Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,22.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание деветнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №1873 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.Д.К. с
ЕГН ********** *** против ОД на МВР, в която се твърди, през периода
27.03.2016г. до 27.03.2019г.
е работил на длъжност *** със статут на **
Твърди, че съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР, работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 и 24 часови смени – сумирано за
тримесечен период. Твърди, че работата извън работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че
първоначално е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
която била отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.дело 5450/2016г. Твърди, че от 02.08.2016г. и
до момента действа Наредба 8121з-776/29.07.2016г. Твърди, че текстовете на чл.3
ал.3 на двете наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24 часов период.
Твърди, че в преди
действаща такава Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., съгласно чл.31 ал.2 от
Наредбата при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 06,00 часа се умножава
с 0,143. В
последващите две наредби липсва изрична регламетация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди,
че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /26.01.2007г. Твърди, че в съответствие с
чл.9 ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работно време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че за
посочения период е положил 500 часа извънреден труд, за който му се дължи
възнаграждение в размер на 3000 лева. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 3000 лева, за положен извънреден труд за периода 27.03.2016г.
– 27.03.2019г. получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, като оспорва предявените искове.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
прави искане за допускане изменение в размера на предявения иск, което
е уважено и съдът приема, че искът за главница се счита предявен за 2087,42
лева вместо първоначално посочената сума от 3000 лева.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 27.03.2016г.
до 27.03.2019г. ищецът е работил на длъжност ****. По делото страните също не спорят, а и от
приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед
характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал
труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно
чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл.31 ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В
последващите две наредби (№ 8121з-592 и № 8121з-776) няма норма, аналогична на цитирания чл.31
ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. В тази
връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата
на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
счита, че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд за времето 27.03.2016г.-27.03.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00
ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби
се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 27.03.2016г. – 31.01.2017г.
ищецът е бил стажант, а за периода 01.02.2017г. - 27.03.2019г. е положил общо
2169 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143 се установява, че тези
часове се равняват на 2479,17 часа, а за
разликата от 310,17 часа се изчислява брутно трудово възнаграждение в размер на
2087,42 лева.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 27.03.2016г.
– 27.03.2019г. вкл., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2087,42 лв.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски общо 440лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавната такса в размер на 83,49 лв. върху уважения иск.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.К.
с ЕГН ********** *** на
основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 2087,42 лв. главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 27.03.2016г.-27.03.2019г.
вкл., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от 27.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от ***ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.К. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 440лв. направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 83,49 лв., дължимата държавна такса върху уважения
иск.
Решението може да се обжалва
с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: