№ 459
гр. София , 06.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Вера Чочкова
Кристина Гюрова
при участието на секретаря ТАНЯ СТ. ГЕОРГИЕВА
и прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602578 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ М. АС. П. - редовно уведомен от съдебното
заседание пред първата инстанция, доведен от органите на РД „Охрана –
София“, от Следствения арест на бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 42, явява се.
Адв. С.П., САК, упълномощен защитник на обвиняемия - редовно
уведомен от съдебното заседание пред първата инстанция, явява се.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и отчитайки, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Обвиняемото лице е със снета пред първата инстанция самоличност и
разяснени права.
Председателят на въззивния съдебен състав допълнително разясни на
1
обвиняемия правото му на отвод на въззивния съдебен състав, на член от
него, на прокурора и на секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на съдебния
състав, прокурора и секретаря.
ЗАЩИТАТА : Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
съдебното следствие.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания за отводи и на такива по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ВЪЗЗИВНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА чрез прочитане на подадената частна жалба
от защитата на обвиняемия М.П., срещу първоинстанционното определение, с
което спрямо същия е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
Прочете се.
СТРАНИТЕ /поотделно/ : Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по доказателствата и на основание
чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства.
СЪДЪТ, изхождайки от процесуалната позиция на страните, а именно
2
липсата на искания за попълване на доказателствената маса, събрана от
първия съд за целите на съдебната процедура по реда на чл. 64 от НПК, и
след като сам служебно не е намерил необходимост от извършване на
съдебноследствени действия в тази насока, намери фактическата обстановка
по делото за изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал.
1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА : Делото е в начален стадии на разследване, но още от
пръв поглед, от събраните материали и така постановеното обвинение средна
телесна поведа, която е реализирала медико-биологичния признак счупване
на череп, изобщо няма счупване на череп. Няма изобщо реализация на този
признак. Бях жив свидетел на огледа за разпознаване, където т. нар.
пострадало лице говореше ясно, точно, прибрано. Нямаше дори лепенка на
своята челюст, камо ли да бъде извършена някаква хирургическа намеса
заради тази счупена челюст. Станало е сбиване между двамата като първи е
действал т. нар. пострадал, за което ние сме приложили съдебно-медицинско
удостоверение, където първи е пострадал моят подзащитен. Съвсем накратко
ще се опитам да Ви посоча кое как е станало.
Моят подзащитен към 18 часа и няколко минути е отишъл в близкия
фризьорски салон, където е станало сбиването и е помолил управителката,
поради силни болки в десния крак да му да му бъде премахната ципа на един
от от пръстите, т. к. при ходене е изпитвал големи болки, при което е получил
отказ. Той е бил малко по - настоятелен и приятелката на т. нар. пострадал
казва, че е глупак и че е тепегьоз, обижда го, при което тя го извиква, той
идва с бутилка и иска да убива моя подзащитен. Едно най -обикновено
сбиване има в случая и не мога да приема, че има средна телесна повреда -
счупване на челюстта. По отношение на това дали е извършено деянието, т.е.
дали се самоотбранявал, да, той го признава в кориците на това
предварително производство, макар и изначално. Ясно и конкретно е казал,
че той го е ударил, но не е бил такъв силен удара, че да му счупи челюстта.
Вярно, ударен е в лицето в областта, където се намира и окото и носа, но не
му е счупил дори носа, камо ли челюстта.
На второ място моят подзащитен се води не осъждан, а реабилитиран за
това защото от 10 години няма никакви присъди. Има едно висящо дело от
2017 г., което четири пъти е спирано и възобновявано. Не разбирам в как
може в такъв дълъг 4-5 годишен срок да се бави едно предварително
разследване.
Казах, че той има установен адрес в ж.к. „Люлин“, има лична карта, има
3
семейство, състоящо се от болната му майка, от възрастната му баба, за която
се грижи, грижи се за своята другарка, която в момента е в начален стадии на
бременност, грижи се за своя син от предишния брак, грижи се и за по –
малкия си брат. Отбележете, че моя подзащитен работи, за да издържа тези
свои близки на две места – и като личен шофьор, и като инкасатор, само и
само да свързва двата края в тези трудни епидемиологични времена. Сгрешил
е, не го оправдавам, но това е един обикновен побой без липса на средна
телесна повреда.
Ето защо считам, че така определената му мярка е прекалено силна за
изпълнение и бихме могли да прибегнем към другите три мерки. Ако
„Подписка“ е невъзможно, ще съберем 500-1000 лв. от роднини, приятели и
моля на това основание да го освободите, за да може да работи на тези две
длъжности, които той има. Осъзнал е своята постъпка и в първата инстанция
изрази съжаление, още повече, че няма да крием - той е бил на рожден ден на
един роден нов българин и поради тази причина, моля да бъдете по -
милостиви към моя подзащитен.
ПРОКУРОРЪТ : Моля съда да потвърди като правилно и
законосъобразно определението, с което спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража".
Първоинстанционният съд е анализирал събраните и приложен по
делото доказателствен материал, поради което и изложените фактически и
правни съображения в обжалвания съдебен акт кореспондират със събраните
по делото към настоящия етап на разследване доказателства. Безспорно е
установено, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за
тежко умишлено престъпление. От показанията на разпитаните в хода на ДП
на този етап свидетели и приложените протоколи за разпознаване на лица, би
могло да се изведе обосновано предположение, че обвиняемият е автор на
инкриминираното деяние. От заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза се установява, че причиненото травматично
увреждане на пострадалия е от естество да затрудни дъвченето, говоренето и
движението на долната челюст, което попада в квалифицирания признак
счупване на челюст.
Относно обремененото съдебно минало на обвиняемия се извежда от
първоинстанционния съд законосъобразен извод за реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление, като по делото липсват данни същият
да е налице опасност да се укрие, с оглед наличието на постоянен адрес.
Относно твърденията, наведени от защитата за полаганите грижи от
страна на обвиняемия към негови ближни, ноторно известно е, че по всяко
въззивно дело всеки български гражданин, задържан под стража, е
изключително грижовен към своите близни.
4
ОБВИНЯЕМИЯТ /в лична защита/: Искам да кажа, че съжалявам, но
бях нападнат и просто отвърнах, защитих се.
СЪДЪТ предостави право на последна дума на обвиняемия :
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ : Ако може да ми промените
мярката за неотклонение "Задържане под стража" в каквато прецените Вие.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след проведеното тайно съвещание, съобразявайки
становищата на страните, изложени днес пред него, както и събрания по
делото доказателствен обем и приложимите разпоредби на закона, намира за
установено следното :
Настоящата съдебна процедура е по реда на чл. 64, ал. 7 НПК.
Същата е инициирана по жалба на упълномощената защита на
обвиняемото лице, срещу определение на Софийски районен съд, с което
спрямо последното е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".
В днешното съдебно заседание, защитата, обобщено, поддържа
изложените в частната си жалба обстоятелства. Изтъква липсата на счупване
на челюстта на твърдения за пострадал от прокуратурата свидетел. Сочи, че
обвиняемият П. е реабилитиран, поради което липсва реалност на опасността
от извършване на престъпление, че има необходимост той да се грижи за
семейството си и да работи на две места, поради което и желае отмяна на
определението на първия съд и определяне на мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия М.П. по – лека от "Задържане под стража", в частност
„Подписка“.
Прокурорът, от своя страна, намира първоинстанционното определение
за правилно и законосъобразно, навежда доводи за тази насока, желае
потвърждаването му.
В правото си на лична защита, обвиняемото лице изразява съжаление за
случката, а при последната си дума желае по – лека мярка, ако е възможно.
Въззивният съдебен състав, в изпълнение на правомощията си по чл. 64,
ал. 7 от НПК, след като извърши самостоятелен анализ на събрания до
момента доказателствен обем, за целта на дължимата проверка, относно
законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното определение,
намери, че първият съд правилно е идентифицирал базисната предпоставка,
5
правеща възможно налагане на мярка за неотклонение "Задържане под
стража". В частност, обвиняемият М.П. е такъв за престъпление, наказуемо с
наказание "лишаване от свобода".
На второ място, районният съд професионално е извел извода за
обоснованост на подозрението за съпричастност на обвиняемия prima facie
(на пръв поглед) към вмененото му в наказателна отговорност,
инкриминирано от прокуратурата деяние. Действително, от съвкупния анализ
на показанията на разпитаните по делото свидетели, най вече на свидетелите
Н.С., Т.Ч. и Н.И., с проведените разпознавания, способа на доказване – СМЕ,
и писменото доказателствено средство – съдебномедицинско удостоверение,
се установява, с висока степен на вероятност, че обвиняемият П. умишлено е
нанесъл удар на свидетеля Ч., вследствие на което му е причинил телесна
увреда, приравнена по своите медико - биологични характеристики на
счупване на челюст.
По повод възражението на защитата в тази насока, съдебният състав не
намира основание да не се довери на находящата се по делото
съдебномедицинска експертиза, видно от които свидетелят Ч. е претърпял
телесна повреда, която е приравнена на счупване на челюст, по своите медико
- биологични признаци. Ирелевантни са личните впечатления на една от
страните по делото, каква би могла да бъде телесната повреда, при
положение, че това се установява в производството единствено по реда на
НПК, а именно посредством предвидения за това доказателствен способ -
чрез съдебномедицинска експертиза – лист 42 - 43 от ДП. Впрочем,
последната е извършена в състав от двама съдебни лекари, единият от които
впоследствие е освидетелствал и обвиняемия П., като му е издал съответното
Съдебномедицинско удостоверение № 330/2021 (лист 44 ДП). Именно и
поради това, в съда не възниква съмнение, което да обуслови не кредитиране
на така посоченото медицинско заключение.
На следващо място, точно и вярно първият съд е идентифицирал и
реалност на опасността от извършване на престъпление, като в този смисъл се
е позовал правилно на справката за съдимост на обвиняемия П.. И въззивният
съдебен състав, подобно на първия, не споделя изразеното от защитата
становище, че обвиняемото лице е реабилитирано. Последният влязъл в сила
съдебен акт по отношение на същия е от 13.12.2017 г., с което му е наложено
наказание "лишаване от свобода", за срок от 6 месеца. Съгласно разпоредбата
на чл. 88а, вр. чл. 82, ал. 1 от НК, е трябвало да мине минимум 5 – годишен
период от тази дата, за да може да се претендира реабилитация по право.
Видно е, че от 13.12.2017 г. до днешна дата такъв не е изтекъл, поради което и
този довод на защитата се явява неоснователен.
Въззивният съдебен състав се солидализира напълно с доводите на
първия съд, поради което не намира за нужно да ги повтаря в тази връзка.
Единствено следва да се разграничи от кредитирането на справка за
6
неприключили наказателни производства в тяхната досъдебна фаза срещу
обвиняемия П., но и без нея изцяло верен и точен е извода на първия съд, че
съдебното минало обвиняемото лице детерминира завишена лична
обществена опасност, а оттам и реалност на опасността от извършване на
престъпление.
На следващо място СЪДЪТ не намира за основателни доводите на
защитата и относно социални причини, поради които обвиняемото лице да
бъде с по - лека мярка за неотклонение, а именно семейни такива.
Общественият интерес в този случай надделява над личния, поради което и
този довод се явява неоснователен.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС - НО, 94 състав, постановено
на 27.06.2021 г., по ЧНД № 9190/2021 г., с което спрямо М. АС. П., ЕГН
********** - обвиняем по ДП № 839/2021 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.
пр. № 19445/2021 г. по описа на СРП, е взета мярка за неотклонение
"Задържане под стража".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
ОПРЕДЕЛИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7