№ 115
гр. Търговище , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530100928 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 99,ал.1 от ЗЗД; чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 240,ал.2 от ЗЗД; чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, твърди в исковата си молба, че с Договор за цесия от 01.12.2016
г., кредиторът „Вива Кредит” ООД цедирал на ищеца вземането си по
договор за паричен заем № 5439715 от 16.05.2018 г., сключен с ответника Б.
С. И. от гр.Търговище. Кредиторът е предоставил в заем на ответника
сумата от 1 500 лв., която е следвало да бъде върната в срокове,
установени в договора. Страните са договорили, дължимите лихви и
сроковете за погасяване на задължението. Падежът на последната вноска
е бил на 10.02.2019 година. Ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора, а срокът му изтекъл. Поради горното ищецът е депозирал
заявление по чл. 410 от ГПК , като в негова полза е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите сумата от 1 204.09 лв., ведно
1
със законната лихва, считано от 23.01.2020 год., до окончателното
изплащане на задължението; договорна лихва в размер на 167.07 лв. за
периода от 15.06.2018 г. до 10.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на
57.48 лв. за периода от 11.02.2019 г. до 13.12.2019 г. Издадената заповед и
била връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
горното ищецът е предявил настоящите искове и моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуване ето им, ведно със законните
последици.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор
ответникът, чрез назначения му особен представител, оспори исковете.
Твърди, че длъжникът не е уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, а отделно от това не е уведомен и за извършеното прехвърляне
на вземането на стария кредитор, поради което то не е произвело действие
по отношение на него. ГПР по договора е изключително висок, надвишаващ
значително законово определения такъв. Оспорва и размера на исковете,
като се излагат твърдения, че не е установено, с оглед на извършвани
плащания от длъжника, какъв е непогасения размер на главницата и
съответните лихви.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че ответникът е сключил с „Вива
Кредит” ООД договор за паричен заем № 5439715 от 16.05.2018 г., за сума
от 614.70 лв., като вземанията по договора са цедирани на настоящия ищец
с Договор за цесия от 01.12.2016 г.
От процесния Договор за паричен заем № 5439715 от 16.05.2018 г.,
представен по делото се установява, страните са уговорили предоставяне
на паричен заем в размер на 614.70 лв., с месечен размер на погасителната
вноска от 264.18 лв., със срок от 9 месеца, като падежът на последна
вноска на 10.02.2019 г. Лихвеният процент е фиксиран от 40.30%, общия
размер на всички плащания е 2 377.62 лв. и ГПР 49.46%. В договора се
съдържат уговорки във връзка с изпълнението на договора, както и други
клаузи, относими към договор за предоставяне на финансови услуги от
2
разстояние по см. на ЗПФУР, но доколкото настоящият договор не е
сключен от разстояние и чрез средства за масова комуникация, а чрез
кредитен консултант и сумата е предадена в брой, тези условия са
неотносими към конкретното правоотношение. Представени са и
договорът за прехвърляне на вземанията между заемодателя и настоящия
ищец, както и приложение №1/01.07.2019 г., в което е посочено и вземането
по процесния договор, както и пълномощно от цедента в полза на цесионера
за съобщаване на цесията.
По искане на ищеца, с оглед оспорванията от страна на ответника,
беше допусната и назначена икономическа експертиза, която да установи
размера на непогасените към момента на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение задължения по процесния договор. Експертизата не
беше изготвена поради неизпълнение на задължението за заплащане на
разноските по нея, от страна на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Поради факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на
служебна проверка по валидността и действителността на договора за
потребителски кредит, неговото съдържание, както и дали са налице
неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност
респективно до нищожност на договора за предоставяне на потребителски
кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за заплащане
на дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл,
при което следва да се приеме, че се претендират задължения по процесния
3
договор, изискуеми на краен падеж- 10.02.2019 г., с оглед на което са
неоснователни възраженията на ответника, че не е уведомен за
настъпилата преидсрочна изискуемост на кредита.
Безспорно е че ответникът има задължение към „Вива Кредит“ ООД,
както и че кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца по делото.
Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде
съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие спрямо него от
деня, когато съобщението бъде получено, като до този момент спрямо
длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да породи
действие съобщението, следва да е направено от предишния кредитор.
Действително закона не указва в каква форма следва да бъде извършено
съобщаването, но при всички случаи то следва да достигне до длъжника. В
настоящия случай цедента е упълномощил цесионера да извърши
уведомяването, но съобщаването не е достигнало до ответника.
Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора
за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също
така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение
на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая
е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането
на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по
настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да
се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се
извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това.
Видно от съдържанието на приложеното пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички
длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД, доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби. За да
произведе действие цесията е необходимо уведомлението за цесията да е
достигнало до длъжника. По делото няма доказателства уведомлението да
е достигнало до длъжника. По ч.гр.д.№ 98/20 г. заповедта за изпълнение не е
достигнала до длъжника, връчена е на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и след като не е намерен
работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за изпълнение,
съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В
4
исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е
открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от
НАП е видно, че няма регистриран трудов договор, т. е. съобщенията не
могат да бъдат връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде
назначен и да се представлява в процеса от особен представител, комуто е
връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, включая
всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ
действие и спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. В практиката си ВКС приема, че
прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него. / Решение №
123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014
г. по т. д. № 1711/13 г. на І т. о. / В това производство обаче длъжникът не
се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе
до знанието на ответника всички относими към спорното право факти,
включително знанието за извършената цесия. На ответника е назначен
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, на който са връчени
съдебните книжа. В отговора си по чл. 131 от ГПК особения представител
е направил оспорване на иска основано на липсата на надлежно уведомяване
за цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни
нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен
адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото
връзката с клиента му се предполага. Това е така, но нередовното
съобщаване на цесията от страна на стария кредитор по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД не освобождава длъжника от отговорност и възражението е
противопоставимо на новия кредитор, само ако същият вече е платил на
цедента, която предпоставка в случая не е налице.
Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично между
кредитен инспектор и ответницата, а сумата е предадена в брой, спрямо
5
него е неприложима регламентацията по Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се приложи тази по
Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно
задължение да следи за спазването на императивния материален закон.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби
следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при
който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. Договорът за кредит както и
останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското
право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за
потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК,
договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен
носител, което изискване в случай е налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1
от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора
за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и
липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.
Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност,
съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на
6
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1,
т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 20 ЗПК реквизити. В случая е налице погасителен план. Той е посочен
в договора, с точни дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е
действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е
договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа
разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява.
Чл. 11, т. 11 посочва, че договорът трябва да съдържа „ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски….“. Това е изискването на закона, а второто предложение касае
случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е
настоящият случай. Доколкото договорът е действителен и удостоверява
вземане на ищеца към ответника относно непогасена главница и договорни
лихви, както и лихви за забава, то предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния договор за сумата от са доказани
по основание.
Независимо от изложените по-горе мотиви, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени. В хода на производството ищецът е този който по
реда на пълно и главно доказване, следва да докаже както основанията, на
които позовава претенцията си, така и размера на предявените искове. В
тази насока е и разпределената доказателствена тежест, като на ищеца
беше дадена възможност да докаже претенцията си по размер. Доколкото
доказателства в тази насока не са събрани, то предявените искове
останаха недоказани по размер и на това основание, следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, етаж 3, П.К. 1527, представлявано от
И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащи чрез юрисконсулт И. К. Т. против Б. С. И. ЕГН
********** от гр. Търговище, ул. ”Адигея“, № 37, представляван от
назначения му особен представител адв. О.Н. АК Търговище, за
установяване на вземания в размер на 1 204.09 лв., представляваща главница
по Договор за паричен заем № 5439715 от 16.05.2018 г., сключен с „Вива
Кредит“, ООД, вземането по който е било цедирано на от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2020 год., до окончателното изплащане на задължението;
договорна лихва в размер на 167.07 лв. за периода от 15.06.2018 г. до
10.02.2019 г., лихва за забава в размер на 57.48 лв. за периода от 11.02.2019 г.
до 13.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 54/10.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 98/20 г. по
описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240,ал.2, чл.86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8