№ 1489
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100513996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Е.“ АД,
чрез процесуалния си представител –юриск. В.К., с надлежно учредена представителна власт
по делото, срещу Решение № 20150245 от 01.07.2021г., постановено по гр. д. №43080/2020г.
на СРС, 168 състав, с което е уважен предявеният от ЗК „У.“ АД, осъдителен иск с правно
основание чл. 213 КЗ (отм.) и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от
3113.73 лева, частично от пълния размер от 7446.83 лева, представляваща регресно вземане
за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.07.2016г. в гр.
Меричлери в стопански двор на „Агро ММ“ ООД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата от
858.87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 19.10.2017г. до 07.09.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сумата от 724.55 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост
на изводите. Жалбоподателят оспорва изводите, направени от първоинстанционния съд във
връзка с обстоятелствата около настъпилото застрахователно събитие, тъй като при
достигането до тях не са съобразени всички събрани по делото доказателства. Твърди, че
1
мотивите на оспорваното решение в частта по установяването на тези обстоятелства не
съответстват на събраните по делото гласни доказателства, както и че се дава предимство на
показанията на свидетелите на ищеца, а същевременно тези на свидетеля на ответника не се
обсъждат в мотивите на решението. Предвид това счита, че СРС не е изпълнил
задълженията си по чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, а съответно не е съобразил и възраженията,
направени от ответника в хода на първоинстанционното производство. С оглед на това,
моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, а в условията на
евентуалност – уважаване на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, следствие от застрахователното събитие. Претендира се и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
Въззиваемият - ищец ЗК „У.“ АД, представляван от юрисконсулт М., в проведено
съдебно заседание от 11.11.2022г. оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното
решение за правилно и обосновано и постановено в съответствие с всички събрани по
делото доказателства. Моли за потвърждаването му, като претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като след указание на СРС от 24.08.2021г. е заплатена и дължимата държавна такса. С оглед
на това, въззивната жалба се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци.
Предявеният пред СРС иск от ЗК „У." АД срещу „ЗД Е.“ АД за сумата от 3113.73 лева,
частичен от 7446.83 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №15001110989 със срок на действие от 19.11.2015г.
до 18.11.2016г., намира своето правно основание в нормата на 213 КЗ (отм.).
Суброгирането на застрахователя в правата на застрахования предпоставя
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено
2
застраховане с увредения, с период на покритие към датата на настъпване на вредите; 2)
настъпване на застрахователно събитие; 3) възникване на право на увредения срещу
причинителя на вредата; 4) обезщетяването на увредения от страна на застрахователя чрез
изплащане на застрахователно обезщетение.
Между страните по делото не се спори относно наличието на валидно сключен
договор за имуществено застраховане, с период на покритие към датата на настъпване на
вредите – 20.07.2016г. Спорни се явяват обстоятелствата около настъпването на самото
застрахователно събитие, което да е причинено по вина на водача, чиято ГО е отговорност е
обезпечена от ответното дружество, а в условията на евентуалност на оплакванията
наличието на съпричиняване по отношение на настъпилите вреди.
По отношение на обстоятелствата свързани с вината за настъпването на вредоносния
резултат като пряко относими доказателства се явяват писмена декларация от 27.07.2016г.,
свидетелските показания на тримата свидетели по делото – А.К.А. Д.С.Б. и И.С.Ч., както и
извършената съдебно-автотехническа експертиза. Поотделно и в своята съвкупност тези
доказателства сочат, че при осъществяването на удара между товарния автомобил и комбайн
марка „JOHN DEERE”, комбайнът е бил паркиран. Това навежда на извод за вина у водача
на товарния автомобил – И.С.Ч.. Единственото противоречие по отношение на това
обстоятелство възниква с показанията на последния, който твърди, че при удара комбайнът
се е движел бавно. Поради това и оценява, че вината за настъпването на вредата е взаимна.
Показанията на свидетеля Ч., макар и противоречащи на останалите доказателства по
делото, се явяват недостатъчни, за да оборят изводите, възприети от първоинстанционният
съд, които настоящият състав на съда споделя. В тази връзка следва да се отбележи, че
шофьорът на товарния автомобил – свидетелят Ч., е подписал декларация, в която е признал,
че комбайнът е бил ударен от камиона при разминаването. Тази писмена декларация
обективира извънсъдебно признание за механизма на процесното ПТП, същата не е била
своевременно оспорена, нито пък е опровергана в първоинстанционното производство.
Наред с това, в показанията си свидетелят Ч. макар да твърди, че комбайнът не е бил
паркиран, а се е движел бавно, потвърждава, че към момента на удара е било тъмно, било е
запрашено и съответно видимостта е била намалена. Нещо повече, свидетелят сочи, че
именно той като е захождал със самосвала най-вероятно е подпрял комбайна. Този
механизъм на процесното ПТП се установява и от заключението на изслушаната САвТЕ,
което настоящият състав на съда кредитира като компетентно и обективно дадено.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че ПТП е
причинено по вина на И.С.Ч., чиято гражданска отговорност е била обезпечена със
сключване на застраховка ГО при ЗД „Е.“ АД.
В жалбата си въззивникът отчита и противоречие в доказателствата по отношение на
точния час на настъпването на застрахователното събитие. В писмената декларация от
27.07.2016г. се твърди, че то е настъпило около 22:30 часа, докато в показанията си
свидетелят Б. сочи, че то е настъпило между 12:00 и 1:00 часа през нощта. Подобно
разминаване би било релевантно за настъпилото ПТП единствено ако сочеше време от
3
денонощието, в което видимостта би била по-добра. В процесния случай това противоречие
в събраните доказателства е неотносимо към настъпилото събитие. Освен това, то е и
обяснимо с вече споменатия сериозен период от време, изминал между датата на събитието
и разпита на свидетеля. Поради това, оплакването на жалбоподателя за това раминаване
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Във въззивната си жалба „ЗД Е.“ АД обосновава възражението си за съпричиняване на
вредата и с обстоятелството, че вредите по комбайна, настъпили от удара, били
констатирани едва на следващия ден. От всички събрани по делото доказателства безспорно
се установява, че застрахователното събитие е настъпило при силно намалена видимост,
поради късния час и поради силно запрашения терен. Тези обстоятелства обясняват
възможността вредите по комбайна да не бъдат констатирани на място веднага, а в един
следващ момент. В тази насока са и показанията на свидетеля Ч., който също е констатирал
повреди по камиона на следващия ден.
Предвид гореизложеното, може да се направи извод, че първоинстанционният съд
правилно е оценил събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, с което е достигнал до законосъобразен извод за решението на делото.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително
относно размера на уважените главен и акцесорен иск, то в съответствие с разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази
му част и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, същото
следва да се потвърди.
При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения
списък по чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева с ДДС.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150245 от 01.07.2021г., постановено по гр. д.
№43080/2020г. на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление бул.
„*******, гр. София да заплати на ЗК „У.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление бул. „*******8, гр. София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273
ГПК, сумата от 100,00 лв. с ДДС, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5