№ 7020
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110156206 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания по отношение на ответника: 259,98 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 26,40 лева за периода от
15.09.2021 г. до 21.04.2023 г., сумата 47,39 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 9,73 лева за периода от 16.07.2020
г. до 21.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.05.2023 г. до изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент /последен/,
находящ се в гр. С.. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № .. на СРС, 153 състав. Претендира
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не излага
становище по основателността на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
От съвкупна преценка на представените писмени доказателства се
установява за нуждите на настоящото производство наличието на
облигационната връзка между страните по делото. По делото е представен Н.
за собственост по обстоятелствена проверка .., том ., ., н.. от ..., видно от
който Г.М.А. е признат за индивидуален собственик на основание давностно
владение, наследяване по закон и по завещание на процесия недвижим имот,
находящ се в гр. С.., апартамент-последен. Видно от приетия по делото Н. за
дарение на недвижим имот при условие на запазено право на ползване ., том .,
рег. ... на нотариус Б.П., вписана под .. на Нотариалната камара, на 22.10.2008
г. процесния апартамент е дарен от Г.М.А. на сина му И. Г. М., като
дарителят си запазва пожизнено правото на ползване върху същия. От
представения препис от акт за смърт на Г.М.А. от 26.01.2024 г., издаден от
С.., район „Т.“, се установява, че същият е починал на 13.12.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
2
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от
Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ..
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява и от
представените от третото лице помагач изравнителни сметки.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на топлинен счетоводител с договор от 11.07.1999 г. след решение
на общо събрание на етажната собственост от 16.10.1999 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебнотехническата експертиза, съгласно което процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „Б.“ ООД. През процесния период в
имота на ответникът е имало 3 броя отоплителни тела и 1 бр. водомер за
топла вода. На 3 броя отоплителни тела са поставени ИРРО. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при
определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между
етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба .. за
топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за действително ползваната
топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия
3
период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 342,71 лв., която надвишава
претендираната от ищеца сума 259,98 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 47,39 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ... за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т.“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията за топлинна енергия и
за дялово разпределение, с оглед на което и при съобразяване на принципа на
диспозитивно начало исковете за главница следва да се уважат до пълните
предявени размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
4
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2021 г. – 21.04.2023 г. възлиза на 31,92 лв. Предвид принципа на
диспозитивното начало искът следва да се уважи за пълния предявен размер
от 26,40 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в размер на 412,96 лв. за платени
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и в размер на 72,88 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. Г.
М., ЕГН ********** дължи на „Т.” ЕАД, ЕИК .. сумите както следва: на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ 259,98 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент /последен/, находящ
се в гр. С.., аб. № .. за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и сумата 47,39 лв.
за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2023 г. до плащането и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 26,40 лв., представляваща обезщетение за забава върху
цената за топлоенергия за периода 15.09.2021 г. - 21.04.2023 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № .. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 9,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.04.2023
г.
ОСЪЖДА И. Г. М., с ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 412,96 лв. - разноски в исковото
производство, както и сумата 72,88 лв. - разноски в заповедното
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6