Р Е
Ш Е Н И Е
№ 9
гр.
Севлиево, 24.01.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на шестнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Ивелина
Цонева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 248 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят Т.И.К. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 17-0341-000880 от 16.10.2017 година на Началника на РУ на МВР -
Севлиево, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от кодекса на
застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 461, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ
Севлиево. В
писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане
жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се
потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 13.06.2019 година. Жалбата е подадена на 16.06.2019 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 06.10.2017 година в 16:00 часа свидетелите С.К.Ц. и П.П. – служители на
РУ на МВР- Севлиево, спрели за проверка на път № 403 км. 3+200 движещ се в
посока от с. Петко Славейков, община Севлиево към село Кормянско, община
Севлиево лек автомобил „Москвич“ с рег. № ЕВ *** АМ, собственост на
жалбоподателя и управляван от него. По време на проверката полицейските
служители установили, че жалбоподателят К. няма валиден договор за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката, за
което свидетелят К. му съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 906/17 от 06.10.2017 година. Актосъставителят квалифицирал
описаното от него деяние като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.. Актът
бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не са постъпили и в
предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 17-0341-000880 от 16.10.2017
година, в
обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел
изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ му е
наложил глоба в размер на 250,00 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели С.Ц. и П.П.
потвърдиха описаните от тях констатации, като заявиха, че нямат спомен дали на
стъклото е имало поставен стикер за Застраховка „ГО“ от предходна застраховка.
Жалбоподателят не се яви в съдебно заседание.
Процесуалният му представител ангажира доказателства за доходите на
жалбоподателя към датата на извършване на нарушението, като видно от представеното
заверено копие от банковото извлечение от сметката на жалбоподателя в
„Експресбанк“ за цялата 2017 година, е видно, че същият е получавал пенсия в
размер на 136,17 лева през месец януари 2017 година и в размер на 210,00 лева
през месец декември 2017 година. Видно от банковото извлечение, на 09.10.2017
година /три дни след датата на извършване на нарушението/ на жалбоподателя е
била преведена пенсия в размер на 170,00 лева. На 10.10.2017 година същият е
изтеглил от банковата си сметка сумата от 165 лева.
По делото е представен заверен препис от Застрахователна
полица /стр. 7 от делото/, от която е видно, че на 10.10.2017 година
жалбоподателят е сключил задължителна застраховка
„ГО“.
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно
постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето,
което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е
издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и
местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено,
законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наложеното
наказание, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на закона и приложената по делото Заповед №
264з-1081 от 18.08.2016 година на Директора на ОД на МВР – Габрово.
АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят С.Ц..
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото
Наказателно постановление, следва да има съответствие между отразеното в него и
в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това
съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в
неговата цифрова квалификация. Спазена е и процедурата по съставяне на акта,
предявяване за подпис на нарушителя и по връчване на препис от акта на същия.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Съдът счита, че нарушението по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със
събраните по делото доказателства. Съгласно тази разпоредба договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение. Правното
основание за издаване на наказателното постановление е разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ, според която, на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба в размер
на 250 лв.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно и категорично установено нарушение от страна на К. на разпоредбата на
чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която вменява на всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, задължението да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Безспорно установен е
фактът, че към момента на установяване на нарушението за процесния автомобил не
е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
който факт не се оспорва и от жалбоподателя, поради което съдът намира, че
съставът на нарушението е реализиран, а извършването му именно от К. е
установено по несъмнен начин. Доколкото на процесната дата и място
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и НП лек автомобил, негова
собственост, който е регистриран на територията на Република България и не е
спрян от движение, без сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, същият е осъществил от обективна и
субективна страна нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
За така извършеното нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ от Т.К., АНО правилно е приложил санкционната
норма на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ, като му е наложил глоба в размер на 250 лева, съгласно
определения в закона размер, поради което размерът на наказанието не подлежи на
изменение при съдебния контрол.
Съдът намира обаче, че деянието на жалбоподателя макар и
формално да осъществява признаците на описаното в НП административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици и с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от
съответния вид, поради което е маловажно. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност
на извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически данни, отнасящи
се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни последици от
деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други извършени от
него нарушения и др. В конкретния случай съставът на нарушението не е
резултатен, а формален, не включва в себе си други общественоопасни последици,
освен самото неизпълнение на задължението по закон да бъде заплатена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. В случая обаче съдът намира, че от
данните по делото може да се извлече извод за маловажност на деянието, като се
вземат предвид обстоятелствата, че три дни след констатиране на деянието и
веднага след получаване на пенсията си за месец октомври 2017 година,
жалбоподателят е сключил застраховка „ГО“; тежкото материално положение на
жалбоподателя предвид размера на получаваната от него пенсия, която към месец
октомври 2017 година е в размер на 170,00 лева и не на последно място
обстоятелството, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от повече от 30
години и до настоящия момент не е бил наказван за извършени от него нарушения
на ЗДвП, видно от Справка картон на водача /стр. 8/. В тази връзка съдът
намира, че тези обстоятелства отличават нарушението, извършено от
жалбоподателя, съществено по тежест от обикновените нарушения от същия вид и административно-наказващият
орган е следвало да приложи чл. 28, б.»а» от ЗАНН, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година на тълк.
н.д. № 1/2005 година на ВКС, общото
понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл.
39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, наказващият орган
следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, той всъщност
освобождава дееца от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в
закона "може" не обуславя действие при "оперативна
самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален,
предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН,
да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат
определени законови последици.
В
конкретния случай съдът безспорно намира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган не го е приложил, което според цитираното по – горе
тълкувателно решение е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона.
Направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски по делото не може да бъде уважено, тъй като в производството
по обжалване на наказателни постановления не се присъждат разноски. За
жалбоподателя съществува правната възможност да претендира такива по реда на
ЗОДОВ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0341-000880 от 16.10.2017
година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на Т.И.К. ***, ЕГН: **********,
на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането е наложена глоба
в размер на 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: