Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                              29.07.2020 год.                           Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд                                                                 наказателен състав

на двадесет и втори юли                                             две хиляди и двадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 191 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от К.Ц.Г., ЕГН **********, против наказателно постановление №***год. на Началник РУП, гр. Царево, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на К.Ц.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N І-2539 на МВР му се отнемат 10 контролни точки.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител. Пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата- РУП, гр. Царево, не изпращат представител. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя, който в показанията си описва фактическата обстановка по съставяне на АУАН.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.10.2019 г. актосъставителят- младши автоконтрольор РУ- Царево, бил на смяна в района обслужван от РУ- Царево. Около 14,30 ч. спрял за проверка лек автомобил, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка се установило, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, но същия отказал да даде проби за изследване. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № ***год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно. Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и получен от него без възражения. Наказващият орган- Началник група РУП- Царево, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както в акта начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП  санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУП, гр. Царево, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник група РУП, гр. Царево, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, не оспорва фактическите констатации по акта. Твърди се само за допуснати процесуални нарушения.

Във връзка с изложеното и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, но не изцяло. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***год. на Началник РУП, гр. Царево, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на К.Ц.Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N І-2539 на МВР му се отнемат 10 контролни точки.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

 

 

 

 

СЪДИЯ :