РЕШЕНИЕ
№
03.06.2020г., гр.Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Шумен, в
открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 114 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107
ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.С.К. с
ЕГН: ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка/ПАМ/ № РД-14-42/08.01.2020г., издадена от Главен Директор на Главна
Дирекция „Автомобилна инспекция“, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закон за автомобилните
превози/ЗАвП/- спиране от движение на МПС „Фиат Улисе“ категория М1 с рег.№ Н ...
ВМ за срок от шест месеца и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *******,
с което се извършва обществен превоз на пътници, без да бъде притежаван лиценз
за извършване на дейността или удостоверение за регистрация за таксиметров превоз
на пътници.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, поддържа жалбата и моли ПАМ да бъзе отменена, понеже
автомобилът му е необходим.
Ответникът– Главен Директор на Главна
Дирекция „Автомобилна инспекция“-гр.София, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки и допълнителни доказателства, като сочи съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-42/08.01.2020г., издадена от Главен
Директор на Главна Дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА“АА“-гр.София, на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка на осн.чл.107 ал.1 по чл.106а
ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закон за автомобилните превози- спиране от движение на
МПС „Фиат Улисе“ категория М1 с рег.№ Н ... ВМ за срок от шест месеца и
отнемане на свидетелство за регистрация част II №*******, с което се извършва
обществен превоз на пътници, без да бъде притежаван лиценз за извършване на международен
превоз на пътници-лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници. Заповедта е връчена на водача на 08.01.2020г. и
на жалбоподателя на 14.01.2020г., видно от известие за доставяне на стр.33 по
делото. Същата е обжалвана пред съда с жалба вх. № РД-14-42/4/21.01.2020г. на ИИ“АА“-гр.София.
На 08.01.2020г., инспектор при
Регионална дирекция "Автомобилна администрация"- гр.Варна съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 271936 против С.К.С.,
водач на МПС и баща на жалбоподателя- собственик на превозното средство за
това, че около 13.00 часа, в гр.Н.П., ул. „Ц.О.“ в посока центъра на града, при
проверка на управлявания от него лек автомобил "Фиат Улисе" от кат.М1
с рег.№ Н...ВМ, извършена от служителите на РУ-гр.Н.П., се е установило, че
водачът превозва трима пътници от
гр.Шумен до гр.Н.П. срещу заплащане, без да е вписан в списък към удостоверение
за регистрация за таксиметров превоз и без да притежава копие към лиценз на
Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за обществен
превоз на пътници, с което е осъществил състава на нарушение по чл.6 ал.1 от
Закона за автомобилните превози/ЗАвП/.
На база на констатациите, съдържащи
се в съставения АУАН, Главен Директор на Главна Дирекция „Автомобилна
инспекция“ в ИА“АА“-гр.София приел, че се извършва обществен превоз на пътници
с лекия автомобил, без да е притежаван лиценз за извършване на международен
превоз на пътници-лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, поради което и осн.чл.107 ал.1, във връзка с
чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закон за автомобилните превози със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-42/08.01.2020г. наложил
спиране от движение на МПС „Фиат Улисе“ категория М1 с рег.№ Н ... ВМ за срок
от шест месеца и отнемане на свидетелство за регистрация част II №******* със
Заповед № 18-0869-000192/26.02.2018г. Със Заповедта е разпоредено придвижване
на превозното средство до определено място за домуване в срок от два часа.
Към доказателствения материал по делото
са приобщени писмени доказателства, представляващи цялата административна
преписка по издаване на акта, в т.ч. писмени сведения, снети от пътувалите в
лекия автомобил пътници и АУАН. На 02.03.2020г. са представени допълнително
заверено копие от НП №46-0000012/17.01.2020г., съставено въз основа на
посочения АУАН, с което на водача на автомобила е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАвП, което не
е влязло в сила и по данни на жалбоподателя от открито съдебно заседание е
предмет на дело в РС-гр.Н.П.. Приложено и предходно издадено НП за същото
нарушение, осъществено от водача на 09.03.2017г. с процесния автомобил, при
което е наложена ПАМ със Заповед №РД-14-305/09.03.2017г. на Началник
ОО“АА“-гр.Шумен.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен
интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
по смисъла на чл.107 ал.1 от ЗАвП административен орган. По делото е представена
Заповед №РД-01-212 от 15.05.2015г. на Изпълнителен Директор на ИА“АА“ за
оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на
принудителни административни мерки по чл.106а от ЗАвП, между които и Главен
Директор на Главна Дирекция „Автомобилна инспекция“ в ИА“АА“.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при
издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както
правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не
констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на
оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в
специалния закон производство.
Заповедта е мотивирана, като в същата
са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ.
За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от
фактическа страна, че лицето, на което жалбоподателят е предоставил автомобила
си, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършило нарушение,
като управлявало МПС, осъществявайки обществен превоз на пътници срещу
заплащане. Възраженията, че собственикът не е знаел, че водачът извършва
нарушението са напълно неоснователни. Видно
от представените писмени доказателства процесното нарушение е предшествано от
идентично такова, за което има влязла в сила ПАМ.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.6 ал.1 от Закона
за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач,
който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата
предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари- лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация-
за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се
изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по
чл.7 ал.3 за всяко превозно средство. Процесното МПС не е включено и към списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. От представена по делото справка за процесното ППС на стр.30 по делото
е видно, че липсва информация МПС-то да е включено в този регистър и на водачът
не е бил издаван документ за водач на лек таксиметров автомобил, а и ответната
страна не твърди противното.
Съгласно ЗАвП превозите биват: пар.1 т.
1 от ДР на ЗАвП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане.
Съгласно § 1 т.3 от ДР на ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на
пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Съгласно
§ 1 т.26 от ДР на ЗАвП "Таксиметрови превози" са превозите на пътници
срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В
настоящия казус нарушението е безспорно установено въз основа на приобщените
доказателства, като за нарушение на изискването за извършване на обществен
превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено
налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвП. Според
чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗАвП, за преустановяване на административните
нарушения се прилага следната принудителна административна мярка- спиране от
движение за срок 6 месеца и по силата на ал.6- определяне мястото за домуване
на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници
или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници.
Административният орган е имал
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка изложените в
жалбата аргументи за лишаване от право на ползване при необходимост от това и
възможност за разпореждане с вещта от собственика в следствие на наложената ПАМ
са ирелевантни.
Предвид горното, законосъобразно ПАМ е
издадена на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано при
установените обстоятелства по извършване на обществен превоз. Съдът приема, че
са налице материалноправните предпоставки на чл.106а ал.1 т.1 от ЗАвП за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ. Законосъобразно органът е приложил нормата на чл.106а
ал.1 т.1 от ЗАвП, съгласно която се прилага като принудителна административна
мярка- спиране от движение за срок от 6 месеца на превозното средство, с което
се извършва обществен превоз на пътници, без за него да има издадено заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, и по силата на чл.106а ал.2 т.1 и т.4, изр. второ от ЗАвтП се сваля
предната табела с регистрационен номер и се отнема заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
Принудителните административни мерки
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Със спирането на МПС от движение обективно се реализира
предвидената в закона цел– да се преустанови неправомерното и нерегламентирано използване на моторното превозно
средство за превоз на пътници на територията на Република България и да се
защити животът и здравето на пътниците.
По изложените съображения съдът счита,
че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.К. с ЕГН: ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-42/08.01.2020г., издадена от Главен Директор на Главна Дирекция
„Автомобилна инспекция“, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.106а ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закон за автомобилните
превози- спиране от движение на МПС „Фиат Улисе“ категория М1 с рег.№ Н ... ВМ
за срок от шест месеца и отнемане на свидетелство за регистрация част II №*******,
с което се извършва обществен превоз на пътници, без да бъде притежаван лиценз
за извършване на дейността или удостоверение за регистрация за таксиметров
превоз на пътници.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: