Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 12.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на
секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД
№ 285 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, образувано
по жалба от от Р.Д.Т.
ЕГН ********** *** против Решение за отказ за издаване на СУМПС рег.№
86900-10030/26.07.2021 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен, връчено на
09.08.2021г. Оспорващият
изразява несъгласие с отказа да бъде подменено
чуждестранното свидетелство на оспорващия с българско по Заявление
вх.№5160/18.06.2021г. Сочи, че като основание в процесния акт е посочена
загубата на правоспособност, поради отнемане на всички контролни точки, което още
на 13.12.2005г. е било известно на служителите на Пътна полиция -Шумен и въпреки това на 18.01.2011г. е било
издадено последното му СУМПС с валидност 18.01.2021г. Сочи, че с депозирането
на заявлението за подмяна на процесното
СУМПС на 18.06.2021г. не е бил уведомен за каквито и да било нередности, а едва
на 09.08.2021г., два месеца по-късно, е получил обжалваното решение. Счита, че
описаните в решението наказателни постановления са влезли в сила преди около 17
години и не си спомня за издаването им. Оспорва изцяло фактическите констатации
отразени в обжалваното решение, като счита същите за неверни и неотговарящи на
фактическата обстановка. Иска се отмяна
на заповедта.
Ответникът, чрез юриск. С. оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди процесният акт като правилен и законосъобразен.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Р.Д.Т. е правоспособен водач от 20.10.2000 г., когато му било
издадено СУМПС № ********* с валидност до 16.10.2010 г. и притежавал 39
контролни точки. В последствие, на 18.01.2011 г. му било издадено СУМПС №
*********, с валидност до 18.01.2021 г.
На 18.06.2021 г. Т. подал заявление вх. №
5160 от същата дата за издаване на български личен документ – СУМПС, подмяна на
английско свидетелство №TODOR708068RD9GR26 с българско, по което е постановено решение
№869000-10030/26.07.2021 г. за отказ за издаване на СУМПС, тъй като
административният орган счел, че Т. е загубил правоспособност да управлява МПС
поради отнемане на всички контролни точки – основание за отказ по чл.17 ал.15
от Наредба №I-157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Като фактически основания за отказа АО се
позовал на влезли в законна сила: НП №10566/10.09.2004 г., в сила от 10.09.2004
г. - отнети 10 к.т., съгл. Наредба I-139/2002
г. на МВР; НП № 27288/25.03.2005 г., в сила от 27.05.2005 г - - отнети 9 к.т.,
съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП
81820/11.08.2005 г., в сила от 27.10.2005 г. - отнети 10 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП №630/12.08.2004 г., в сила от
02.12.2005 г. - отнети 7 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП№2966/20.09.2005 г., в сила от
13.01.2006 г. - - отнети 10 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП № 116163/30.09.2005 г., в сила
от 13.12.2005 г. - отнети 6 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП № 30999/23.03.2006 г., в сила
от 10.06.2006 г. - отнети 6 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР; НП № 1003/19.09.2007 г., в сила
от 15.10.2007 г. - отнети 10 к.т., съгл. Наредба I-139/2002 г. на МВР.
Към материалите по делото са приети и
приобщени: НП №10566/10.09.2004 г., НП №630/12.08.2004 г., НП№2966/20.09.2005
г., НП № 1003/19.09.2007 г. За останалите се установи, че не се съхраняват.
Решение №869000-10030/26.07.2021 г. на началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен било съобщено
на Т. на 09.08.2021 г., който недоволен на 13.08.2021 г. го оспорил пред
Административен съд – Шумен.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен
ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на
посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е
издадено от Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР - гр.Шумен. Съгласно
чл.4, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, свидетелство за
управление на МПС се издава от звената «Пътна полиция» при СДВР и ОДМВР според
постоянния адрес на лицето. В случая оспорващият се води на отчет в сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР – Шумен, с оглед на което началникът на сектор «ПП» -
Шумен се явява материално и териториално компетентен орган да се произнесе по
подаденото заявление. Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган, същото притежава белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обективирано е в писмена форма, подписано е от
издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В случая се твърди, че
оспорващият, въз основа на цитираните в решението наказателни постановления,
влезли в законна сила, е бил лишен от всички контролни точки, поради което е
изгубил правоспособност.
Буди недоумение
поведението на администрацията, която веднъж през 2011 г. е издала СУМПС на
лицето, при положение, че всички осем на брой наказателни постановления са били
в законна сила, и втори път, през 2021 г., отново, въз основа на същите
постановява отказ, мотивирайки го с извода, че Т. е неправоспособен. В случая
са нарушени основни принципи, разписани в чл. 6 и 8 от АПК, доколкото при
наличието на едни и същи доказателства администрацията в две отделни
административни производства е постановила коренно противоречиви актове.
Вън от горното, съдът е в
невъзможност да извърши проверка на посочените като фактически основания
наказателни постановления, предвид изричното изявление, че се съхраняват и са
представени само три от общо осем броя: НП №10566/10.09.2004 г., НП
№630/12.08.2004 г., НП№2966/20.09.2005 г., НП № 1003/19.09.2007 г. За
останалите се установи, че не се съхраняват.
Следва да се отбележи и,
че съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Разпоредбата на чл. 4 от Наредба № I-139 от
16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.); , действала към момента на издаване на
посочените наказателни постановления, предвижда, че отнемането на контролни
точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Според
чл. 5, ал. 2 от същата наредба при налагане на наказания за нарушения, посочени в
чл. 3, в наказателното постановление се отбелязва броят на отнетите контролни
точки. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане
в сила на съответното наказателно постановление (възстановяването им се
извършва при условията на чл. 158 от ЗДвП).
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е този, който трябва да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Ответникът,
въпреки дадената му възможност за това, не представи по делото релевантни
доказателства относно влизането в сила на посочените в процесната заповед
наказателни постановления. Представените от ответника справки за нарушител не
могат да бъдат не само доказателства, но и индиции за надлежното връчване на
наказателните постановления и следователно за влизането им в сила. Съгласно чл. 58 Закона за административните
нарушения и наказания препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя (ал. 1), а
когато последният не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление
и то се счита за връчено от деня на отбелязването (ал. 2). Според чл. 30, ал. 3 от Наредба № I-157
от 01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г., в сила
от 15.10.2002 г.) наказателните постановления, в които наред с наложеното
наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до
възстановяването на отнетите контролни точки, но не по-малко от пет години.
Отнетите с горепосочените наказателни постановления контролни точки не са възстановени,
поради което органът е бил длъжен да съхранява наказателните постановления. В
случая отдавна са изтекли пет години от издаването на наказателните
постановления, но няма данни и доказателства контролните точки, евентуално
отнети с тези наказателни постановления, да са били възстановени на Т..
Административният орган не може да черпи права от неизпълнение на задължението
си да съхранява наказателните постановления. Неизпълнението на това негово
задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантния факт на
връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици на тези
наказателни постановления (вж. в т. см. Решение № 394/13.01.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 9285/2013 г., VII о. и Решение № 10220/27.07.2010 г. на ВАС по адм.
д. № 4648/2010 г., VII о.).
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В чл. 82, ал. 3 от ЗАНН е регламентирано, че независимо от спиране или
прекъсване на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който за административното наказание глоба е 3 г., а за временно
лишаване от право за упражняване на определена професия или дейност – 9 месеца.
Давността представлява
изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законово
установени предпоставки, изключва наказателното преследване или изпълнението на
наложеното наказание. В случая цитираните в процесното решение осем на брой
наказателни постановления са издадени във времето значително след изтичане на
горепосочените срокове, като последното издадено по време под № 8 – НП
1003/19.09.2007 г., приложено по делото е влязло в законна сила на 15.10.2007
г., от когато до момента на постановяване на процесното решение на 26.07.2021
г. са изтекли на 13 години, респ. наказанието, за което е санкциониран
оспорващият е погасено поради изтичането на абсолютна давност и не следва да се
изпълнява.
Предвид така установените
по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т. на доказателствата и
неправилно от гл. т на закона административният орган е приел, че е налице
противоправно поведение на водача, обуславящо пречка за издаване на СУМПС.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е
основателна. Оспореното решение за отказ за издаване на СУМПС, рег.№ 86900-10030/26.07.2021 г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен, като
постановено при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. следва да бъде отменено и преписката да бъде
върната на компетентния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените
в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 173, ал. 2, предложение второ
от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Д.Т.
ЕГН ********** *** против Решение за отказ за издаване на СУМПС рег.№
86900-10030/26.07.2021 г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Шумен.
ВРЪЩА делото като преписка на Началник сектор ПП при
ОДМВР-Шумен
за ново произнасяне по заявление с вх. № 5160/18.06.2021 г. на Р.Д.Т.,
съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно
тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
Административен съдия: