№ 13929
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. С.
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110156717 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Е“ АД, ЕИК
*******, срещу ЗАД „Д. Б. Ж. З“ АД, ЕИК *********, с която се иска
осъждането на ответника да заплати сумата от 4701,23 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с
щета № ***********/11.04.2023 г., ведно със законна лихва от предявяване на
иска- 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата от
87,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2023 г. до
16.10.2023 г., както и разноски по делото.
Ишецът твърди, че на 11.04.2023 г., в района на гр. С, водачът на
автомобил марка и модел „Н К“, рег. № *********, намиращо се в спряло
състояние на паркомясто, осъществява маневра за включване в движението, в
резултат на което удря движещия се в това време лек автомобил марка и модел
„Ф Т“, рег. № ********. В резултат на процесното ПТП за последния лек
автомобил настъпили материални вреди, за които при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
00500100490410/08.11.2022 г., валидна към датата на ПТП. За настъпилото
ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. По образуваната
при ищеца ликвидационна преписка по щета № ***********/11.04.2023 г.
било определено и изплатено на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в размер на
4686,23 лв. с платежно нареждане от 31.05.2023 г. Към датата на настъпване
на застрахователното събитие водачът на лек автомобил „Ф Т“, рег. №
********, имал сключена с ответника ЗАД „Д. Б. Ж. З“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е
1
изпратена регресна покана да заплати сумата от 4686,23 лв., както и сумата от
15 лв., представляваща обичайни разноски за определяне размера на
застрахователното обезщетение, като същата е получена на 27.07.2023 г.
Посочва, че претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на
предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
исковата молба като нередовна. Не оспорва наличието на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение
лек автомобил марка и модел „Н К“, рег. № *********, валидна към датата на
ПТП. Оспорва процесното ПТП да е настъпило при описания механизъм и
участници. Оспорва виновен за причиняване на процесното ПТП да водачът
на МПС „Н К“, рег. № *********. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Ф
Т“, рег. № ********, се е движел с несъобразена спрямо пътните условия
скорост, вкл. с превишена такава. Релевира възражение за съпричиняване.
Твърди, че заплатените от ищеца суми не са в причинно-следствена връзка с
твърдяното ПТП. Оспорва иска по размер като необосновано завишен и
несъответстващ на средните пазарни цени.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по
имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на
застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
С доклада по делото съдът е определил като безспорни обстоятелствата,
ищецът е заплатил по щета № ***********/11.04.2023 г. обезщетение в размер
на 4686,23 лв., както и че ответникът е имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за „Ф Т“, рег. № *******.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на
настъпилото ПТП.
От разпита на свидетеля по искане на ответника П. К. П., и от
2
заключението по допуснатата съдебна-автотехническа експертиза и от
протокола за ПТП се установява, че на 11.04.2023 г., в гр. С свидетелят П. К.
П., управлявал товарен автомобил „Н К“, рег. № ********* като се движил по
ул. „Сава Х. Ангелов“ спрял вдясно на пътното платно, в реда на паркиралите
автомобили преди кръстовището с ул. „Св. св. Кирил и Методий“ за
извършване на товаро-разтоварителни дейности. Тъй като управляваното
превозно средство било с големи габарити и затруднявало движението по
улицата преди кръстовището П. К. П., решил да го премести от мястото на
което било спряно и решил да продължи напред и впоследствие да
предприеме маневра десен завой за включване в ул. „Св. св. Кирил и
Методий“. Същият не можел безопасно да предприеме маневрата тъй като в
улицата имало автомобил, а габаритите и радиуса на завой на товарния
автомобил не позволявали да изпълни маневрата за завой на дясно. Предвид
създалата се пътна обстановка решил да освободи кръстовището като
предприеме маневра завой на ляво. Същият предприел маневрата за завой
наляво като не съобразил движещият се попътно лек автомобил „Ф Т“, рег. №
********, чиято предна част била на нивото на задната част на товарен
автомобил „Н К“, рег. № ********* при което траекториите на двете превозни
средства се пресекли и настъпил сблъсък между тях.
При така установения механизъм на ПТП съдът намира че вина за
настъпване на ПТП има водачът на товарен автомобил „Н К“, рег. №
********* П. К. П..
П. К. П. нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДВП, съгласно която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Свидетелят не е спазил горното правило като е предприел маневрата за
завой надясно без да се убеди, че няма да създаде опасност за движението.
Същият е следвало да съобрази, че се намира в тясна улица, в която имало
паркирали автомобили и движението се извършва в една лента, следвало е да
съобрази, че управлява тежкотоварен автомобил който допълнително
затруднява движението поради размерите си. П. К. П. е следвало да съобрази
че се намира преди кръстовище и ме предстои да навлезе в същото.
Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване
на иска.
Същият е следвало да извърши маневрата след като пропусне
движещите се по ул. „Сава Х. Ангелов“ автомобили и чак след това да
предприеме маневрата.
Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа
3
експертиза вследствие на настъпилото ПТП на лек автомобил „Ф Т“, рег. №
******** били причинени вреди в предната дясна част, подробно описани в
заключението. Възстановителната стойност на процесното МПС по средни
пазарни цени според експертизата възлиза на сумата от 5172,59 лв.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента
на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не
може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност,
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от
преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е
отговорен самият причинител на вредата.
В случая се претендира сума в по-малък размер, равен на 4701,23 лева.
При това положение искът се явява установен по основание, установен е
и неговият размер поради на разглеждане подлежи и своевременно
релевираното възражение за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на „Ф Т“, рег. №
******** да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Същият се е
движил в лентата за насрещно движение тъй като според протокола за ПТП и
заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза в лентата за
движение в която е следвало да се движи е била заета от паркирали
автомобили. Същият не е бил длъжен да предполага че водачът на товарен
автомобил „Н К“, рег. № ********* ще предприеме маневра за включване в
движението без да го пропусне. При това положение съдът намира,
възражението за съпричиняване за неоснователно.
Следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за законната лихва
4
за забава в размер на 87,38 лева.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
претендира разноски в размер на 488,05 лева разноски в исковото
производство за държавна такса и депозит по допуснатата автотехническа
експертиза.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 4701,23
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, във връзка с щета № ***********/11.04.2023 г., ведно със законна
лихва от предявяване на иска- 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, и сумата от 87,38 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 27.08.2023 г. до 16.10.2023 г., както и разноски по делото
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З“ АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
„Е“ АД, ЕИК ******* чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 488,05 лева разноски в
производството за държавна такса и депозит за вещи лица.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5