Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 07.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно заседание
на седми юни две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2086
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове за по чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД и чл.86 за осъждане на ответника да заплати сумата от 72720,84 лв., представляваща
възнаграждение с ДДС за по договор от 01.09.2018 г. за консултантски услуги за
периода 01.03.2019 г. – 31.08.2019 г., за което са издадени фактури
№166/01.04.2019 г., №168/02.05.2019 г., № 180/03.06.2019 г., №181/01.07.2019 г.
, № 182/01.08.2019 г. и № 183/01.09.2019 г., както и за сумата от 9712,95 лв., представляваща общ
размер на обезщетението за забавено плащане за забавеното плащане на дължимото възнаграждение, включващо за период
на забава 01.05.2019 г. -28.10.2020 г.
Претендира се законна лихва върху възнаграждението от датата на исковата молба
и разноски по делото.
Ищецът твърди да е сключил с
ответника на 01.09.2018 г. договор, по
силата на който се задължил да предоставя консултански услуги във връзка с
развитието но бизнеса на ответника, за изпълнението на който договор страните
договорили заплащане на месечно възнаграждение в размер на 12120,14 лв. с
ДДС.Във връзка с възраженията на ответника поддържа, че се касае за договор за
абонаментни услуги, като предоставянето на конкретни консултации става по
искане на самия възложител, респективно липсата на искане/възлагане на конкретни
консултации не освобождава ответника от заплащане на възнаграждение, което е
дължимо и за ангажиране на ищеца на разположение за предоставяне на такива
услуги.Ответникът заплащал уговореното възнаграждение до месец февруари 2019
г., след което преустановил изпълнението, поради което и ищецът претендира
заплащането му за месеците март-август 2019 година, включително, както и
обезщетение за забавеното плащане на всяко месечно възнаграждение от първо
число на втория месец, следващ месеца, за който е начислено, до датата на
подаване на исковата молба – 28.10.2020 г.
Ответникът е депозирал отговор, в който
оспорва исковете. Не оспорва сключването на договора между страните, като
твърди, че е сключен с оглед личността на Т.О., който до 07.09.2018 г. е
представлявал ответното дружество, поради което е познавал основно дейността
му. Твърди обаче, че договорът е прекратен, считано от 31.03.2019 г., по
взаимно съгласие, което е постигнато на среща, проведена на 29.03.2019 г. между
Т.О. – законен представител на ищеца, с оглед чиято личност е сключен и
договорът за консултантски услуги и А.А.– изпълнителен директор на ответника,
постигането на което съгласие е потвърдено с изявление на Т.О. от 29.03.2019
г., препратено до служителите на ответното дружество от Д.Д., в качеството й на
специалист комуникации, и с електронно писмо от А.А.от 01.04.2019 г., като след
01.04.2019 г., когато е издадена и фактурата за м. март, ищцовото дружество не
е извършвало изпълнение и не издавало и изпращало фактури. Евентуално счита, че
изявлението от 01.04.2019 г. на А.А., с които недвусмислено се изразява воля за
прекратяване на договора, следва да се счита за едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора, чиито срок е изтекъл на 01.05.2019 г., а ако не се
приеме за такова, поддържа прекратяване на договора с предизвестие, съдържащо
се в нотариална покана, връчена на ищцовото дружество на 10.07.2019 г.
Поддържа, че независимо от прекратяването на договора, ищецът няма право на
възнаграждение, тъй като от месец февруари 2019 г. е преустановил изпълнението
на договора, като счита, че уговорките в договора следва да се тълкуват в
смисъл, че възнаграждение се дължи в уговорения твърд месечен размер само за
предоставени през съответния месец консултантски услуги.
Ищецът
не оспорва провеждането на среща между Т.О. и А.А.на 29.03.2019 г., но
оспорва на нея да е постигано съгласие за прекратяване на договора по взаимно
съгласие на страните, като поддържа, чеА.не е разполагал с представителна власт
да действа самостоятелно от името на ответното дружество нито на срещата, нито
при отправянето на електронното писмо от 01.04.2019 г., нито е имал право да
упълномощава лицето, което е подписало нотариалната покана. Оспорва
получаването на електронното съобщение от 01.04.2019 г., като сочи, че същото е
адресирано до електронен адрес в поща, която ес поддържа от ответника и до
която Т.О. не е имал достъп, след като е престанал да участва в управлението на
ответното дружество. Не оспорва, че Т.О. е изпратил писмото, приложено от
ответника към отговора му на исковата молба, с което уведомява бившите си
колети, че напуска Д. АД и благодари за съвместната им работа, но твърди, че
писмото е изпратено при напускането му като член на УС през септември 2018 г.,
а не по повод договора между страните по делото.
В допълнителния отговор на исковата
молба ответникът поддържа, че действията на А.А.във връзка с прекратяване на
договора, обвързват ответното дружество, което не ги и оспорило, като изрично
ги потвърждава.Твърди, че електронната поща, на която е изпратено електронното
писмо от 01.04.2019 г. е активна и до нея достъп има само Т.О., поради което и
писмото следва да се счита получено.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията
си относно сключване на договора за консултантски услуги с твърдяното
съдържание, съобразно застъпваното от него тълкуване, изпълнение на
задълженията си да извърши уговорените услуги, както и да ги отчете на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже
възраженията си относно постигане на съгласие между страните за прекратяване на
договора, както и твърденията си отправяне на предизвестие за прекратяване,
респективно получаването му от ищеца, както и твърдените факти относно
получаването на писмото от Т.О., както и че авторството му включва и посочената
в писмото дата 29.03.2019 г., твърденията си, че електронната поща, на която е
изпратено писмото от 01.04.2019 г. е била активна, респективно, че писмото е
получено от Т.О..
Безспорно в отношенията между страните е
сключването на договора от 01.09.2018 г., като спорът е относно тълкуването му
и неговото прекратяване.
С него ответникът, в качеството му на
възложител, възлага, на ищеца, като консултант, извършването на консултантски
услуги във връзка с развитие на бизнеса си в Република България./чл.1/, като
договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.09.2018 г. и с
възможност за продължаване на действието му с още една години при липса на
изрично изразено желание за прекратяване му с изтичане на първоначално
уговорения срок/чл.7/
В
раздел ІІ са уговорени право на възложителя да получи консултациите по договора
устно/по телефон или на регулярни срещи/ или писмено /по имейл или чрез
регулярни доклади/, както и право на възложителя да поставя конкретни въпроси и
теми, по които да получи консултации, както и срокове за изпълнение/чл.2/.
Съответно са предвидени задължения за
заплащане на възнаграждение и оказване на съдействие чрез уточняване на
въпросите, предмет на консултацията, предоставяне на необходимата информация за
извършването й и за заплащане на разходи на консултанта за командировки, като
възложителя се задължава да използва информацията, която е предмет на
консултантските услуги само за свои цели./чл.3 и чл.4/
Консултантът има право на възнаграждение,
право да иска съдействие и информация от възложителя, както и уточняване на
проблемите, по които иска да бъде консултиран, като се задължава да положи необходимата
грижа за качествено извършване на консултацията в уговорения срок и вид, както
и да не разгласява каквато и да е било информация, предоставена от възложителя
или добита по повод извършването на консултацията. /чл.5 и 6/
В чл.9 е уговорено, че възложителят
заплаща на консултанта месечно възнаграждение в размер на 10100,12 лв. без ДДС,
като възнаграждението е дължимо независимо от броя на и вида на „предоставените
от изпълнителя консултации“ , заплаща се между 25-о и 30-о число на следващия
месец за предходния, като след изпълнение на възложената работа, консултантът
се задължава да представя на възложителя доклад за извършената работа./чл.9/.
Анализът на посочените уговорки поотделно
и в тяхната съвкупност сочи, че не се касае за договор, с който изпълнителят се
е задължил срещу заплащане на възнаграждение да бъде на разположение на
възложителя за предоставяне на консултации при поискване, а за договор, с който
изпълнителят се задължава да предоставя непрекъснато за срока на действието му консултации
под формата на информация и съвети за развитието на бизнеса на
възложителя в страната, както и при поискване от възложителя - консултации по
конкретни проблеми за предоставяне на услуги при поискване. Уговорената
престация на изпълнителя е такава за непрекъснато изпълнение, възможността за
което е обезпечена от правото му да търси от възложителя уточнения на
проблемите /чл.5, т.3/, информация и съдействие за постигане на уговорения
резултат – информация и съвети, необходими и полезни за развитие на бизнеса на
възложителя.Този извод следва пряко от начина, по който е формулиран предмета
на договора в чл.1, а именно поето е задължение „да извършва консултации“, а не
задължение да ангажира ресурс при поискване, както и от начина, по който
страните са уговорили основните права на възложителя. Така в чл.2 правото на
възложителя да получи „консултациите, уговорени в договора“ и „право да поставя
конкретни въпроси и теми“ са разграничени изрично в две отделни алинеи, което
обуславя извод, че се касае за отделни права, които и по формулировка и
съдържание са различни. Съответно в чл.9, ал.3 е предвидено задължение на изпълнителя
да представи доклад за извършената работа, което би било безпредметно, ако се
възприеме тезата, че възнаграждение се дължи и без да са предоставяни никакви
консултации.
От
клаузата на чл.9, ал.2 на договора, а именно, че възнаграждението е
дължимо независимо от броя и вида на представените от изпълнителя консултации
също следва извод, че възнаграждение се дължи само за „предоставени“
консултации, като изразът „независимо от броя и вида“ следва да се разбира, че
не броят на консултациите определя възнаграждението, а целения резултат – полезността им за развитие на бизнеса на
възложителя, което съгласие е съответно и на добросъвестността, тъй като
сключването на договора е оправдано с посочения в него резултат и за това и
отчитането и заплащането на работата за постигането му не са разделени на
единици.
Нещо повече, доколкото в договора т.нар.
„консултации“ не са дефинирани по друг начин, освен чрез преследваната с тях
цел, а именно „развитие на бизнеса“, нито е посочено чрез кои лица и какви
ресурси разполага изпълнителя за постигането й, да се приеме тезата му на
ищеца, че е уговорено възнаграждение за едно обещание да бъде на разположение
на възложителя при необходимост от неясни по предмет консултации и специалисти и
независимо от полезността му за дефинирания резултат, по становище на настоящия
състав би съставлявало нищожна уговорка, която противоречи на добрите нрави
поради липса на еквивалентност на насрещните престации.
Следователно съдът приема, че
възнаграждение по договора се дължи за предоставени услуги и ищецът носи
тежестта да докаже, че е предоставил такива на ответника.
Не се доказват по делото твърденията на
ответника, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, постигнато на
29.03.2019 г. , считано от 31.03.2019 г. Ищецът не оспорва провеждането на
среща на 29.03.2019 г. и макар и възраженията му относно представителната власт
на лицето, което се е явило на срещата от името на ответника да се
неоснователни, тъй като на липса на представителна власт може да се позовава
само представляваната страна, то ищецът оспорва на срещата да е постигано
съгласие чрез насрещни волеизявления на страните в този смисъл,ответникът не е
представил доказателства за разменените на срещата изявления, а
извънпроцесуалното му поведение, изразяващо се изпращане на електронни писма и
покани за прекратяване на договора еднозначно сочи, че съгласие за прекратяване
на договора преди изтичане на срока страните не са постигнали
Не се доказва твърденията на ищеца за
потвърждаване на постигнато съгласие чрез изявление на Т.О. от 29.03.2019 г.,
тъй като се оспорва представеното по делото изявление да касае процесния
договор, както и времето и начина, по който е достигнало до ответника.
Съдържанието на изявлението, което не е подписано, макар и в него Т.О. да е
посочен за автор, по никакъв начин, не може да се отнесе като изходящо от името
на ищцовото дружество, нито съдържанието му по някакъв начин може да се свърже
с процесния договор. Не се доказват и твърденията на ищеца относно начина и
времето, по които се твърди изявлението да е достигнало до служителите на
ответника – представено е електронно писмо, което обаче се твърди да е
изпратено не от автора на изявлението, нито от служител на ищцовото дружество,
а от служител на самия ответник на 29.03.2019 г., като как и по какъв начин
изявлението, което се твърди да изхожда от Т.О. е достигнало до служителя на
ответника, кога е станало това при положение, че се твърди, че съгласието за
прекратяване на договора е постигнато именно на 29.03.2019 г. няма изложени
твърдения, нито доказателства . Нещо повече, макар и да твърди, че страните
постигнали съгласие за прекратяване на договора, както и че това съгласие е
потвърдено изявление на законния представител на ищеца, получено най-късно на
29.03.2019 г., ответникът изпраща на 01.04.2019 г. електронно писмо и на
22.05.2019 г. нотариална покана за прекратяване на договора, което поведение,
съпоставено със съдържанието на представеното изявление от Т.О. и липсата на
доказателства как и кога това изявление е получено, обуславя извод за
недоказаност същото да има изобщо връзка по време и съдържане с процесния
договор, още по-малко с постигнато съгласие за прекратяването му.
Не може да се приеме, че договорът е
прекратен с предизвестие и с изявление в електронно писмо на А..от
01.04.2019 г., тъй като не се доказва същото да е получено от ищеца. Това писмо
е адресирано до електронно поща, поддържана от самия ответник, до която при
липса на доказателства да съществува реално, респективно ищецът да има достъп
до нея, да е ползвана „обичайно“ за кореспонденция между страните и при
заявеното изрично оспорване на тези обстоятелства, съдът приема да не е
достигнало до ищцовото дружество чрез законния му представител, респективно да
не е довело до прекратяване на договора.
Договорът между страните е прекратен с
едномесечно предизвестие, считано от 10.08.2019 г., когато е изтекъл срокът,
даден с нотариална покана, депозирана за връчване на 22.05.2019г. чрез нотариус
В. Я..Посочената покана съдържа недвусмислено предизвестие за прекратяване на
договора от страна на възложителя, адресирана е до ищеца –изпълнител и на
адреса му, посочен в договора, който е и адрес по управление, посочен в
регистър, като обстоятелството, че ищецът не поддържа канцелария и служители на
адреса, както е удостоверил връчителя на нотариуса, е без правно значение за
връчването. Изявлението за прекратяване следва да се счита достигнало до
адресата от момента, в който е било на негово разположение, а това е срокът
предоставен със залепеното уведомление, и той не може да черпи благоприятни
последици от недобросъвестното си поведение.
Следователно за периода 01.03.2019 г. –
09.08.2019 г. договорът между страните е действал и предвид неговото тълкуване
ответникът дължи възнаграждение при извършване на уговорените консултации за
съответните месеци, попадащи в периода, включително за предоставените за
непълен месец.
Ищецът, който носи тежестта не е доказал
през този период да е извършвал каквито и да било действия по изпълнение на
задълженията си по договора, нито това неизпълнение да се дължи на неоказване
на съдействие на възложителя, поради което и съдът приема, че няма право на
претендираното възнаграждение и за
частта от исковия период, в който договорът не е бил прекратен
Неоснователността на главния иск,
обуславя неоснователност и на акцесорния за обезщетение за забавено плащане.
Право на разноски при този изход от
спора има ответникът, комуто следва да се присъди сумата от 4500 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.т. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** срещу Д. АД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** искове за по чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД и чл.86 за осъждане на ответника да заплати сумата от 72720,84 лв., представляваща
възнаграждение с ДДС за по договор от 01.09.2018 г. за консултантски услуги за
периода 01.03.2019 г. – 31.08.2019 г., за което са издадени фактури
№166/01.04.2019 г., №168/02.05.2019 г., № 180/03.06.2019 г., №181/01.07.2019 г.
, № 182/01.08.2019 г. и № 183/01.09.2019 г., както и за сумата от 9712,95 лв., представляваща общ
размер на обезщетението за забавено плащане за забавеното плащане на дължимото възнаграждение, включващо за период
на забава 01.05.2019 г. -28.10.2020 г.
ОСЪЖДА
Е.т. ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на
Д. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 4500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: