към присъда по
НЧХД № 6 / 2019 година
1.
на 08.07.2018 година в сградата на РУ на МВР - Първомай на улица „Зорница” № 1А
в писмените си обяснения пред служителя на МВР – младши полицейски инспектор Д.К.,
в хода на полицейска проверка по повод оплакване за извършено от Д.В.А. спрямо В.Д.А.
акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
с твърдението: „Свидетел на случката беше майка ми Д.А. и тя видя как баща ми
се опита да ме надупчи с ножа.”, разгласява позорни обстоятелства за домашно
насилие и му приписва извършено в интервала между 16:30 часа и 17:00 часа на 08.07.2018
година престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК;
2.
на 08.07.2018 година в декларация за защита по чл. 9 , ал. 3 от Закона за
защита от домашното насилие, подадена в регистратурата на Районен съд -
Първомай, приложена към Молба вх. № 4414 / 09.07.2018 година, с твърденията: „Писна
ми от теб. Ще те убия.”, му приписва извършено в интервала между 16:30 часа и
17:00 часа на 08.07.2018 година престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.
1 от НК – закана за убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му;
3.
на 09.07.2018 година в молба за защита срещу домашно насилие, подадена в
регистратурата на Районен съд - Първомай с вх. № 4414 / 09.07.2018 година, с
твърденията: „Писна ми от теб. Ще те убия.”, му приписва извършено на 08.07.2018
година престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК – закана за
убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
4.
на 25.07.2018 година в съдебно заседание пред Районен съд - Първомай с твърдението:
„Не е вярно, че той се е изнесъл от къщата ни. И до ден-днешен си живее в
имота, независимо, че има издадена заповед за незабавна защита.”, му приписва
извършено в интервала от 11.07.2018 година до 25.07.2018 година, включително, престъпление
по чл. 296, ал. 1 от НК – неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие:
Заповед за незабавна защита от 11.07.2018 година на Районен съд - Първомай по
гражданско дело № 336 / 2018 година, издадена в полза на В.Д.А.,
– престъпление
по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
147, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Повереникът на Д.В.А. адвокат Я.Г.Г. счита, че са събрани достатъчно доказателства,
установяващи по безспорен начин виновността на подсъдимия по всички четири
повдигнати му обвинения – намира че става дума за клевети, които са доказани от обективна и субективна страна, и които
са публични.
Прави пространствен анализ на
престъплението клевета с проявните му форми на изпълнително деяние, цитира
съдебна практика и сочи от чии свидетелски показания и въз основа на кои
писмени доказателства се установява авторството на осъществените престъпни актове.
По четвъртото от повдигнатите
обвинения, включени в състава на продължаваното престъпление, смята, че е важно
постановлението на наблюдаващия прокурор по проверката за евентуално извършени
престъпления закани за убийство, с
което постановление приключва проверката и е отказано да се образува наказателно
производство. Изтъква, че доказването на извършени престъпления от общ характер,
каквито са заканите за убийство, няма как да стане във висящо граждански дело,
каквото и да е то, в това число по Закона за защита от домашното насилие, тоест
е в тежест на защитата на подсъдимия и на него самия да докаже в хода на съдебното
следствие извършването на всички обвинения, които са повдигнати с Тъжбата частния
тъжител, а в материалите по делото няма приложен никакъв документ от Районна
прокуратура - Първомай, която единствена по подсъдност е упълномощена да повдига
и поддържа обвинения пред Районен съд - Първомай по попосочените обвинения: няма
представен обвинителен акт срещу частния тъжител, няма представена никаква
присъда, защото такива дела не е имало и не се представени никакви доказателства
за образуването им, дори за приключването им с влязла в сила осъдителна присъда
срещу частния тъжител. Въз основа на доводите си прави извод, че защитата на
подсъдимия не може да се възползва от оборимата презумпция по чл. 147, ал. 2 от НК – да установи, че извършените престъпления закани за убийство и неизпълнение на заповед за защита са
били осъществени.
В подкрепа на думите си излага, че в
полза на подсъдимия по Решение на Гражданския съд от 05.09.2018 година са издадени
две заповеди за защита, но нито те, нито съдебният акт доказват престъпленията,
за които на подсъдимия са повдигнати обвинения, защото по цялото наказателно
дело е приложима разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от НПК, недопускаща
доказателствени средства, които не са изготвени и събрани по реда и условията
на НПК. Сочи, че гражданските дела по Закона за защита от домашното насилие са
спорна съдебна администрация и самото решение няма силата на присъдено нещо, то
е диспозитивно и представлява проява на съдебна администрация по гражданските
правоотношения и тъй като постановяването на мерките по Закона за защита от
домашното насилие не става по исково производство, защита няма как да се позове
на тях; отделно – влезлите в сила решения на гражданки съдилища не са
задължителни за наказателните съдилища, но обратното е в сила, за което има
изрична разпоредба в ГПК – чл. 413.
Субективната страна на деянията на В.А. адвокатът Г. намира налице, тъй като подсъдимият
съзнава, че приписва на частния тъжител както позорните обстоятелства, така и
приписаните му престъпления, и умисълът се доказва от неговите процесуални действия
пред гражданския съд – в молбата до съда е отправено искане да бъде приложено
образувано досъдебно производство от Районна прокуратура - Първомай за
инцидента на 08.07.2018 година, но такова никога не е образувано, а клеветническото
твърдение е станало достояние на трети лица. Счита, че подсъдимият по това дело
и молител по гражданското дело по Закона за защита от домашното насилие не е намерил
баланса между защита на своите права и охраната на правата и законните интереси
на други лица и смята за важно да се отбележи, че чл. 57, ал. 2 на Конституцията
на Република България не допуска злоупотреба с права, както и чл. 17 от ЕКЗПЧОС
и е нарушена разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, изискваща и вменяваща като
задължение на всяка страна по гражданско дело да установи фактите, на които
основава своите искания и твърдения, а и по четирите деяния подсъдимият действа
с умисъл с цел да оклевети частния тъжител – с молбата си до гражданския съд и
с декларацията по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие В.А. най-малкото допуска, че със своите процесуални действия,
обективирани чрез посочените документи, има данни за престъпления, които не са
осъществени, и които няма как да бъдат доказани.
В приобщените по делото аудиозаписи от
телефон 112, които счита за автентични, според него подсъдимият потвърждава
приписаното престъпление закана за убийство по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал.
1 от НК.
За обстоятелството, че престъплението клевета е осъществено публично, сочи, че
неверните твърдения са възприети от полицейските служители от РУ на МВР - Първомай:
полицейският инспектор, автор на докладна записка, самите полицаи, работили
преписката и Началникът на РУ на МВР; служители в Районна прокуратура - Първомай
и прокурорът, наблюдаващ проверката; съдебните служители, изпълнявали задълженията
си във връзка с движението на гражданското дело: деловодителят в регистратурата,
съдебният секретар, връчителят на призовки и съобщения, включително съдията и
адвокатът на тъжителя по гражданското дело, тоест кръгът на лицата е
неограничен.
По изложението си моли за постановяване
на осъдителна присъда срещу подсъдимия за всички четири обвинения в Тъжбата за
публична клевета.
Частният тъжител Д.А.
се присъединява към адвоката си. Счита, че има разминаване в показанията на
Д.Д.А. (негова бивша съпруга и майка на В.А.) по
преписката в Полицията, по гражданското дело по Закона за защита от домашното
насилие и по настоящото наказателно дело и моли думите й да не се кредитират.
Повереникът адвокат Д.Н.А. изтъква, че
предметът на делото е обвинение за клевета
и, освен да бъде доказано обвинението, е важно подсъдимият да докаже неверността
на твърденията на тъжителя, като няма спор, че, за да защити правата си, В.А. сезира
правозащитните органи, пред които заявява извършените от страна на неговия баща
увреждащи действия – отправените му закани за убийство и обстоятелството, че,
въпреки издадена заповед за защита, Д.А. продължава да пребивава и да ползва по
едни или друг начин жилището, което не следва да доближава.
Сочи кои от събраните доказателства показват,
че така разгласените обстоятелства са истинни и подсъдимият не е наклеветил баща
си и изтъква, несъставомерност на престъплението по повдигнатото обвинение, с
оглед на което иска В.А. да бъде оправдан.
Моли за присъждане на разноски – платено
от подсъдимия адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият В.Д.А., редовно уведомен
чрез процесуалния си представител, не се явява в съдебно заседание по същество,
за да упражни лично правото си на защита; в хода на съдебното следствие се
възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.
Адвокат Г. репликира срещу доводите на
защитника, като неоснователни и възразява срещу искането за присъждане на
разноски, като завишени.
От своя страна адвокат А. намира репликата
на повереника без отношение към установените обстоятелства.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият и В.Д.А. е роден на *** ***,
ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран),
със средно специално образование, неработещ, с адрес: ***.
Частният тъжител Д.В.А. и свидетелят Д.Д.А. са съпрузи от 17.01.1982 година, като от брака
си имат две деца – Т.Д.Д. (родена през 1982 година) и подсъдимият В.Д.А..
От 90-те години на миналия
век семейството живее в къща на улица ***, като
към инкриминирания период жилищният имот се обитава от Д., Д. и В..
В следобедните часове на 08.07.2018
година тримата са пред дома си, когато между мъжете А. възниква скандал – В. пробва
да проведе разговор по повод вехтории в двора на жилището, които баща му постоянно
носи и трупа, включително и на въпросния ден, но Д. отказва да отговаря и за да
избегне контакта тръгва към къщата. Само че синът му го следва и тогава
тъжителят се разгневява – развиква се, заканва се на В., че ще го убие и вади срещу
него нож, но подсъдимият успява да се защити, като избива оръжието от ръцете на
баща си.
В този момент Д., която също се прибира
в къщата, но от друг вход (през помещение, ползвано като офис), чува как Д. заплашва
детето им и вижда реакцията му по самоотбрана.
Веднага след това майката и синът
избягват в офиса, а тъжителят се затваря в стаята си. В. сигнализира на телефонен
номер 112 за действията на баща си, а непосредствено след него Д. също звъни на
спешния телефон и съобщава, че е нападнат от сина си.
Местопроизшествието
е посетено от полицаи при РУ на МВР - Първомай С.Б.Б. и Я.М.П., на които Д. и
В. разказват, че Д. е извъдил нож срещу сина си, което обстоятелство частният тъжител,
намерен заключен в стаята си от органите на реда, отрича пред тях.
По случая е образувана
Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 година с оглед евентуално извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, в хода на която от А. са
снети обяснения.
На 09.07.2018
година по депозирана от В.А. молба
по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие в Районен съд - Първомай е образувано гражданско дело № 336 / 2018
година, спрямо Д.А. е
издадена Заповед за незабавна защита № 11 / 09.07.2018 година до приключване на
производството с наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за
защита от домашното насилие.
На 10.07.2018 година от органите на РУ
на МВР - Първомай Заповедта е връчена лично на частния тъжител, на която дата му
е съставен и връчен протокол и за предупреждение по чл. 65 от Закона за МВР да
спазва издадения срещу него съдебен акт.
На 25.07.2018
година е проведено открито съдебно заседание по гражданското дело, по което в
отговор на въпроси от Съда по реда на чл. 145, ал. 1 от ГПК подсъдимият
заявява, че баща му до момента не се е изнесъл от къщата
им и продължава да живее в имота, а Д.А. свидетелства както за случаи на насилие спрямо нея
от частния тъжител през 2008 година, през 2014 година и през 2017 година, така
и за конкретния инцидент между Д. и В..
С Постановление
№ 687 / 2018 / 09.08.2018 година Районна прокуратура - Първомай отказва
образуване на наказателно производство от общ характер за случилото се на 08.07.2018
година между сина и бащата А. и прекратява Преписка
рег. № 325р-6187 / 2018 година по описа на РУ на МВР - Първомай.
Производството по гражданско
дело № 336 / 2018 година на Районен съд - Първомай приключва Решение № 84 / 05.09.2018 година и е издадена
Заповед за защита № 16 / 05.09.2018 година (връчена на тъжителя на 12.09.2018
година), по силата на която Д.В.А.
е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо В.Д.А. и за срок от една година от издаване
на съдебния акт е отстранен от съвместно обитаваното жилище на улица
„***” № * в град Първомай,
област Пловдив, като му е забранено да приближава сина си,
жилището му на посочения адрес, местоработата му и местата му за социални
контакти и отдих на разстояние, по-малко от тридесет метра.
Недоволен от окончателния
съдебен акт по гражданското дело по реда на Закона за защита от домашното
насилите, Д.В.А. счита, че е наклеветен и предявява
Тъжбата, въз основа на която е образувано настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите Д.А.К., С.Б.Б., Я.М.П.,
Ж.С.Й. и Д.Д.А., от писмените
доказателства: Молба
вх. № 4414 / 09.07.2018 година по описа на Районен съд - Първомай по чл. 8, т.
1 от Закона за защита от домашното
насилие (л. 14 - л. 15), Декларация по чл.
9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие (л. 16), обяснение от В.Д.А. от 08.07.2018 година по полицейската
проверка на РУ на МВР - Първомай (л. 17), Удостоверение за граждански брак от
17.01.1982 година на Общински народен съвет - Първомай (л. 18), Удостоверение
изх. № 11 / 20.01.2017 година за родените от майката деца на Община Първомай (л.
19), Удостоверение за раждане от *** *** (л. 20), Свидетелство за
съдимост рег. № 1369 / 21.11.2018 година за тъжителя (л.
21), призовка с разписка за страна, уведомление от РУ на МВР - Първомай за
връчени книжа и списък за призовани лица по гражданско дело № 336 / 2018 година
(л. 22, л. 23), молба за получаване на книжа (л. 24), Заповед за незабавна
защита № 11 / 09.07.2018 година, Заповед за защита № 16 / 05.09.2018 година и Решение
№ 84 / 05.09.2018 година по
гражданско дело №
336 / 2018 година (л. 25, л. 26, л. 27 - л. 29, л. 110), Постановление № 687 /
2018 / 09.08.2018 година Районна прокуратура - Първомай (л. 30), Удостоверение
от 07.01.2019 година (вх. № 10 / 2019 година) на Районна прокуратура - Първомай
(л. 31), протокол от съдебно заседание по гражданско дело № 336 / 2018 година
на Районен съд - Първомай (л. 32 - л. 36), Справка за съдимост
рег. № 212 / 21.05.2019 година за подсъдимия (л.
68 - л. 69), Писмо УРИ 325000-3677 / 17.07.2019 година на Началника на РУ на
МВР - Първомай за заявителски материали срещу подсъдимия (л. 94), Писмо
рег. № 105850-355 / 18.09.2019 година на Началника на „Районен център – 112” -
Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към Министерство на вътрешните
работи (л. 104), Протокол за полицейско предупреждение
№ УРИ 325р-6307 / 11.07.2018 година (л. 113), от приложените по надлежния ред гражданско
дело № 336 / 2018 година на Районен съд - Първомай и Преписка рег.
№ 325р-6187 / 2018 година
на РУ на МВР - Първомай (№ 687 / 2018
година Районна прокуратура - Първомай) и от приобщените като веществени
доказателства снимки на електронни картони № ********* и № *********
за повикванията от подсъдимия и частния тъжител на спешен номер 112 (л. 105, л. 106) и диск
с аудиозаписи на приетите повиквания (л.
108) в съответствие с чл. 17 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112: Данните от регистъра са
веществени доказателствени средства – всички преценени в съответствие с чл.
18 от НПК.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства.
За обективиране на престъпния състав по
чл. 147, ал. 1 НК в първата форма на изпълнителното деяние следва да е
разгласено позорно обстоятелство за другиго, което, за разлика от
престъплението обида, не е оценка, а
факт, чието разгласяване води до засягане на обективната чест и достойнство на
пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него (Решение № 347 от
25.09.2009 година на ВКС по НОХД № 372 / 2009 година), а за втората форма на
изпълнителното деяние трябва на другиго да е приписано престъпление, което не е
извършено (Решение № 244 от 05.07.2012 година на ВКС по НД № 568 / 2012 година),
като по аргумент от ал. 2 на посочения законов текст елемент от състава е неистинността
на разгласеното обстоятелство, без наличието на който не е налице
престъплението клевета.
От субективна страна клеветата може да
бъде извършена с пряк и с евентуален умисъл, но деецът при всички случаи трябва
да съзнава позорния характер, съответно – какво престъпление приписва, и неистинността
на разгласяваното от него обстоятелство.
По конкретното дело е безспорно
установено, че в обясненията си на 08.07.2018 година в сградата на РУ
на МВР - Първомай по Преписка рег. №
325р-6187 / 2018 година (№
687 / 2018 година Районна прокуратура - Първомай) подсъдимият В.Д.А. описва, че свидетел на инцидента, при
който баща му се опитва да го прободе с нож, е майка му Д.Д.А.; че на 09.07.2018 година депозира в Районен съд -
Първомай подписани от него Молба по чл. 8, т. 1 от Закона за защита от
домашното насилие с Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното
насилие, в които сочи, че на 08.07.2018 година получава закана за
убийство от баща си и че в открито на заседание на
25.07.2018 година по гражданско дело № 336 / 2018 година заявява пред съдебния
състав, че, въпреки издадената заповед за незабавна защита, Д.А. и до момента не се е
изнесъл от семейния имот и продължава да живее там.
Но с оглед на възприетата
доказателствена съвкупност в случая се констатира всички изнесени от подсъдимия
обстоятелства да отговарят на действителността.
Д.А. е категорична в показанията си как на
08.07.2018 година при скандала между мъжете А. чува Д. да заявява
на В. „Писна ми, ще те убия!“ и вижда детето
си да се защитава, като думите й се приемат за истина – тя е единствен очевидец
на случката, а и при акта на частния тъжител да извади хладно оръжие срещу
подсъдимия заканата звучи в унисон с действията му. Жената заявява, че не знае
какъв предмет синът й избава от ръцете на баща си, но от данните по делото може
да се направи обоснован извод, че това нож: полицейските служители Б.
и П. свидетелстват, че при посещението си
в дома на А. при първоначален разговор с В. и Д. разбират, че Д. е
изкарал нож и е заплашил сина си, за какъвто именно сигнал са изпратени на
адреса; поводът подсъдимият да телефонира на 112 е защото му е изваден нож от
баща му, каквото и съобщава на дежурния оператор на телефон 112; а е налице и
извънсъдебно самопризнание от страна частния тъжител, когато по повод
поведението на сина си заявява на спешния телефон: „…и ма предизвика да го
дупча с ножа. Шъ напрая беля!“.
За пълнота следва
да се отбележи, че специално изразът „Писна ми“ не разкрива
белези нито на позорящо обстоятелство, нито на каквото и да е престъпно деяние,
а сочи на лично отношение към нещо неопределено.
Неоснователността на
четвъртото повдигнато обвинение, включено в състава продължаваното
престъпление, също се разкрива от думите на Д.А.,
която свидетелства, че до съдебното заседание по делото за домашно насилие –
25.07.2018 година, Д.А.
продължава да живее в дома си на улица „***“
№ ** (въпреки връчената му на 10.07.2018 година Заповед за незабавна защита).
Нещо повече – жената разкрива, че и след горепосочената дата частният тъжител необезпокояван
посещава семейния имот, за да се грижи за стоката си.
Показанията на А. се ползват с кредит на доверие, тъй като
са единни със заявеното от нея по Преписка рег. № 325р-6187 / 2018 година
на РУ на МВР - Първомай при
допълнително снетите й обяснения на 03.08.2018 година, а фактът, че във връзка
с Преписката полицейски служител два
пъти посещава къщата на улица „***“ № ** и не намира Д.А. не опровергава факта, че до 25.07.2018
година лицето не живее там, защото обитаването на адреса не означава денонощно пребиваване
там.
Съгласно Тълкувателно решение № 12 / 01.04.1971
година по н. д. № 9 / 1971 година на ОСНК ако разгласеното позорно
обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще
бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан по аргумент от ал. 2 на чл.
147 от НК, като освен до основния текст на престъплението клевета, разпоредбата
има същата значимост и се отнася и до всички случаи на квалифицираните състави
на клеветата по чл. 148 от НК.
С оглед на горното при обсъждане и
решаване на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК (има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно) Съдът счита,
че В.Д.А. следва да бъде призната за невинен
в това в периода от 08.07.2018 година до 25.07.2018 година в град
Първомай, област Пловдив, при условията на продължавано престъпление да разгласява
публично позорни неистински обстоятелства и приписва престъпления на тъжителя Д.В.А.,
с които дискредитира името, честта и достойнството му, както следва: 1) на 08.07.2018
година в сградата на РУ на МВР - Първомай на улица „Зорница” № 1А в
писмените си обяснения пред служителя на МВР – младши полицейски инспектор Д.К.,
в хода на полицейска проверка по повод оплакване за извършено от Д.В.А. спрямо В.Д.А.
акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие
с твърдението: „Свидетел на случката беше майка ми Д.А. и тя видя как баща ми
се опита да ме надупчи с ножа.”, разгласява позорни обстоятелства за домашно
насилие и му приписва извършено в интервала между 16:30 часа и 17:00 часа на 08.07.2018
година престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК; 2) на 08.07.2018
година в декларация за защита по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното
насилие, подадена в регистратурата на Районен съд - Първомай, приложена към Молба
вх. № 4414 / 09.07.2018 година, с твърденията: „Писна ми от теб. Ще те убия.”,
му приписва извършено в интервала между 16:30 часа и 17:00 часа на 08.07.2018 година
престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК – закана за убийство,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
3) на 09.07.2018 година в молба за защита срещу домашно насилие, подадена в
регистратурата на Районен съд - Първомай с вх. № 4414 / 09.07.2018 година, с
твърденията: „Писна ми от теб. Ще те убия.”, му приписва извършено на 08.07.2018
година престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК – закана за
убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му; 4) на 25.07.2018 година в съдебно заседание пред Районен
съд - Първомай с твърдението: „Не е вярно, че той се е изнесъл от къщата ни. И
до ден-днешен си живее в имота, независимо, че има издадена заповед за
незабавна защита.”, му приписва извършено в интервала от 11.07.2018 година до 25.07.2018
година, включително, престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК – неизпълнение на заповед
за защита от домашно насилие: Заповед за незабавна защита от 11.07.2018 година
на Районен съд - Първомай по гражданско дело № 336 / 2018 година, издадена в
полза на В.Д.А., и на основание чл. 304 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото с Тъжба вх. № 148 / 09.01.2019
година обвинение
за престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК на частния тъжител Д.В.А. следва да се възложат
направените по делото разноски от страна на подсъдимия в размер на 800 (осемстотин) лева за процесуално представителство.
Воден от горните съображения,
Съдът постанови присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ / МИ
