Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр. Плевен, 14.05.2015год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                                

                  Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и  петнадесета година в състав:

                 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДИЛОВА

 

при секретаря  Д.М. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело  4713 по описа за 2013г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

                                                                                                                

 Производството е по искове с правно основание чл. 128 от КТ и по чл. 224 от КТ, насрещен иск по чл- 207 от КТ

        Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р.И. *** против “Водно строителство 2000” АД, в която се твърди че ищецът е работил при ответното дружество на длъжност зам. главен счетоводител.Твърди, че от м. февруари 2012г. работодателят е започнал да му заплаща частично трудово възнаграждение, като е получавал само аванс от него. Твърди, че ответникът му дължи сумата 11 898,39 лв представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. февруари 2012г.- м. април 2013г. Твърди, че ответникът му дължи и лихва за забава в размер на 873,30 лв.Твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, като работодателят не му е изплатл следващите му се обезщетения по чл. 221 от КТ и по чл. 224  от КТ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 11 898,39 лв представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода м.февруари 2012г.- м. април 2013г. както и обезщетения по чл. 221 и 224 от КТ, както и сумата 873,30 лв представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата на дължимостта на всяка сума до предявяване на иска за периода 31.03.2012г. - 05.09.2013г..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са неоснователни.В срока за отговор ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск за сумата  19 617,69 лв. Твърди се, че в резултат на извършена финансова ревизия е установена липса на парични суми в общ размер 19 617,69 лв. Твърди се, че ответникът по насрещния иск в качеството си на материално отговорно лице е получил парични средства от дружеството по приложени към исковата молба разходни касови ордери и не е представил разходооправдателни документи, не е отчел за какво са изразходвани и не ги е възстановил на дружеството.

 Съдът, като взе предвид доводите на ищеца,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

От представения на стр. 314  от делото трудов договор е видно, че ищецът е назначен на длъжност счетоводител с основно месечно възнаграждение 200 лв. Видно от представеното допълнително споразумение от 01.08.2010г. е, че на осн. чл. 119 от КТ ищецът е преминал от длъжност орган по безопасност и здраве в дружеството на длъжност ръководител безопасни условия на труд. Представено е и допълнително споразумение от 01.03.2011г., от което е видно, че ищецът е преназначен от длъжност счетоводител на длъжност заместник главен счетоводител с основно трудово възнаграждение 800 лв. С допълнително споразумение от 01.07.2011г./ стр. 306/  от делото е променено основното трудово възнаграждение на ищеца считано от 01.07.2011г. на 900 лв. Съдът е извършил констатация на трудова книжка на ищеца, в която е отразено, че считано от 01.12.2011г. трудовото му възнаграждение е променено на 1400 лв.

От представеното по делото доказателство – акт за прекратяване на трудово правоотношение № 36/15.04.2013г. е видно, че ищецът е работил при ответника на длъжност ръководител безопасни условия на труд считано от 15.04.2013г. Видно от приложения акт за прекратяване на трудовото правоотношение е, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ./ стр. 163 от делото/.По делото е представен акт за прекратяване на трудово правоотношение № 35/15.04.2013г., от който е видно че е прекратено трудовото правоотношение на Р.Н. на длъжност зам. главен счетоводител считано от 15.04.2013г.Със същия акт е разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ- едно брутно трудово възнаграждение, по чл. 224 ал.1 от КТ- обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012 и 2013г.Със заповед №  35 а от 01.10.2013 представляващия дружеството е извършил изменение в акта за прекратяване на трудовото правоотношение в частта относно обезщетението по чл. 224 от КТ за 2013г. е в размер на 10 дни.

По делото са представени ведомости за аванс и  заплати за периода 02.2012г.- м. 10.2012г., от които че на ищеца е начислявана брутна заплата в размер на 1600,00 лв.

 От представената – справка издадена от ответника е видно, че за периода м. 02.2012г. м. 05.2013г. ответникът дължи на ищцата сумата  9236,33 лв представляваща неплатено трудово възнаграждение. Представена е и справка за начислени,  и неизплатени заплати на Р.Н. на длъжност зам.главен счетоводител  за м. април 2013г. в размер на 2662, 06 лв

Съдът е открил производство по оспорване автентичността на представената от ищеца справка издадена от ответника. От заключението на ВЛ по назначената съдебно графологична експертиза е видно, че подписът изпълнителен директор в представената „Справка” изх.№ 158/31.05.2013г. е положен от ***, с оглед на което съдът приема, че оспорването не е проведено успешно. Представена е и справка изх.№ 90/05.04.2013г от счетоводството на дружеството подписана от касиер и главен счетоводител, в кръга на неговите правомощия, което обстоятелство не е оспорено, т.е. касае се за частен документ, издаден от лице - счетоводител, което е било на работи при ответника.

Видно от заключението на ВЛ Хр.Б. по назначената съдебно икономическа експертиза е, че  неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода м. 02.2012г.- м. 04.2013г. е в размер на 9271,21 лв.Обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер на 1500,80 лв. / брутна сума/ 1350,72 лв/ чиста сума/, а размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен отпуск е в размер на 1329,40 лв/ брутна сума, 1286,46 лв/ чиста сума/. Заключението на ВЛ е оспорено от ответника, поради което съдът е назначил повторна експертиза, от заключението на която е видно, че при основно месечно трудово възнаграждение 800 лв  брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер 11 581 лв/ 9077, 34 лв / чиста сума за получаване.  ВЛ е изчислило, че обезщетението по чл. 221 от КТ е в размер 800 лв, а обезщетението по чл. 224  от КТ е в размер на 762 лв. В съдебно заседание ВЛ е уточнило, че при получени авансови суми, които са по-големи от чистата сума за получаване няма неплатено трудово възнаграждение, което да бъде получено от ищеца.

Ищецът твърди, че считано от 01.12.2011г. трудовото му възнаграждение е променено и той е получавал брутно  трудово възнаграждение в размер на 1600,80 лв. По делото не е представен трудов договор, от който да е видно че именно такъв е бил размерът на  уговореното трудовото възнаграждение на ищеца, но записването в трудовата книжка на ищеца е направено от ответника, както и издадената справка за дължими суми е издадена от ответника, поради което съдът намира че   трудовото възнаграждение на ответника е било в размер на 1600 лв, така както е отразено в счетоводството на дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на ВЛ Хр. Б. в  частта относно дължимите суми за трудово възнаграждение. С оглед на изложеното и предвид тежестта на ответника да докаже, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца, съдът приема, че предявения иск е основателен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 9271,21 лв/ чиста сума/ представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 02.2012г. м. 04.2013г., ведно със законната лихва от 05.09.2013 датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

                         По иска с правно основание чл.245,ал.2 от КТ

Ищецът е претендирал лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение.в общ размер 873,30 лв за периода 31.03.2012г.- 05.09.2013г.

         Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.Трудовото възнаграждение се дължи помесечно. Ответникът е изпаднал в забава от първо число на месеца, последващ отработения до подаване на ИМ.ВЛ посочва, че общия размер на дължимото обезщетение е 693,72 лв. за претендирания период 31.03.2012г. - 05.09.2013г.С ИМ е претендирана сумата 873,30лв. Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан за сумата 693,70 лв, съгласно заключението  на ВЛ от назначената съдебно счетоводна експертиза, а за разликата от 693,70 лв до 873,30 лв предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 221 от КТ

Съгласно чл. 221 ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 т.2 и т.3 от КТ работникът има право на парично обезщетение  в размер на Брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Видно от представените по делото доказателства е, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на осн. чл. 327 ал.1 т.2 от КТ. По делото е представена заповед за изменение в акт за прекратяване на трудово правоотношение, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано чл. 328 ал.1 т.2 от КТ.Видно от приложения акт за прекратяване на трудовото правоотношение е, че работодателя дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, т.2 от КТ. Установено е, че трудовото  правоотношение е прекратено на осн. чл.327, т.2 от КТ.  Видно от заключението на ВЛ е, че обезщетението по чл. 221 е в размер на 1350,72 лв/ чиста сума /При това положение следва да се осъди ответника да заплати сумата 1350,72лв., представляваща обезщетение  при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.09.2013г.  до окончателното изплащане на сумата.      По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

     При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. Видно от акта за прекратяване на трудовото правоотношение е, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен отпуск за 2012г.- 20 дни и за 2013 г.-10 дни. В заключението на ВЛ се посочва, че се дължи обезщетение за  30  р.д. неизползван платен годишен отпуск в размер на 1286,46 лв. Съдът кредитира експертното заключение, като обективно и компетентно.. При това положение следва да се уважи предявения иск за сумата 1286,46 лв, ведно със законната лихва считано от 05.09.2013г. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По предявения насрещния иск.

          Ответникът е предявил срещу ищеца насрещен иск с правно основание  чл.207, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени липси в размер на  19 617,69лв.

             Не се спори по делото, че ищецът Р.Н. е заемал длъжност счетоводител-касиер, а впоследствие зам. главен счетоводител във „Водно строителство” АД.Видно от представената по делото длъжностна характеристика на длъжността  зам. главен счетоводител е, че носи  отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични средства.

 счетоводител-касиер е, че ответникът по насрещния иск е имал задължение да приема, съхранява и предава парични средства в лева, да извършва касови операции по предварително оформени приходно-разходни документи.

   По делото е представен констативен протокол , от който се установява, че на 21.10.2013г. на основание заповед № 1 от 01.08.2013г на изпълнителния директор на „Водно строителство 2000” АД комисия  е констатирала, че за периода 0.10.2012г.- 01.04.2013г. Р.Н. на длъжност заместник главен счетоводител във Водно строителство 2000 АД е получил от касата на дружеството с разходни касови ордери   суми в общ размер 19  617,69 лв , за които към 21.10.2013г. не е налице представен отчет относно получените суми в посочения размер. Според комисията в счетоводната документация на дружеството не са били открити първични документи, въз основа на които са взети съответните счетоводни операции относно закриване на задълженията на Р.Н. към дружеството. Ищецът по насрещния иск е представил разходни касови ордери и  касова книга, от които е видно, че Р.Н. е получил посочената по-горе сума. С определение от 11.02.2014г. съдът е приел за безспорно,  че подписите върху РКО за броил сумата и ръководител са положени от *** и от ***, а подписът за получил сумата е положен от Р.Н.. В съдебно заседание ответникът по насрещния иск не е оспорил, че е получил сумите.От показанията на св. Цв. *** – счетоводител – касиер във „Водно строителство 2000” АД  се установява, че ищецът е получавал пари с РКО, когато той свърши работата и донесе документите  е представял авансов отчет за всички получени пари, ако е похарчил повече пари му се дава разликата с РКО и с авансовия отчет отива при С. ***, която го осчетоводява и закрива задължението в сметка 422. Сведетелката твърди, че през периода 2012г.- 15.04.2013г. ищецът е плащал застраховка на автомобилите, задълженията по транспорта и др. Според свидетелката през последните години тай като дружеството е било зле финансово всички плащания са извършвани по разпореждане на управителя Е.***. Свидетелят  Ив. И.- прокурист на дружеството  до 24.04.2013г.  твърди, че след като служител на  дружеството е извършил съответния разход е представял фактурата, след което от неговата партида се приспадат сумите. Свидетеля твърди, че всяка година в дружеството се е правила финансова ревизия  и не е установено да има неотчетени пари нито за месеца, нито за годината. Свидетелката С.***- счетоводител в ответното дружество твърди, че сумите са предавани на служителите срещу разходен касов ордер подписан от касиерката и от лицето, което е получило парите. След това лицето се отчита с  авансов отчет, задължава се партизата с тези пари, а след като се представят фактурите последните се осчетоводяват и партидата се закрива. Според свидетелката по партидата на Р. Н. през периода през който е била главен счетоводител най-много да е имало  неотчетена сума от 1000 лв.

             От заключението на ВЛ М. Ф. е видно, че Р.Н. в качеството си на материално отговорно лице  за периода 2012г.- 2013г е получил суми както следва : през 2012г. е получил 18 449,64 лв , а е отчел 19 172,14 лв, през 2013г.- е получил 370 лв, а е отчел 1339,98 лв. ВЛ е установило, че в счетоводната документация на дружеството са били открити част от документите, в т.ч. фактури, квитанции, платежни нареждания и др. оправдаващи извършени от Р.*** разходи в полза на дружеството.По сметка 422  на името на Р. Н.  няма неотчетени суми, а по същата сметка към 30.04.2013г. има неотчетена сума от 1030,02 лв. В съдебно заседание ВЛ е заявило, че от всички разходни касови ордери, с което на  Р.Н. са давани пари са осчетоводени, фактурите, които е отчитал срещу тези РКО също са осчетоводени, в сметка 422 са цитирани авансови отчети с дати и суми, които са посочени но самите авансови отчети по твърдение на „Водно строителство 2000” АД липсват, но в тяхното счетоводство всичко е осчетоводено. ВЛ е констатирало, че в част от фактурите като получател е посочено име на друго лице, но са осчетоводени по партидата на Р. Н..ВЛ Ф. е изготвило допълнително заключение, от което  се установява, че след анализ на дневник, сметка 422 с партида 99 – подотчетно лице Р.Н. за  2012г. няма неотчетени суми, лицето е получило 18 949,64 лв и е отчело сумата  18 949,64лв., за периода 01.01.2013г.- 01.04.2013г. по сметка 422 е видно, че лицето е получило 1370 лв и е отчело 339,98 лв, т.е. има остатък от 1030,02 лв. ВЛ е установило, че в счетоводната документация на дружеството са открити документи и др. оправдаващи извършени от Р.Н. разходи в полза на дружеството, като в посочените от ВЛ фактури името на  Р.Н. изрично фигурира като получател. В съдебно заседание ВЛ е заявило,ч е голяма част от счетоводните документи не са и били представени . От представените по делото договори за застраховки по сметка 422 за 2012г. и 2013г. са отразени разходно оправдателни документи в общ размер 1417,61 лв. Според ВЛ не може да се направи извод дали счетоводството на дружеството е водено правилно.в допълнително заключение ВЛ е дало отговор, че общата сума по фактури, оправдаващи извършени разходи от Р.Н. в полза на дружеството името на Р.Н. изрично е цитирано като получател по 12  фактури в обща сума в размер на 2833,86 лв. Заключението на ВЛ е оспорено, поради което съдът е назначил тройна експертиза. От заключението на ВЛ се установява, че съгласно аналитичната оборотна ведомост за сметка 422”подотчетни лица” с подсметки за периода 01.01.2012г.-31.12.2012г. предоставена на експертизата от „Водно строителство 2000” АД по подсметка 99 Р.Н. са осчетоводени :  начално салдо към 01.01.2012г.- 0,00 лв, получени парични средства 18 949,64 лв , отчетени парични средства 18 949,64 лв, крайно салдо към 31.12.2012г.-0.00 лв. Ако по счетоводна  сметка 422 има дебитно салдо към 31.12.2012г. .- получени от служителите парични средства в брой от касата на дружеството, но неотчетени, тогава това салдо по сметката трябва да намери отражение в годишния счетоводен баланс като вземане на дружеството в актива на баланса „вземания”, „други вземания”. Съгласно представения на ВЛ заверен от одитор счетоводен баланс на „Водно строителство 2000 ” АД към 31.12.2012г., съставен на 29.08.2013г. от Атлас консултинг ФСК ООД, в актива на баланса „вземания”, „други вземания”  единствено е посочено салдото по сметка 498 „други дебитори” в размер на 72 000 лв. т.е. в баланса на дружеството към 31.12.2012г. заверен от одитор, част от годишния финансов отчет на дружеството за 2012г. няма вземане на дружеството от подотчетни лица. Към 31.12.2013г. аналитичната оборотна ведомост за сметка 422 с подсметка 99 Р.Н. са осчетоводени – начално салдо към 01.01.2013г.- 0,00 лв, получени парични средства 1371,50 лв обороти по Дт на сметката, отчетени парични средства 339,98 лв обороти по кт на сметката, крайно салдо към 30.04.2013г. 1031,52 лв. ЗЛ са установили, че за периода от 10.01.2012г.- 01.04.2013г. в счетоводството на „Водно строителство 2000” АД се водят 1030,02 лв. получени в брой и неотчетени парични средства от Р.Н.- крайно дебитно салдо къв 01.04.2013г. по с-ка 422/99  подотчетни лица на. с/ка 99 „Р.Н.”. Извън процесния период и след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с дружеството са осчетоводени 1,50 лв като задължение на Р.Н.. Съгласно аналитична оборотна ведомост са сч. Сметки 498 „други дебитори” с подсметки и 499 „други кредитори” с подсметки предоставени на експертизата от „Водно строителство 2000” АД в периода 01.01.2013г.- 31.12.2013г. няма осчетоводени задължения/ вземания на дружеството към и от Р.Н.. Съгласно предоставен на вещите лица счетоводен баланс на „Водно строителство 2000” АД към 31.12.2013г. съставен на 22.03.2014г. от „Атлас консултинг ФСК” ООД в актива на баланса „вземания”, „други вземания” е включено салдото по сч. Сметка 422 подотчетни лица в размер на 46 428,61 лв, от които по партидата на „Р.Н.” 1031,52 лв, т.е. в баланса на дружеството за 2013г. има вземане на дружеството от Р.Н. в размер на 1031,52лв.ВЛ са установили, че от приложените по делото РКО по сметка 422 „подотчетни лица” на. С-ка 99 Р.Н. и в сч см-ка 501/0 „каса в лева” няма осчетоводени следните РКО приложени по делото – РКО без № /07.02.2012г. за 109,95 лвл. 58 без подпис на получател на сумата, по сметка каса в лева на 07.02.2012г. са осчетоводени платени в брой фактури на обща стойност 109,95 лв. При извършената проверка в счетоводството на експертите не са били представени авансови отчети на Р.Н. за периода 01.01.2012-01.04.2013г., а от хронологичните справки по счетоводни сметки като вид документ е вписан ….”авансов отчет от дата” ….На вещите лица са предоставени част от разходооправдателните документи- фактури, които са осчетоводени по сметка 422/99 „подотчетни лица Р.Н..”   В приложение 1 вещите лица са посочили всички разходооправдателни документи  които са вложени в делото и предоставени на експертизата от ответното дружество и от ищеца, за периода 10.01.2012г.-31.12.2012г.  общият размер на сумите по тези документи е 12 791,59 лв.за периода 01.01.2-13г.-01.04.2013г. общият размер на сумите по тези документи е 123,20 лв, общо за периода 01.01.2012г.- 01.04.2013г. общия размер на сумите по тези документи е 12 914,79 лв. В приложение 2 ВЛ са посочили всички разходооправдателни документи, които са осчетоводени по партидата на Р.Н. за отчитане на получените парични средства от касата на дружеството, които не са вложени в делото и не са предоставени на експертизата, които за периода 10.01.2012г.- 31.12.2012г. общия размер на с,умите е 6 158,05лв, за периода 01.01.2013г.- 01.04.2013г. общия размер на сумите е 216,78 лв, за периода 10.01.2012г.- 01.04.2013г. общия размер на сумите е 6 374,83 лв.Експертите дават заключение, че получените парични средства от Р.Н. в процесния период 10.01.2012г.- 01.04.2013г. съгласно РКО са 19 617,69 лв, съгласно РКО без неосчетоводените РКО по сметка 422 /99 Р.Н. 18 426,44 лв, съгласно РКО осчетоводени по с-ка  422 /99 Р.Н. 20321,14 лв.Отчетените парични средства от Р.Н. в периода 10.01.2012г.- 01.04.2013г. : всички осчетоводени разходооправдателни документи по сметка 422 подотчетни лица аналитична сметка 99 Р.Н. представени по делото и на експертизата 19 289,62 лв, получени и неотчетени  парични средства от Р.Н. в периода 01.01.2012г.- 01.04.2013г. -1030,02 лв дебитно салдо по сметка 422 подотчетни лица аналитична сметка 99 Р.Н. На въпроса какъв е размера на установените липси на парични суми ВЛ са дали отговор, че по  сметка 422 подотчетни лица аналитична сметка 99 Р.Н. има неотчетени получени парични средства в размер на 1030,02 лв.На въпроса дали е водено редовно счетоводството на дружеството ВЛ са отговорили, че от прегледаните счетоводни регистри е установена заведена счетоводна отчетност с аналитичност, от която се получава подробна информация за направление на извършените разходи по икономически елементи, по дейности и по обекти, счетоводните операции са правилно съставени, но не може да се направи извод дали цялото счетоводство на дружеството е водено редовно.ВЛ са посочили кои от представените по делото договори за застраховки са отразени като разходооправдателни документи по партидата на ищеца. Тройната експертиза е оспорена от ищеца но насрещния иск, поради което съдът е назначил повторна тройна съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че за процесния период  10.01.2012г.- 01.04.2013г. в счетоводството на „Водно строителство” АД по партидата на Р.Н. се водят получени, но неотчетени средства в размер на 1030,02 лв. ВЛ са установили, че в резултат на извършена вътрешна ревизия в отсъствието на Р.Н. от която е констатирана, че общата стойност на получените от Р.Н. парични суми съобразно описаните РКО / лист 121-122/ от делото е  в размер на 19 617,69 лв,  и е устоновено, че към 21.10.2013г. не е налице представен отчет от Р.Н. относно получените суми в общ размер 19 617,69 лв, с която стойност е извършено осчетоводяване по сметка 444- присъдени вземания през 2014г.Съгласно представената оборотна ведомост, дневника на сметка 501 каса в лева, счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2012г. експертизата  е установило, че към 31.12.2012г. салдото на касата на „Водно строителство 2000” АД в размер на 388,38 лв съвпада със салдото по счетоводна сметка 501 „каса в лева” от оборотната ведомост и в счетоводния баланс към 31.12.2012г.- 0 лв. съставен от „Атлас консултинг ФСК” ООД на 29.08.2013г. и заверен от одитор, името на ответника по насрещния иск фигурира в с-ка 422 партида 99 като от салдото по сметката към 31.12.2012г. се вижда, че сметката е занулено, от което следва че по партидата на лицето няма неотчетени суми. Към 01.02013г. салдото по касовата книга към 01.04.2013г. е в размер на 24,17 лв, салдото по касовата книга към 30.04.2013г. е в размер на 394,77 лв и съвпада с оборотната ведомост към 30.04.2013г, за периода 01.01.2013г.- 01.04.2013г. от дневника на сметка 422 е видно, че лицето Р. Н. е получил 1370 лв, отчел е 339,98 лв и има остатък от неотчетени суми в размер на 1030,02 лв, по сметка 422/99 подотчетни лица за ответника са констатирани неотченети получени парични средства в размер на 1030,02 лв. ВЛ са установили, че в счетоводната документация на дружеството се намират документи оправдаващи извършени разходи от Р.Н. в полза на дружеството в размер на 2833, 86 лв.ВЛ са констатирали, че  анализираните счетоводни записвания относими към лицето Р.Н. са оформени надлежно, както и че са надлежно осчетоводени, фактурите които са осчетоводени за покриване на разчетите в част от тях не е отразен като получател Р.Н.. ВЛ са установили, че 10 договора за застраховка са отразени като разходооправдателни документи по подотчетната сметка, по партидата на ищеца. Съдът кредитира заключенията на ВЛ, които са непротиворечиви помежду си като верни, обективни и компетентни.

По делото е назначена комплексна счетоводно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че за посочените в експертизата материали не може да се установи къде са вложени или използвани.По отношение на платените застрахователни премии по представените договори за застраховка ВЛ дават становище, че има основание за извършване на разхода.   

   С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно чл.207, ал.1, т.2 от КТ  работник или служител на когото е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса-в пълен размер, заедно със законните лихви от деня  на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи от деня на откриването на липсата.По делото се установи, че ответникът е работил на длъжност –  за. Главен счетоводител, която е отчетническа длъжност съгласно представената длъжностна характеристика. Точка 2 на чл.207, ал.1 от КТ урежда един специфичен за отчетническата дейност състав на увреждане-липсата на парични или материални ценности.Липсата-като състав на увреждане, се състои в недостиг, недоимък в склада и представлява едно състояние на неотчетност, за което съществува презумпция за причиняване на щетата и се предполага и вината на отчетника.От изслушаните по делото   единичната и тройни съдебно счетоводни експертизи, се установява, че  всички получени суми от ответника с процесните РКО са осчетоводени в ищцовото дружество по счетоводна сметка № 422/99 „подотчетни лица” като за периода 01.01.-30.04.2013г. по партизата на ищеца са останали неотчетени парични средства в размер 1031,52 лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответникът по насрещния иск е извършвал разходи за сметка на дружеството, които са били необходими с оглед ежедневната му дейност. От показанията на св. Цв.*** и *** се установа, че на ответника по насрещния иск са предоставяни парични суми, както и че тези суми са предавани на ответника от длъжностни лица в дружеството, а именно касиер- счетоводителя на дружеството  С.***, а РКО съдържат подписите на гл.счетоводител Цв.*** и прокуриста на дружеството към процесния период И.И., на който е възложено управлението на дружеството, респ. е изпълнявал функциите на работодател в дружеството.   Заключенията на единичната и тройната икономически експертизи съвпадат като са отчели счетоводните записвания в ищцовото дружество към процесния период, проверили са годишните финансови отчети, баланс на дружеството поради което съдът ги кредитира и възприема изцяло. При съобразяване на заключенията на ВЛ относно получените и отчетените парични суми по счетоводна сметка 422 „подотчетни лица”, ан. с/ка 99 Р.Н. съдът приема, че през процесния период от  01.01.2012г.- 30.04.2013 г. ответникът по насрещния иск е получил парични средства  в размер  както следва – за 2102г. получени парични средства в размер на 18 949,64 лв и отчетени парични средства 18 949,64 лв, крайно салдо по сметка 422/99 партида на Р.Н. 0, 00 лв, за периода 01.01.2013г. по партидата на сметка 422/99 „подотчетни лица” Р.Н. е получил 1371 лв и е отчел 339,98 лв, крайното салдо по сметката е 1031,52лв., поради което приема че към датата на подаване на исковата молба ответникът по насрещния иск  дължи връщане в касата на дружество на сумата от  1031,52  лв, до който размер е основателен предявения насрещен иск. Съдът приема, че след като сумите са отчетени в счетоводството на ищцовото дружество по счетоводната сметка № 422 по партида 99  на ответника по насрещния иск като „подотчетно лице” и след това са надлежно осчетоводени по разходи, което е установено от заключението на всички назначени по делото експертиза. По отношение на осчетоводяването на направените разходи съдът намира, че не следва да бъде вменявано във вина на ответника обстоятелството че липсват авансови отчети, тъй като всяко дружество следва да изработва своя счетоводна политика, която да спазва при извършването съответните счетоводни записвания, като изработването на счетоводна политика и контрола върху изпълнението и е задължение  на ръководителя на дружеството.От друга страна  от заключенията на ВЛ е видно, че годишния финансов отчет и баланс за 2012г. не съдържат задължения, респ. вземания на дружеството към ответника по насрещния иск, а такива се появяват едва след извършване на вътрешна  ревизия назначена няколко месеца след прекратяване на трудовото правоотношение на ответника и в негово отсъствие.  С оглед изложеното съдът намира, че за разликата от 1031,52лв до претендираните 19617,69 лв съдът приема, че предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

           По направените по делото разноски.

           Съгласно представения списък на разноските ищецът Р.Н. е направил разноски в размер на 2000 лв по иска за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение и 1100 лв по насрещния иск.

           Съгласно представения по делото списък на разноските ответникът е направил разноски в размер на  4524,40 лв.

             Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца. Ищецът е предявил четири обективно съединени иска- за неплатено трудово възнаграждение, обезщетение по чл. 221 от КТ, обезщетение по чл. 224 от КТ и за лихва върху неплатеното трудово възнаграждение.  Съгласно ТР 62012г. при намаляване на подлежащо на присъждане  адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК съдът не е обвързан  от предвиденото в пар2 от Наредба № 1 /09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимален размер. Съобразно цената на исковете и определените минимални размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че  адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено до 661 какъвто е минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно претенцията на ищеца по предявените обективно съединени  искове  за неплатено трудово възнаграждение, обезщетение  и лихва за забава . Направените от ответника разноски по тези искове възлизат на 390 лв, поради което  съобразно уважената и отхвърлена част от иска съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата   650 лв представляваща разноски по компенсация. По насрещния иск ищецът е направил разноски в размер на 1100 лв, ответникът в размер на 4134,70.  С оглед  изхода на делото по насрещния иск  при условията на чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата  825,16 лв представляваща разноски по компенсация или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1475,16 лв представляваща разноски по компенсация.

             Ответникът “Водно строителство 2000” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС сумата 130 лв представляваща разноски от бюджета на съда и 504 лв представляваща държавна такса върху исковете по чл. 

        С оглед гореизложеното, Съдът

  

 

Р      Е      Ш      И  :

 

ОСЪЖДА  “Водно строителство 2000» АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** да заплати на Р.И. ***,  ***  ЕГН  ********** сумата 9271,21 лв/ чиста сума/ представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. 02.2012г. м. 04.2013г., ведно със законната лихва от 05.09.2013 датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане

      ОСЪЖДА “Водно строителство 2000» АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** да заплати на Р.И. ***,  ***  ЕГН  **********  на осн. чл. 245 ал.2 от КТ  сумата 693,70 представляваща лихва за забава върху сумата 9271,21  лв за периода 31.03.2012г.05.09.2013г., като за  разликата  до претендираните 873,30 лв  ОТХВЪРЛЯ предявения като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Водно строителство 2000» АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** да заплати на Р.И. ***,  ***  ЕГН  **********  на осн. чл. 221 ал.1 от КТ сумата от 1350,72лв., представляваща обезщетение  при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 05.09.2013г.  до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА “Водно строителство 2000» АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** да заплати на Р.И. ***,  ***  ЕГН  **********  на осн. чл.224 от КТ сумата 1286,46 лв, представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012г. и 10 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013г., ведно със законната лихва считано от 05.09.2013г. датата на подаване на исковата молба до  окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.207 от КТ вр. чл. 211 от КТ  Р.И. ***,  ***  ЕГН  **********   ДА ЗАПЛАТИ НА “Водно строителство 2000» АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 сумата 1031,52 лв представляваща констатирана липса на парични суми за периода  01.01.2013г. 30.04.2013г. при изпълнение на отчетническа дейност, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ  05.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО за периода 01.10.2012г31.12.2012г. и за разликата до претендираните  19617,69  лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА  на осн. 78 ал.1 от ГПК “Водно строителство 2000” АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** да заплати на Р.И. ***,  ***  ЕГН  **********   сумата 1475,16 лв представляваща разноски по компенсация.

 ОСЪЖДА  “Водно строителство 2000” АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.»Дойран»№136, ЕИК114511753 представлявано от *** *** на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС сумата 130  лв представляваща направени разноски за ВЛ и сумата 504 лв представляваща държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването  му.

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: