№ 621
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 във връзка с чл.435, ал.2, т.6 и 7
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Д. Т.- длъжник по изпълнително
дело № 20178600401787 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ чрез
пълномощника адв. М.Ц.-А. от САК против отказa на ЧСИ за приключване на
изпълнителното дело, както и срещу определената от ЧСИ за събиране
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ към 19.08.2021 г. в размер на 558.66
лева.
В жалбата се твърди, че ЧСИ М. неправилно е отказала да прекрати
изпълнителното дело при условие, че законовите изисквания за
прекратяването му са налице. Излага се, че още през 2017 година са били
налице законовите основания по чл.433, ал.2 ГПК за приключване на
производството, образувано за принудително събиране на вземане за
издръжка, тъй като всички задълженията за главница, лихви и разноски по
изпълнението са доброволно погасени от длъжника.
Сочи се, че изпълнителното дело е образувано само за издръжка за
минал период, която длъжникът е заплатил доброволно през 2017 година. В
този смисъл жалбоподателят поддържа, че за периода месец септември 2017г.
– месец юли 2021г., когато е заплащал редовно, доброволно и в срок текущата
издръжка, пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи.
1
Моли за отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати/приключи
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК, както и за отмяна на
определената от ЧСИ, в негова тежест пропорционална такса в размер на 558,
66 лева с вкл. ДДС, по фактура №68229/19.08.2021г. и сметка
№71889/19.08.2021г.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В представените по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ В.М. излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Сочи, че отказът е постановен поради липсата на предпоставките по
чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК. Излага, че доколкото издръжката се дължи до
навършване на пълнолетие на детето и заплатеното по делото е по-малък
размер от общото задължение, разпоредбата за приключване на
производството е неприложима. Посочва, че изпълнителното производство
може да бъде прекратено или приключено едва след като се заплатят всички
дължими такси и разноски по изпълнението, което не било сторено.
По отношение на оспорените разноски, поддържа че длъжникът по
изпълнително дело дължи всички такси и разноски по ТТРЗЧСИ,
включително при плащане в срока за доброволно изпълнение. Излага, че
поради липсата на волеизявление от взискателя за прекратяване на
изпълнителното дело, в тежест на длъжника остава дължима и
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ- върху размера на 6-месечни
вноски за издръжка.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство
и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК от
легитимирана страна, срещу действия на съдебен изпълнител, които попадат в
обхвата на чл.435 ал.2, т.6 и т.7 ГПК.
С оглед изложените в жалбата доводи, съдът намира, че жалбата
съдържа две оплаквания, първото срещу отказа за прекратяване/приключване
на изпълнителното дело и второ срещу неправилно начислена
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да
обжалва отказа на съдебен изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение. В разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК са посочени
основанията за прекратяване на изпълнението, като изброяването им е
свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен
2
процес. По волята на длъжника основанията за прекратяване на изпълнението
могат да бъдат при представяне квитанция от пощенска станция или писмо от
банката, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена на взискателя преди образуването на изпълнителното производство.
Изпълнително дело №20178600401787 на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на
КЧСИ, е образувано по молба от 22.06.2017 година на малолетната тогава
Т.Й.Т., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител П.А.Р., ЕГН ********** чрез адв. И.О., и въз основа на
изпълнителен лист от 24.01.2017 година по гр.д.№21895/2014г. на СРС, за
събиране на парични вземания за месечна издръжка от 100 лева /платима
между 01-во и 05-то число на текущия месец/, начиная от 01.02.2014г., до
настъпване на обективни причини за нейното изменение или прекратяване на
присъдената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
След получаване на 30.06.2017 година на поканата за доброволно
изпълнение от длъжника за заплащане на сумата от 100 лева месечна
издръжка, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, задължение за стар период в размер на 1183, 81 лева и дължима такса
по от.26 от ТТРЗЧСИ , той подал заявление на същата дата до ЧСИ М., с
което е поискал отмяна на наложените запори, въз основа на предприети от
негова страна действия за изплащане на 200 лева от издръжката и последващо
изплащане в период до септември на дължимите суми.
Приложени са доказателства за заплащане на сумата от 109, 48 лева на
04.07.2017 година за пропорционална такса плащане по запор и 264, 95 лева –
частично плащане на неолихвяема сума по запор.
С молба от 10.07.2017 година Й.Т. е поискал постъпилите суми да бъдат
незабавно разпределени, като моли да бъде вдигнат запора в „Уникредит
Булбанк“ АД, където получава трудовото си възнаграждение като заявява, че
внася 300 лева като до края на септември 2017 година ще изплати остатъка от
сумата за стар период.
Приложена е информация за сметка на длъжника за периода 01.01.2017
година – 10.07.2017 година в „Уникредит Булбанк“ АД, от която е видно че е
заплатена сумата от 200 лева –издръжка за януари и февруари 2017 година на
Т. Т.а/на 26.06.2017 година/, и двата превода от запори, посочени по-
горе.Видно от разписка № 20006055873898 от 10.07.2017 година Й.Т. е
внесъл по изпълнителното дело 109, 50 лева, а на 11.07.2017 година са
постъпили още 500 лева.
На 14.07.2017 година ЧСИ е изпратил писмо до НЦОЗА, че не следва да
изпълнява наложения на 29.06.2017 година запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника до следващо нареждане.
Видно от констативен протокол от 18.07.2017 година на ЧСИ М. по
банков път е постъпила от длъжника сумата от 983, 93 лева, която е
разпределена, както следва-за такса по т.26 – сума в размер на 40,06 лева, за
3
обикновени такси – сума в размер на 175 лева за ДДС-43,01 лева и за
взискателя 100 лева-издръжка първа вноска, 225, 86 лева –за стари
задължения и 400 лева-адвокатски хонорар, изплатен в брой.
Сумите са преведени на 18.07.2017 година.
На 19.08.2021 година длъжникът е изпратил на ЧСИ в табличен вид по
имейл информация за заплатени суми за издръжка в периода юли 2021
година-юли 2017 година.
Такава справка е приложена и към възражението/жалба от 30.08.2021
година, видно от която е заплащана издръжка от длъжника Й.Т. по сметка на
майката на детето П.Р. за периода август 2017 година -юли 2021 година .
Издадена е сметка № ********** от 19.08.2021 година от ЧСИ М. за
такса по т.26 за изпълнение на парично вземане в размер на 558, 68 лева.
С уведомление от 01.09.2021 година ЧСИ уведомил длъжника, че от
запор е погасено част от задължението в размер на 374, 43 лева, като сумата
от 609, 50 лева е внесена от длъжника. Сочи се, че след разпределение на
сумите за стар период и изплащането им към взискателя са вдигнати и
запорите и тъй като плащането е извършено след започване на
изпълнителното дело се дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Действително, от доказателствата към жалбата, документите в
представеното копие на изпълнително дело, а и от изложените мотиви от
ЧСИ, се установява, че длъжникът е заплатил издръжката за минал период,
/макар в констативния протокол за разпределение да е посочена погасена
сума в размер на 225, 86 лева –за стари задължения/ и продължава да плаща
такава на непълнолетното си дете.
В случая издръжката е заплатена след образуване на изпълнителното
дело.
Предмет на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете по чл.143 от СК, което представлява
задължение с периодично изпълнение – месечно плащане на издръжката, до
настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й.
Нуждаещото се от издръжка дете не е навършило пълнолетие, поради което
не са настъпили и основания за прекратяване на издръжката.
Изложените от длъжника Й.Д. доводи, че заплаща извънсъдебно
издръжката не са основание за прекратяване на изпълнителното дело предвид
периодичността на задължението за издръжка по представения изпълнителен
лист от 24.01.2017 година. Следователно съдът намира, че не са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Не се установява и не се твърди от длъжника да е налице някоя от
останалите хипотези на чл.433, ал.1 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.1
ГПК, е различно от неговото приключване визирано в чл.433, ал.2 ГПК,
4
доколкото се касае се за различни правни основания.
Приключването на изпълнението по чл.433, ал.2 ГПК е обусловено от
погасяване на задължението, както и дължимите разноски по изпълнението,
които в случая не са заплатени. Посоченото е основание за формиране на
извод за неоснователност на жалбата.
Единственият констативен протокол по изпълнителното дело е от
18.07.2017 година за разпределение на сума в общ размер от 983.93 лева, от
които 325.86 лева са изплатени за взискателя.
При плащане от страна на длъжника, от взискателят не е направено
искане за предприемане на принудителни действия за събиране на вноските
за издръжка по изпълнителното дело, като в случая приложението на т.8 на
чл.433, ал.1 ГПК, е изрично изключено от законодателя.
Не са предприети и действия от длъжника до август 2021 година да
уведоми ЧСИ за извършваните плащания пряко на кредитора след 2017
година и за удостоверяване липсата на текущи задължения по
изпълнителното дело, с оглед неговата висящност.
Съгласно установената съдебна практика, когато длъжникът е заплатил
дължимите суми след започване на изпълнението, независимо дали е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по
изпълнителното дело, тази сума се счита за събрана по висящото
изпълнително дело и съответно такса върху събраната сума за изпълнение на
парично вземане по т.26 от Тарифата се дължи по общото правило на чл.79,
ал.1 ГПК за сметка на длъжника.
В случая, пропорционалната такса по сметка №********** с основание
изпълнение на парично вземане за сума в общ размер от 558.66 лева, с вкл.
ДДС., която не е заплатена, е начислена от ЧСИ по реда на т.26, при
съобразяване на разпоредбата на забележка 2, но върху размера на
определената ежемесечна издръжка/както е посочено в мотивите на ЧСИ/ и
не е налице нарушение на разпоредбата на забележка 5 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав не споделя доводите на ЧСИ, че изпълнителното
производство не може да бъде приключено до отпадане на задължението за
издръжка, респ. навършване на пълнолетие от детето, дори когато длъжникът
изпълнява редовно и срочно задължението си за периодично плащане и не се
извършват принудителни действия по изпълнителното дело, респ.
наложените запори са вдигнати.
Не съществува процесуална пречка длъжникът да поиска от съдебния
изпълнител да приключи изпълнителното производство, когато няма текущи
задължения по изпълнителното дело, респ. заплатил е своевременно
текущото си задължение, когато се касае за периодични и бъдещи плащания,
и разноските по изпълнението.
За да се приключи изпълнението обаче, следва текущото вземане за
издръжка по изпълнителния лист да е събрано / дължимата месечна издръжка
5
в размер на 100 лева се заплаща от 01 до 05 число на текущия месец/ ,
/включително да е заплатено вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва, ако се установи че е възникнало такова/, както и дължимите
разноски по изпълнението, с оглед поддържаната висящност на
изпълнителното производство и изложеното по-горе относно съдебната
практика за таксата върху събрани суми, които не са постъпили по сметка на
ЧСИ.
Следва да се установи по категоричен начин, че е изпълнено
задължението на длъжника изцяло към конкретен момент, с оглед падежа на
месечната издръжка.
В тази хипотеза, след удостоверяване пред ЧСИ, че текущата издръжка
е събрана/изплатена на падежа и че са заплатени дължимите такси и
съответно установяване/удостоверяване от ЧСИ, че длъжникът е изплатил
изцяло задължението си по изпълнителното дело към този момент по
падежиралите вноски и такси, то ЧСИ следва да приключи изпълнителното
производство по реда на чл. 433, ал.2 ГПК, още повече че наложените
обезпечителни мерки в конкретния случай вече са вдигнати.
Няма основание при липса на текущи задължения и упражнявано
принудително изпълнение чрез предвидените способи, да се поддържа
висящността на изпълнителното производство, с оглед евентуални бъдещи
задължения.
Поради изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Разноски
Жалбоподателят е направил с допълнителна молба от 22.10.2021 година
искане за присъждане на разноски, които с оглед изхода на производството
не му се дължат.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 53120/13.09.2021 година, по описа
на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 в регистъра на КЧСИ, на Й. Д. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. ****, чрез пълномощника адв. М.Ц.-А. от
6
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****** .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7