№ 95
гр. Перник, 05.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720103117 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 24 от ЗПК, във
вр. с чл. 146, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
Образувано е по искова молба, подадена от
Л.Т.Д. с ЕГН ********** от *******
срещу „Микро кредит“ АД е ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В.
с искане да бъде признаето за установено, че Л. Т. Д. с ЕГН ********** не дължи на
„Микро кредит" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост" бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В. сумата в размер
на 50.00 /петдесет/ лв., представляваща допълнително възнаграждение за кредитора „Микро
кредит" АД, с ЕИК: ********* по повод Договор за паричен заем ***********.
С протоколно определение от 27.10.2022г. съдът е допуснал увеличение на иска,
като същия се счита предявен за сумата от 2358.00 лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответното дружество „Микро
Кредит“ АД е сключен Договор за заем ********* като съгласно договора кредиторът е
предоставил на потребителя в собственост сума в размер на 2500,00 лв. След сключване на
договора потребителят е бил уведомен, че следва да заплати сумата в размер на 5200.00
лева. В договора е било посочено, че ищецът ще ползва допълнителна услуга, за която
следва да заплати и допълтилена такса, равняваща се на почти 50% от отпуснатата главница.
1
В исковата молба се твърди, че в случая са налице клаузи в договора, които са
нищожни и водят и до цялостната нищожност на договора, както и на договора за
допълнителна услуга.
Твърди се, че са нищожни отделни клаузи на процесния договор на основание чл.
26, ал.1, предложение 1-во от ЗЗД, поради нарушение на закона, и чл.26, ал.1,предложение
2-ро, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от Закона за
защита на потребителите, поради неравноправност.
Твърди се, че услугата, за която се претендира заплащане изобщо не е бил
изпълнявана от ответното дружество.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който оспорва иска изцяло по
основание и размер.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез пълномощника си
подържа исковата молба и моли иска да бъде уважен изцяло и да му бъдат присъдени
сторените разноски.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован чрез пълномощника си
оспорва изцяло предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 31.12.2021 година е сключен Договор за заем Microcredit ******, между „Микро
кредит” АД, като Заемодател и Л. Т. Д., като Заемополучател, за сумата от 2500,00 лева, при
следните условия:
- Общ размер на заема - 2500,00 лева;
- Начин на усвояване - в брой на касите на Изипей;
- Дата на получаване - 31.12.2021г.;
- Фиксиран лихвен процент - 40,48%;
- Годишен процент на разходите - 48,90%;
- Обща сума за погасяване - 3226,80 лева;
- Погасителна вноска 215,12 лева
- Срок за погасяване - 15 месеца;
- Дата на първо плащане - 10.02.2022 г.;
- Число на изплащане - 10-то число;
- Размер, брой, дати на плащане на всяка погасителна вноска - съгласно
погасителен план;
- Договорени са и други условия.
2
На 31.12.2021 година е сключен Договор допълнителни услуги към заем Microcredit
******, между „Микро кредит” АД, като Изпълнител и Л. Т. Д., като Клиент, за пакет
допълнителни услуги „Комфорт”, както следва:
- Описание: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на
Микро кредит АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и други условия.
- Срок - 15 месеца;
- Вноска - 157,20 лева;
- Число на изплащане - 10-то число.
Видно от Заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза съгласно Договор за заем Microcredit ****** от 31.12.2021 г. и погасителния
план, приложени и по делото, начислените задължения в общ размер на 5584.80 лева са
формирани от главница в размер на 2500 лева, лихва в размер на 726,80 лева и
допълнителни услуги в размер на 2358 лева. Няма данни за извършени плащания от ищеца
по процесния договор за заем. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит на Л. Т. Д.,
без начислените допълнителни суми, и разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК, действителният
размер на ГПР по Договор за заем Microcredit ****** от 31.12.2021г. е 48,90%. Вземайки
предвид размера на отпуснатия кредит на Л. Т. Д., заедно с начислените допълнителни
суми, и разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК, действителният размер на ГПР по Договор за
заем Microcredit ****** от 31.12.2021г. е 300,90%.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 24 от ЗПК, във
вр. с чл. 146, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. В случая видно от договора за допълнителна услуга, касае
изцяло договора за заем. Поради изложеното независимо, че задълженията на ищеца са
произтичащи от договора за допълнителни услуги, то същите са относими към договора за
заем, тъй като обслужват същия. Поради горното макар и част от задълженията за ищеца да
са сключени като отделен договор, то по същество те са клаузи към договора и горните
правила важат и за тях.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено изскването
3
чл. 10. (1) ЗПК, Договор за допълнителни услуги, като договор относим и допълващ
договора за заем, да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. От представената разпечатка на хартиен носител, може да се направи извод, че
договора е формуляр, който видно от изложените параметри, е бил подписан от ищеца при
предварително посочени от кредитора условия, както и дължимото се възнаграждение по
сключен договор за допълнителни услуги, като тази клауза е част от договора за
потребителски кредит. Наред с това ищеца не е бил запознат с начина на формиране на ГПР
и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се изчисляват
приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК. Посоченото
не дава основание да се приеме, че ищеца е бил наясно с начина на формиране на
дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищеца да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителна лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил налице
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия
ответник.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този
смисъл, като не е включил възнаграждението за допълнителната услуга, в общата сума,
дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което договора за
допълнителна услуга, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите,
е нищожен.
Настоящият състав счита също, че договора за допълнителни услуги, следва да се
счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави. Посочените в сключения договор, допълнителни услуги не оправдава разходи за
ответника и предложена цена при размера на заема. Подобни клаузи са увреждащи страната
и сключени при нарушение на правилата на ЗПК. Посоченият договор за допълнителни
услуги всъщност е част от ДПК, макар и оформен като отделна сделка. По този начин се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва. Посочената допълнителна сделка на
практика води до заобикаляне на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на
кредита. Именно по тази причина възнагражденията за договора за поръчителство са
възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в
ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Отделно от това, възнаграждението по договора за допълнителни услуги е на
стойност повече от половината от стойността на отпуснатия кредит, което противоречи на
добрите нрави и води до нищожност на същия. От гореизложеното може да се направи
4
извод, че договора за допълнителни услуги е бил сключен единствено с цел обогатяване на
заемодателя, като се формира печалба за същия по договора за заем като се заобикалят
императивните норми на закона забраняващи такъв размер печалба.
Предвид на посоченото ищеца в настоящето производство не дължи на ответника
сумата от 2358.00 лв. по договор за допълнителни услуги „Комфорт“, от което следва и че
иска следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски: 96.72 лв. - заплатена държавна такса, 474.00
лв. – адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, 200.00 лв. – депозит за
вещо лице, 30.00 лв. – пътни. Предвид обстоятелството, че разноските в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА са направени от пълномощника, то и ответника следва да бъде осъден да му
ги възстанови именно на него.
С оглед изхода на спора пред исковия съд ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от исковете, или касателно настоящия случай ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца цялата сума на сторените разноски в размер на
800.72 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Т. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес
****** НЕ ДЪЛЖИ на Микро кредит“ АД е ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от
В.М.В. сумата в размер на 2358.00 /две хиляди триста петдесет и осем/ лв., представляваща
допълнително възнаграждение за кредитора „Микро кредит" АД, с ЕИК: ********* по
повод Договор за паричен заем ***********
ОСЪЖДА Микро кредит“ АД е ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от
В.М.В. ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № ******,
със седалище и адрес: ************ сумата от общо 800.72 лв. /осемстотин лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца и разноски сторени от пълномощника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5