Р Е Ш Е Н
И Е № 260036
гр.Пловдив, 04.02.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Ваня Казакова,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №146 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Н.Г.А., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.С.А., съдебен адрес ***, твърди, че е
пострадала при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 10.02.2017 г. в
близост до гр.Пловдив, на АМ Тракия (землището на с.Труд, обл.Пловдив,
км 126+200). Твърди, че около 19 ч. заедно със семейството си е пътувала по
магистралата с л.а.Фиат Брава с рег.№****, управляван от баща й, а ищцата е
седяла на задна лява седалка. Автомобилът се е движел със скорост 90 км/ч. В
същото време със скорост 110 км/ч Б.М. е управлявал л.а.Мазда
6 с рег.№****на същия път, в същата лента за движение, зад автомобила, в който
е пътувала ищцата. В исковата молба се описва механизмът на произшествието, при
който е участвал и трети автомобил, движещ се зад л.а. Мазда
6. При инцидента е настъпил удар в предната част на л.а. Мазда
6 и в задната част на автомобила Фиат Брава, в който се е возила ищцата, след
който удар последният автомобил е бил отклонен наляво и е достигнал мантинела на пътя, в която е последвал втори за него удар –
в предната му част. В следствие на произшествието ищцата е откарана с линейка в
болнично заведение с контузен десен крак, от което е изпитвала силни болки.
Твърди се, че по случая е образувано наказателно производство, приключило с
влязло в сила решение по а.н.д.№2026/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е
наложено административно наказание по реда на чл.78а НК по отношение Б.М.,
управлявал л.а.Мазда 6 с рег.№****, за това, че е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда – раздробено
отворено счупване на тялото на дясна бедрена кост в средната трета, причинило трайно
затрудняване на движението на долния десен крайник за 8-9 месеца, както и
счупване на долно рамо на срамна кост в дясно – причинило трайно затрудняване
движението на долен десен крайник за 1,5-2 месеца. Твърди се, че след
произшествието на ищцата е извършена операция и е приложена тежка терапия. В
болница е останала от 10.02.2017 г. до 24.02.2017 г., като поради влошаване на
състоянието й, отново е приета на 09.06.2017 г. до 15.06.2017 г., когато е
извършена повторна операция. След изписването ищцата е ползвала помощни
средства за придвижване. Постъпила е за трети път в болница от 06.07 до
10.07.2017 г. поради усложнения, като отново е претърпяла оперативна
интервенция. Четвърта операция е извършена при следващ престой в ортопедия и
травматология от 15.10 до 21.10.2019 г. През цялото време ищцата е подложена и
на медикаментозна терапия, на рехабилитационно и
физиотерапевтично лечение, като е била неработоспособна. Болките и страданията
й са били значителни и са продължили дълго, до настоящия момент не са отшумели.
Лишена е била от възможност да ходи, да стои и седи без чужда помощ, изпитвала
е непрекъсната физическа болка, била е на постелен
режим, в последствие е ползвала помощни средства за придвижване. В дълъг период
е била физически отпаднала, чувствала се е непълноценна, в тежест на
семейството, животът й коренно се е променил. Описват се и преживените от нея
психически дискомфорт, страдания, страх и други
негативни за самочувствието й последици. Твърди се, че възстановителният период
не е приключил. В уточняваща молба се описват подробно сторените от ищцата
разходи, свързани с лечението, които са в общ размер 3 024,95 лв. Твърди се
още, че отговорността на виновния водач към датата на произшествието е
застрахована при ответника, като ищцата е отправила извънсъдебна претенция до
последния за заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал да го
направи. Въз основа на така изложените обстоятелства, е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 3 024,95 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, двете ведно със законна лихва от 10.02.2017
г. – деня на увреждането, до окончателното плащане. Претендират се деловодни
разноски.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”С. Караджа” №2, чрез пълномощника си юрк.С.П., оспорва исковете. Оспорва механизма на
произшествието, отговорността и вината на водача на л.а.Мазда
6, както и причинната връзка между произшествието и твърдените вреди. Оспорва
характера на вредите и възстановителния период. Твърди, че е настъпило пълно и
окончателно възстановяване. Възразява, че вина за произшествието има и водачът
на л.а.Фиат Брава, който е управлявал автомобила си без излъчващи светлини от
задни габарити и стоп светлини. Възразява, че е налице съпричиняване от страна
на ищцата, която е пътувала в последния автомобил без поставен предпазен колан.
Възразява и по размера на исковата претенция, като счита, че същият не е
съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва и иска за присъждане на законна
лихва с възражение, че следва да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, по
силата на която длъжникът изпада в забава след покана. По изложените
съображения моли претенцията да бъде счетена за неоснователна.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, че на 10.02.2017 г. е посетено
пътнотранспортно произшествие на АМ Тракия, км 126+200 със следните участници: л.а.Мазда 6 с рег.№****, управляван от Б.Г.М.; л.а.Фиат Брава с
рег.№****, управляван от Г.К.А.; и л.а.Ланчия с рег.№****,
управляван от П.Д.П.. Ищцата Н.Г.А. е отразена в протокола като пострадало лице
с фрактура на дясна бедрена става. В графа „причини за произшествието“ е
отбелязано, че л.а.Мазда не е спазил необходимата
дистанция и е ударил спиращия пред него л.а.Фиат Брава.
Установява се, че с решение
по а.н.д.№2026/2020 г. на РС Пловдив, изменено с решение по в.а.н.д.№1119/2020
г. на ОС Пловдив, в сила от 30.09.2020 г., Б.Г.М., ЕГН **********,***, е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.а) във вр.с чл.343, ал.1, б.б) във вр.с
чл.342, ал.1 НК, за това, че на 10.02.2017 г. в землището на с.Труд, обл.Пловдив, на АМ Тракия, км 126+200, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил Мазда 6 с рег.№****,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от Закона за движение
по пътищата („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозно
средства, които управляват.“), при което по непредпазливост е причинил на Н.Г.А.
*** средна телесна повреда – раздробено отворено счупване на тялото на дясна
бедрена кост в средната трета – причинило трайно затрудняване движението на долен
десен крайник за 8-9 месеца, и счупване на долното рамо на срамната кост в
дясно, причинило трайно затрудняване движението на долен десен крайник за 1,5-2
месеца. Обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и на същия е
наложено административно наказание глоба на основание чл.78а, ал.1 НК.
Установява се от
приложената по делото застрахователна полица, че за управлявания от Б.Г.М.
автомобил с рег.№ **** е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 31.10.2016
г. до 30.10.2017 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 05.04.2017 г. (л.305 и л.306), а
с допълнителна молба от 25.06.2019 г. същата е представила на застрахователя
медицински документи, обосноваващи претенцията. С писмо от 24.04.2017 г.
ответникът е изискал представяне на влязъл в сила съдебен акт по воденото
досъдебно производство, а с писмо от 09.11.2020 г., след запознаване с
решенията на съдилищата по а.н.д. №2026/2020 г. и в.а.н.д. №1119/20 г., е
отказал да изплати застрахователно обезщетение под претекст, че същото е
недължимо.
От приложените по делото
епикризи се установява, че ищцата е постъпвала в болнично
заведение неколкократно, съответно от 10.02.2017 г.
до 24.02.2017 г., като на 11.02.2017 г. е извършена операция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, дадени са
препоръки да ходи с патерици и да не стъпва на оперирания крак 3-4 месеца и е
предписано медикаментозно лечение; от 09.06.2017 г. до 15.06.2017 г., като на
09.06.2017 г. е извършена нова операция на крака поради незараснала фрактура с
указания да ходи с помощни средства за период от 30 дни; от 06.07.2017 г. до
10.07.2017 г. с операция за отстраняване на винт с препоръки за физиотерапия,
рехабилитация и балнеолечение; и от 15.10.2019 г. до 21.10.2019 г. – за
операция по отстраняване на интрамедуларен пирон.
От приложените болнични
листове и експертни решения се установява, че на ищцата е определена временна
неработоспособност и същата е била в отпуск поради това за периода от
10.02.2017 г. до 04.02.2018 г. с предписан режим на лечение
домашен-амбулаторен, както и от 15.10.2019 г. до 13.11.2019 г. Приет е като
доказателство по делото амбулаторен лист от 14.01.2022 г., от който се
установява, че на ищцата е поставена диагноза „паническо разстройство
(епизодична пароксизмална тревожност) и
посттравматично стресово разстройство“ с начало на заболяването от около 5
години след катастрофа през 2017 г.
От приложените към
исковата молба фактури с касови бонове се установява, че в периода от 10.02.2017
г. до 15.10.2019 г. ищцата е направила разходи за изследвания, помощни
средства, такси и лекарства в общ размер 3 024,95 лв.
Прието е заключение на
съдебно-медицинска експертиза, според което при процесното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания – открито раздробено счупване на тялото на
дясна бедрена кост, счупване на долното рамо на дясна срамна кост в областта на
таза, контузия на главата и субарахноидален
кръвоизлив в мозъка. На ищцата е била причинена болка със силно изразен
характер. Травмата е довела до болеви усещания, които
са намалявали бавно с времето. Страданията, които е изтърпяла, са били силно
изразени поради продължителността на лечението, невъзможността за придвижване и
обслужване по време на лечението, имайки предвид многократните оперативни
намеси. След извършен клиничен преглед от вещото лице, същият заключава, че не
са нужни допълнителни изследвания и нови оперативни интервенции, с изключение
на ежегодно, планово провеждане на рехабилитационни
курсове в специализирани заведения с цел профилактика и запазване на
постигнатите резултати. В заключението се споменава, че ищцата е провела
двукратно рехабилитационен курс в санаториум, както
и, че лицето е напълно възстановено с изключение на болките в дясно бедро при
по-продължително натоварване. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
неприятни усещания в крака при продължително натоварване ще се появяват до края
на живота на ищцата. Уточнява, че има белези от операциите, които могат да се
премахнат само чрез козметична операция. Уточнява, че непосредствено след
инцидента и месец след това ищцата е била на инвалидна количка заради
счупването на таза, след това се е придвижвала с помощта на патерици. Уточнява
също така, че разходооправдателните документи по
делото са във връзка с лечението и „не се покриват“ от здравната каса.
Прието е заключение на автотехническа
експертиза, според което Н.Г.А. е била пътник на задна лява седалка в л.а.Фиат
Брава с рег.№****. От данните по делото не може да се определи по инжинерен път дали е била с поставен предпазен колан.
Описан е в заключението механизъм на произшествието, при който са участвали три
автомобила, движещи се един зад друг в една и съща пътна лента на АМ Тракия в
следната последователност: л.а.Фиат Брава, в който е пътувала ищцата, л.а.Мазда 6, управляван от Б.М., и след него л.а. Ланчия Либра, управляван от П.П..
Водачът на л.а.Мазда 6 възприел движещия се пред него
автомобил Фиат Брава със закъснение и задействал спирачната система на
автомобила, при което последвал удар между л.а.Мазда
6 и движещия се зад него л.а.Ланчия Либра. След удара
л.а.Мазда 6 продължил по същата пътна лента със
задействана спирачна система, като достигнал до спиращия л.а.Фиат Брава.
Последвал втори удар между л.а.Мазда 6 и л.а.Фиат
Брава. След удара последният автомобил бил отклонен наляво и достигнал южната мантинела на разделителния остров на двете платна за
движение, в която последвал втори за този автомобил удар. Вещото лице не е
отговорило на въпроса дали лекият автомобил Фиат Брава се е движел с включени и
изправни светлини от задни габарити и стоп светлини. В случай, че е бил без
включени такива светлини, то поведението на водача на този автомобил би било в
причинна връзка с настъпилото произшествие. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че вероятно травмата при ищцата е получена в резултат от деформацията
на купето на автомобила след първоначалния удар отзад на същия, причинен от
л.а.Мазда 6. При този механизъм на увреждане, коланът
няма никакво значение, тъй като той задържа тялото при удар в предната част на
автомобила. Много чести при подобен удар и при поставен колан са травмите в
шията, каквито при ищцата не са налични.
По делото са разпитани
свидетели. Във връзка с механизма на произшествието и възраженията на ответника
за участие във вредоносния резултат на водача на автомобила, в който ищцата е
пътувала, са разпитани Г.К., Б.М. и П.П.. Според св.К.
автомобилът му Фиат Брава е бил изправен технически при инцидента. Автомобилът
е така направен, че при задвижване светлините, включително задните, се включват
автоматично. Св.М. управлявал л.а.Мазда 6 по
магистралата, на около 10 м пред себе си видял друг автомобил, който възприел
като спиращ или аварирал, опитал се да го избегне, но не могъл и настъпил удар.
Св.М. не е сигурен относно това дали автомобилът пред него се е движел със
задни светлини. Възприел го е като автомобил без светлини, но признава, че е
възможно и да не е забелязал светлините. Св.П. не могъл да избегне удара в
движещия се пред него автомобил. Когато излязъл от своя автомобил, разбрал, че
пред него са се ударили други два автомобила. Свидетелят видял стопове, но не
знае на кой автомобил са били стоповете.
Относно болките и
страданията, преживени от ищцата, е разпитан свидетелят С.К. . Според този
свидетел ищцата прекарала една седмица в интензивно отделение след извършена
операция в резултат от травмата при процесната катастрофа. След това била
преместена от интензивното, но се нуждаела от придружител, който да я обслужва,
тъй като не можела да става от леглото. Свидетелят я обслужвал в болницата,
почиствал я, хранел я. Прибрала се вкъщи с инвалидна количка, там я гледали на
легло. След четири месеца я оперирали отново, като извадили един винт.
Продължила да бъде на инвалидна количка, защото не можела да ходи. Оттам
заминали в Трявна, където я оперирали за трети път, за да премахнат другия
винт. След това ходили на рехабилитация. След година – година и половина
махнали останалото желязо. В момента ищцата вече ходела свободно, без помощни
средства. Върнала се на работа, но се изморявала и се налагало да й помагат
колегите. Изпитвала страх и притеснения да се вози в автомобил. Трудно спяла,
много често се събуждала през нощта. Не искала да остава сама. Често я боляла
глава. Кракът й изтръпвал. Преди катастрофата нямала такива проблеми.
Притеснявала се и от загрозяващите белези по крака – имала дълъг следоперативен
белег от таза до коляното и отделно два белега като дупки, дълбоки 0,5 – 1 см.
Срамувала се от тях. Опитвала се да ги заличи чрез разни мазила, но без ефект.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последната
резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Мазда 6 с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата
на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно
трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това
са: противоправно поведение на делинквента,
вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да
бъде съобразено решението по а.н.д.№2026/2020 г. на РС Пловдив, което в
съдебната практика се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно горепосочените елементи – противоправност на деянието, авторството на дееца и вината
под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния
елемент от престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е
причинена телесна повреда. Присъдата е задължителна за гражданския съд и
относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и телесното увреждане, която
връзка също е обективен съставомерен елемент от
престъпния състав.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание.
Възраженията на ответника за това, че ищцата е
допринесла за настъпилия резултат със собственото си противоправно
поведение, са недоказани и неоснователни. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения – обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Във връзка с това, не са събрани
доказателства по делото, въз основа на които да се направи извод, че ищцата е
допринесла, чрез свое противоправно поведение, за
настъпване на вредоносния резултат. Възражението, че ищцата е пътувала в
автомобила без поставен предпазен колан, е недоказано, тъй като няма
категорични доказателства в тази насока. Отделно от това, не се установява
такова евентуално поведение да се намира в причинна връзка с настъпилия
резултат, тъй като според вещите лица процесното увреждане е от такова
естество, че би настъпило със или без поставен предпазен колан. Следователно, не
се доказа противоправно поведение на ищцата, което да
се намира в причинна връзка с така настъпилото увреждане, за това съдът намира,
че съпричиняване не е налице и ответникът следва да бъде държан отговорен за
пълния размер на дължимото обезщетение.
Ответникът отговаря за пълния размер на дължимото
обезщетение и независимо от това дали в настъпването на вредите са участвали
други лица, по-конкретно водачът на автомобила, в който се е возила ищцата.
Евентуално противоправно поведение на последния не
може да доведе до съпричиняване, както счита ответникът, тъй като съпричиняване,
както се каза по-горе, е налице в случаите, когато самият пострадал е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. При участие на трето
лице, различно от пострадалия и от делинквента, в противоправното деяние е налице съизвършителство,
а в хипотеза на такова съгласно чл.53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. Съответно съгласно чл.122 ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните
длъжници. За пълнота следва да се отбележи, че от събраните доказателства и не
се установява несъмнено св.Колев, водач на автомобила, в който е пътувала
ищцата, да е нарушил правилата за движение по пътищата, по-специално не се
установява същият да е управлявал автомобила без включени задни светлини. В
тази насока са събрани свидетелски показания, които са колебливи и
некатегорични, поради което не могат да послужат за нуждите на главното
доказване на сочения от ответника факт.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата
по делото се установява, че ищцата е претърпяла счупване на тялото на дясна
бедрена кост, счупване на долното рамо на дясна срамна кост в областта на таза,
както и контузия на главата с кръвоизлив. Според медицинската експертиза, приета
по делото, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена
и неоспорена от страните, страданията, които ищцата е изтърпяла, са били силно
изразени поради продължителността на лечението, невъзможността за придвижване и
обслужване по време на лечението, имайки предвид многократните оперативни
намеси. От експертизата, приетите по делото епикризи
и от свидетелските показания се установява, че кракът и тазът на ищцата са били
обездвижени за период от близо година, през част от който ищцата е ползвала
инвалидна количка и е била на легло, а през останалата част и до пълното й
възстановяване е ползвала други помощни средства – патерици. Ищцата е била
временно неработоспособна за период от 10.02.2017 г. до 04.02.2018 г. с
предписан режим на лечение домашен-амбулаторен, както и от 15.10.2019 г. до
13.11.2019 г. – след последната й операция за отстраняване на имплант. През това време същата не е можела да се движи
свободно, нуждаела се е от чужда помощ и подкрепа. Преживяла е четири операции
и четирикратен престой в болнично заведение плюс две рехабилитационни
процедури. Пълното й възстановяване е настъпило едва след четвъртата операция
през октомври 2019 г., като според вещото лице и по настоящем
същата изпитва неприятни усещания в крака при продължително натоварване, което
не е обичайно за един здрав човек. Събрани са доказателства, че е засегната
психиката й, поставена е психиатрична диагноза, от показанията на приятеля й се
установи, че същата изпитва страх и паника при возене в автомобил, нарушен е
сънят й и пр.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищцата, съобразно доказаните по делото болки и
страдания и други морални вреди, които е претърпяла, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 30 000
лв. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди, предявен в този размер, е
доказан и основателен и следва да се уважи изцяло.
По предявения иск за обезщетяване на имуществени
вреди, съдът намира следното: установено е от представените писмени
доказателства, че ищцата е направила разходи за медицински изследвания, такси
за посещения при лекар и за закупуване на лекарства и санитарни материали в общ
размер 3 024,95 лв. Според вещото лице по допуснатата медицинска експертиза
тези разходи са във връзка с лечението и за необходими за същото, като не се
поемат от здравното осигуряване. Следователно този иск се явява изцяло доказан
и основателен и следва да се уважи така, както е предявен.
Ищцата претендира лихва за
забава от датата на увреждането 10.02.2017 г. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в
застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят
отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от
по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият
е уведомил застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за
забава в плащането на обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи
от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, което
се установява да се е случило на 05.04.2017 г. Съответно горните обезщетения
следва да бъдат присъдени на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 05.04.2017
г. до окончателното им плащане, като искането за законна лихва следва да се
отхвърли за периода от 10.02.2017 г. до 04.04.2017 г.,
включително.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ищцата искане, същата има право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата е освободена от държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което платената от нея такса в размер
1 200 лв. подлежи на връщане при поискване от страната. Претендира се в
списък по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, с който между
ищцовата страна и адв.С.А. е уговорена безплатна
защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза
съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната
страна е осъдена на разноски. С оглед уважаването на исковете, то в полза на адв.А. се дължи адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер 1 520,75 лв. Същото следва
да се присъди в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 1 321 лв. – държавна такса в размер 4 %
от присъденото вземане, както и сумата 340 лв. – разноски за вещо лице, по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД
АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”С.
Караджа” №2, да заплати на Н.Г.А., ЕГН **********,***сумата
30 000
лв. (тридесет
хиляди лева), ведно със законна лихва от 05.04.2017 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 3 024,95 лв. (три хиляди двадесет и четири лева и 95 ст.), ведно
със законна лихва от 05.04.2017 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за изследвания, помощни средства,
такси и лекарства, които обезщетения се дължат вследствие пътнотранспортно
произшествие, състояло се на 10.02.2017 г. в землището на с.Труд, обл.Пловдив, на АМ Тракия, км 126+200, причинено виновно при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил Мазда
6 с рег.№****, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застраховател „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********,
КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за забава в плащането на
горните парични обезщетения за периода от 10.02.2017 г. до 04.04.2017
г., включително.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”С. Караджа” №2, да заплати на адвокат С.С.А., БУЛСТАТ **********, адрес на упражняване на дейността
– гр.****, сумата 1 520,75 лв. (хиляда петистотин
и двадесет лева и 75 ст.) – адвокатско възнаграждение за производството по
т.д.№146/2021 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”С. Караджа” №2, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата
1 661 лв. (хиляда шестстотин шестдесет
и един лева) – държавна такса и разноски за експертиза по т.д.№146/2021 г. по
описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: