РЕШЕНИЕ
№936/18.12.2019г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Диана Динкова…..………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Николай Гугушев…………….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1002 по
описа за 2019
година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от И.Н.И., като управител на Адвокатско дружество „И. и Г.“ с адрес: ***,
офис 2, с посочен и втори адрес за призоваване: гр. Хасково, ул. „Д.“ №.., против
Решение №226 от 02.07.2019 г., постановено по АНД №535 по описа на Районен съд –
Хасково за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че решението e неправилно и незаконосъобразно. Съдът пространно изложил мотиви за
същността на електронния фиш и изискванията на закона за формалното му оформяне
и реалното му приложение, като посочил, че били налице необходимите по закон
изисквания и следва да бъде потвърден. По същество не коментирал посочените от
жалбоподателя съществени нарушения, водещи до незаконосъобразност на наложеното
наказание с издадения електронен фиш. Сочи се, че законодателната уредба на
приложението на електронния фиш, а именно чл.189 ал.4 от ЗДвП и Наредба
№8121з-532, не била спазена в конкретния случай. Не било спазено изискването по
наредба за съставяне на протокол за всяко използване на АТСС, като се посочва и
знака, установяващ ограничението и отстоянието му от АТСС. В конкретния случай
се касаело за временно ограничение на скоростта, при извършен ремонт на пътя,
като ограничението било въведено със знак В26, като не били изпълнени
изискванията на чл.10 от наредбата. В електронния фиш било записано, че
ограничението е по пътя Х. – К., но този път не обхващал самата отбивка –
пътното платно, водещо от разклона за с. М., а снимката била направена на него.
Не било посочено на това пътно платно да е имало ограничение за скоростта със
знак В26, а то и нямало. Снимката не отговаряла на чл.11 от наредбата, тъй като
на нея имало само дата, без да бил отразен часа и скоростта на автомобила.
Приложен бил протокол за проверка, който бил с дата 30.12.2018г., а не
посочената дата на нарушението 28.12.2018г., а изискването на чл.10 от
наредбата било, протоколите да са от същата дата, тъй като било променено явно
местоположението, понеже се показвали и протоколи за пътя Х.-Д.. Именно тези
факти за касационния жалбоподател сочели, че бил нарушен реда и начина за
издаване на електронен фиш, като контролните органи не изпълнили своите
задължения по закон и оставало неясно къде точно било извършено нарушението и
къде бил пътния знак, въвеждащ ограничението. Това били съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност и неправилност
на издадения електронен фиш. Навеждат се доводи, че в конкретния случай били
нарушени и изискванията на Тълкувателно решение №1/2014г. по тълк. дело
№1/2013г. на ВАС, касаещи точното определяне на местоположението на пътния
знак, тъй като той бил за временно ограничение на скоростта и органите по
контрола на движението не индивидуализирали неговото местоположение, а отделно
разположили АТСС, така, че да засича две пътни платна, като на едното нямало
ограничение на движението. Самите те посочвали в електронния фиш, че АТСС било
разположено след разклона за с. М.. Действително, последните изменения в
Наредба №8121з-532 били в сила от 16.01.2018г. и се явявали по-нови от
Тълкувателното решение, но не и по отношение точното определяне на
местоположението на знака за ограничение, а само по отношение действията на
контролните органи за спиране на водачите и съставяне на АУАН на място. В
конкретния случай се твърди също, че са нарушени разпоредбите на Наредба
№8121з-532 и следвало това да бъде коментирано и отчетено от съда. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен
като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш серия К №2484860, издаден от
ОДМВР Хасково.
Ответникът по касационната
жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.
Становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решение като законосъобразно.
Административен съд –
Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна
страна.
Настоящата съдебна
инстанция приема, че доколкото в касационната жалба са посочени трите имена и
единен граждански номер на физическото лице И.Н.И., именно в това си качество
същият оспорва решението на районния съд, а вписването в жалбата, че касаторът
има качеството на управител на Адвокатско дружество „И. и Г.“ с адрес ***, офис
2, представлява допълнение, включено с оглед специфичния субект на
санкциониране по чл.188, ал.2 от ЗДвП, но не следва да се приема, че
касационната жалба е подадена от името на юридическото лице Адвокатско
дружество „И. и Г.“ (в който случай същата би била процесуално недопустима).
Разгледана по същество, касационната
жалба е основателна.
С проверяваното решение Районен
съд – Хасково е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, Серия К №……. от 28.12.2018 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора И.Н.И.
– законен представител на Адвокатско дружество „И. и Генев“, съгласно чл.188,
ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По същество в обжалваното
решение районният съд е приел, че обжалваният Електронен фиш не противоречи на
материалния и процесуалния закон. Приел е, че същият съдържа всички необходими
реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е мотивирал принципната разлика
между електронен фиш и наказателно постановление, във връзка с формата и
процедурата на издаване на всеки от актовете. Съответно не е констатирал
допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални
нарушения. Съдът е приел за безспорно доказано извършването на санкционираното
нарушение, изразяващо с превишаване от водача на лек автомобил на разрешената
скорост за движение извън населено място, като установил, че при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, на посочените в Електронния
фиш дата (28.12.2018 г.) и място, лекият автомобил, собственост на Адвокатско дружество
„И. и Генев“, е бил управляван със скорост от 80 км./ч., т.е. при превишение на
скоростта от 30 км/ч.
Настоящата инстанция не
споделя извода на районния съд за безспорна доказаност на нарушението,
установено с ЕФ Серия К №…… от 28.12.2018
г.
Видно от събраните по
делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65,
б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – АТСС (АRH CAM-S1).
В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от
05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи.”
Така цитираната редакция на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП обосновава възможността
да бъде издаван електронен фиш в случаите, когато установяването на нарушение
се извършва и заснема с мобилно автоматизирано техническо средство или система.
Видна е законодателната воля да се прецизира разпоредбата и се направи ясен
действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и
приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на
електронния фиш, (а не заснемането на административното нарушение) се извършва
„в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, и всякакви възражения,
основани на вида на използваното техническо средство, не намират нормативна
опора.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че
обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е
издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 2015г. (Наредбата), с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на
чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм. ДВ бр.6 от 2018г., в
сила от 16.01.2018г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това
изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната
преписка писмо вх./изх. №20-00-6-2 от 22.01.2019г. на Български институт по
метрология и Протокол от проверка №57-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверката на
същата преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации.
В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо средство или Система АRH CAM-S1, за дата на използване 28.12.2018 г. (задължително
изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично е отбелязано обстоятелството,
че ограничението на скоростта от 50 км/ч. е в следствие на пътен знак, променящ
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч., важимо за мястото на нарушението,
както и са посочени отстоянието от знака до АТСС, посоката на задействане и
мястото на контрол. При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на касатора за неспазване на изискванията на
чл.10 от Наредбата. Обстоятелството, че в протокола е посочена дата на приемане
30.12.2018г., не води до такъв извод, тъй като в същия протокол е налице
изрично отбелязване, че датата на използване на АТСС АRH CAM-S1 е 28.12.2018г.
Не се споделя и оплакването, че
съпровождащата ЕФ снимка няма дата. Действително на съдържащото се в
административнонаказателната преписка изображение не е видна датата на
заснемането, а само годината - 2018,
вкл. не е визуализиран и номера на самото изображение. Тези данни се установяват от разпечатката на изображението,
а именно изображение с №… от дата
28.12.2018г., попадащо сред посочените в протокола за използване на АТСС,
поради което липсва неяснота в тази насока. Не така стои обаче въпросът относно
измерената в момента на заснемането скорост на движение на процесния автомобил.
В приложеното изображение подобни данни липсват, а последното е от съществено
значение за преценката налице ли е превишение на скоростта и то именно
посоченото в ЕФ. От своя страна самото превишаване на скоростта е от значение
за определяне размера на наказанието по чл.182 ал.2 от ЗДвП.
При липса на данни за
скоростта на движение на процесния автомобил в момента на заснемането не може
да се приеме с категоричност, че вмененото на касатора административно
нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел противното, районният съд е постановил акта си в
несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на
материалния закон.
По изложените съображения, решението на районният
съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо
електронния фиш.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №226 от 02.07.2019
г., постановено по АНД №535 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г. и вместо него
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №….. от 28.12.2018
г. на ОДМВР Хасково.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.