№ 7996
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110148173 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило против Д. Ц. Х.
осъдителни искове, с които се иска осъждане ответницата да плати сумата от
3182.83лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 29.08.2023г., до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 510.03лв. за периода от
15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и сумата от 40.46лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
29.08.2023г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8.85лв. - лихва за
забава за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия за имот в гр. **************, аб.№ *******, като за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна енергия до
потребителя, остойностена в размер на 3182.83лв., представляваща главница
за топлинна енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за
1
забава в размер на 510.03лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., като
се дължала и сумата от 40.46лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 8.85лв. - лихва за забава
за периода от 31.10.2019 г. до 13.10.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. Ц. Х. е депозирала отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове с довод за липса на
облигационно отношение, като счита в тази връзка, че от приложените по
делото доказателства не се установявало качеството му на собственик или
ползвател на имота. Прави възражение за погасяване на претендираните от
ищеца вземания по давност. Ответникът заявява, че не оспорва размера на
задълженията, като моли съдът да не назначава експертизи.
По делото е конституирано трето лице – помагач на ищеца - *******.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия
от ********* на потребители за битови нужди в гр.София, действащи след
26.06.2016г.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имот в гр.
**************, аб.№ *******, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 3182.83лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, че в имота е извършена
услугата дялово разпределение за претендираната сума от 40.46лв. за
главница за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г.
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 31.10.2022г. (ч.гр.д. № 59159/2022г.), по което на съда е служебно
известно, че е била издадена заповед за изпълнение от 08.11.2022 г.,
постановена по частно гражданско дело № 59159 от 2022 г., която е
обезсилена с влязло в сила определение № 13980/18.04.2023г. по чл.415, ал.5
ГПК.
Приет по делото н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от
20.12.2002г., от който се установява, че ответницата е собственик на
2
процесния имот - гр. **************, като съгласно н.а. за учредяване на
договорна ипотека от 22.02.2007г. е ипотекирала същия за обезпечаване
вземания по банков кредит.
Приети по делото са фактури и кредитни известия към фактури.
Приет по делото е Договор от 22.06.2017г. и 03.06.2020г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и ТЛП, така и Договор от
15.05.2002г. между ТЛП и етажната собственост на адреса в **********, с
протокол от ОС на ЕС за избор на ТЛП като ФДР. Приети са и индивидуални
справки от ТЛП за дялово разпределение и протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени осъдителни искове по реда на чл.124 ГПК с правна
квалификация чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск, следва да са налице следните
материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия - отделено за
безспорно, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и
2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума, както и в имота да е
извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на
претендираната сума (отделено за безспорно).
Спорът по делото се концентрира по качеството на потребител на
топлинна енергия на ответника (в качеството на собственик), по поставяне в
забава на ответника за вземанията за топлинна енергия, както и по
възражението за погасяване на сумите по давност.
По качеството на потребител:
3
От приетия по делото н.а. за покупко-продажба съдът приема за
установено, че ответницата има качеството потребител като собственик на
процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ вр. §1, т.2а ДР ЗЕ. С оглед
отделеното за безспорно количество доставена топлинна енергия, то искът се
явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
С оглед чл.33, ал.5 вр. чл.33, ал.2 се дължи мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, доколкото е предвидено, че при
неизпълнение в срок на задълженията в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия.
По главницата за дялово разпределение:
Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че клиентите заплащат на
Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
приетите и неоспорени по делото доказателства – индивидуални справки за
използвана ТЕ за процесния период, съдът прие за доказано, че е
осъществявана услугата в размер на 40.46лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва:
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана
за плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на
заявлението, то искът за мораторна лихва в размер на 8,85лв. за периода от
31.10.2019г. до 13.10.2022г. върху главницата за дялово разпределение е
неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. № 10130/2021г.
по описа на СГС).
По възражението за погасителна давност:
Процесният период е от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., като исковата молба
е подадена на 29.08.2023г. Вземанията за топлинна енергия се погасяват с
тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ
4
изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният
срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020 г., а същата почва да
тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. №
1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) то частично
погасени са вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. вкл. в размер на 1668,54лв. (л.23), съответно частично погасена е
главницата за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до
30.04.2020г. в размер на 16,18лв.
Или искът за топлинна енергия е основателен за сумата от 1514,29лв., а
главницата за дялово разпределение е основателен за сумата от 24,28лв.
С оглед чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите допълнителни вземания, поради което частично погасено е и
вземането за мораторна лихва за забава в размер на 267,37лв. върху
главницата за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., поради което искът за
мораторна лихва е основателен за сумата от 242,66 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 277,31лв.
за д.т., вкл. претендира за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100лв., т.е. общо 377.31лв., поради което и с
оглед частичната основателност на исковете следва да му се присъдят
разноски в размер на 179,60лв.
Ответницата е била представлявана по реда на чл.38 ЗАДВ. ,а именно от
адв. ********* К. К., САК, ***************, поради което съдът определя по
чл.38, ал.2 ЗАдв. адв. възнаграждение в размер на 600лв. С оглед частичната
неоснователност на исковете в полза на адв. К. следва да се присъдят
разноски в общ размер на 314,41лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявените по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с
правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД
5
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Д. Ц. Х., ЕГН: **********,
************, да заплати на *********, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ************ сумите: 1514,29лв. представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
**************, аб.№ *******, ведно със законната лихва, считано от
29.08.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 242,66
лв. за периода от 15.09.2020 г. до 13.10.2022 г., както и сумата от 24,28лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.08.2023г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3182.83лв. за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 510.03лв., ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
дялово разпределение за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 40.46лв. за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2020г.,
както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 8.85лв. за периода от 31.10.2019г. до 13.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Д. Ц. Х., ЕГН:
**********, ************, да заплати на *********, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ************ разноски делото в размер на
179,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв вр. чл.78, ал.3 ГПК *********,
с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ************ да
заплати на адв. ********* К. К., САК, ***************, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 314,41лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6