РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230104462 по описа за 2021 година
В искова молба се твърди, че „Топлофикация Сливен“ЕАД е доставяло на С. Й. К., в
качеството й на потребител, топлинна енергия за обект в гр.Сливен, ул.“Мур“13, вх.“Б“, ап.7
за периода 01.02.2018г.- 31.05.2021г. на стойност 6 037.84лв., включваща сума за отопление,
отдадено от отоплителни тела, монтирани в хол, дневна и детска; сума за ползвана битово-
гореща вода и сума за услуга дялово разпределение и обслужване на партида. Жената обаче
не я заплатила и поради това дружеството начислило и лихва забава, която към дата
21.06.21г. е в размер на 938.64лв.
От съдържанието на исковата молба се извлича и информация, че за тях
„Топлофикация Сливен“ЕАД е подало до Сливенски районен съд заявление по чл.410 от
ГПК и му е издадена исканата заповед за изпълнение, но след това заповедния съд му е дал
указания, че вземанията си по нея трябва да установи с иск. Това е сторено и по този начин е
образувано настоящото дело, в което дружеството претендира съда с решението си да
признае за установено, че С. К. му ги дължи, заедно със законната лихва, както и
направените по делото разноски.
На ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител, препис от исковата молба. Той именно депозира писмен
отговор, в който оспорва исковете и извежда становище, че търсените от К. суми не се
дължат от нея. На първо място, защото не са ангажирани доказателства тя да е била
потребител на доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия, като напр. да е
1
собственик на описаното в исковата молба жилище или поне негов ползвател или пък да е
сключила с „Топлофикация Сливен“ЕАД договор за доставката на такава. Също и защото не
са ангажирани доказателства за размера на вземанията; и накрая- тъй като всички те са
погасени по давност.
В проведените по делото съдебни заседания ищцовото дружество бе представлявано
от пълномощник-адвокат, а ответницата- от особения й процесуален представител. По
същество останаха непроменени заетите от тях в писмен вид позиции. Ищецът претендира
направените от него разноски по настоящото дело.
След като обсъди събраните по делото доказателства, включително и
приложеното частно гражданско дело, както и предвид процесуалното поведение на
страните, съда приема за доказани следните факти:
С нот.акт №46, том ІІ, дело 526/1988г., А.К.К. и С. Й. К. са признати за собственици
на апартамент, даден им като обезщетение- ап.№7, на четвъртия етаж във вх.“Б“ на
жилищна кооперация на ул.“Мур“13 в гр.Сливен.
С исковата молба е представена разпечатка, от която е видно как „Топлофикация
Сливен“ЕАД е „разбило“ по месеци и компоненти на топлинната енергия, начисляваното от
него задължение на ответницата за процесния период от време. Повече от тази
доказателствена сила този документ няма, не само поради това, че особения процесуален
представител на ответника направи възражение в подобен смисъл, но и предвид текста на
чл.180 от ГПК. /на който впрочем е основано възражението/.
Същата информация, като тази по разпечатката, се извлича и от съдържанието на
издаваните от ищцовото дружество и представени пак от него, ежемесечни фактури.
Видно от Декларация за присъединяване към топлопреносната мрежа ...,
представляваща лист № 63 от материалите по настоящото дело, на 27.08.2012г. тя е
подадена при „Топлофикация Сливен“ЕАД от живущи във вх.“Б“ на жилищния блок на
ул.“Мур“13 в гр.Сливен физически лица, с желание за присъединяване към тази мрежа. Сред
тях е и А.Н.К. от процесиня ап.№7. Същият фигурира и в следващия документ—справка в
табличен вид, в която за всеки апартамент е заявено за какво ще се ползва доставяната до
него топлинна енергия. За апартамент № 7 е: за отопляване на всекидневна и детска, както и
за битово-гореща вода. От информацията в този документ може да се установи, че А.К. е
заявил, че в апартамента живеят три лица.
Видно от удостоверението изх.№ 9400-24520, издадено от община Сливен на
16.11.2022г., този мъж е починал около една година по-късно- на 16.08.2013г., като за
наследници е оставил съпругата си С. Й. К. с ЕГ: ********** и дъщеря им М.А. К..
2
На 03.11.2020г. е бил сключен договор между „Белчев строй“ЕООД и етажната
собственост на вход „Б“ на ул.“Мур“13 в гр.Сливен, за доставка на уреди за отчитане и
дистанционен ежемесечен отчет.
Видно от материалите в кориците по ч.гр.д.№ 2380/2021г. на СлРС, то е образувано
по подадено от „Топлофикация Сливен“ЕАД, на 24.06.2021г., заявление по чл.410 от ГПК.
Издадена му е исканата заповед за изпълнение- № 802 /25.06.2021г., с която на С. К. е
разпоредено да му заплати 6 037.84лв.- главница, за топлинна енергия; 938.64лв.- мораторна
лихва за периода 28.02.2018- 21.06.2021г. и разноски за заплатена държавна такса от
139.50лв.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С.Ф. –
служител на „Топлофикация Сливен“ и Е.Г.- служител на „Белчев строй“. От показанията
им съда приема, че както преди процесния период от време, така и в него, /а и след това/ е
извършвано дялово разпределение на доставяната до сградата на ул.“Мур“13 в гр. Сливен
топлинна енергия- разпределение било от „Топлофикация Сливен“, било от „Белчев строй“.
За входът, в който се намира процесния апартамент /“Б“/, услугата е осъществявана от
ищцовото дружество до есента на 2020г., след което етажните собственици са предпочели
другото от двете дружества. Установява се още, че за целите на дейността не е необходимо
посещение на техен служител в апартаментите, защото или се ползва обема на жилището
или пък отчета на монтирани в жилищата уреди се извършва дистанционно, след което се
прилагат съответни формули за изчисляване на доставената до всеки апартамент и
консумирана там, топлинна енергия по отделните й компоненти.
Установява се също, че винаги в процесния период от време в апартамента се е
ползвало парно, като са ползвани два радиатора за отопление, а от момента, в който отчета
се извършва от „Белчев строй“ не е ползвана БГВ. Също, че в процесния период от време
жилището- ап.№7, е на отчет при „Белчев стой“, като дяловото разпределение е извършвано
чрез отчет на индивидуални разпределители, които са поставени поотделно на всеки от
радиаторите в жилището.
Показанията съда кредитира, тъй като няма основание да се съмнява в казаното от
свидетелите, а и защото те непосредствено за възприемали, а дори и - „произвеждали“,
фактите, за които свидетелстваха- като служители на дружества за услугата дялово
разпределение.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове, а претенциите са съда да приеме,
че ответника дължи на ищеца- кредитор сумите, за които вече е издадена заповед за
изпълнение.
Установи се по делото, че през процесния период от време „Топлофикация
3
Сливен“ЕАД е доставяло топлинна енергия до етажната собственост на входа, в която/който
се намира процесното жилище, а и до самото жилище. Според съда, ответницата има
качеството потребител на тази енергия, тъй като е собственик, а и обитател, на жилището-
апартамент на административен адрес гр.Сливен, ул.“Мур“13, вх.“Б“, ап.7- в тази връзка са
писмени доказателства и свидетелски показания. Нещо повече- ищцата, респ. съпруга й
докато е бил жив, изрично е поискал, писмено, заедно с други собственици на апартаменти в
етажната собственост, присъединяване на апартамента към топлофикационната преносна
мрежа.
От друга страна, доказано бе, че в апартамента винаги се е ползвало парно, като в
тази връзка са не само издадени от ищеца документи, но и свидетелски показания, при това
на свидетел-очевидец. Установи се и че винаги, вкл. през процесния период от време, е
извършван отчет и дялово разпределение на доставената топлинна енергия, след което, въз
основа на данните и съответни формули е изчислявана индивидуално за съответния
апартамент стойността на топлинната енергия по отделните й компоненти. Ето защо съда
намира исковете за доказани както по основание, така и по размер. Може да се коментира,
че по показанията на свидетеля, служител на „Белчев строй“, в апартамента работят два
радиатора, отдаващи топлинна енергия и точно това е и ищцовото твърдение, в
представената с искова молба таблица/извлечение, за която съда се съгласи, че не може да се
ползва с повече доказателствена сила от онази, която й дава разпоредбата на чл.180 от ГПК.
Свидетелят бе категоричен още, че откакто това дружество извършва дяловото
разпределение- септември/октомври 2020г., в жилището на ответницата не е ползвана
битово-гореща вода. Видно от представената от ищеца разпечатка, за месеците след
септември 2020г. той не е начислявал топлинна енергия по тази компонента. Т.е., действал е
добросъвестно и в съответствие със закона, а и с оглед реалното потребление в имота. По
същият начин е постъпил, издавайки фактура за всеки от месеците от процесния период от
време.
От друга страна, ответницата не ангажира доказателства да е заплатила стойността на
топлинната енергия. С това тя е изпаднала в забава, поради което дължи на ищеца
обезщетение- т.н. мораторна лихва.
По възражението в писмения отговор, че вземанията на ищеца са погасени с изтекла
в полза на ответницата погасителна давност. Съгласно чл.120 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, давността не се прилага служебно. В случая е направено такова
възражение и по поради това съда ще го разгледа по същество.
Институтът на погасителната давност е уреден в ЗЗД с разпоредбите на чл.110-
чл.120. С чл.110 е установен общ петгодишен давностен срок, а с чл.111- в отклонение от
това правило- тригодишен. С изтичането на последния именно се погасява и вземането на
топлофикационните дружества за доставената от тях топлинна енергия – на осн. чл.111 б
„в”, защото това бе и е, трайно установеното разбиране в съдебната практика, вкл. и на ВКС,
намерила израз в задължителен за съдилищата съдебен акт- тълкувателно решение. Следва в
4
настоящия казус приложение да намери и разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД- че давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Тъй като по настоящото дело не се представя сключен между страните договор, в
който да са определени начина и сроковете за заплащане на консумираната топлинна
енергия, то приложение за определяне на момента от който настъпва изискуемостта на
вземанията на „Топлофикация- Сливен” ЕАД- Сливен следва да се вземе предвид обичая,
който също е източник на правото. Ноторно известно е обстоятелството, че задълженията си
за консумирана топлоенергия, както и други подобни като ел.енергия, за телефон и др.
потребителите заплащат до края на месеца, следващ онзи, през който са отчетени
съответните задължения. Т.е., начисляването, респ. заплащането по този начин на
стойността на доставена топлоенергия следва да се възприема като обичай, а той е източник
на правото.
В случая „Топлофикация- Сливен” ЕАД- Сливен е депозирало молбата си за издаване
на заповед за изпълнение /а и изпълнителен лист/ на 24.06.2021г., а заповедното
производство е последвано от настоящия исков процес. Поради това, съгласно чл.422 ал.1 от
ГПК, установителните искове, разглеждани в настоящото дело, се считат предявени от тази
дата. От нея именно и е прекъсната теклата до него момент погасителна давност за
задълженията на К.. Те, предмет на заповедта за изпълнение и на установителния иск, са за
периода 01.02.2018г.- 31.05.2021г. Поради това според съда е основателно твърдението на
особения проц.представител на ответницата, че нейни задължения са погасени по давност.
Не всички обаче, а само тези за м.02., м.03. и м.04.2018г., защото задължението за топлинна
енергия за м.04.2018г. трябва да се заплати до края на м.05.2018г. и от 01.06.2018г. започва
да тече погасителна давност, като изтича на 01.06.2021г.
За месеците, за които задължението е погасено по давност, размера му се установява
от документа, представляващ лист № 3 от настоящото дело „Задължение за топлинна
енергия на С. Й. К. ...”: главница- стойността на топлинната енергия- 156.21лв. и мораторна
лихва от 243.45лв. При това положение иска за главница е основателен до размера
5881.63лв., а за горницата до пълния претендиран- 6 037.84лв. ще бъде отхвърлен; за
мораторна лихва е основателен до размера 695.19лв., а за горницата до пълния претендиран-
938.64лв., ще бъде отхвърлен.
Изходът на делото оказва влияние и по въпроса за разноските- както в исковия
процес, така и в заповедното производство, защото съгл. чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право
на разноски съразмерно уважената част от иска. В заповедното производство разноските на
„Топлофикация Сливен“ са посочените в заповедта за изпълнение- 139.50лв. Съразмерно
уважената част от исковете в настоящото производство му се следват разноски от 131.51лв.
В настоящото гр.дело дружеството направи разноски от общо 842.01лв., от тях: 152.01лв. -
доплатена държ.такса за образуването му; 680лв.- възнаграждение за назначения на
ответницата особен процесуален представил и 10лв.- такса за две съдебни удостоверения.
Съразмерно уважената част от исковете се следват разноски от 793.73лв.
5
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК за УСТАНОВЕНО, че С. Й. К. с
ЕГН: **********, представлявана по делото от назначения й в условията на чл.47 от ГПК
особен процесуален представител- адвокат- адв.Д.М. от АК Сливен, дължи на
„Топлофикация Сливен“ЕАД с ЕИК *********; със седалище гр.Сливен и адрес на
управление на дейността бул.“Стефан Караджа“№23 част от сумите, за които в заповедното
производство, развило се в ч.гр.д.№ 2380/2021г., Сливенски районен съд е издал заповед за
изпълнение- № 802/ 25.06.2021г., а именно:
- 5 881.63лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и три
стотинки/- главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена й от
дружеството до обект, за който тя е негов потребител- апартамента на административен
адрес: гр.Сливен, ул.“Мур“ 13, вх.“Б“, ап.7, в периода м.05.2018г.вкл.- 31.05.2021г., а
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради погасяване на вземанията с изтичането, в поза на
физическото лице, на краткия, тригодишен давностен срок, иска за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер- 6 037.84лв., представляваща топлинна енергия за първите
три месеца от периода по исковата молба- м.02-ри, м.03-ти и м.04-ти от 2018г.
- 695.19лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/- мораторна
лихва, начислена върху забавената главница, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради
погасяване на вземането с изтичането в полза на физическото лице краткия, тригодишен
давностен срок, иска за горницата над нея до пълния претендиран размер- 938.64лв.
ОСЪЖДА С. Й. К. с ЕГН: ********** да заплати, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на
„Топлофикация Сливен“ЕАД с ЕИК *********, разноски по ч.гр.д.№ 2380/2021г. на СлРС,
съразмерно уважената част от исковете в настоящото дело- 131.51лв. /сто тридесет и един
лева и петдесет и една стотинки/, както и разноски в настоящото гр.д.№ 4462/2021г. на СРС,
съразмерно уважената част от разгледаните в него установителни искове- 793.73лв.
/седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред
Сливенски окръжен съд, с жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен
срок, течащ от момента на връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6