№ 13
гр. К., 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова И.а
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500215 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Настоящото производство е образувано по подадена лично от С.К.И. жалба, имаща
характер на частна такава, с вх.№ 3894/21.09.21 г. по описа на К. районен съд. Така
депозираната частна жалба е оставена без движение въз основа на извършена на основание
чл.262 от ГПК проверка, при която първоинстанционният КРС е констатирал, че
жалбодателят не е посочил акта, който обжалва и не е заплатил по сметка на КОС
дължимата се за въззивното обжалване държавна такса в размер на 15 лв. След назначаване
на поискания от страната служебен защитник за осъществяване на правна помощ под
формата на процесуално представителство– адвокат К.П. от АК – К., е подадена молба с вх.
№ 6011/01.12.2021 г., с която се уточнява, че в производството се жали Определение №
426/10.09.21г., постановено по гр.д. № 1140/21 г. по описа на Районен съд К., с което делото
е прекратено и същото е изпратено за разглеждане от Административен съд- К.. В молба не
са изложени доводи за предприетото обжалване, направено е само искане да бъде отменено
прекратяването на делото и същото да бъде разгледано от състав на районния съд.
Успоредно с така подадената от служебния защитник молба, са били подадени лично от
страната И. и пет броя молби, жалба, защитна реч-молба и защитна реч-възражение, с
искания делото следва да се гледа от районния съд. Дължимата държавна такса е заплатена в
срок.
Настоящият К. окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна инстанция, приема
за установено следното :
Първоинстанционното производство по гр.д. № 1140/2021 г. по описа на К. районен
съд е образувано по предявена от С.К.И. искова молба, наименована от него жалба, в която
твърди, че претърпял две трудови злополуки, първата на 25.01.1996г., при която изгубил 2
пръста на дяната ръка и втората на 07.07.1998г., при която изгубил показалеца на дясната си
ръка, и че и двете настъпили в Мебелен цех към Затвора в гр.С.З.. И. твърди също, че за тези
периоди не е ползвал отпуск по болест, а бил накаран да ползва годишните си отпуски, че
към никой от тези два момента не е бил представен за освидетелстване пред ТЕЛК, че е бил
освободен от затвора на 25.06.2003 г. и едва тогава подал документи за ТЕЛК на 17.09.2004
г. Твърди в исковата молба, не са му били прочетени и спазени от инспектора в затвора в
гр.С.З. правата, и това е било направено незаконно, и виновно от този инспектор, поради
което търси за пропуснатото сумата в размер на 200 000 лв. Желае и от НОИ да му се
заплаща пенсия от първата дата на инвалидизиране -25.01.1996 г.
Решаващият К. районен съд първоначално е намерил, че е сезиран с иск за вреди от
трудови злополуки, претърпяни на 25.01.1996г. и на 07.07.1998г. в Мебелен цех в Затвора в
гр. С.З., с цена 200 000 лв., но и че подадената искова молба е нередовна. С разпореждане №
645/04.08.21 г. съдът я е оставил без движение с дадени надлежни указания и срок, ищецът
1
И. да посочи ответник по иска и адреса на този ответник; да посочи обстоятелствата, на
които се основава иска му- при кой работодател и при какви обстоятелства са настъпили
трудовите злополуки и какви вреди са настъпили от тях, с какъв акт злополуките са
признати за трудови и какви са търсените вреди по вид и продължителност; да посочи
електронен адрес на ищеца и съответно заявление, дали желае връчване на посочения
електронен адрес, както и да посочи телефонния си номер. Разпореждането е било връчено
лично на ищеца И. на 06.08.21 г.
В срок, на 09.08.21 г. е постъпила в районния съд жалба от И., с която като е
изложил къде и как са настъпили трудовите му злополуки на посочени две дати, е
конкретизирал, че към момента на настъпването им не са му позволили да ползва болнични
листове за неработоспособността си, а е бил накаран от инспектора по труда да си вземе
годишните отпуски, и че не е бил представен към онзи момент от доктора на Затвора пред
ТЕЛК за освидетелстване. Изтъква, че виновна за това е администрацията на Затвора в гр.
С.З.- инспектора по труда и началник-цеха, поради което, като не е бил инвалидизиран от
датата на първата трудова злополука - 25.01.1996г. и не му е била определена пенсия за
това, търси сумата от 200 000 лв. Ищецът е изложил към обстоятелствата, на които основава
иска си, и обстоятелството, че същото искане е отправил и към НОИ, но там не са били
разгледани приложените от него документи за изчисляване/актуализиране на пенсията му за
инвалидност от 25.01.96г.
По делото е била подадена на 30.08.21г. от ищеца И. и молба, в която същият
изразява отново становището си, че за да не му се водят болнични дните след настъпилите
трудови злополуки и за да не го представят пред ТЕЛК, служители от Затвора му казали да
си вземе годишния отпуск и като излезе /от затвора/ да „мине“ през ТЕЛК, което поведение
същият отново квалифицира като виновно. Изрично иска да му бъде „зачислена“ пенсия,
считано от 25.01.1996г. и досега.
С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 426/10.09.21 г.,
КРС е прекратил производството по свое гр.д. № 1140/21 г. и го е изпратил по подсъдност
на Административен съд – К..
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че ищецът И. в
производството изразява недоволство от това, че не е бил представен своевременно пред
ТЕЛК за освидетелстване от администрацията на Затвора в гр.С.З. и вместо да бъде в отпуск
по болест, инспекторът по труда му казал да вземе годишна отпуска, и едва след като бил
освободен от затвора на 25.06.2003г., подал документи и бил на ТЕЛК на 17.09.2004г.,
поради което и не му била определена като дата на инвалидизиране и зачислена пенсия от
25.01.1996г. С оглед на това първоинстанционният съд е съобразил, че ищецът не
претендира имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудовите
злополуки в мебелен цех на Затвора, а излага твърдения, че поради действия и бездействия
на служители в Затвора, не е бил своевременно освидетелстван и не му е отпусната пенсия
от датата на първата претърпяна от него трудова злополука на 25.01.1996г., каквато
претендира да му се зачисли от тази дата/респ. да бъде обезщетен със сумата от 200 000 лв.
за липсата на пенсия. С оглед на това, съдът е приел, че е сезиран с иск за обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от Затвора
в гр.С.З. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото ищецът претендира
обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ
обуславя компетентност на административния съд, а не на общите съдилища.
Настоящата въззивна инстанция, съобразявайки изложеното, намери предявената
частна жалба за допустима, като депозирана в срок и от лице, имащо право на това, но и за
неоснователна по същество. От направения подробен прочит на представените по делото
множество писмени изявления на страната –ищеца И., наименовани молби, жалби, защитна
реч- молба и защитна реч- възражение, се налага извод, че действително предявената от
същия искова претенция не е такава с правно основание чл.200 от КТ, защото същият не
търси за причинени му от трудовите злополуки неимуществени вреди, защото не твърди, че
са му били причинени физически и/или психически болки и страдания, нито претендира
техния интензитет и продължителност. Напротив, същият твърди, че са налице виновни
действия, в частност бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора в
гр.С.З., от които са последвали за същия неблагоприятни последици- бил е лишен от
имуществено благо- пенсия за инвалидност, считано от 25.01.1996 г., поради което и търси
обезщетение в размер на 200 000 лв.
2
Или, изложеното до тук води до извода, че тъй като атакуваното определение на К.
районен съд се явява правилно, то следва депозираната от жалбодателя И. частна жалба,
като неоснователна да се остави без уважение.
Водим от горното, и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С.К.И., депозирана чрез служебен
защитник - адв. К.П. от КАК, против Определение № 426/10.09.2021г., постановено по гр.д.
№ 1140/2021 г. по описа на К. районен съд.
На основание чл.274, ал.3, т. 1 от ГПК, определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС, при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3