РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 05.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на ет и осми септември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 138 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63
алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от ТД на НАП – гр.Велико Търново, чрез юрисконсулт Д.И., срещу Решение № 79 от 26.07.2021 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 252 по описа за 2021 година на Ловешкият районен съд,
с което първи наказателен състав е отменил Наказателно постановление № 552990-F556353 от 23.12.2020 г., издадено от
директора на ТД на НАП гр.В.Търново, като незаконосъобразно.
По изложените в касационната жалба подробни доводи
за допуснато нарушение на закона се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. В писмено становище с вх. № 4096/03.11.2020 г. от процесуалният представител се поддържа касационната жалба по изложените
в нея съображения. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът ЕТ „Данели 99-Ц.Г.-***, чрез ПП адв. Г. излага становище за неоснователност
на касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение и присъдени
разноските в размер на 300 лв. - адвокатско възнаграждение за участието му в
касационното производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания
са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във
вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна
по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е било
издаденото от касатора въз основа на АУАН № F556353/27.06.2020 г., Наказателно постановление № 552990-F556353 от 23.12.2020 година, с което на ответника в
настоящото производство ЕТ „Данели 99-Ц.Г.-***, е наложено административно
наказание на основание чл.185 ал.1 пр.2 от ЗДДС - имуществена санкция в размер
на 500.00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год.на МФ.
За
да отмени процесното
наказателно постановление
районния съд се е позовал на редовно събраните по предвиденият в НПК
процесуален ред
доказателства, въз основа на които е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че нарушението, за което е
санкциониран ЕТ не е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена
в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства.
Правилни са изводите на РС за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради проведено и
приключило административнонаказателно производство при неизяснена в достатъчна
степен фактическа обстановка, вътрешни противоречия относно описание на
нарушението и недоказаност на нарушението.
Смесването на
обстоятелства, характеризиращи нарушението, констатирани по различно време и по
един и същ начин, което се установява от материалите по преписката и е изрично
посочено в акта и НП, води до неяснота относно описанието на нарушението и до
нарушение на процедурата, по която следва да се проведе
административнонаказателното производство. В конкретния случай, фактическата
наличност е с 1,40 лв. по-малко от касовата наличност по ФУ, което е индиция,
че не се касае за неиздаване на касови бележки или поне за това, че наказващият
орган е следвало да изследва спорните обстоятелства, след което да направи
извод за извършено административно нарушение. В този смисъл законосъобразно
въззивният съд е приел, че административно наказващият орган не е ангажирал
безспорни доказателства и не е изпълнил задължението си да установи с допустими
от закона доказателства всички обстоятелства относно извършеното нарушение и
авторството му.
Съгласно разпоредбата
на чл.52 ал.4 ЗАНН в тежест на административно наказващият орган е да установи
с допустими от закона доказателства всички обстоятелства досежно извършеното
нарушение. Във всички случай, когато административно наказващият орган обсъжда
събраните доказателства, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши
разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за
да се установи обективната истина още в тази фаза на производството. В
конкретния случай административния орган не е извършил разследване на спорните
обстоятелства, каквито безспорно са налични по образуваната
административнонаказателна преписка, за да се установи по безспорен начин
извършването на нарушението, авторът и неговата вина. В този смисъл
неоснователни са касационните доводи за доказани елементи на нарушението и
установени от страна на административно наказващият орган пълно и всестранно
изясняване на фактическата обстановка.
Наред с това, в АУАН и
в НП е посочен за нарушен чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. В акта за
установяване на административно нарушение, както и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление не е посочен чл.118 ал.1 от ЗДДС, който съдържа
в себе си състава на описаното административно нарушение. За целите на
административнонаказателното производство описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и правната му квалификация следва да
бъдат ясно и точно определени както в АУАН, така и в НП, в противен случай
жалбоподателят е възпрепятстван да научи в извършването на какво нарушение е
обвинен, което е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение,
което води до нарушаване правото му на защита.
Неоснователни са твърденията в жалбата
относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата,
вкл. и по описанието н анарушението и съставомерността на изпълнителното
деяние, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази
връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се
споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК
следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл.221
ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за
постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби.
Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство и тези за неточна правна
квалификация и недоказаност на така
описаното в акта и НП нарушение, формирани от районния съд в тази връзка, се
споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното
повтаряне.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че е недопустимо едва в касационната жалба да се изяснява и допълва
описанието на нарушението и правната квафилификация, а именно че на
жалбоподателя е наложена едно административно наказание за неиздаване на касова
бележка за плащането, извършено от орган по приходите. Квалификацията на нарушението
в административно-наказателното производство се определя от
административно-наказващият орган при съставяне на АУАН и издаване на НП с
оглед описанието на нарушението, което следва да е ясно и безпротиворечиво.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна.
При този изход на процеса е основателна
заявената от адв. Г. претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна
помощ съгласно чл.38 ал.2, във връзка с ал.1 т.3 от ЗАдв. в минимален размер по Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същата следва да бъде
уважена в претендирания размер от 300 лева, съгласно чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата и ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във
връзка с чл.221 ал.2 предложение първо
АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 26.07.2021 година
постановено по наказателно административен характер дело № 252 по описа за 2021
година на Районен съд Ловеч.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на Г.В.Г., ЕГН: ********** сумата от 300/триста/ лева
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.