РЕШЕНИЕ
гр.
София, 26.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7318 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищците П.Н. и П.П.
твърдят, че на 13.01.2018 г. на път 1-4, км 231+300 на територията на община
Търговище е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Сеат
Леон“ с рег. № *******, който е навлязъл в лентата за насрещно движение и се
ударил челно в движещия се там т.а. „Мерцедес“. Вследствие на удара ищците,
първият от които водач на т.а. „Мерцедес“, а вторият пътник в него, са получили
телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Ищците твърдят, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат
Леон“ към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което
искат той да заплати на всеки един от тях сумата от по 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от всеки от
ищците, заедно със законната лихва върху посочените суми от 13.01.2018 г. до
окончателното им изплащане. Претендират разноски по делото.
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва исковете. Оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат Леон“ е застрахована при ответника към момента на ПТП.
Твърди, че причина за процесното ПТП е изключително поведението на водача на
т.а. „Мерцедес“, който е управлявал автомобила с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост. Оспорва, че ищците са пострадали при процесното
събитие, като счита, че липсва причинна връзка между уврежданията им и процесното
ПТП. При евентуалност прави възражение, че за получаване на процесните
увреждания е допринесло и поведението на ищците, тъй като са пътували в
товарния автомобил без поставени предпазни колани. Счита, че размерът на
претендираните обезщетения за неимуществени вреди е завишен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представения по делото
констативен протокол за ПТП от 24.01.2018 г. се установява, че на 13.01.2018 г.
на път 1-4, км 231+300 на територията на община Търговище е настъпило ПТП между
л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******* и т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *******. Действително, с оглед и на
направеното от ответника оспорване, протоколът не представлява официален
удостоверителен документ относно начина, по който се е осъществило процесното
събитие, тъй като това не е станало непосредствено пред съставителя на
протокола (съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК). Съставителят единствено
установява последиците от ПТП, които той е
установил на място, поради което в тази част съдът е обвързан от
установеното в протокола, в тази част той е официален удостоверителен документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Поради това от протокола за установява
както че е настъпило процесното събитие на посочената дата и място, така и
какво е местоположението на автомобилите, установено от съставителя на
протокола на място непосредствено след събитието. В тази връзка информация
предоставя и приложената към протокола скица на местопроизшествието, която е
изготвена заедно с протокол за оглед на местопроизшествието (който не е
представен по делото) и която също представлява официален удостоверителен
документ относно отразеното в нея местоположение на превозните средства след
произшествието.
Видно от отразеното в скицата на
местопроизшествието процесното ПТП е настъпило на път с двупосочно движение с
две пътни ленти. От положението на деформациите, отбелязани по автомобилите
следва и отразеното в скицата за това, че ударът е настъпил в предната част на
всеки от автомобилите, което е възможно само, ако те са се движили един срещу
друг. След произшествието т.а. „Мерцедес Спринтер“
(означен като участник № 2 в протокола и на скицата) е установен в дясната
лента на движение спрямо посоката му на движение според начина, по който е
ориентиран автомобилът, като е спрял в най-дясната част на лентата (до края на
пътното платно). Същевременно л.а. „Сеат Леон“
(участник № 1) следва да се приеме, че се е движел насрещно с оглед на начина,
по който е настъпил ударът между превозните средства, определен съгласно
посоченото местоположение на деформациите по тях, отразени в скицата и
съответно съгласно местоположението на автомобилите след удара. При това
положение той е намерен извън пътя от страната на лявата лента за движение
спрямо неговата посока на движение, т.е. от страната на насрещната за него
лента.
При това разположение на
автомобилите може да се приеме единствено, че л.а. „Сеат
Леон“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент се е
движел т.а. „Мерцедес Спринтер“. Водачът на последния
вероятно се е опитал да избегне удара, тъй като товарният автомобил е изнесен в
най-дясната част на лентата си, но ударът все пак е настъпил, след което лекият
автомобил е отскочил и излязъл извън пътя. Обстоятелството, че л.а. „Сеат Леон“ е установен след процесното ПТП извън пътя, и то
от страната на движение на т.а. „Мерцедес Спринтер“,
при положение, че двата автомобила са се ударили в предните си части, води до
извода, че лекият автомобил е навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се е намирал товарният автомобил, за да се озове от другата страна на пътя
спрямо посоката си на движение след настъпилия удар между превозните средства.
Следователно водачът на л.а. „Сеат Леон“ е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според което на път с двупосочно движение и две пътни ленти водачите не
трябва да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне (в които случаи трябва да пропуснат насрещно
движещите се превозни средства – чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП), т.е. неговото
поведение е противоправно. Същевременно от посоченото положение на автомобилите
след настъпилия удар между тях не може да се установи водачът на т.а. „Мерцедес
Спринтер“, който, както се посочи, се е намирал в
най-дясната част на пътната лента в неговата посока на движение, да е станал
причина или дори да е допринесъл с поведението си по време на движение за
настъпване на процесното ПТП, поради което възражението на ответника в тази
насока е неоснователно.
Вследствие на процесното ПТП са
пострадали ищците П.Н. – водач на товарния автомобил, и П.П.
– пътник в него. Това е отразено в констативния протокол за ПТП и се
потвърждава от заключението на медицинската експертиза по делото и от
показанията на свидетелите. Според вещото лице установените при ищците
увреждания отговарят на такива, получени при ПТП, осъществено по описания
по-горе начин. Освен това следва да се съобрази, че уврежданията са установени
непосредствено след събитието, а липсват и данни да е налице друга причина за
настъпването им, както е посочено и в заключението.
Следователно в резултат на
противоправното поведение на водача на л.а. „Сеат
Леон“, което е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, са
причинени вреди на ищците. Поради това за ищците е възникнало правото на
обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация, вследствие на процесното ПТП
ищецът П.Н. е получил пукване на дясното колянно
капаче, повърхностна травма на гърдите и контузия на клепачите в околоочната област. Уврежданията на меките тъкани са
причинили на ищеца болки в съответните места – гърдите и очите – за около 2
седмици, като възстановяването като цяло е било около 2-3 седмици.
По-продължително е било възстановяването на пукнатото капаче на коляното, при
което ищецът е изпитвал по-интензивни болки около 2 седмици след инцидента, а
цялостното лечение на коляното, изразяващо се в обездвижване на крака, е
продължило 40 дни. Вещото лице посочва и че лечението на травмата на коляното
би следвало да завърши с допълнителен двуседмичен период на рехабилитация
(раздвижване), при което ищецът също би изпитвал по-интензивни болки, но по
делото липсват данни подобни процедури да са извършвани, включително
свидетелката Й.Н.не сочи подобни обстоятелства. Поради това трябва да се
приеме, че цялостното лечение на травмата на коляното е приключило със свалянето
на имобилизацията след 40 дни.
Като трайни последици за здравето
на ищеца П.Н. са останали спорадичните болки в местата на травмите, които се
проявяват при натоварване или промяна във времето, но бързо отшумяват, както е
посочено в заключението на медицинската експертизата и както се установява от
показанията на свидетелката Й.Н..
Следва да се посочи, че в
показанията си свидетелката Н.описва по-сериозни травми, получени от ищеца след
процесното събитие, и по-дълъг период на възстановяване от посочените от вещото
лице. Свидетелката, която е съпруга на ищеца, посочва, че той е имал две
счупени ребра, останал е 3 дни в болница, а след това домашното лечение е
продължило още 4-5 месеца. При преценка на тези показания съгласно чл. 172 ГПК
предоставената от свидетелката информация за състоянието и продължителността на
лечението на ищеца не може да бъде възприета. Според представения лист за
преглед на пациент от датата на събитието – 13.01.2018 г. – ищецът е напуснал
болницата около час и половина след като е докаран за преглед. По делото няма
данни, както е посочено и от експертизата, за други счупвания освен спуканото
капаче на коляното. Липсват и други обективни данни или причини за това да се
приеме, че възстановителният процес е продължил повече от обичайното, като
последното обстоятелство не може да бъде установено само въз основа на
показанията на свидетелката, предвид посочените вече съществени несъответствия
на тези показания с другите доказателства по делото.
Следователно трябва да се приеме,
че цялостният оздравителен процес за ищеца е продължил около месец и половина,
като през първите 2-3 седмици той е изпитвал по-силни болки, а след това
спорадично усеща болки в местата на травмите, което поначало е нормално при
наранявания на костите. Разбира се, освен получените от ищеца наранявания и
последващото физическо възстановяване следва да се съобрази и нормалният стрес,
който изпитва всяко лице, когато участва и пострада при ПТП. В случая за това
дава показания и свидетелката Й.Н., според която ищецът изпитва страх да
управлява автомобил, особено вечер. Не може да се приеме обаче, че получените
увреждания са оставили други трайни отражения върху начина на живот на ищеца,
както сочи свидетелката (че не работи поради нараняванията си, включително не
може да върши и къщна работа), тъй като липсват обективни причини за подобна
невъзможност предвид не особено тежките травми, които е получил ищецът, и
краткия възстановителен период. В тази връзка следва да се съобрази и посоченото
по-горе относно наличието на противоречия между показанията на свидетелката и
другите доказателства по делото.
Като се съобразят посочените
по-горе обстоятелства относно получените от ищеца П.Н. увреждания, сравнително
краткият възстановителен период и липсата на съществени трайни последици за
здравето и начина му на живот, а също така и момента на настъпване на
процесното събитие през 2018 г., когато ищецът е на 60 години, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 9 000 лв.
От съдебномедицинската
експертиза, съответно от представената по делото медицинска документация, се
установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът П.П. е получил контузия на главата и мозъчно сътресение,
както и счупване на кост на дясното ходило. Мозъчното сътресение е било от лека
степен със замъгляване на съзнанието (обнубилация),
но без данни за загуба на съзнание според представената по делото епикриза.
Ищецът е имал един ден болничен престой, а цялостното му възстановяване според
експертизата е продължило около 2-3 седмици по отношение на симптомите на
мозъчното сътресение и до 30 дни за заздравяването на счупената кост на
ходилото, през което време е поставена гипсова имобилизация.
През първите 2 седмици от оздравителния процес ищецът е изпитвал по-интензивни
болки в ходилото, а в резултат от мозъчното сътресение през първите 7-10 дни е
имал и главоболие и световъртеж. Макар вещото лице да посочва и че болките са
се проявили отново при рехабилитация на ходилото, както и че при извършена
рехабилитация целият оздравителен процес би продължил 2 месеца, и по отношение
на този ищец следва да се посочи, че липсват доказателства по делото за
проведена рехабилитация. Поради това следва да се приеме, че лечението на
травмата на ходилото окончателно е приключило за период от 30 дни. Според
вещото лице трайни последици за ищеца представляват спорадичните болки в
дясното ходило при преумора или промяна във времето, които бързо отшумяват.
По отношение на нараняванията,
получени от ищеца П.П. и процеса на възстановяването
му също е налице противоречие между показанията на свидетелката Б.Н.и
посоченото от медицинската експертиза, като тези противоречия следва да се
преценят съгласно чл. 172 ГПК, като се съобрази посоченото от свидетелката, че
съжителства с ищеца на семейни начала без брак. Свидетелката посочва, че ищецът
е пребивавал два дни в болницата, въпреки че видно от представената по делото
епикриза (което е отразено и в медицинската експертиза) той е напуснал
болницата по свое желание сутринта на следващия ден след постъпването си (т.е.
престоят му е една нощ). Свидетелката посочва и че е получила информация от
болницата, че ищецът е бил в безсъзнание, но, както се посочи, в епикризата е
отразено единствено, че е бил със замъглено съзнание. Свидетелката сочи и че
ищецът е получил травми на глезените на двата крака, докато в представения
амбулаторен лист от 17.01.2018 г. (както е посочено и от експертизата) е
отразено, че резултатът от рентгенографията на ищеца е непълно счупване на кост
на стъпалото на десния крак и липса на травми на лявото стъпало. Като се
съобразят тези несъответствия между показанията на свидетелката и писмените
доказателства по делото (медицинската документация) не може да се възприеме и
посоченото от свидетелката, че след изписването му от болницата ищецът не е
можел да става и сам да се обслужва, доколкото няма данни за подобна тежест на
състоянието му, а гипсовата имобилизация на крака не
затруднява в такава степен придвижването. Не могат да се възприемат и сочените
от свидетелката трайни неврологични смущения – според нея ищецът и сега се буди
нощем, забравя, избухлив е – които да са в резултат от получените от ищеца
увреждания, тъй като в заключението на медицинската експертиза се сочи, че
мозъчното сътресение на ищеца е от лека степен, без органични мозъчни
увреждания и без неврологична симптоматика, съответно не би могло да доведе и
до подобни продължителни последици извън посочения по-горе първоначален
възстановителен период.
Поради това следва да се приеме,
че целият оздравителен процес при ищеца е продължил общо 30 дни, през което
време той е имал затруднения при придвижване, като през първите 2 седмици е
изпитвал по-интензивни болки в ходилото, а през първите 7-10 дни е имал и
главоболие, и световъртеж. Трайни последици за здравословното състояние на
ищеца са единствено спорадичните болки при преумора на ходилото. Разбира се, и
тук следва да се отчете нормалният стрес, който изпитва човек, пострадал при
ПТП, както и продължителният страх, който е възможно да остане у пострадалия,
свързан с преживяното. Свидетелката Б.Н.също сочи, че ищецът изпитва страх от
автомобилите и от движението, включително и да управлява автомобил. Други
трайни последици за начина на живот на ищеца в резултат от процесното събитие
не се установяват, като се има предвид, че свидетелката единствено посочва, че
ищецът преди инцидента е работел на автомивка, но не споменава дали се е
наложило да промени работата си. Според нея ищецът се изморява от болката в
глезените, но, както се посочи, ищецът не е получил наранявания в глезените,
нито са налице други обективни данни, от които да може да се приеме, че
травмата на ходилото му може да доведе то подобни последици.
Като се съобразят посочените
по-горе обстоятелства относно получените от ищеца П.П.
увреждания, краткият възстановителен период и липсата на съществени трайни
последици за здравето и начина му на живот, а също така и момента на настъпване
на процесното събитие през 2018 г., когато ищецът е на 19 години, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 10 000 лв.
По отношение на направените от
ответника възражения за това, че ищците са допринесли с поведението си за
получаване на процесните увреждания, тъй като са били без поставени предпазни
колани, следва да се има предвид заключението на медицинската експертиза.
Според него липсата на черепно-мозъчна травма у ищеца П.Н., при настъпил челен
удар между двете превозни средства, обосновава извод за това, че този ищец е
бил с поставен предпазен колан. Поради това възражението на ответника по
отношение на ищеца П.Н. е неоснователно. Съответно, според експертизата,
наличието на увреждания в областта на главата при ищеца П.П.
(оток и охлузвания в областта на челото и главата) водят до извод, че този ищец
е пътувал без поставен предпазен колан, което в нарушение на задължението му
съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Ако ищецът е пътувал с поставен предпазен
колан, според вещото лице главата му нямаше да се удари в таблото пред него,
поради което трябва да се приеме, че той не би получил и част от травмите си,
особено като се има предвид и полученото мозъчно сътресение. Поради това трябва
да се приеме, че като не е изпълнил посоченото си задължение и не е пътувал с
поставен предпазен колан, ищецът е допринесъл с 20% за настъпилите при него телесни
увреждания, свързани с процесното ПТП, като следва да се съобрази и че
предпазният колан има отношение само към предотвратяване на травмите в областта
на главата, а не и на тези на крака.
Съгласно посоченото в
констативния протокол за ПТП и според служебно извършената справка на интернет
страницата на Гаранционния фонд (като следва да се съобрази, че в тази част
данните, предоставени от Информационния център на Гаранционния фонд имат
характер на официален удостоверителен документ съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ) към
момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Сеат Леон“, причинил процесното събитие, е застрахована при
ответника З. „Б.и.“ АД. Поради това предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди следва
да се уважат в посочените по-горе размери, като по отношение на ищеца П.П. се съобрази и приносът му за настъпване на вредите, с
който дължимото обезщетение следва да се намали съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Поради това искът за обезщетение, предявен от ищеца П.Н., следва да се уважи за
сумата 9 000 лв., а искът, предявен от ищеца П.П.
– за сумата 8 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото молба от ищците до ответника, ищците са предявили
пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 23.02.2018 г.,
поради което от този момент ответникът следва да заплати и лихвата за забава
върху дължимите обезщетения за неимуществени вреди.
По разноските:
Ищците са освободени от заплащане на държавни
такси и разноски по делото, поради което на тях разноски не се дължат. Съгласно
посоченото в представения списък на разноските ищците не са заплатили на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38 ЗА (без да е посочено
коя хипотеза е налице) – обстоятелство, което не се оспорва от ответника. Поради
това съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на
ищците възнаграждение в размер на 600,10 лв., което е съответно на уважената
част от исковете. Следва да се има предвид, че макар по делото да са предявени
два иска от двама ищци, с оглед на разглежданите общи факти и по двата иска в
рамките на едно съдебно производство не може да се приеме, че следва да се
определят две отделни възнаграждения, още повече след като не става въпрос за
уговорени между всеки от ищците и адвоката им възнаграждения по отделни
договори за правна защита и съдействие. Поради това на адвоката на ищците
следва да се определи едно общо възнаграждение по делото с оглед на общия
материален интерес и като се съобрази общата уважена част от двата иска. На
ответника също следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съответни на отхвърлената част от исковете за всеки ищец, които възлизат
общо на 1 804 лв., дължими от ищеца П.Н., и на 1 848 лв., дължими от
ищеца П.П.. Неоснователно е възражението на ищците за
прекомерност на тези разноски, тъй като според представения договор за правна
защита и съдействие и предвид общия материален интерес по делото, уговореното и
заплатено възнаграждение (от 3 500 лв.) е дори в по-малък размер от
минималния (който в случая според Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 3 530 лв.). Към това възнаграждение според
§2а от Наредбата следва да се прибави и ДДС, тъй като според посоченото в
договора данъкът не е включен в сумата, а адвокатът е регистриран по ЗДДС
(съгласно приложеното удостоверение), като именно по този начин е изчислен и
дължимият размер на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника,
включени в посочените по-горе общи суми. Тъй като ищците са освободени от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 714 лв.,
представляваща дължимата от ищците такса (680 лв.) и разноски за експертиза (34
лв.), съответно на уважената част от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на П.Г.Н.,
ЕГН **********, адрес *** основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата 9 000 лв. (девет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 13.01.2018 г. на път 1-4,
км 231+300 на територията на община Търговище, причинено от водача на л.а.
„Сеат Леон“ с рег. № *******, заедно със законната
лихва върху тази сума от 23.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 50 000 лв., както
и претенцията за лихва за забава за
периода 13.01.2018 г. – 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на П.П.П., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 8 000 лв. (осем хиляди
лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
13.01.2018 г. на път 1-4, км 231+300 на територията на община Търговище,
причинено от водача на л.а. „Сеат Леон“ с рег. № *******,
заедно със законната лихва върху тази сума от 23.02.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и претенцията за лихва
за забава за периода 13.01.2018 г. – 22.02.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат С.В.Б.,***, адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 600,10 лв. (шестстотин лева и 10 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Г.Н., ЕГН **********, адрес *** заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
1 804 лв. (хиляда осемстотин и четири лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
сумата 1 848 лв. (хиляда
осемстотин четиридесет и осем лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 714 лв. (седемстотин и четиринадесет
лева) – разноски по делото за държавна такса (680 лв.) и съдебна експертиза (34 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: