в
нарушение на чл. 194, ал.
1 от КТ не
е въведен от ищеца с исковата молба, то това основание е преклудирано /в този
смисъл решение № 167/30.07.2014 г. по
гр. д. № 6368/2013 г., IV ГО на ВКС/.
Не могат
да бъдат споделени и изложените от И.Т. твърдения за
допуснато от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ, тъй като
искането за даване на обяснения е било инциирано и проведено от С.К., на кого
не му е била делегирана както работодателска власт, така и право да изисква и
да получава обяснения. Действително, изслушването на работника или служителя,
или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя. Това
действие е част от дисциплинарната процедура и е нейно задължително изискване.
Законодателят й е придал такова съществено значение, като се е ръководил от
необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което
се предприемат дисциплинарни мерки. Самото искане за даване на обяснения, което
изхожда от носителя на дисциплинарна власт, както и даването на обяснение пред
носителя на дисциплинарна власт, или адресирано до него или до упълномощено
лице, което е във връзка с допуснати конкретни нарушения на трудовата
дисциплина, насочва към открито дисциплинарно производство, респ. към
възможност за носене на дисциплинарна отговорност. Няма изискване за нарочно
уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е
вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание. Същевременно, Върховният касационен съд е последователен
в практиката си, че искането за даването на обяснения може да бъде направено
и/или прието от друго лице, напр. от непосредствения ръководител на работника
или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо
формално упълномощаване. Не следва да се допуска смешение между възможността за
налагане на дисциплинарното наказание от трето лице, предвидена в чл. 192, ал. 1 от КТ, и възможността
да се изискат и приемат писмените обяснения от трето лице, което обаче не е
носител на дисциплинарна власт. В последния случай е от значение достигането на
обясненията до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарна власт, който да
ги вземе предвид в дисциплинарната процедура, но не е от значение кой е техният
преносител или кой е извършил организационните действия по изискването им /в
този смисъл освен цитирано от СРС решение № 66/03.04.2014 г. по гр. д. №
3413/2013 г., III ГО на ВКС, но и решение № 322/05.05.2010 г. по гр. дело №
301/2009 г., III ГО на ВКС, и решение № 232/20.07.2012 г. по гр. дело №
1008/2011 г., III ГО на ВКС/. Поради което и доколкото в разглеждания в настоящото производство случай в
процесната заповед за уволнение изрично е посочено, че при издаването й до
работодателя са достигнали обясненията на работника и същите са били взети
предвид в дисциплинарната процедура, то се налага извод за спазване на реда на
чл. 193 от КТ. Съответно, ирелевантно се явява и наведеното от въззивника
възражение във връзка с твърдяното от негова страна оспорване на представена от
ответника заповед, за която се счита, че на С.К. не е била
делегирана нито работодателска власт, нито правото да изисква и получава
обяснения от служителите.
Доказателствено неподкрепени остават и релевираните
от И.Т. доводи за липсата на ангажирани по делото доказателства, от които да се
установява извършването от ищеца от обективна и субективна страна на установените
от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно т. 4 от допълнително споразумение № ЧР-10-2960/26.06.2018 г.
към трудов договор, работата на ищеца се извършва в пълно работно време – осем
часа, по утвърден график, а съгласно т. 9 от споразумението, работникът е
длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от закон, вътрешните актове
на БНР и длъжностната характеристика, с която последният с оглед посоченото в
т. 10 от споразумението е декларирал да се е запознал. В част IV от длъжностната характеристика – Основни функции и
задължения, е посочено, че заемащият длъжността „видеомонтажист“ в програма
„Радио София“, редакция „Бинар“, е длъжен да се запознава и да спазва
утвърдения от директора на програмата график на работа. На
25.05.2018 г. И.В.Т. се е запознал и е получил копие от длъжностната
характеристика, което е удостоверено с положен от последния върху нея подпис. В
чл. 5, т. 5.4.3. от раздел II
от представения по делото Правилник за работното време на БНР-София /в сила от
01.05.2018 г. и отменящ всички предишни правилници/ е уредено, че работното
време в Главна редакция „Интернет радио Бинар“ се разпределя на три смени,
както следва: първа – от 09:00 ч. до 17:30 ч. с 30-минутна почивка, втора - от
13:30 ч. до 22:00 ч. с 30-минутна почивка, и трета - от 16:30 ч. до 01:00 ч. с 30-минутна
почивка, като графикът е седмичен и се разработва от главния редактор. Видно от
протокол № РД-09-25 от заседание на Управителния съвет на БНР от 14.05.2018 г.
е взето решение в сила от 01.06.2018 г. да се закрие Главна редакция „Интернет
радио Бинар“ в дирекция „Мултимедийни програми“ и да се открие редакция „Бинар“
в програма „Радио София“ на пряко подчинение на директора на програмата. По
делото са представени утвърдени от
директора на програма „Радио София“ графици на работа, от които се установява,
че за посочените от работодателя в процесната заповед за уволнение дни, в които
И.Т.
не се е явил на работа - 01.08.2018 г. и
03.08.2018 г., и в които е допуснал закъснения за работа - 02.08.2018 г.,
13.08.2018 г., 14.08.2018 г., 15.08.2018 г., 16.08.2018 г. и 17.08.2018 г.,
последният е следвало да бъде на работа в интервала между 09:00 и 17:30 часа.
Или, според настоящия съдебен състав от всички така изброени събрани по делото
доказателства несъмнено се установява, че И.Т. е бил запознат с
обстоятелството, че за заеманата от него при ответника длъжност работното време
е осем часа и се разпределя на три смени /първа – от 09:00 ч. до 17:30 ч. с
30-минутна почивка, втора - от 13:30 ч. до 22:00 ч. с 30-минутна почивка, и
трета - от 16:30 ч. до 01:00 ч. с 30-минутна почивка/ по утвърден от директора
на програмата седмичен график, с който ищецът се е задължил да се запознава и
да спазва. В тази връзка, основаните поддържани от въззивника доводи са
насочени към това, че макар формално работодателят да е утвърдил график на
работа, то същият никога не е бил спазван, работило се е основано според обема
на работа и като цяло работният процес и неговата специфика в редакция „Бинар“
не е позволявал да се спазва утвърденото от работодателя работно време, в
каквато насока се твърди и да са показанията на разпитаните по делото свидетели
М.Д.и В.М..
Действително, в разпита си пред районната съдебна
инстанция свидетелят М.Д.., който в периода от 2012 г. до края на 2017 г. е
замел длъжността „главен редактор“ в редакция „Бинар“ и е бил ръководител на И.Т.,
заявява, че по време на работата му в редакцията утвърденото работно време от
08:00 ч. до 17:00 часа или от 09:00 часа до 17:30 часа не се е спазвало, тъй
като повечето събития, които са били излъчвани, са се провеждали извън
установеното работно време – концертите на всеки един от оркестрите е започвал
най-рано в 19:00 – 19:30 часа, а в самото начало на 2012 г. е имало период от
около година и половина, в който са били правени тип „линейни предавания“,
които са се случвали от 16:00 ч. до 20:00 часа, за което се е изготвял
съответен график, който пак не е отговарял на утвърденото от работодателя
работно време. Разказва, че програмата е излъчвала и стриймове, които са били
на външна локация – извън БНР, за което е следвало да се отиде предварително на
място, да се разпънат кабелите, да се провери мрежата, като ако се стриймва
някакъв концерт пробите се правят сутринта или на обяд, а самият концерт
понякога може да продължи и до 02:00 или 03:00 часа през нощта. Посочва, че
работата на смени така, както предвижда правилника на БНР от 09:00 часа до
17:00 часа не е отговаряла, защото на практика ако е следвало да се вместят в
този график е трябвало да отказват абсолютно всички събития, тъй като е
приключило работното време. Свидетелства, че този въпрос е бил поставян от
негова страна не само пред ръководството, но и пред директорски съвет и отделно
е разговарял с ръководителя на „Човешки ресурси“, а именно екипът да бъде подсилен
с поне още един, за да има дневен екип за всички събития, случващи се през
деня, и вечерен такъв за случващото се през вечерта. Заявява, че към момента на
разпита е видял, че събитията, с които се занимават в редакция „Бинар“ са си
пак в някакви вечерни часове и предполага, че са отново същите, но вече
по-малко. Отделно, пред районната съдебна инстанция е разпитана и свидетелката В.М.,
която до октомври 2018 г. е работила при ответника на длъжност „оператор
аудио-визуална техника“. Същата посочва, че има преки впечатления от работата
на И.Т., който си е спазвал работното време и винаги е вършел работата, която
му е била възлагана, като след като са били прехвърлени към програма „Радио София“ е имало някакви фиктивни
графици, които са им били изпращани, но те не са отговаряли на възлаганата
работата, защото същата е била предимно извън радиото и извън времето,
установено в графиците. Заявява, че спазването на работното време се е следяло
формално с турникетите на входа и картите за достъп, но при възложена работа
извън радиото това отчитане не е важало. Споделя, че в действителност в
редакцията се е работило по график, който се е изпращал всяка седмица в „Google“, но този график официално никъде не е съществувал.
Свидетелства, че има много колеги, които не са спазвали работно време, но
директорът на програма „Радио София“ е решил да окаже натиск върху дадени
служители и да им налага наказания, като е спряло да им се възлага отразяването
на събития, драстично е намаляла работата и умишлено се е създавала такава
среда, в която служителите да се чувстват безполезни.
При подробен анализ и
преценка на така дадените от горепосочените свидетели показания с останалия
събран по делото доказателствен материал съставът на СГС намира, че противно на
поддържаното от жалбоподателя от тях не се установява
сочените от него обстоятелства, а именно за липсата на извършени от ищеца от обективна
и субективна страна нарушения на трудовата дисциплина, поради наличието на
утвърден от ответника формален график на работа, който не е съответствал на
действителния такъв. Това е така, тъй като както е посочила и районната съдебна
инстанция, показанията на св. Д.. по отношение организацията на работата в
редакция „Бинар“ касаят преки впечатления на този свидетел за период, който е
преди процесния. Освен това, въпреки че св. Д.. заявява, че за периода от 2012
г. до края на 2017 г. утвърденото в редакция „Бинар“ работно време от 08:00 ч.
до 17:00 часа или от 09:00 часа до 17:30 часа не се е спазвало и не е съответствало
с времето, през което служителите действително са осъществявали възложените им
задачи, и ако е следвало да се вместят в този график е трябвало да отказват
абсолютно всички събития, тъй като е приключило работното време, то самият
свидетел посочва, че е предлагал на отговарящите за това лица действащият към
онзи момент екип в редакцията да бъде подсилен с поне още един, за да има
дневен екип за всички събития, случващи се през деня, и вечерен такъв за
случващото се през вечерта. Според настоящия съдебен състав с уреденото в чл.
5, т. 5.4.3. от раздел II
от представения по делото Правилник за работното време на БНР-София /в сила от
01.05.2018 г. и отменящ всички предишни правилници/, работодателят е направил
нужното, за да съобрази естеството на работата в редакция „Бинар“ със
съответното утвърдено работно време, като е уредил, че работното време в Главна
редакция „Интернет радио Бинар“ се разпределя на три смени, както следва: първа
– от 09:00 ч. до 17:30 ч. с 30-минутна почивка, втора - от 13:30 ч. до 22:00 ч.
с 30-минутна почивка, и трета - от 16:30 ч. до 01:00 ч. с 30-минутна почивка,
като графикът е седмичен и се разработва от главния редактор. Посоченото се
подкрепя и от показанията на разпитаната пред районната съдебна инстанция
свидетелка А.Е., която от 01.06.2018 г. е заемала при ответника длъжността главен
редактор към „Радио София“ и всеки четвъртък е изготвяла графиците за работа на
редакция „Бинар“ /но не само/ за следващата работна седмица, одобрявани от
директора. Същата разказва, че от встъпването й в тази длъжност, първото, което
е било пробвано, е да се вкарат графици на работа, защото до този момент не е
знаела за съществуването на такива. Заявява, че в редакция „Бинар“ работното
време е било от 09:00 ч. до 17:30 ч. – първа смяна, и от 13:30 ч. до 22:00 ч. –
втора смяна, като след одобряването от страна на директор на програмата на
постъпила при него заявка /примерно за заснемането на определен концерт/ и
съобщаването на същата на редакция „Бинар“, заявката се е планирала в графика
за следваща седмица и се е съобразявало времето на нейното провеждане, като ако
е от 17:00 часа например са се вписвали двама души на работа втора смяна.
Посочва, че след 22 часа не е имало стриймвания, но е имало няколко случая, в
които хора са били писани и трета смяна на работа от 16:00 часа. Свидетелства,
че когато един служител е извън сградата на радиото в работно време,
ръководителите задължително имат представа къде е той. Или, според СГС за посочените от работодателя в процесната заповед за
уволнение дни, последният е бил изготвил не формален, а действителен график за
работа, който е бил съобразен с работния процес и е бил съответен на
предвидената за изпълнение работа. Противното не се установява и от показанията
на св. М.,
в които последната акцентира основано на това, че според нея изготвяните от
работодателя графици не са отговаряли на възлаганата работата, защото същата е
била предимно извън радиото и съответното отчитането с турникетите на входа и
картите за достъп не е важало. Това е така, тъй като по делото липсват както
изложени конкретни твърдения от страна на ищеца, така и ангажирани
доказателства за това, на посочените в процесната заповед за уволнение дни И.Т.
да е изпълнявал служебните си задължения извън сградата на БНР респ. да му е
била възлагана съответна работа от ответника, изпълнението на която да е
изисквала отсъствие му от работното място. Напротив, в представените по делото
обяснения на ищеца, дадени по реда на чл. 193 от КТ, самият той заявява, че не
се е явил и е закъснял за работа на посочените от ответника в заповедта дати,
тъй като в тези дни работодателят не му е бил възложил конкретна работа и
поради това за И.Т. не е имало смисъл да пребивава в сградата на БНР. Именно по
тези съображения се явяват неоснователни и релевираните от въззивника доводи,
че значително остарялата техник е друга причина за изпълнение на служебните му
задължения извън работното му място.
Не могат да бъдат споделени и поддържаните от
жалбоподателя доводи, че както от представената по делото справка за контрол на
достъпа в БНР /която според него не е годен документ с оглед липсата на
направено отразяване в нея на датата на съставянето й, нейния автор, подпис и
др./, така и от обясненията му, дадени по реда на чл. 193 от ГПК, не се установява
същият да е извършил от обективна страна твърдените от работодателя нарушения
на трудовата дисциплина. Както е посочила и районната съдебна инстанция, описаните
в заповедта неявявания и закъснения на ищеца за работа в посочените дни се
установяват както от представената по делото справка за контрол на достъпа в
БНР и Правилника за организацията на контролно-пропускателния режим в БНР, така
и от показанията на свидетеля М.Д.., който посочва, че системата за контрол на
достъпа е съществувала още през 2012 г., и от показанията на свидетелката А.Е.,
която заявява, че в сградата на БНР е била изградена система за контрол на
достъпа, осъществяващ се с магнитни карти. Съгласно изложеното и от двамата
свидетели ако служител е забравил магнитната си карта, му се издава пропуск за
деня, като достъпът на външни лица до радиото е бил строго регламентиран.
Достъпът на служителите до сградата на БНР, където е полагал труд И.Т., е
уреден и в т. 2.4. от Правилата за организация на контролно-пропускателния
режим в БНР, съгласно която влизането и излизането на щатните служители в и от
сградата на БНР, в зоните за контрол на достъп и паркинга, предоставен за
ползване на БНР, се осъществява единствено чрез служебни персонални магнитни
карти със снимки. По отношение направеното от въззивника оспорване във връзка с
приобщаването по делото като доказателство на представената от ответника
разпечатка от системата за електронен контрол на достъпа на БНР следва да бъде
посочено, че същата представлява частен неподписан документ, който е годно
доказателство за сочените в него данни за регистрираните влизания и излизания
на ищеца от сградата на БНР за дните през м. август 2018 г. по уволнителната
заповед, съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК. Въззивникът не е
въвел възражения, свързани с начина на съставяне на документа или свързани с
неговата автентичност като такъв с източник електронната система при БНР, поради
което липсва основание същият да не бъде ценен по същество от решаващите
съдебни инстанции. Освен това, събраните по делото доказателства не оборват отсъствието
на въззивника от работното му място за дните и за времето, отразени в
справката. Напротив, както вече беше посочено и противно на поддържаното от
жалбоподателя, в представените по делото негови обяснения, дадени по реда на
чл. 193 от КТ, самият той заявява, че не се е явил и е закъснял за работа на
посочените от ответника в заповедта дати, тъй като в тези дни работодателят не
му е бил възложил конкретна работа и поради това за него не е имало смисъл да
пребивава в сградата на БНР. Нещо повече, към обясненията си ищецът е приложил и
изготвен от него отчет за работата си за посочения в процесната заповед период,
поради което непредоставянето от страна на ответника на коментираната справка на
работника при искането за даване на обяснения не е довело до ограничаване на
защитата му и до нарушаване на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание.
По изложените съображения във връзка с наведените от
жалбоподателя доводи настоящият съдебен състав намира за законосъобразно
извършеното със заповед № РД-25-405 и № 5057 от 10.10.2018 г. на Генералния
директор на БНР спрямо И.В.Т. дисциплинарно уволнение.
Що се касае до поддържаното от въззивника, че
процесното уволнение е незаконосъобразно поради нарушение от страна на
ответника на чл. 20 от ЗЗДискр., вр. чл. 8 от КТ, доколкото ищецът е бил третиран неравноправно спрямо други служители от БНР
извън редакция „Бинар“, намиращи се в
обективно идентична ситуация, които не са спазвали формално и стриктно
работното си време, но въпреки това не са им били налагани дисциплинарни
наказания, СГС следва да отбележи следното:
Целта на правото за защита срещу
дискриминация е да гарантира на всички лица равнопоставеност и справедлива
перспектива за достъп до възможностите в обществото. То предвижда, че лицата,
които са в сходно положение, следва да бъдат третирани по еднакъв начин, а не
да са обект на по-неблагоприятно третиране единствено поради факта, че
притежават определена характеристика, която е „предмет на защита“. Такова
по-неблагоприятно третиране се нарича „пряка“ дискриминация, съобразно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, за упражняването
на която въззивникът твърди да е налице в процесния случай.
Централен елемент на пряката дискриминация е
разликата в третирането на дадено лице. От това следва, че първата
характеристика на пряката дискриминация е наличието на данни за
неблагоприятно третиране. Наличието на неблагоприятно третиране е от значение
за установяване на случай на дискриминация, когато третирането е неблагоприятно
в сравнение с третирането на лице в сходно положение. Необходимо е да се приведе
„случай за сравнение“, т.е. лице, намиращо се в сходни обстоятелства, като
основната разлика между двете лица е „признака, предмет на защита“. Следва да
се установи причинна връзка между по-неблагоприятното третиране и признакът,
предмет на защита. Би ли било лицето третирано по-неблагоприятно, ако беше с
различен пол, раса, възраст или в друго положение по отношение на което и да е
от останалите основания, предмет на защита? Ако отговорът е положителен,
очевидно по-неблагоприятното третиране е провокирано от съответното основание.
В настоящия случай, не са ангажирани и не е искано да бъдат ангажирани никакви
доказателства, които да установят, че ответникът е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, поради наличието на притежавана от него характеристика по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, и по-конкретно, поради
наличието на заявените още в исковата молба признаци лично и семейно положение.
Тук е мястото да бъде посочено, че поддържаното от И.Т., че той е бил третиран неравноправно спрямо други
служители от БНР поради това, че е работил в редакция „Бинар“, не представлява обстоятелство, което да може
бъде съотнесено към някои от релевираните признаци лично или семейно положение,
предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Отделно от изложеното,
според настоящия съдебен състав от съществено значение за процесния случай е и
фактът, че правото на уволнение е потестативно право на работодателя по трудовото
правоотношение, възникнало от трудов договор. Поради което и евентуалната
основателност на твърдението на ищеца за допускани от страна и на други
служители при ответника на същите дисциплинарни нарушения, за които е
ангажирана отговорността му, но не и тази на другите служители – нарушители,
само по себе не е обстоятелство, от което да може да се установи дискриминация тогава,
когато работодателят упражнява дискреционната си власт кой служител да уволни /в
този смисъл решение № 26/13.03.2019 г.
по гр. д. № 234/2018 г., III ГО на ВКС/.
Следва да бъдат оставени без уважение и изложените от въззивника
възражения във връзка с исковите му претенции с правно основание чл. 128 от КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от НСОРЗ. Както е
посочила и районна съдебна инстанция , по силата на чл.
13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) с колективен трудов договор, с вътрешни правила за
работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за
постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период.
Следователно, законодателят е предвидил правната възможност работодателят
едностранно да определя правила за допълнителни
трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати.
Претендираното от жалбоподателя в настоящото производство допълнително трудово възнаграждение не е част
от работната заплата на служителите, а представлява целева награда за
извършената работа, което няма постоянен, а периодичен характер, и не се
включва в брутната работна заплата и не се взема предвид при изчисляване на
обезщетенията на служителите. Именно поради този характер на възнаграждението
само съответният компетентен орган има изключителна компетентност, която е
дискреционна и не подлежи на съдебен контрол, относно определянето на кои
служители и за какви периоди да получат допълнително
материално стимулиране,
т. е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира
притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение. Поради
което, доколкото в чл. 19-22 от Правилника
за работната заплата в БНР са предвидени правилата и редът за определяне на
допълнително материално стимулиране /ДМС/ на работещите, като в чл. 21, ал. 1
от същия е уредено при неспазване на трудовата дисциплина ДМС да може бъде
намалено или провинилият се служител да бъде лишен от него от Генералния
директор, то и направената в съответствие с така посочените разпоредби преценка
на работодателя /обективирана в заповед № РД-20-261/22.06.2018 г. и в заповед №
РД-20-389/26.09.2018 г./ за намаляване/лишаване на И.В.Т.
от ДМС за процесния период не подлежи на допълнителен съдебен контрол,
включително по изложените във въззивната жалба доводи.
Така, поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Българско национално радио сума
в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 282071 от 21.11.2019
г., постановено по гр. д. № 77872/2018 г., по описа на СРС, ГО, 66-ти състав.
ОСЪЖДА И.В.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Българско
национално радио, с БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „********на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 100 лева - разноски за
въззивното производство.
Решението в
частта, с която се потвърждава първоинстанционното съдебно решение по исковете
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, може да се обжалва
с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
В останалата
част настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.