Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _571_

 

14.05.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 895 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.Щ.П., ЕГН ********** с посочен адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0769-003668/14.09.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се отрича авторство на вменените деяния.  

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства.  В съпроводителното писмо е отправена молба за оставяне жалбата без последствия.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.02.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена на 19.02.2019 г. с вх.№769000-3811/19.02.2019 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят С.П. е водач на МПС от категории B, М, АМ и В1 от 01.11.2013 г., като на 09.07.2016 г. СУМПС му е отнето с АУАН.

П. е системен нарушител на ЗДвП, като тази му деятелност е започнала само 3 месеца след успешно полагане на изпит за водач на МПС.

От 20.02.2014 г. до 18.05.2017 г. спрямо него има издадени и влезли в сила 8 наказателни постановления за 17 нарушения на ЗДвП, извършени в периода 04.02.2014 г. – 14.05.2017 г.

За периода 30.01.2014 г. до 15.08.2017 г. е глобен 6 пъти с фишове за същия брой нарушения на ЗДвП.

От 09.07.2016 г. до 27.06.2018 г. спрямо П. са постановени 3 ЗППАМ.

На 26.06.2018 г. около 17:30 часа свидетелите Ч., Й. и Л., и тримата полицаи в 05 РУ при ОД на МВР – гр.Бургас, били разположени с патрулен служебен автомобил в гр.Бургас на улица „Транспортна“ до сервиз „Пежо“ и представлявали т.нар. „плаващо КПП“. В същото време и в посока към полицаите жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Mazda” модел „323f” с рег.№А 10 58 КХ. В автомобила се намирало и друго лице. При забелязване на автомобила, св.Л. подал знак със стоп-палка за спиране. В същия момент водачът П. свил рязко вдясно и паркирал автомобила пред сервиз „Пежо“, като той и спътника му влезли в сервизните помещения. двамата били настигнати от тримата полицаи, които при извършената им проверка установили кои са лицата. Водачът и спътника му били видимо притеснени от проверката, извършвана от полицаите. На П. бил зададен въпрос дали ще се подложи на изследване за употреба на наркотици, като при отказа му на място бил извикан екип на „Пътна полиция“ в лицето на П.Г. и Д.В., и двамата младши автоконтрольори. В предоставения талон за изследване жалбоподателят написал „Отказвам да дам кръв.“ и се подписал. По време на проверката било установено и че П. не носел със себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал.

В резултат на посоченото и на място в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Д.В. съставил против жалбоподателя Акт бланков №0711757 за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели П.Г. и В.Л..

Конкретно отразените в акта нарушения били в словесен и цифров вид за това, че жалбоподателя отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване на наркотични вещества, което било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, както и че не носи СРМПС, квалифицирано като нарушение по чл.100 ЗДвП.

На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН на П. бил връчен препис от АУАН.

На 14.09.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 12.02.2019 г. Конкретно посочените нарушения, вменени на жалбоподателя, са идентични с отразените в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

Жалбата е била подадена на 19.02.2019 г. с вх.№769000-3811/19.02.2019 г., т.е. в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Съдът приема, че изпълнителното деяние на едно от деянието по НП е отказа на жалбоподателя да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Категорично на жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване №0000788, в който той собственоръчно (не се спори) е написал, че отказва да даде кръв за изследване. Действително в талона не е посочено медицинско заведение, в което следва да се яви П., както и до колко часа е следвало да стори това. Посоченото е нарушение на процедурата, но по всяка вероятно този пропуск е допуснат от полицейските служители, защото отказът на П. е бил твърд през цялото време и пред двете групи полицаи е бил ясно и недвусмислено показан.

            Кумулативно предвидените административни наказания по чл.174, ал.3 ЗДвП са с фиксирани размери, поради което не съществува възможност да бъдат намалени.

            По делото не се спори относно другото вменено нарушение, което е наказуемо с „глоба“ във фиксиран размер от 10 лева.

С оглед на всичко посочено дотук съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Настоящия случай не е маловажен поради съображенията, които следват.

Касае се за системен нарушител на различни по състав нарушения на ЗДвП. Съприкосновенията на П. с правоохранителните и правораздавателни органи на Република България са обилни. Както се посочи по-горе, деятелността му по нарушаване в ЗДвП е започнала само 3 месеца след успешно полагане на изпит за водач на МПС.

От 20.02.2014 г. до 18.05.2017 г. спрямо него има издадени и влезли в сила 8 наказателни постановления за 17 нарушения на ЗДвП, извършени в пе-риода 04.02.2014 г. – 14.05.2017 г.

За периода 30.01.2014 г. до 15.08.2017 г. е глобен 6 пъти с фишове за същия брой нарушения на ЗДвП.

От 09.07.2016 г. до 27.06.2018 г. спрямо П. са постановени 3 ЗППАМ.

Последното НП за идентично нарушение, наказуемо по чл.174, ал.3 ЗДвП е влязло в сила само 3 месеца и 23 дни преди извършване на процесното.

При посоченото дотук настоящия състав приема, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0769-003668/14.09.2018 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата,

на С.Щ.П., ЕГН ********** с посочен адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 2 000.00 лева и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата – „глоба“ в размер на 10 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия: __/п/

Вярно с оригинала:

ММ