РЕШЕНИЕ
№ 277/03.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица
Чиркалева - Иванова
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 233 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
от П.Д.П. ***, подадена чрез пълномощник – адв. А.С.Й., против Решение №3 от 20.01.2020
г., постановено по АНД №821 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
В касационната жалба се твърди,
че основните твърдения в депозираната жалба били в насока, че П.Д.П. не
извършил нарушението, за което било образувано срещу него административно-наказателно
производство. Твърденията били в насока, че същият обявил пред митническия
служител и то преди извършване на проверката пренасяните от него препарати за
растителна защита и акцизни стоки без бандерол – цигари. При пристигането му от
Р. Турция на МП Капитан Андреево същият пътувал сам, поради което нямало как да
ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Установило се също в
проведеното съдебно заседание, че митническият служител, който изпълнявал по
това време служебните си задължения, също бил сам. Неясно било защо съдът
кредитирал неговите показания, неподкрепени от други свидетелски такива, а не
кредитирал твърденията на П.Д.П.. Последният направил възражения по съставения
му АУАН и то в самия акт в графа възражения. Възраженията му били такива,
каквито и били и описаните от него в подадената жалба против издаденото
наказателно постановление. Същият още при проверката устно заявил пред
митническия служител, че се касае за препарати, които са му необходими за
обработване на градината му от насаждения от нар. Касационният жалбоподател
сочи, че не споделя изводите на съда в насока, че правилно били квалифицирани и
съставения АУАН, и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Твърди, че въпросният препарат за растителна защита не бил забранен за внос.
Именно и в тази насока представил пред решаващия състав разпечатка на препарат
за растителна защита, който се предлагал на пазара в Р. България, съдържал
същият активен компонент, но цената му била многократно по-висока. Не счита, че
следвало да се прилага буквално нормата на закона, като се приравнява понятието
„забранени за внос“ с квалификацията на чл.52, т.1 и т.2 забранява се вносът,
въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на 2. продукти за растителна
защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.
Поради това счита, че П.Д.П. не извършил нарушението, за което било образувано
срещу него административно наказателно производство и същото му било вменено
във вина. Ако все пак се прецени, че същият осъществил състава му от обективна
и субективна страна, се моли да бъде изменено, като се намали размера на
наложеното наказание – глоба. Моли се за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на ново, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление. Поддържа се и направеното алтернативно искане за намаляне на
размера на наложеното наказание.
Ответникът, чрез процесуален
представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №3 от 20.01.2020
г., постановено по АНД №821/2019 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление №1108/2019 от 25.11.2019г., издадено от И. Д.
Заместник-Директор на Териториална Дирекция Южна морска, с което се отнемат в
полза на Държавата от П.Д.П., на основание чл.233, ал.6, във връзка с чл.233,
ал.3 от Закона за митниците (ЗМ) препарат за растителна защита Renove – 7 броя по 1 литър, с
митническа стойност: 163.66 лева (пункт I от наказателното постановление)
и се налага на П.Д.П., на основание чл.233, ал.3, във връзка с чл.233, ал.1 от
ЗМ, административно наказание глоба в размер на 327.32 лева, която глоба
представлява 200 % от митническата на стоката по пункт I на постановлението (пункт II от наказателното постановление).
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. По същество съдът е
преценил, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение. Посочил е, че процесното
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и не представлява такъв, като е мотивирал
съображенията си в тази насока. Наложеното административно наказание е приел за
правилно определено. Посочил е също, че НП е законосъобразно и правилно в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките – предмет на
нарушението (пункт I).
Настоящата инстанция намира,
че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно
описана фактическа обстановка, която не се оспорва по делото. Съдът е възприел
относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на
доказателствата е направен правилен извод за спазена процедурата по съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими
реквизити са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове.
Във връзка с наведените в
касационната жалба възражения за неправилно издирен и приложен от въззивния съд
закон, следва да се отбележи, че според настоящия състав няма допуснато
нарушение в тази насока.
Вмененото на касатора
административно нарушение, подробно описано както в АУАН, така и в НП, от
фактическа и правна страна е това по чл. 233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗМ.
Задължението на въззивната инстанция е да провери с допустими доказателствени
средства представлява ли именно конкретното описано от фактическа страна в НП
деяние нарушение на установения ред на държавното управление, извършено ли е
виновно и обявено ли е за наказуемо с административно наказание.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките. На касатора П.Д.П. е вменено да е превозил, с
управлявания от него лек
автомобил, конкретно описани по вид и количество стоки, без знанието и
разрешението на митническите органи, и това му деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните по надлежен ред доказателства по делото. Районният съд е
изложил подробни съображения, въз основа на които приема, че откритите в лекия автомобил недекларирани
препарати за растителна защита, съобразно вида и количеството им, отговарят на
дефиницията на понятието "стоки".
След като административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за митническа контрабанда, то приложимият
закон е именно Законът за митниците. Разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от ЗМ,
предвиждаща "... когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки
или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките при внос... " има характер на
квалифицираща именно спрямо нарушението митническа контрабанда, с оглед
характера на стоката. Иначе казано, не вида на конкретните стоки (респективно
характера им на забранени за внос) в случая е определящо за извършеното, а
това, че стоките са пренесени/превозени през границата на страната, без да са
манифестирани пред митническите органи. Именно доколкото касаторът е обвинен,
че е извършил превоз през държавната граница на стоки, без знанието и
разрешението на митническите органи, не може да бъде споделено възражението му,
че в случая извършеното от него деяние не било наказуемо по реда на ЗМ, а
представлявало нарушаване на забраната по чл. 52 от ЗЗР и следвало да се
санкционира по реда от същия закон. Според настоящата инстанция не е налице неправилна
квалификация на деянието. Двата закона – ЗМ и ЗЗР, уреждат различни обществени
отношения, като в случая контролът не е бил осъществен във връзка с това, че
продукти за растителна защита са внесени или въведени в страната в отклонение
на забраните по чл. 52, т. 1 или т. 2 от ЗЗР, а за това, че стоките са предмет
на митническа контрабанда.
Обосновано районният съд е
приел, че П. е бил длъжен да
декларира превозваните от него стоки, за което му е била предоставена
възможност, но не е сторил това. Недоказани са твърденията на касатора, че той е обявил
стоката пред митническия инспектор. След като касаторът не е декларирал по
законоустановения ред внесените от него в страната препрати за растителна
защита, противоречи на житейската и правна логика претенцията му да бъде
санкциониран по Закона за защита
на растенията.
При правилно установената от въззивния съд
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на същия
относно обстоятелството, че процесното нарушение е правилно квалифицирано и
доказано от обективна и субективна страна.
Споделя се и заключението на районния съд, че
наложеното на касатора наказание "глоба" е правилно и законосъобразно
определено. В конкретния случай, с оглед разпоредбата на чл. 233, ал. 3 от ЗМ,
административно-наказващият орган е определил наказанието в минималния
предвиден в закона размер, представляващ 200% от митническата стойност на
стоката, предмет на митническата контрабанда, определена с
Оценъчна експертиза, назначена от митническия орган. Така определената митническа стойност не е
била оспорена от наказаното лице по надлежния ред, а районният съд е развил
подробни съображения относно коректно приложения в случая метод на нейното
определяне.
Правилен е и изводът за приложимост на
разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, съгласно която стоките – предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са.
Като е потвърдил изцяло
Наказателното постановление, Свиленградският районен съд не е допуснал
нарушение, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3 от 20.01.2020 г.,
постановено по АНД №821 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.