Решение по дело №587/2014 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш  Е Н И Е

                                                       

№ ..........                     11.12.2015г.                      гр. Свиленград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свиленградският районен съд, гражданска колегия на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

                                                          Районен съдия: Добринка Кирева

         Секретар: А.Д., Прокурор: ......... като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №587 по описа за 2014г., и за да се произнесе взе впревид следното:

 

         Предявени са искове с правно основание чл.200 от КТ за причинени от трудова злополука неимуществени  вреди и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, касаещ неоснователно обогатяване.

Производството по делото е образувано по искова молба на   Н.Г.Н. , с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв.С.В. ***  против „ГИДА ТРАНС „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителите-Г.П.К. и Д.П.К. -иск по чл.200 от КТ за неимуществени вреди в размер на  70 000лева. В исковата молба ищеца твърди ,че била  наследник по закон,а именно дъщеря  на пострадалия Г.И. Н., ЕГН: **********. б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 08.11.2011 година, в резултат на трудова злополука, видно удостоверние за наследници № 3532 от 22.07.2013 година на Община Стара Загора .Трудовото правоотношение между баща й -Г.И. Н. и ответното дружество „ГИДА ТРАНС"ООД, ЕИК: ********* било  възникнало въз основа на сключен трудов договор № 28/13.10.2009г. като Н.  бил назначен на длъжност шофьор товарен автомобил на международни превози. С допълнително споразумение № 28 от 01.01.2010 г. трудовият му договор бил изменен. като трудовото му възнаграждение било увеличено от 350.00лв. на 375.00лв, а с допълнително споразумение № 28 от 23.06.2011 г. било увеличено на 396.00лв. Реално получаваното възнаграждение разбира се било значително повече и освен трудовото възнаграждение получавал и процент в зависимост от навлото при всеки курс. Твърди ,че трудовото правоотношение на бащата на ищцата било  прекратено със Заповед № 28/08.11.2011г.За периода 17.11.2003г.-01.07.2008г., Г.И. Н. работел в същата фирма отново на същата длъжност,като баща й имал над 35 години стаж като шофьор, от които по-голяма част като международен. Курсовете които изпълнявал били с направление България- Турция, Турция -Русия, Украйна и Молдова.На 02.11.2011г бащата на ищцата заминал за Руската федерация като товара преди това бил  взет от Турция и представлявал заготовки за памперси,които трябвало да се доставят в Москва, район Ногинск. Шофирал товарен автомобил на ответника .,ДАФ Трайслер" с рег.№ Х 4776 АВ с полуремарке с регистрационен номер Х 0017 ЕЕ. Това бил камиона, който баща на ищцата  шофирал от деня на неговото назначение до неговата смърт, като много често неговата техническа изправност  била под въпрос и въпреки, че баща й  бил обсъждал техническите проблеми на камиона с управителите на фирмата-ответник е бил задължаван да тръгне на път, както  било и при фаталния курс. Твърди,че имало случай в който около 2 месеца баща й трябвало да остане в Украйна с повреда в двигателя ( като през това време от фирмата им носели пари, за да могат да си посрещат насрещните нужди вкъщи) тъй като не бил оставил нито стоката, нито камиона, а имало  много други аварии и проблеми с митниците.За повреда на автомобила на 04.11.2011г баща й бил алармирал управителя Д.К., чрез смс на тел. 0888 432 430. На 08.11.2011г. малко преди 01:50 часа движейки се по автомобилен път „Крим" на територията на Ленински район, Тулска област на 165-я км + 980 м баща й бил установил повреда, намалил рязко скоростта и се е движил с около 20 км/ч, като най-вероятно  търсил отбивка за принудително спиране, но се  наложило да направи аварийно спиране в неговото лента, в която се движил и без да отбива слязъл от камиона да потърси мястото на повредата. Бащата на ищцата  оставил МПС-то с включени светлини за близко виждане и включени габарити отзад. Излизайки от кабината се  придвижил няколко метра назад плътно покрай товарния автомобил, за да извърши оглед. Той бил водач с над 35 години стаж и като безопасността е била за него на първо място, се  приближил до лявата част на влекача в зоната на левия резервоар за гориво и бил започнал да гледа и слуша за попуск на въздух от автомобила. Виждайки фарове на автомобил от насрещното движение, които били  насочени директно към него,той разбрал , че автомобилът се насочва към него и в този момент е бил блъснат от този насрещно идващ автомобил с марка „Фолксваген Туарег” с рег.№ Т184НР/199,  собственост на А.В.М., управляван чрез пълномощно от съпругата му, руската гражданка Е.Н.М., движещ се със скорост от около 100 км/ч. в направление от гр. Москва към гр. Орел. След удърът, който му е бил нанесен баща й бил  отхвърлен към предната лява част  на прицепа, от където ясно се виждало голямо количество кръв от самия него и след това попаднал между плътно движещия се до прицепа „Фолксфаген Туарег" и бил премазан (премачкан) в продължение на цялата дължина на прицепа. Това се потвърждавало и от съдебно-медицинска експертиза( в преписка № 2019-6883/ 2156- 2011), в която ясно било казано в -заключението, че Г. И. Н. загубва цялото си мозъчно вещество при множеството черепно-мозъчни травми. Причинените травми са се получили при притискане на главата и шията между тъпи, твърди предмети непосредствено преди настъпване на смъртта. Казвало се и че останалите травми и наранявания са причинени по същия начин.В резултат на претърпяното ПТП баща й  получил множество черепно-мозъчни травми и пълна загуба на мозъчно вещество, счупване на 1 и 2 прешлен на гръбначни стълб, телесни, вътрешно-органни и костни травми (които били до степен пробиване на основни кости през органите и кожата и натрошеност до степен липса на части от основни кости) довели до травматичен шок и смърт. Образувана била преписка № 2019-6883/ 2156- 2011 от следовател СО ОМВД Ленински район Тулска област капитан Елена Болшакова, която  разпоредила на 08.11.2011г. Борис Евгениевич Марвин да издърпа камиона след ПТП-то, тъй като не  било възможно на собствен ход да се предвижи до гр.Домотедово,Московска област. От снимките на произшествието, публикувани в сводката от 08.11.2011 г на официалната         страница     на      УГИБДД      област          Тула при по-задълбочено проследяване на дирята, ясно се виждало, че следите от кръвта и от тялото идвали от задната лява част на прицепа, който се намирал в неговата лентата за движение. Преди изготвянето на заключението на съдебномедицинската експертиза следователката Болшакова се произнесла с Постановление от 17.11.2011г. с което отказала образуване на наказателно производство. Ангажирали  адвокат Сергей Горяев, от Московка адвокатска колегия, който обжалвал Постановлението. Същото било  отменено от Прокуратурата на 24.11.2011г, като на следователя били дадени указания за провеждане на допълнителни следствени действия. Делото било  поето от друг следовател Н.Илюшина,която след извършване на допълнителна проверка също се произнесла  с Постановление за отказ за образуване на наказателно дело. Обжалвали и този отказ, в резултат на което прокуратурата вземайки предвид, че извършената проверка била непълна отменила  и това Постановление за отказ от възбуждане на наказателно дело. Поради отказ от адв. Горяев да продължи работа, ангажирали друг адвокат посредством неговата помощ и съдействие получили Постановление № 201-0119-2012. издадено на 19 март 2012г. от ст.следовател СО ОМВД Русия Г. Купави за образуване на наказателно дело срещу неизвестен извършител, поради събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 264, ал.3 УКРФ. В последствие получили  и Постановление за пълно удовлетворяване на  искане, издадено на 22.11.2012г. от ст.следовател СО ОМВД Русия ст. лейтенант М.Н. Горшкова. С ангажиран адвокат от  Софийска адвокатска колегия направили допълнителни искания във връзка с изпълнение на съдебната поръчка СП-51/2013 на Национална следствена служба по отношение на Постановление за пълно удовлетворяване на искане, издадено на 22.11.2012г.След като разбрали за случилото се с наследодателя им на 08.11.2011г. упълномощили  управителя Д.К. да получи личните вещи на Н. между които били и двата мобилни телефони, от хроногията на които разбрали, че ги бил информирал своевременно за повреда.За настъпилата смърт от ответника-работодател била подадена декларация за трудова злополука с вх. № 32/11.11.2011г. Въз основа на заповед №17/15.11.2011 г. на Ръководителя на ТП на НОИ-гр.Хасково по реда на чл.58. ал.1 от КСО било извършено разследване на злополуката, за което бил съставен Протокол №17/28.11.2011г. С разпореждане № 32/29.11.2011г. на ТП на НОИ-гр.Хасково на основание чл.60. ал.1 от КСО станалата с баща й злополука на 08.11.2011г. било  приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Оспорва необоснованото предположение, че баща й се бил  движил в насрещната лента на разстояние 0.6-0.8м от другата страна на осевата линия в отсрещното пътно платно, вписано в Разпореждане № 32/29.11.2011г. на ТП на НОИ и Протокол №17/28.11.2011 г., тъй като и в двата документа се цитирало отменено Постановление № 2019-6883/2156- 2011. След като от руска страна не им било указано никакво съдействие и тяхното  впечатление било, че досъдебното производство се водело тенденциозно в ущърб на пострадалия и наследниците му, подали молба до ВКС, Главен прокурор и омбудсман. По повод нея било образувана във ВКП пр.пр. №12712/2012г. ,която била  изпратена по компетентност на Софийска градска прокуратура. С постановление от 12.11.2012г. било образувано досъдебно производство пр.пр. № 8972/2012г. по описа на СГП за извършено престьплсние по чл. 343 НК.Трудовата злополука била настъпила в резултат на неизправност на автомобила и ако автомобила бил в изправност това нещастие нямало да се случи. В резултат на така настъпилата трудова злополука ищцата останала  без баща. Той бил в трудоспособна възраст, в добро здраве и въобще не допускала, че ще го загуби по такъв болезнен и неочакван начин. Внезапната смърт на баща й била неописуемо тежък удър за ищцата. Били много добро и задружно семейство. Той бил всеотдаен съпруг и баща и полагал изключително големи грижи за семейството си изразяващи се в създаване на материална сигурност и обезпеченост в семейството. От малка ищцата била свикнала на родителските грижи и внимание на баща й. Той се отнасял с разбиране към проблемите й и винаги ищцата  разчитала на неговата помощ. Радвала се на общуването с него дори когато бил на път. Все още не можела да преживее загубата му. Той бил нейната морална опора. Непрекъснато чувствала липсата му, изключително тежко и било  и не можела  да преживее  вече трета година смъртта му. С баща й имали изключително силна връзка, живеели в едно домакинство и между тях съществували отношения на уважение и взаимопомощ. Със смъртта му загубила опората на живота си и ежедневно търпяла  душевни болки и страдания. След кончината му изпаднала в дълбока криза, наложилой се да приема успокояващи медикаменти. Болката от загубата на баща й била непоносима и дори още не можела да повярва и не искала да приеме факта, че повече нямало да се върне в тях. Струвало й се че е на път и ще се върне всеки момент. Никога нямало да преодолее неговата преждевременна и нелепа смърт. След трагедията освен личната загуба на най-близък човек, се наложило  да се ангажира с ежедневни грижи и финансова подкрепа на майка си  и сестра си, които почти изцяло разчитали  финансово на него.На практика, след смъртта на баща й, по чисто финансови причини семейството им  се разпаднало. Сестра й, която била без работа и с малко дете, се принудила да емигрира в чужбина, за да оцелява чисто физически. Майка й  буквално психически рухнала и й трябвало години, за да се стабилизира, след което и тя заминала за чужбина, за да се грижи за внучето си,докато майка му работи. По този начин ищцата останала съвсем сама да се бори с откриване на истината за сполетялата ги трагедия. Със смъртта на баща й, за ищцата настъпил труден период и вънв  връзка с -търсене на справедливост относно доказването на истината за смъртта му и съответно воденето на две досъдебни производства, с чиято координация  се заела от самото начало. Единствено ,тя ищцата била  запозната с жестоките подробности и кадри от смъртта на баща й, от документите от Руската федерация, което имало за нея психологически последици. В хода на търсене на справедливост, в ищцата щели да останат спомените и кадрите от смъртта му още дълго време, поради което имала  нужда от подкрепа за запазване на психичното си и емоционално здраве.Трудовата злополука, довела до смъртта на баща й , причинили на ищцата огромни неимуществсни вреди, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания, които щяла да търпи до края на живота си от загубата му. Тези вреди не можели  да се измерват и оценят в пари. но с оглед постоянната съдебна практика и критериите за справедливост ищцата претендирала обезщетение за неимуществсни вреди сумата от 81 487.28лв., тъй като те се намирали в пряка причинна връзка с трудовата злополука.Ответното дружество - като работодател на баща й, било  сключило задължителната застраховка „Трудова злополука" на 11.03.2011 г.    Застраховетелна полица  №711511263000003 във връзка с работата на баща й като международен шофьор в рамките на предвидения минимален задължителен размер с „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД — гр. София. Въз основа на този договор – ищцата, майка й и сестра й като наследници на наследодателя им  получили  застрахователната сума предвидена за риска „смърт" възлизаща на 7-кратния размер на годишната брутна заплата на баща й - която сума възлизала общо в размер на 34461,84 лв., или всяка една от тях получи по 1/3 от нея /11 487,28 лева/. Ето защо на основание, чл.200., ал. 4 КТ намаля  исковата си претенция  с размера на получената от нея сума по сключения застрахователен договор на 70000.00лв. По-голяма част от получените обезщетения им послужили за ангажиране на адвокати и експерти с цел откриване на истината за сполетялата семейството им трагедия.За причинените неимушествени вреди работодателят отговарял имуществено съгласно чл.200 КТ, тъй като били в резултат на претърпяна от баща им трудова злополука. И тъй като задължението на ответника било парично и той бил  в забава, същият дължал и лихва за забава съгласно чл.86 ЗЗД, считано от датата на увреждането.

        Ето защо моли съда  да постанови решение  с което  да осъди ответника на основание чл.200 от КТ  да заплати на ищцата сумата в размер на 70 000лева представляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди на ищцата ,а именно болки и страдания от  смъртта на баща й- Г.И. Н., ЕГН: **********. б.ж. на гр.Стара Загора, починал на 08.11.2011 година , която смърт е настъпила в резултат на трудова злополука на 08.11.2011 година при изпълнение на възложена му работа от ответното дружество, ведно със законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на  присъдената сума .

      Претендира да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

      В срока за отговор по делото е постъпил отговор от  ответното дружество , както от адвокат- пълномощник на ТД - ответник, така и  лично от всеки един от неговите представляващи  по закон – управителите Г.П.К. и Д.П.К., чийто писмени изложения са наименовани „обяснения”.  Противопоставеното първо възражение, от страна на процесуалния представител е за нередовност на ИМ от формална страна, на което основание се претендира оставянето й без движение  .По същество искът се оспорва – изцяло, като неоснователен .Настъпилата смърт не била по повод изпълнението на длъжността и възложената работа.Смъртта била настъпила в следствие противоправното поведение на починалия Н.,изразяващо се в неспазването правилата за движение в извън работно време. В тази насока и на основание чл.58 ал.6 от КСО издадения Протокол№17/28.11.2011г.и Разпореж- дане №32/29.11. 2011г. от ТП на НОИ-гр. Хасково били валидни до доказване на истиността им на основание чл. 193 ал.1 от ГПК.В случай ,че противната страна заявяла ,че ще се ползва от тях, моли като подпомагаща страна да бъде конституирано и призовано:ДЗИ Общо застраховане"ЕАД , с адрес за призоваване гр.София ,1000,ул .Г.Бенковски. С оглед допускането на оспорването моли да му бъде дадена вьзможност да представи доказателства-тахошайби,от които се установявало, че Н. не бил работил след 20.00 часа на 07.11.2011 ,както и доказателства ,че е бил на място,което не било посочено в неговия маршрут и се бил движил в тъмната част  на денонощието , когато това му било забранено.Не оспорва ,че починалия работник наследодател на ищцата е  имал сключен трудов договор с ответното дружество към датата на смърта ,както и че товарния автомобил марка „ДАФ Трайслер” с ДК№ Х 4776 АВ и полуремарке с рег.№ Х 0017ЕЕ е собственост на ответника както към датата на настъпилото пътно транспортно произшествие,така и към настоящия момент.

      Представляващите  по закон ответното дружество  – управителите Г.П.К. и Д.П.К.  ,твърдят ,че на 08.11.2011г. преди обед от полицията в гр.Любимец, уведомили Д.К. че имало инцидент с фатален край с техен камион в гр.Тула,като първоначално Д.К. не повярвал и казал,че има грешка ,защото фирмата нямала ППС по такъв маршрут и едва когато съобщили регистрационните номера на камиона управителя разбрал,че става въпрос за техен работник и автомобил. Сведенията от полицаите се потвърдили и от разговорът проведен със спедитора от фирма "Мидланд",който направлявал товара.Решили,че било най-удачно в случая, ужасната вест за кончината на Г. Н. да бъде съобщена на семейството му от някой,който познават по добре от работодателя,затова се насочили към тяхната близка семейна приятелка и настоящ адвокат по случая - г-жа В.. Същата им била препоръчана многократно от покойния Г. Н. като юрист,който да ги представлява за събирането на стари задължения . Д.П.К.   се наложило спешно да отпътува със самолет за Москва,като  преди полета взел пълномощно от семейството на починалия работник за да ги представлява в Русия. Твърди се ,че когато пристигнал в Москва на летище Шериметево,се обадил на фирмата получател на товара и с изненада разбрал,че са наели влекач,който до придвижи камиона до разтоварен адрес .Камиона  бил придвижван по този начин тъй като само упълномощен водач можел да го управлява.В последствие му представили документ -СПРАВКА 49 /08.11-11г. ,на който се виждало че дежурният следовател - Большакова Е.Б.,е разрешила тегленото на камиона,без да е посочена причина за спешното му евакуиране.Пристигайки около 20:00 ч. на 09.11.11г. със самолета в Москва,Д.К.  нямал представа на къде да отиде,тьй като тялото на Г.Н. се намирало в гр.Тула,а камионът в гр.Ногинск,между които имало около 200км. път.Тъй като срещата му с наетата от ответника  фирма за репатриране на тялото, била за 04:00 сутринта, на следващия ден и се намирал на около 30км. от гр.Ногинск /където били  откарали камиона/ управителя  решил първо да направи оглед на камиона и да се запознае със състоянието му,за да има по-ясна представа за ситуацията преди срещата му със следователя по случая в гр.Тула.С такси отишъл до гр.Ногинск и заварил камиона в склада за разтоварване,паркиран на безопасно място.При огледа на камиона от лявата страна по брезента на ремаркето имало  голямо петно от кръв.А по въжето и по халките остатъци от косми и телесна маса.Поражения по камиона не забелязал.Все още нямал представа какво се било  случило и решил да запали двигателя.Разбрал,че към въздушната система нямало подаване на въздух - установил че се бил спукал маркуч от компресора към въздушната система. В камиона разполагали с резервен маркуч и повредата била отстранена за минути.След това камионът работел нормално и в пълна готовност за експлоатация - за това не се наложило да търси помощ от сервиз.След тази смяна на маркуча до момента не се било налагала подмяна на същия.Тъй като наетата от ответника фирма за репатриране на тялото не спазила уговорката за срещата им и пристигнала чак на следващата сутрин - 11.11.11 г. и докато ги чакал К.  разтоварил камиона.Не намирил връзка между установената авария и ПТП-то.Дори да било станало по време на път имало възможност превозното средство да се движи.Камионът разполагал с резервоари за въздух и шофьорът имал възможност спокойно да избере подходящо и безопасно място за да спре и сам да си смени маркуча.Още повече,че той  трябвало да обърне внимание на информацията от арматурното табло,където имало инсталирани два броя манометри,които следяли налягането на въздуха,две сигнални лампи за предупреждение, че налягането в системата започва да намаля и предупредителен зумер,който издавал звуков сигнал. Не можаел да проумее как било възможно,всички тези сигнализации,да бъдат пренебрегнати от шофьора и той не бил предприел мерки за безопасно изтегляне и спиране камиона извън платното за движение.Категорично заявява,че при такава авария не се налагало внезапно спиране на камиона.На следващата сутрин 11.11.11 г. отишъл в гр.Тула и се запознал със следователката по случая.Тя му показала скица и обяснила с нейни думи каква  била ситуацията.На скицата К. видял,че камионът бил спрял в платното за движение,макар че имал възможност да отбие и шофьорът бил приклекнал по средата на насрещното платно за оглед на камиона и в този момент го връхлетяла  лека кола - джип Фолксваген Туарег. Следователката подчертала многократно,че камионът е бил на къси светлини,без включени аварийни светлини,без поставен триъгълник и най-вече фактът,че шофьорът  бил без светлоотразителна жителка. Това се потвърждавало и от свидетел,който се е намирал зад камиона и бил  изчаквал преминаването на движението в насрещното платно.Искал копие от скицата и снимки от местопроизшествието ,но му отказали категорично.Получил  единствено личните вещи на починалия работник ,които се били намирали в него в момента на инцидента./лични документи,телефон-2бр. и малка сума пари/.По незнайни причини му било отказано да го заведат от управлението на мястото на произшествието,както и да разпознае тялото. Пред следователката дал капаро и съгласие ,фирмата да транспортира тялото на Г. Н. до България.Преди това,поради факта,че трупът не  бил в цялостен вид,предложил  на близките той да бъде кремиран в Русия,но те отказали и настояли да го получат в България.Незнайно защо в София,след пристигане на тялото на Г. Н. на летището, близките му решили то да бъде кремирано в България,което обезсмислило цялата процедура и разноски по транспортирането на трупа. Сочи,че разходите по траспортирането на тялото от Русия до България ,кремирането му в Балгария  били изцяло и само и единствено за сметка на ответника .  След връщането си от Русия,камионът бил на разположение в гр.Стара Загора и били направени обстойни снимки от дъщеря му - Н. Н.а,която подробно запознал с информацията,която имал за инцидента. Помолил я да го откара до гробището в Стара Загора за да положи цветя на гроба му. Така и направихли и на сбогуване с нея я осведомил,че Г. Н. има застраховка,която те ще получат.Даже лично ги посъветвал да не харчат парите от застраховката за дела,тъй като видно от получените
протоколи на руските власти, 100% виновност за ПТП-то имал Г. Н..Казал и също,че те  ще окажат пълно съдействие за изясняване на случая - както от към документален така и от морален аспект. Но те му обяснили, че тъй като делото го води държавата, те нямали да имат разходи,а още повече били сигурни в спечелването на делото и получаване на обезщетение от семейството на Е. Михайлине,тьй като нейният съпруг бил спортист от класа. Без да очаква,че в един момент нещата ще се обърнат в ущърб на тяхната фирма и ще получат  искови молби,три години след смъртта на Г. Н.. В продължение на 1г. се чували по телефона и обменяли  информация с дъщеря му Н. Н.а.Тя идвала и с приятел на баща й - следовател-за да може да помогне по някакъв начин на следствието.Отново снимали камиона,а след 1г. дошла  и национална следствена служба със специална кола-лаборатория,но доколкото знаел нищо съществено не се получило,което да обърне делото в полза на семейството.След това звънял многократно по телефона,за да получи някаква информация за развръзка,но Н. Н.а просто престанала да си вдига телефона.И така прекъсвайки всякакви опити от тяхна страна да се свържат с нея и близките й,след две дълги години на мълчание от тяхна страна, неочаквано получили два съдебни иска,в които близките на Г. Н. многократно повтаряли,че загубата на техния баща и съпруг няма цена и най-важна е истината за смъртта му,но между другото претендирали  да получат общо 230 000,00 хиляди лева обезщетение.  Сочи,че Г. Н. постъпил на работа  при ответника  на 17.11.2003г. Работил на камиони,собственост на фирмата с марка Шкода Европа,ДАФ,Рено.През този период  допускал груби нарушения от немарливост и груба небрежност,в следствие на което ответника  търпял сериозни финансови разходи за ремонти / посочва случаи при които се е налагало извършването на ремонтни дейности на ППС управлявано от починалия работник,по мнение на ответника –поради немарливо изпълнение на трудовите задължения на Н./.Търпението им било на изчерпване когато на 06.04.05г. Г. Н. подал молба за напускане,като за основен мотив в нея посочил :"продавам или крада гориво на ДАФ Х4776АВ", и то в момент когато камионът му бил натоварен и само той разполагал с виза за Русия.Затова молбата му била приета,а отхвърлена категорично. Така продължил да работи до 10.06.08г.,когато сам заявил,че ще напуска категорично,поради факта,че за един ден имал два броя нарушения,подкрепени с наказателни актове .На 01.07.08г. той бил освободен,с пожелание да си намери по добра работа с по-добро отношение и заплащане от отношението на ответника. Незнайно защо в продължение на 1г. и 2м.такова нещо не му се било  случило и затова той решил  отново да потърси работа при ответника. На 13.10.2009г. отново бил приет на работа,като разбира се обещал да бъде коректен в изпълнението на задълженията си.На 23.09. 11г. му възложили осъществяването на курс от Турция до Русия - Москва.Но заради прекия маршрут и по- хубав път,Д.К.  му задал конкретен маршрут,който да следва за осъществяване на курса.За територията на Русия в  този  маршрут   влизали  следните  градове:  гр.Глухов  ;  гр.Брянск  ;  гр.Калуга и гр.Москва,но той самоволно и без знанието на управителите на ответното дружество променил  маршрута,като минава през гр.Глухов ; гр.Орел ; Тула до гр. Москва. Това се констатирало от отчета с показанията на тахошайбите след представянето им за осчетоводяване. Била му направена забележка,че при втори подобен случай,ако си позволи да смени маршрута по свое собствено желание и без тяхно съгласие,ще бъде уволнен дисциплинарно. За съжаление следващият курс,който му бил  възложен на 27.10.11 г. отново бил  от Турция до Русия - гр.Москва,със същия товар и отново управителя Д.К. му упоменал конкретният маршрут,по който искал да се движи Н. ,особено за територията на Русия,а именно гр.Глухов ; гр.Брянск ; гр.Калуга  и гр.Москва, но за съжаление той отново нарушил маршрута ,т.е. той отново избрал да премине през гр.Глухов ,гр.Орел ,гр.Тула до гр. Москва. За ответника останало неразбираемо защо Н. отново променил маршруга без знанието и съгласието на  работодателя си ,като по този начин рискувал работата и  коментирайки случая със семейството му,задали въпроса „Знаете ли за какво или заради кого,Г. Н. нарушава два пъти подред нашата заповед,минавайки през маршрут,който сам си е избрал.При което дъщеря му лаконично заявила: „Може би има приятел или близък в гр.Орел".Периодът след повторното му назначение,се откроявал с неговото приповдигнато настроение от това че ще има внуче -факт,който му носел много радост.Но разочарованието му настъпило бързо,когато разбрал че то нямало да бъде кръстено на него.Това той изживял много тежко като многократно бил споделял,че се чувства изключително обиден и пренебрегнат от страна на семейството си. Искрено му съчувствали за това пренебрежение.Този човек плачел,псувал семейството си и не желаел да се прибира у дома след курс,защото се чувствал много обиден. Сочат,че пред управителите на ответното дружество споделял лични неща ,като предимно недоволствал от семейството си.Предходният случай според тях рязко променило отношението му към семейството му - поне по начина,по който говорел за тях пред Д.К.  и пред други колеги във фирмата. Тези факти и още други подобни навеждали на мисълта, че семейството на Н.  не е било чак толкова сплотено, задружно и единно, както го описвали  в исковата молба,а по скоро Г. Н. са го  били използвали като човека носещ пари и нищо повече, и него от това го болело най-много.Твърдят,че ответника оказал пълно съдействие на семейството му,както в морален така и в документален аспект. Не били съгласни обаче с това от тях -косвените участници в този случайна се изисквало да понесат финансовата и моралната отговорност за един нелеп инцидент,само защото Г. Н. се бил отнесъл безотговорно и непрофесионално към възникналата ситуация.  Този случай се оказал пагубен за фирмата на ответника.Заради преживяното и по­харчените значителни финансови средства, те започнали да работят по-предпазливо, дори страхливо.Наложило се да закрият сервизната дейност, тъй като Д.К. започнал да работи с камиона който карал Г. Н., от финансова гледна точка за да не наемат друг шофьор.Грешките които Н. бил  направил се оказали фатални не само за него и семейството му, но и за фирмата ответник. Считат,че ПТП било възникнало в резултат на неадекватните действия на шофьора. Спуканият маркуч не било предпоставка за спиране на камиона по средата на пътното платно,/ защото такъв маркуч резервен имало в камиона и той се сменял за 10-15 минути/.От дясно  имало аварийна лента.Малко преди това място,  имало и разширение на пътя, което той бил подминал. Светлоотразителната жилетка била задължителна и я имало във всеки автомобил, за да се облича при всяко слизане от камиона, особено вечер /нощем/, ако я бил облякъл Г. Н., останалите участници в движението по пътя щели да го забележат и този инцидент нямало да се случи.Не бил изпълнил и указанията да не се пътува нощем в Украйна и Русия. Именно тези негови действия са били сериозна предпоставка за настъпилото ПТП . Сочат,че фирмата на ответника е  малка и работи от септември на 2000-та година.Винаги са се старали да бъдат добри работодатели.Имали доста трудни моменти / тежки ремонти, заеми, катастрофи, неплатени курсове и др./ но винаги се били старали да изпълняват своите ангажи­менти към работниците.Те винаги получавали навреме своите заплати, командировки, осигуровки. След ПТП-то настъпила коренна промяна в работата на фирмата.Понесли големи финансови загуби, наложило се да вземат заем за да продължат да работят, съкратили сервизните работници.Дали си сметка, че финансово нямало да могат да посрещнат друг подобен случай, и започнали управителите да работят с камионите си като шофьори.Тази нелепа смърт предизвикана от безразсъдните действия на шофьора Г. Н., довела до страдание и финансови загуби не само на близките му, но и на всички други работещи във фирмата на ответника и на техните семейства, включително и на семействата на управителите.Не считат, че са  нанесли неимуществени и каквито и да било вреди на близките на починалия, тъй като не били  допринесли с нищо за смъртта на Г. Н., дори в самият акт за смърт били  посочени следните причини за смъртта: 1.Травматичен шок, множествени травми. 2.Пешеходец, блъснат от лек автомобил. Като се вземело  под внимание гореизложеното, след обстойната информация за неадекватните и абсурдни /при създалата се ситуация/ действия на Г. Н. преди ПТП на 08.11.2011г в Русия, също така като се имало в предвид неговия припрян характер при изпълняване на шофьорските си задължения / което било видно от многото инциденти случили се с него по време на извършваните от него международни курсове /, и тъй като ставало ясно, че товарния автомобил с който бил  пътувал Н. не е бил с такава авария, за която е било необходимо - внезапно спиране и ремонтиране точно на пътното платно, ответника  не се счита за виновен за нелепата смърт на Н., тъй като той не бил предприел елементарни предпазни мерки както за себе си, така и за околните, и сам бил  виновен за ПТП, както пишело и в протоколите от руските власти.

В срока за отговор от страна на ответника е предявен насрещен иск срещу ищцата ,в който се твърди ,че ответницата по насрещния иск е наследница на починалия работник Г. Н.. Твърди се , че при тръгването на наследодателя на ответница на насрещния иск  на 02.11.2014г. , фирмата му била  предоставила сума  по РКО № 158/ 02.11.2011 – 3860 $ +200 лв=5693.75лв.Тази сума  следвало да използва за зареждане на гориво, заплащане на такси и други свързани с курса.Разходваните от него средства били  както следва: В България:  1.билет № 068/ 02.11.11г. - паркинг „ Траяна – юг „ – 8.00 лв. ; 2. кв.я  за такса Дунав мост – 72.00 лв. или общо : 80.00 лв. В  Румъния:  1. пътна такса /винетка / на 03.11.2011г. - 11 евро или общо: 11 евро=21.51 ст. В Украйна: 1 евро = 10.99181800гривни ; квитанция N 60 за банкова такса на 04.11.2011г – 10 гр.; кв-я № 1015033 за такса митнически сбор на 04.11.2011 г. – 367.13 гр.; кв-я № 4 - паркинг на 05.11.2011 – 20 гр.; кв-я № 005598 за паркинг на 05.11.11г.- 25гр.   или Общо: 422.13 гривни=38евро=74.32лв ; Заредено Гориво:  Украйна - Касов бон от 04.11.11г. за 300л. = 2850.00 гривни=259.28евро=507.11лв ;  Русия -     Касов бон от 07.11.11г. - 200л. = 5 000.00 рубли=232.40лв. - касов бон от 07.11.11г. - 300л. = 7 500.00 рубли =348.60лв; 100 рубли = 4.648010лв. Общо разходи  :  1263.94лева /хиляда двеста шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки /.Сумата  ,която  липсвала  -   4429.80 / четири хиляди четиристотин двадесет  и девет лева и осемдесет стотинки /. Уточнява ,че разликата между предоставените на наследодателя на ищцата средства и тези които били представени като направени разходи,представлявала сума с която ищцата неоснователно се била обогатила,а другата страна била обедняла,поради което било налице правен интерес за насрещния ищец да предяви претенцията си по чл.59 от ЗЗД .

В следствие на претърпяно ПТП по вина на наследодателя им, фирмата била направила разноски по транспортирането на тялото,кремирането и др.Това плащане не било задължение на ответното дружество.Разходите били в значителен размер- 9515.82/ девет хиляди петстотин и петнадесет лева ,осемдесет и две ст./.В тази сума не били включени самолетни билети,пътни и нотариални разноски,хотели и други свързани с пренасянето на тялото.Престоят на управителя –Д.П.К. в Русия и невъзможността му да работи  за дълъг период от време. Разноските,които били  направени от другия управител-Г.П.К. по посрещането на тялото в България.Дружеството претърпяло загуби в значително по-голям размер от горепосочения.Направените разходи били  както следва: на 15.11.2011г – 100 рубли = 4.706610 лв.; 1. Квит.№ 331490 / 15.11.2011г.  – ритуални услуги -   161365  рубли = 7594.82/ седем  хиляди  петстотин  деветдесет и четири лева , осемдесет  и две стотинки /; 2. протокол № **********/09.11.2011г. за доставка  на самолетен билет – 518.37 / петстотин и осемнадесет лева,тридесет и седем  стотинки /; 3.фактура № **********/ 09.11.2011г. - такса обслужване – 20.63 / двадесет лева ,  шейсет и три стотинки/; 4.ф-ра № **********/16.11.2011 –летищни и терминални такси  - 177.00; 5.фактура № **********/16.11.2011 – кремиране – 1205.00 или ОБЩО: 9515.82/ девет хиляди петстотин и петнадесет лева ,осемдесет и две ст./. Общият размер на дължимата сума в размер на 13 945,62 лева се дължала на Дружеството.Неговата  съпруга дължала  4/6 от тази сума-9 297,08 лв.а  дъщерите му  дължали по  1/6 от тази сума или всяка от 2 324,27 лева.На основание чл.86 от ЗЗД върху тази сума се дължала  лихва за забава,считано от 16.11.2011г. до окончателното плащане.

          Поради изложеното моли съда  да осъди ответницата по насрещния иск  Н.Г.Н.,ЕГН ********** *** чучура-север бл.75 вх.А ет.8 ап.45,да заплати на ищеца „Гида транс“ООД,със седалище и адрес на управление:***,ЕИК *********,сумата от 2 324,27 лева /две хиляди триста двадесет и четири лева двадесет и седем стотинки/,ведно със законната лихва,считано от 16.11.2011г. до окончателното плащане.

         Претендира да бъдат присъдени и направените разноски по делото.

         В срока за отговор по насрещния иск, ответника по иска е предоставенил  в срок писмен отговор, в който счита предявения насрещен иск за допустим,но по същество за неоснователен.   С насрещния иск срещу Н.Г.Н. ЕГН: ********** се претендирала  сума в общ размер на 2 324,27 лв./две хиляди триста двадесеч и четири лева двадесет и седем стотинки/ и лихва върху тази сума. На първо място  насрещния ответник се позовава на изтекла погасителна давност на основание чл. 111, буква В  от ЗЗД.От друга страна пък оспорва твърдението на насрещния ищец ,че е получила след смъртта на наследодателя си  каквато и да е сума предоставена от насрещния ищец на починалия работник. Във връзка с направена задължителна застраховка в ДЗИ ЕАД Н. била получила единствено застрахователно обезщетение.Оспорва твърдението, че с претендираната сума тя се била обогатила, за сметка на работодателя.Насрещния иск не съдържал ясни  и точни обстоятелства въз основа на какво се претендира сумата от ответницата ,а единствено ищеца изброявал суми които претендирал.Твърдяло се, че пострадалият при тръгване бил получил с разходен касов ордер сумата от 3860 $ и 200.00лв., като се твърдяло, че тази сума е следвало да се използва за зареждане на гориво, заплащане на такси и други свързани с курса. В приложенията към доказателства в подкрепа на твърденията им липсвало на първо място с какви показатели на километража бил стартирал курса си пострадалия и какъв му е бил разхода за гориво. Не се споменавало и в тези други разходи включени ли са полагащите му се за покриване разходите на командированото лице в чужбина - дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2 от НАРЕДБА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА. Въпреки, че пострадалият бил нощувал в камиона през по-голяма част от времето и не се следвали квартирни пари за тези дни,но пострадалия бил ползвал хотел, за да задоволи елементарните си хигиенни нуждли и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от наредбата кватирните пари е следвало да се заплащат от работодателя като се отчитат с документ от хотел. Такива документ не са й били предоставени от работодателя, а в негов интерес било в настоящето проозводсво да не бъдат представени. Не се коментирало от страна на насрещния ищец и получените от Д.П. на 11.11.2011г. посредством Разписка сумата от 17 300.00рубли, намиращи се в личните вещи на пострадалия ,която сума не била предадени на наследниците на пострадалия. Не се коментирало от къде П. се бил снабдил с другите доказателства, приложени с насрещния иск, като такива не са му били предавани, макар и двете страни в спора да знаели, че служебните документи са се съхранявали в отделна служебна чанта, а парите с оглед по-голяма сигурност винаги са били разполагали в различни части на кабината.Твърди, че представения Разходен ордер не бил подписан от пострадалия и заявява готовност да предостави сравнителен материал от подписа и почерка на Н.. В тази връзка оспорва изцяло съдържанието и истинността на приложения РКО 154/02.11.2011г. и ако другата страна заяви, че ще се ползва от него с оглед изясняване на фактите по делото и съгласно чл.193 от ГПК, моли съда да открие производство по оспорване на РКО 154/02.11.11 г.

Предвид гореизложеното и направените възражения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения насрешян иск от „ Гида транс" ООД в общ размер на 2 324,27 лева като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски по насрещния иск.

По делото по искане на ответника на основание чл.219 от ГПК съдът е конституирал  ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с адрес за призоваване гр.София 1000,ул.Г.Бенковски №3, като трето  лице помагач  на ответника  „ГИДА ТРАНС „ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителите-Г.П.К. и Д.П.К..

        В предоставения едномесечен срок третото лице помагач подава писмен отговор ,в който счита предявения иск за допустим, но по същество за  неоснователен. Оспорва изцяло предявения от Н. Н.а иск срещу „Гида Транс" ООД по основание и размер. Поддържа всички вьзражения и оспорвания по исковата претенция, направени от страна на ответника.Правоотношенията между „Гида Транс" ООД и "ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД били  основани на застрахователен договор № 711511263000003 / 11.03.2011 г. и Общите условия на застраховка „Злополука", неразделна част от същия. Поради договорния характер на застрахователните правоотношения, обемът на застрахователното покритие, поетите рискове и плащанията при настъпване на застрахователно събитие били предмет на доброволно установеното между договарящите страни. Покритите от застрахователя рискове били смърт от трудова злополука, трайна нетрудоспособност от злополука и временна нетрудоспособност от злополука над 20 дни. Застрахователната сума за риск „смърт" и трайна загуба на работоспособност от трудова злополука бил 7 — кратния размер на брутното трудово възнаграждение - чл. 2.1 от застрахователния договор покривал минимално установения размер от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за рисКка "трудова злополука" (Наредбата). В процесния случай, застрахователната сума била определена според разчетно — платежната ведомост на договорителя — работодател за м. февруари 2011 г.Изрично било посочено, че като трудова ще се покрива злополуката по чл. 55. ал. 1 КСО — внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършената работа.Не оспорва наличието на валидно сключен и действащ по време на злополуката застрахователен договор, както и това, че наследодателят на ищците е бил застрахован по същия.Отделно от горното и доколкото съгласно предвиденото в чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят носи имуществена отговорност за всички претърпени от работника имуществени и неимуществени вреди претърпени в следствие на трудова злополука, то застрахователят отговарял само и единствено до размера и за Вредите, предвидени в застрахователния договор.По гореспоменатия договор законните наследници на Г. Н. са предявили претенция за изплащане на суми - за реализиран риск „смърт" от трудова злополуКа, заведена в регистъра на застрахователя на 07.02.2012 г. На 10.02.2012 г. бил представен и опис на всички представени с претенцията документи — акт за смърт, удостоверение за наследници, разпореждане на ТП на НОИ, с което била квалифицирана злополуката, удостоверения за банкови сметки на наследниците .След обстойна преценка и анализ на представените документи, с преводни нареждания от 21.03.2012 г. „ДЗИ — Общо застраховане" ЕАД било заплатило на наследниците на застрахования общо сумата от 34461.84 лв. или по 11487.28 лв. на всеки от законните наследници — Господинка Н., Г.Н. и Н.Н.. След като не било посочено друго в застрахователната полица, правата на ползващите лица се считали равни, а съгласно чл. 235 КЗ — застрахователната сума не влизала в наследствената  маса на застрахования. Поради това били  изплатени и равни по размер суми на тримата наследници.С оглед горното застрахователят изцяло бил изпълнил задълженията си по гореописания договор.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата Н.Г.Н. е наследница на Г.И. Н. (негова дъщеря ) като в този смисъл е и представеното и прието като доказателство по делото актуално Удостоверние за наследници на Община-Стара Загора; както и че Н. е починал на 08.11.2011 година на територията Руската Федерация видно от Препси-извлечение от Акт за смърт №1073 от 17.11.2011 година на Община–Стара Загора.

Не се спори и относно това, че Г. Н. е работел в „Гида транс” ООД от 13.10.2009 година на длъжност „Шофьор на товарен камион” (Трудов договор №28/13.10.2009 година ,допълнителни споразумения към него  и  Служебна бележка с изх.№053/10.11.2011 година на „Гида транс” ООД) ,като трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед №28 от 08.11.2011 година поради смъртта му (чл.325, т.11 от КТ).

Видно от приложената в кориците на делото Международната товарителница на дата 02.11.2011 година и пътен лист ,серия Т,№0016586 Н. е тръгнал от град Свиленград, Република България, натоварил е от град Истанбул, Република Турция и е отпътувал за град Москва, Русия, с товарен автомобил марка „ДАФ” с държавен регистрационен номер Х 47 76 АВ с полуремарке с държавен регистрационен номер Х 00 17 ЕЕ – собственост на работодатела „Гида транс” ООД видно от представените Свидетелства за регистрация част І и От протокол за разследване на трудова злополука №17/28.11.2011г., от  Декларация за трудова злополука №1/10.11.2011г.., както и от разпореждане № 32/29.11.2011г. на НОИ – ТП – гр.Хасково (л.18), се установява, че на 08.11.2011 година около 02.00 часа по автомобилен път „Крим” лек автомобил марка „Фоксваген”, модел „Тоарег”, движещ се скорост около 90 км/ч удря (без да намали скоростта) слезлия от товарния автомобил и застанал на платното за движение Н. около непрекъсната разделителната линия в зоната от платното си за движение, намираща се срещу левия резервоар за гориво на товарния автомобил. В резултат на ПТП-то Нестеров е получил множество травми ,травматичен шок и смърт  , а като причина за настъпване смъртта е посочено – пътно-транспортно произшествие.

За станалият инцидент е била подадена Декларация №1 от 10.11.2011 година от работодателя „Гида транс” ООД за трудова злополука. Приложена е част от преписката във връзка с подадената Декларация - видно от Протокол №17 от 28.11.2011 година за резултатите от извършено разследване на злополуката и Разпореждане №32 от 29.11.2011 година, двата документа на НОИ, ТП-Хасково, като видно същите злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),а именно  внезапно настъпила смърт по време и по повод извършвана работа от НОИ ”ТП” – гр.Хасково. Настъпилото ПТП е с характеристиката на внезапно травматично увреждане на здравето, довело до смъртта на работника. Няма данни работникът да е увредил здравето си умишлено, което би изключило отговорността на работодателя за злополуката - чл. 55, ал. 3 от КСО.Посоченото Разпореждане е влязло в сила на 16.12.2011 година видно от Писмо с изх.№К-4202-1 от 22.04.2015 година на НОИ, ТД-Хасково и е издадено от правоимащо лице съгласно Заповед №180 от 27.11.2009 година на НОИ, ТД-Хасково.

Видно от разписка /надлежно преведена от руски на български език л.271-272 от делото/,управителя Д.П.К. е получил от следователя от Следствен отдел към Министерството на вътрешните работи за Ленински район –паспорт на българския гржданин Г. Н.,Свидетелство за управление на МПС № ********* издаден на името на Н.,мобилен телефон Сименс, мобилен телефон Нокиа; чантичка в която се намират лична карта №********** на Н. и сумата от 17 5000рубли,кафяв портфейл,в който няма пари.

Приложени са и част от документите, ведно с превод, налични по Досъдебно производство (ДП) №115/2012 година по описа на НСлС, пр.пр.№8972/2012 година по описа на СГП и наказателно дело №20-1-0119-12 на Следствен отдел при Отдела на МВР на Русия, Ленински район, ведно с фотоалбум.

Налична е по делото и етапна епикриза на Н.Н. издадена от „Д-р Нешо Танев –ИППМП „ЕООД от 15.07.2014г. с диагноза умерено тежък депресивен период,като е посочено ,че на 08.11.2011г. губи баща кси след тежко ПТП. Изживява тежък и продължителен стрес, изпада в безапетие,потиснатост,плачливост,което налага продължител- ната  употреба на  антидепресанти и транквиланти. Състоянието на пациентката се подобрява незначително ,въпреки приложената терапия.

Между работодателя и третото лице-помагач „ДЗИ-Общо дакграховане” ЕАД е наличен Застрахователен договор от дата 11.03.2011 година, покриващ риска „Смърт” на работник в резултат на трудова злополука. В тази връзка застрахователят представи застрахователната преписка, приета като доказателство по делото, от която става ясно че на ищцата Н. е заплатено обещщетение в размер на 11 487.28 лв.

В кориците на делото са приложени писмени документи относно актуалното състояние на „Гида транс” ООД и на третото лице-помагач; кореспонденция между Н.Н. и Посолството ни в Москва; документи относно техническа изправност на управляваните автомобил и ремарке към 2011 година, включително Пътен лист серия Т №0016586 от 17.10.2011 година; ксеро копие на тахошайби  касаеща периода 03.11.2011г. до 05.11.2011г.,  05.11.2011г. до 06.11.2011г.,  тахо шайба 07.11.2011г.  и 06.11.2011г. до 07.11.2011г.; Декларация от Н.Г.Н. с вх.№5999/27.05.2015г . заверено копие на Международна товарителница -ЧМР №46 от 02.11.2011г. на Московска областна митница, ведно с превод на български език, заверено копие на електронна кореспонденция между ищец Н.Г.Н. и  Елена Захарова - Мениджър логистика на фирма „Онтекс”, състоящ се от 29 листа и заверено копие на Разписка от 08.11.2011г. на Елена Олеговна Захарова; Удостоверение №7562 от 31.03.2015 година на ОДМВР-Стара Загора, от което е видно че на Н. са налагани няколко администрларативни наказания за нарушения на ЗДвП.

         .

 

Налични са РКО №158 от 02.11.2011 година да сумата 3 800 долара и 400 лв. (по отношениие на автечността на подписа, положен в този документ на получател има открито производствопо чл.193 от ГПК), Талон №068 от денонощно охраняем паркинг „Траяна-юг” за сумата от 8 лв.; Фискален бон от 03.11.2011 година за сумата от 47.47 румънски леи и 9.19 румънски леи с ДДС; Квитанция от 04.11.2011 година за сумата от 5 гривни; Унифицирана митническа квитанция МД-1 от 04.11.2011 година на стойност 367.13 гривни; Квитанция от 05.11.2011 година на стойност 20 гривни; Квитанция от 05.11.2011 година на стойност 25 гривни; Квитанция от 07.11.2011 година на стойност 7 500 гривни; Квитанция от дата 04.11.2011 година на стойност 2 850 гривни; Квитанция от дата 07.11.2011 година на стойност 5 000 гривни/като както се посочи сумата от 17 500 рубли е била върната на управителя Д.К. от руските власти съгласно Разписка от дата 08.11.2011 година. Посочените документи, които са на чужд език са придружени с превод на български/.

                За разходите извършени от дружеството-работодател са налични следните документи: Протокол №********** за доставка на самолетен билет на стойност 518.37 лв.; Фактура №**********, ведно с Фискален бон на стойност 20.63 лв.; Фактура №********** от 16.11.2011 година, ведно с Фискален бон на стойност 177 лв.; Фактура №********** от 16.11.2011 година, ведно с Фискален бон на стойнст 1 205 лв.;Фактура-Договор №331490 от  15.11.2011 година на стойност 161 365 рубли.

                По дело  на основание чл.176 от ГПК са изсушани обясненията на управителя Д.П.К., който заяви пред настоящия съдебен състав, че при посещението му в Русия камионът е бил на месторазтоварването, нямал външни поражения, товарът бил в цялост, само по бризента имало петно с кръв; на място в град Нугинск, където било място на разтоварване при задействане на двигателя констатирал, че въздушната система не работи, сменил маркуча и вече бил в изправност като други ремонти не бил правил; камионът бил спрял постепенно, т.е. имало авария, но шофьорът е имал възможност да го отбие от страни на платното за движение; габаритите на камиона били в изправност, само предпазното стъкло на лявото странично рогче, което светело с габаритните светлини и било на края на ремаркето, било счупено и по камиона имало вдлъбнатини. Сумата по РКО №158/02.11.2011 година била формирана на базата на предишния им опит от други курсове и това били пари, които шофьорът носи със себе си да осигурява разноските по границите, да зарежда автомобила, да плаща таксите, да храни себе си. Това били авансови пари, в които не била включена командировката на шофьора, просто го авансирали с тази сума, за да има възможност при евентуално настъпване на някаква непредвидена авария по автомобила да ползва тази сума, а не да чака да му се изпратят допълнително средства.Отрича в кабината на камиона да е открил парични средства,а те били в отделна чанта,които били иззети от руската полиция,а впоследствие му били предадени. Сочи още,че е машинен инженер и лично той е извършвал ремонти на камионите в сервиза на фирмата,а що се отнася до тъй наречения разлив,който се виждал на снимките според управителя на место камиона нямал течове или загуби на масло и не можел да каже вида на течността по снимката. Уточнява още,че вследствие на водените дела във връзка със смърта на Нестеров се наложило да продават движими вещи собственост на фирмата в това число и процесния автомобил.

      От допуснатата и изслушана по делото Съдебно-техническа експертиза става ясно, че след оглед на товарния автомобил и прикаченото ремарке, от техническа гледна точка повредата по пневматичната система на товарната композиция - повреден маркуч (гъвкав, брониран въздупровод), разпорожен между въздушния компресор и регулатора на налягането на въздуха (балансьора) не е причина за спиране от страна на водача Н. в платното за движение, тъй като при тази авария разполага с време за извръшване на подходящо спиране до падане на налягането в системата до минилано работно налягане в процеса на използване на спирачките. Причината за настъпилото ТПТ е движението на лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Тоарег” със скорост, несъобразена с осветеността на пътя на къси светлини на фаровете. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е 84.80 м при установеното скорост на движение от 90 км/ч. и 150 м видимост при включени дълги светлини на фаровете и 50 м при къси. При конкретната за случая пътна обстановка и при движение на лекия автомобил със скорост 90 км/ч опасната зона за спиране е по-голяма от разстоянието на видимост, т.е. ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Товарната композиция е била оборудвана по стандарт със звукови и светлинни датчици и двустрпелкови манометър, които да отразяват промяната н налягането на пневматичната система. При аварийно, неконтролируемо изтичане на въздух от пневматичната система на товарната композиция, водачът може да разбере за него посредством три индикации – светлинна, звукова и чрез показанието на манометъра за налягане в системата. Единствената повреда по автомобила, управлявано от Н. съгласно данните по делото било повреден маркуч, довел до пропуск на въздух, но каквато и да е друга повреда, несвързана със спирачната система дава възможност да бъде спрян автомобила или поне най-малко да бъде изтеглен по инерция, а не моментно спиране и то на място. Ако има друга повреда, която налага спиране и то спиране поради факта, че има авария в двигателя и в ред други неща при всички положения, ако наистина има някакво екстремно спиране и то автоматично, би трябвало да има оставени следи от страни, като се говори за аварии извън спирачната система. В настоящия случай за такива аварии нямало данни или да са били по някакъв начин реализирани.

 В устния си доклад вещото лице С.К.П. поддържа заключението си ,като уточнява,че по част от въпросите зададени в съдебно заседание не може да отговори,тъй като са от медицинска област и същият няма необходимите знания.

От допусната и изслушана Съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при аутопсията са установени множество травми по цялото тяло на пострадалия Н.. Непосредствената причина за смъртта е несъвместимо с живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на главния мозък, след което смъртта е настъпила мигновено. Всички увреждания са били причинени по механизъм на действие от твърди предмети – удари, притискане, разтягане и триене. Касае се за комбинирана автомобилна травма, протекла в следните фази: 1.Блъскане на пострадалия от движещ се автомобил, 2.Отхвърляне и изпадане на пътната настилка и 3.Прегазване с меките шини на движещия се автомобили. Травмата от блъскането предшества тази от прегазването, т.е има наслагване на травми в последователността на развитие на пътния инцидент. Блъскането от автомобила е причинило попадането на пострадалия върху пътната настилка в безпомощно състояние, с което е създало условия за последващите прегазвания, поради което следва да се приеме че смъртта е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с цялостния пътен инцидент. В устния си доклад вещото лице Х.Д.Е. сочи, че първоначалната травма е причинена от автомобила „Фолксваген Тоарег”, а другите са последващи травми, насложени върху първоначалната. Самият процесн на наслагване на травмите не позволявали те да бъдат разграничени по поредността на тяхното причиняване.Според вещото лице за да се отговори цялостно и обосновано следвало да се назначи комплексна експетиза ,тъй като спецификата на случая изисквала комплексни знания на автоексперт и съдебен лекар.

По искане на ищцата по делото бе назначена и изслушана Комплексна съдебно –медицинска и автотехническа експертиза експертиза.Съгласно представеното от вещите лице заключение:

Мястото на удара между автомобила и пешеходеца е в лентата за движение на товарния автомобил и на ниво 0,2- 0,5 m от разделителната линия и на 3 m след мерната линия. В момента на удара товарния автомобил е бил изцяло в лентата си за движение, в пълен покой/, а лекият автомобил Фолксваген частично навлязъл в лентата на товарния. Като се има предвид, че водачът на товарния автомобил ДАФ е слязъл от кабината от предната лява част на товарния автомобил и в съответствие с обективно намерените следи и находки, както и деформациите по автомобила Фолксваген мястото на удара /място на първоначалния контакт е в близост до товарната композиция и спрямо платното на 3 m след мерната линия и на 0,1-0,3 m от разделителната линия към левия габарит на товарния автомобил. Мястото на удара е в лентата за движение на товарната композиция. Така установеното положение на мястото на удара напълно кореспондира с обективните находки за увреждането на автомобила Фолксваген, което не е настъпило само от удара с пешеходеца, а и от удар с друг твърд предмет. При прехода на автомобила в близост до товарната композиция първо е увреден левия калник и лявата част на броня, както и лявото странично огледало, което е счупено от контакта му с лявата страница на влекача, а след това е настъпил удара с тялото. По делото липсва детайлен оглед на влекача и предния ляв калник на лекия автомобил, но такива следи е следвало да се получат. Това е посочено и от собственика на товарния автомобил, който казва, че по автомобила и ремаркето не са намерени следи от удар и деформации, но е имало протривания. Поради разлика в коравините на контактуващите елементи от автомобила Фолксваген и товарната композиция и като се има предвид кои елементи контактуват е напълно възможно да не се получат деформации, а само протривания. При обстоен оглед би следвало тези следи да бъдат идентефицирани. Скоростта на движение на автомобила Фолксваген Туарег в преди ПТП и към момента на удара с пешеходеца е около 98 km/h. Масата на пешеходеца е приета m2=85 kg, ръстът – 1,75 cm. При тази скорост на автомобила се получава едно добро съвпадение на механизма на удара с наличните по автомобила деформации и телесни увреждания на пострадалия. След първоначалния контакт с бронята тялото се премества относително към автомобила предвид своята инертност и силно се завърта. Съгласно теоремата за изменение на кинетичния момент тялото се завърта около хоризонталната си централна ос с приближаване на главата към автомобила и отдалечаване на краката, респ. в посока обратна на часовниковата стрелка, гледано отдясно на автомобила. По този начин то достига предния ляв калник /основа/, удря се и се протрива. След това пострадалият достига с главата и се удря в предното стъкло и го чупи, след което се отделя от нея към лявата повърхност на товарния автомобил. По данните от компютърната симулация може да се определи изминатото разстояние от автомобила в първата фаза, която е с времетраене 0,09 s: - общ път на автомобила до края на първата фаза е: s1 = 0,09 . 27,4 = 2,5 m; Това означава, че началото на контакта е на около 3 m преди края на габарита на влекача, като след това тялото /главата/ частично е напуснало коридора на движение на автомобила и е достигнала до челния борд на ремаркето. Съгласно огледния протокол преди удара с пешеходеца не са намерени спирачни следи. Видно и от свидетелските показания водачката е предприела спиране след удара. Това означава, че изчислената скорост към момента на удара от около 98 km/h е и преди ПТП. Скоростта след удара е намаляла до пълен покой на автомобила, като водачката е предприела спиране при принудителен празен ход на движение и на двигателя /спирачен режим/. Това означава, че движението е закъснително. Изследван е механизъм за настъпване на ПТП, който напълно е съобразен с обективните находки и травмите на пострадалия,а именно -Товарен автомобил ДАФ 95350 ATI се е движил в посока от Орел към Москва, като в резултат на настъпила авария в автомобила същият е преустановил движението. Той е спрял в лентата си за движение и на около 0,6-0,7 m от разделителната линия. В същия момент в обратна посока се е движил лек автомобил Фолксваген Туарег, управляван от Елена Михайлина със скорост на движение около 98 km/h. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието и на изкусвано осветление – фарове за нощно движение. Поради настъпилата авария водачът на товарния автомобил е слязъл от кабината от лявата страна, като е достигнал до около средната част на влекача. Там той е бил в изправено положение и с лице към товарния автомобил. Водачката на автомобила не се е съобразила с минималната дистанция при разминаване със спрелия автомобил, като е преминала в близост до левия габарит на автомобила ДАФ. Настъпил е контакт между челната лява част на кабината или борда на автомобила с лявата челна повърхност на автомобила и в страничното огледало, а след това и с тялото на пострадалия. В резултат на удара тялото е паднало върху предната лява част на автомобила, като с главата си се е ударило в челното стъкло. Под действие на ударната сила в областта на колонката главата е напуснала коридора на движение на лекия автомобил, като тялото се е завъртяло с глава към товарния автомобил. Там е последвал втори удар на главата с челото на борда на ремаркето и протриване по цялата странична повърхност. В зоната на прехода, предхождащ удара с пешеходеца, е настъпил контакт на предния ляв габарит на автомобила /калник и броня/ по външния габарит на влекача, което е довело до разкъсване на предния ляв калник, увреждане на повърхността на капака с надиране на лаковото покритие и отчупване на част от бронята. След напускане на обсега на задния габарит на товарния автомобил тялото на пострадалия е паднало върху терена, а автомобилът Фолксваген Туарег е продължил движението си до крайното положение на покой, установено в огледния протокол. Тялото е паднало върху лентата за движение на автомобил Фолксваген, където е последвало прегазване от два преминаващи автомобилаСпоред вещите лица техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: a. Основната техническа причина за настъпилото произшествие е навлизането на автомобила Фолксваген Туарег в лентата за насрещно движение при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка – непрекъсната разделителна линия. В случай, че водачката запази движението в собствената лента не би настъпил удар между пешеходеца и автомобила Фолксваген. b. Техническа причина за настъпилото произшествие се явява и движението на автомобила Фолксваген с технически несъобразена скорост на движение съобразно осветеността пред автомобила. Технически правилно е водачката да управлява автомобила със скорост, която би и позволила да спре в зоната на осветеност. c. Закъснението с реакцията на водачката на автомобила Фолксваген Туарег – водачката на автомобила е възприела наличието на опасност на платното на достатъчно голямо разстояние, но не е предприела намаляване на скоростта на движение. По делото не били налице обективни находки за наложилата се внезапна техническа неизправност на товарния автомобил. Видно от протокола, изготвен от руската федерация е описано, че автомобилът е с изправни системи за управление и контрол. Възможно било това да е резултат от разкъсване на мека връзка на пневматичната система. За изясняване на данните за увреждане и възникване на внезапен технически проблем вещото лице автоексперт направил допълнително искане от фирмата собственик за извършване на оглед на автомобила, от където му било отговорено, че автомобилът е продаден. Видно от фотоматериалите, които са част от протокола за оглед зад предна дясна гума на автомобила ДАФ имало разлив на черна /възможно мазна/ течност. От разпита на управителя на фирмата като свидетел било посочено, че е подменена гъвкава връзка от въздушната пневматична система на автомобила, която е между въздушния компресор и регулатор на налягане. На принципната схема с позиция 1  бил показан компресора за въздух, а с позиция 2 – регулатора за налягане. Ако се допуснело, че показанията на управителя на фирма Гидатранс ООД са правдоподобни наличието на прекъсната връзка в тази зона не водела до внезапна загуба на налягане. Това означавало, че използването на системата можело да продължи до момента на достигане на границата на критично налягане от 6 Ba в резервоарите за сгъстен въздух. При липса на други пропуски в системата продължителността на пътуване след скъсване на така посочената връзка можело да продължи в зависимост от интензивността на използване на спирачния педал. След като системата достигне критичното налягане от 6 Ba се получавало задействане на спирачната система и спиране на автомобила.Съгласно направеното изследване било налице ударен процес между челната лява част на товарния автомобил, както и в страничното огледало и последващ удар с тялото на пострадалия. Ударът между твърдите повърхности бил предхождал контакта с пешеходеца. Движението на автомобила преди удара било праволинейно и в близост до левия габарит на автомобила ДАФ. Собствената надлъжна ос на автомобила Фолксваген към момента на удара с пешеходеца Н. е била успоредна на собствената надлъжна ос на товарната композиция. След напускане на обсега и задния габарит на ремаркето автомобилът Фолксваген е продължил косо движението си към десния банкет. Въз основа  на наличните деформации по лекия автомобил Фолксваген Туарег в съответствие с травмите на пострадалия Г. Н.,вещите лица заключават ,че между посочените деформации и увреждания на лекия автомобил Фолксваген Туарег и травмите, получени от пострадалия Г. Н. съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Заключават ,че е налице контакт между лявата странична повърхност на товарния автомобил и челната лява повърхност на Фолксваген Туарег. Ударният процес при контакта между твърдите повърхности е предхождал контакта на тялото с предната част на автомобила Фолксваген. Вещите лица сочат,че ударът е бил със значителна сила, достатъчна да предизвика нарушаване на целостта на черепните обвивки и черепните кости с деструкция и евакуация на част от мозъчното вещество. В последствие трупът остава върху автомобила, който се движи непосредствено до товарния автомобил, успоредно на него. При това движение главата на пострадалия Н. се трие по страничната повърхност на каросерията на камиона, оставяйки следи от кръв и мозъчно вещество в една от халките на крепежния колан по левия страничен борд на каросерията. Траекторията на следата свидетелствала, че трупът вече на пострадалия Н. или по-точно неговата глава се е свличала или навеждала надолу, в резултат на което се удря повърхностно в левия преден ъгъл на ремаркето, оставя следа по предна лява гума на ремаркето и планката на задните леви стоп, мигач и габарит. В последствие джипът продължава своето движение вече малко надясно с трупа на предния си капак, който пада на 25,9 метра зад задния мост на ремаркето върху лентата за движение на Фолкваген. Фолкваген продължава в аварийната лента и спира на 46 метра от главата на трупа. В района на голямото петно кръв се виждали  и  фрагменти от мозъчно вещество, които могат да се обяснят с последващото прегазване на трупа, вече след като е бил паднал на това място през главата. За това свидетелстват тежките деструктивни изменения на меките тъкани и костите на черепа, пълната липса на мозъчно вещество в черепната кухина при аутопсията, а така също и пръските с посока настрани на дясно и напред по посока на движение обратна на посоката на движения на товарния автомобил, които се виждали на снимка 10. Второто сравнително голямо петно кръв по посока на движението на насрещно движещите се автомобили се дължало най-вероятно на преместването на трупа на пострадалия Н. в резултат на двете последвали прегазвания.По делото отсъствали обективни находки за установяване на разлив на масло. Ако се приемело, че петното зад предна дясна гума е от масло това било възможно да е получено от пробив и технически проблем с компресора за въздух. Що се отнася до въпроса има ли причинна връзка със спирането на товарната композиция? Отговорът на този въпрос бил свързан с хипотеза и не почивал на обективни находки и конкретно събрани данни по делото. Както било посочено в отговора на пета и дванадесета задачи компресорът бил задвижван от колянов вал, който е смазван от двигателно масло. От направено проучване било установено, че в практиката са познати случаи на дефектиране на компресора в областта на задвижването му. Това водело до разлив на мазна течност и спиране на компресора, а в последствие и на автомобила след достигане на критична стойност на пневматичното налягане от 6 Ba. Поради което вещите лица,сочат,че ако е налице тази хипотеза,а именно в случай, че компресорът е с технически проблем в задвижващата система спирането на автомобила е било наложително.

От допусната и изслушана Съдебно-почеркова експертиза с вещо лице Х.К.  става ясно, че подписът, положен в графа „Получил сумата” в РКО №158/02.11.2011 године е положен от Г. Н.. В устния си доклад пред настоящия съдебен състав вещото лице Х.К.  сочи че е изслевал всички документи, в които има положен подпис на Н. с оспорения такъв. Подписите на Н. разпределил на две групи – в съкратен вариант на подписа и несъкратен. При сравняването на оспорения подпис със сравнителните образци вещото лице които  проверил имало отделни елементи, които съвпадат с оспорвания подпис общо взето в парафната част, където имало едно рязко ъгловидно движение и надолу посока от дясно наляво, това го имало в оспорвания документи и в сравнителните образци, като например №17, които били положени в паспорта. Категоричен е, че подписа е на Н..Всички документи са били  изследвани от вещото лице, даже тези в които са  били в разширения вариант се припокриват с подписа. Имало елементи, които се припокриват, защото в съкратения вариант не можело да се отделят. Тези елементи водели до категоричния извод, че подписа под спорния документ е положен от Г. Н..

     По делото бяха допуснати и изслушани в процесуалното качество на свидетели лицата Н. Тодорова К.  и Донка  Стоянова И. от страна на ищеца  и Павлин Христов Милев , Д.М.К. и    Господин П.Г. от страна на ответника  .

Свидетелите на ищцата ,сочат че ищцата приела новината за  смъртта на баща си  изключително тежко – сринала се видимо, в работата  станала разсеяна и започнала да допуска грешки, постоянно плачела и не можела да се съсредоточи. Поведението й видимо се променило от жизнерадостен човек,ищцата се затворила в себе си,тъй като трудно изживяла смъртта на баща си,с който била много близка,а отделно от това същата била много добре запозната с подробностите във връзка с ПТП причинило смъртта на Н.,което от своя страна още повече усложнило психическото й състояние . Св.И. установява,че след смъртта ищцата станала неспокойна ,което рефлектирало и на сънят й, като това и състояние продължавало и по настоящем.

      Свидетелите на ответника  сочат ,че работят в ответната фирма в която винаги преди тръгване се правело инструктаж на шофьорите. Св.Г. сочи,че за курс от Глухов до Москва маршрутите били няколко ,като най прекият бил през Брянкс-Клуга-Наровоминк-Москва,а маршрута по който бил пътувал Нестеров бил с по лош път,но горивото което зареждали било по евтино,а издавали фактура за по скъпо и за това често шофьорите мивали по този маршрут.Св.Д.М.К. установи, че  работила в „Гида транс” ООД като счетоводител от 2000 година до месец май 2011 година (като и след това ходела да помага) като нейните задължения се състояли в това да изготвя отчети, ведомости, месечни баланси. В добри и колегиални отношения била с Г. Н.. РКО №158 бил аванс, който дали на Н. за разходите по пътя. Инструктажите се изготвяли и провеждали от управителите на фирмата като преди да тръгне на път съответния шофьор бил инструктиран относно маршрута, от къде да мине, къде да разтовари, датата приблизително кога трябва да натовари, на кой адрес. Между Г. Н. и управителя К. имало противоречие за това че не трябва да минава през град Орел, а през град Брянгс, защото пътят бил по-хубав и не се извършвали толкова кражби.

           При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          Предявенатаот страна на ищеца искова претенция  по чл.200 от КТ,съдът намира за допустима, а що се отнася до нейната основателност,съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО „трудова злополука” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Съгласно  чл.55, ал.2, т.1 КСО трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е причината за трудовата злополука и дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Съгласно константната практика на ВКС, при настъпили вреди в резултат на трудова злополука, пострадалият може да насочи иска си за обезвреда както срещу работодателя, така и срещу преките причинители на увреждането. Той не е задължен да търси първо отговорност от работодателя. Пострадалият е ограничен само от еднократността на обезщетението - да не го получи два или повече пъти за едни и същи вреди.

Предвид горното Съдът приема, че работодателят-ответник е пасивно материално и процесуално правно легитимиран да отговаря по така предявения иск за неимуществени вреди.

Съгласно Решение №111 от 27.05.2011 година на ВКС по гр.д.№468/2010 година, IV г.о., ГК, в разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, законодателят е уредил отговорността на работодателя за щети от трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при смърт на работника, т.е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди, причинени на близките на починалия от смъртта му. В Постановления №4/1961 година и №5/1969 година на Пленума на ВС е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Според същите актове, следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг, следователно наследницата на покойният работник Г. Н. в лицето на неговата дъщеря- ищцата Н.Н.  разполага с  правото на иск по чл.200 от КТ.

Неимуществената отговорност на работодателя се определя от Съда по справедливост в зависимост от претърпените от наследниците болки и страдания и времето, през което са ги търпяли или продължават да ги търпят.

За да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за вредите, понесени от наследниците на негов починал работник или служител при претърпяна трудова злополука, следва да са налице едновременно следните предпоставки: трудово правоотношение с наследодателя-работник, трудова злополука и в резултат на нея настъпила смърт на работника. Отговорността на работодателя е обективна както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение и е достатъчно да се установи наличието на така дадените предпоставки, за да бъде дадена търсената защита на ищците-наследници на починалия работник или служител по чл.200 от КТ.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че предявеният иск по чл.200 от КТ е доказан по своето основание по следните съображения:

Липсва спор между страните,че ищцата е наследница на Г. Н. ,а и се установява от приобщеното по делото доказателство Удостоверние за наследници на Община-Стара Загора.

Не се спори по делото, а и се установява от събраните писмени доказатетелства че към датата на инцидента – 08.11.2011 година Г. Н. и „Гида транс” ООД са били обвързани по силата на валидно безсрочно трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор и Допълнителни споразумения към него, т.е. налице е първата изискуема предпоставка от посочените в предходния абзац.

Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея. Съгласно чл.290 КТ трудовите злополуки, общите заболявания и професионалните болести, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат от отделен закон. По сега действащото право (КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки) съответното териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката като трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 КСО за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 КТ (Р-1247-08, ІІІ г.о.; Р-1166-08, ІІ г.о.).

Установено е, че на 08.11.2011 година е настъпило внезапно увреждане на здравето на наследодателя на ищцата Н.Н. станало във връзка на извършваната работа, което е било в интерес на работодателя и е причинило смърт. Касае се до трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, която е причинила смърт на работника. При това положение е налице хипотезата на чл.200, ал.1 КТ и отговорността на „Гида транс” ООД за настъпилата злополука следва да бъде ангажирана. В този смисъл е и Разпореждането на НОИ, ТП-Хасково с №32 от 29.11.2011 година, издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО,  с което злополуката е призната за трудова и което има характер на административен акт и установява със задължителна сила както обстоятелството, че злополуката е трудова, така и причинната връзка между самата злополука и настъпилата в следствие на нея смърт, т.е. самото Разпореждане като административен акт има установителна функция относно съдържащите се в него констатации, относно наличието на злополука с Г. Н. на посочената дата, като работодателят в настоящето производство не е представил доказателства, оборващи тези констатации. Иначе казано Разпореждането представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща материална  доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука.

Предвид горното Съдът приема за доказано, че на 08.11.2011 година, Г. Н. е претърпял злополука при ПТП, станало на в района на населен пункт Багучярово, град Тула, Русия, в резултат на което получава множество увреждания, травматичен шок и настъпва смъртта му.

От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно –медицинска и автотехническа експертиза експертиза с вещи лица д-р С. и автоексперт Х.У. ,която Съдът приема за компетентно и безпристрастно дадена и кредитира с доверие,тъй като от изслушване на вещите лица д-р Е. и автоексперта С.К.П. по предходно дадени експертизи/съдебномедицинка и съдебно техническа/ ,същите пред съда уточняват,че за да се отговори цялостно и обосновано на поставените от страните задачи следвало да се назначи комплексна експетиза ,тъй като спецификата на случая изисквала комплексни знания на автоексперт и съдебен лекар,поради което съдът е уважил искането на ищцата в тази насока.Като тук е мястото да се посочи,че съдът не изгражда изводи въз основа на посочените заключения на вещите лица Е. и К. по въпросите залегнали в комплекната експертиза,тъй като самите експерти пред съда сочат,че за правилно установяване на фактите по делото е необходимо комплесно изследване. От заключението на комплекната експертиза е видно, че Движението на автомобила преди удара е било праволинейно и в близост до левия габарит на автомобила ДАФ. Собствената надлъжна ос на автомобила Фолксваген към момента на удара с пешеходеца Н. е била успоредна на собствената надлъжна ос на товарната композиция. След напускане на обсега и задния габарит на ремаркето автомобилът Фолксваген е продължил косо движението си към десния банкет. Въз основа  на наличните деформации по лекия автомобил Фолксваген Туарег в съответствие с травмите на пострадалия Г. Н.,вещите лица заключават ,че между посочените деформации и увреждания на лекия автомобил Фолксваген Туарег и травмите, получени от пострадалия Г. Н. съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Заключават ,че е налице контакт между лявата странична повърхност на товарния автомобил и челната лява повърхност на Фолксваген Туарег. Ударният процес при контакта между твърдите повърхности е предхождал контакта на тялото с предната част на автомобила Фолксваген. Вещите лица сочат,че ударът е бил със значителна сила, достатъчна да предизвика нарушаване на целостта на черепните обвивки и черепните кости с деструкция и евакуация на част от мозъчното вещество. В последствие трупът остава върху автомобила, който се движи непосредствено до товарния автомобил, успоредно на него. При това движение главата на пострадалия Н. се трие по страничната повърхност на каросерията на камиона, оставяйки следи от кръв и мозъчно вещество в една от халките на крепежния колан по левия страничен борд на каросерията. Траекторията на следата свидетелствала, че трупът вече на пострадалия Н. или по-точно неговата глава се е свличала или навеждала надолу, в резултат на което се удря повърхностно в левия преден ъгъл на ремаркето, оставя следа по предна лява гума на ремаркето и планката на задните леви стоп, мигач и габарит. В последствие джипът продължава своето движение вече малко надясно с трупа на предния си капак, който пада на 25,9 метра зад задния мост на ремаркето върху лентата за движение на Фолкваген. Фолкваген продължава в аварийната лента и спира на 46 метра от главата на трупа. В района на голямото петно кръв се виждали  и  фрагменти от мозъчно вещество, които могат да се обяснят с последващото прегазване на трупа, вече след като е бил паднал на това място през главата. За това свидетелстват тежките деструктивни изменения на меките тъкани и костите на черепа, пълната липса на мозъчно вещество в черепната кухина при аутопсията, а така също и пръските с посока настрани на дясно и напред по посока на движение обратна на посоката на движения на товарния автомобил, които се виждали на снимка 10. Второто сравнително голямо петно кръв по посока на движението на насрещно движещите се автомобили се дължало най-вероятно на преместването на трупа на пострадалия Н. в резултат на двете последвали прегазвания.

Предвид изложеното Съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Г. Н..

 По силата на чл.200, ал.1 от КТ дружеството-работодател дължи обезщетение за тези неимуществени вреди, като същото се определя с оглед на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът на справедливостта изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на наследниците на пострадалото лице като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки, както и следва да се преценят редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.; а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно указанията, дадени с ППВС №4/1968 година Съдът следва да прецени интензивността и проявлението на болките и страданията на наследниците от загубата на починалия при трудова злополука, както и проявлението на тези болки и страдания с оглед спецификата на връзката между пострадалия и преживелите го наследници.

При определяне размера на обезщетението, Съдът взе предвид показанията на свидетеля Н. Т. К.  и Д. С.И., които пред настоящия съдебен състав изясниха, че семейството на покойния работник Нестеров е било сплотено, отношенията между членовете му са били много добри и те са държали добре един на друг. Смъртта на баща на ищцата, който бил жизнен, работоспособен човек, в разцвета на житейските и трудовите си сили - на 56 години и физически здрав, е била неочаквана и силно травмираща за съпругата и двете му дъщери , които са я преживели трагично, т.е. налице са психически болки и страдания и емоционален дискомфорт у неговите наследници. Мъката им е била още по-голяма и предвид факта, че смъртта на Н. е била толкова нелепа ,внезапна и мъчителна – починал е в резултат на тежки увреждания и шок, загубил е мозъчното си вещество, бил е премачкван в продължение на цялата дължина на процепа. Установи се посредство разпита на горепосочените две свидетелки,че ищцата след научаване за загубата на баща си е променила коренно своето поведение-от жизнерадостен и весел човек,същата се е затворила в себе си,опитвала се е да установи причините за смъртта на Н.,като за целта е провеждала множество разговори в Русия и неприятните новини относно инцидента е затаявала в себе си,за да предпази майка си и сестра си,вследствие на което е станала разсеяна,започнала да допуска грешки в работата си. От друга страна се установи,че след трагичната смърт на Н. ищцата е загубила съня си,проявила е признаци на тревожност,плачливост, затвореност ,като  това нейно състояние продължава и към настоящият момент.Съдът взе предвид, че тези болките и страданията от загубата на любим човек не се ограничават само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това ,тъй като ищцата след смъртта на Н. независимо от своята възраст е била лишена от бащината морална подкрепа и обич.

От друга страна по отношение на ищцата Н. се взе предвид и следното - независимо че пострадалия Н. е подкрепял  морално  и фанансова дъщеря си , тя е в работоспособна възраст, по делото липсват данни да страда от заболявания, които да се явяват пречка за упражняването на трудова дейност и следователно сама може да се издържа, като  работи и да продължи да живее своя съзнателен живот,каквито доказателства се събраха посредством разпита на св.К.,която установи,че ищцата работи по трудово правоотношение . Взеха се предвид и фактите, че Г. Н. има наложени множество наказания за нарушения на ЗДвП и въпреки че е шофьор с 35 години стаж основно като международен шофьор е допуснал подобни нарушения, довели до трагичната му кончина.         

    Съдът кредитира показанията на свидетеля Донка  Стоянова И., преценени и в условията на непосредственост, макар и дадени от лице в кръга на чл.172 от ГПК, доколкото именно този свидетел – братовчедка  на ищцата, има преки и непосредствени впечатления от живота на семейството и от развитието на отношенията по между им и тъй като тези показания са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите събрани по делото доказателства. Следва да се посочи,че останалите свидетели /разпитаните  от страна на ответника/ не  установяват взаимо-отношенията в семейството,поради което съдът не коментира същите.

    В този ред на мисли Съдът счита, че с оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД сумата в размер на 80 000 лв. за ищцата Н.Н. е адекватен, за да репарира причинените й от смъртта на баща й Н. неимуществени вреди, т.е. Съдът намира, че сумата от      80 000 лв. справедливо ще обезщети Н.Н. за претърпените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на баща й Г. Н. в релутат на трудовата злополука.

Съгласно чл.200, ал.4 от КТ, определеното на наследниците обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ като за имуществени, така и за неимуществени вреди се намалява с размера на получените суми по сключените Договори за застраховане на работниците и служителите. С Решение №211/29.03.2010 година по гр.д.№719/2009 година на ВКС, ІV г.о., съставляващо задължителна за Съда практика, е прието, че, при липса на данни застраховката трудова злополука да е уговорена специално за покриване само на имуществени вреди от злополуката, и след като не е приспадната от съдебно определено обезщетение за имуществени вреди, то получената сума следва да се приспадне от обезщетението, което работодателят дължи за неимуществени вреди.

Страните не спорят,а и самата ищца в исковата молба сочи,че Ответното дружество - като работодател на баща й, било  сключило задължителната застраховка „Трудова злополука" на 11.03.2011 г.Застраховетелна полица  №711511263000003 във връзка с работата на баща й като международен шофьор в рамките на предвидения минимален задължителен размер с „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД — гр. София. Въз основа на този договор – ищцата, майка й и сестра й като наследници на наследодателя им  получили  застрахователната сума предвидена за риска „смърт" възлизаща на 7-кратния размер на годишната брутна заплата на баща й - която сума възлизала общо в размер на 34461,84 лв., или всяка една от тях получи по 1/3 от нея или по 11 487,28 лева,а този признат факт се установява от приобщените по делото Застрахователен договор от дата 11.03.2011 година, покриващ риска „Смърт” на работник в резултат на трудова злополука,както и застрахователната преписка, от която става ясно че на ищцата Н. е заплатено обещщетение в размер на 11 487.28 лв.

Очевидно, основание за сключване на застраховката е установеното в чл.52, ал.1 ЗЗБУТ задължение на работодателя да застрахова задължително за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. В рамките на груповата застраховка „Злополука” работодателят е този, който сключва договора, и е носител на задължението за плащане на застрахователната премия, при което той има положението на засраховащ. Работниците, в случаите на намалена работостпособност, или техните наследници в случаите на смърт, имат право да получат застрахователната сума, при което имат положението на застраховани. Както бе посочено по-горе, предмет на застраховката е лично неимуществено благо – живота и работоспособността на работниците, а не имуществената отговорност на работодателя. Той няма качеството на застрахован, а на застраховащ и затова законодателят не е предвидил за него право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

 При условие,че по настоящото дело се установи основанията за намаляне на определеното на наследниците обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ за неимуществени вреди с размера на получените суми по сключените Договори за застраховане на работниците и служителите,съгласно  чл.200, ал.4 от КТ ,то от посочената сума (80 000 лв.) следва да се приспадне заплатеното от застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в размер на 11 487.28 лв. по застраховката трудова злополука, т.е. дължимата сума възлиза на 68 512.72 лв..

Спорният между страните момент (освен размера на вредите) е относно това, налице ли е груба небрежност, която да е станала повод за настъпилото ПТП, причинило травматичните увреждания и смъртта на Г. Н..

          По правило релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не и до степен на изключване на отговорността на работодателя, е евентуалното съпричиняване на резултата от страна на работника – чл. 201, ал.2 КТ. Законодателят релевира във фактическия състав на посочената правна норма наличието на груба небрежност, без да дава дефиниция за това понятие. За определянето му обаче съдебната практика и доктрина е единодушна (проф. В. Мръчков, Критичен преглед на практиката на ВКС по трудови спорове, РААБЕ България ЕООД, 2007). „Груба небрежност” е поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Наличието на груба небрежност предполага пострадалият да е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но да се е надявал да ги предотврати. Такова поведение е правно укоримо защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване.Изобщо приемането на наличието на груба небрежност или отхвърлянето, че такава небрежност е налице, изисква преценка на конкретната обстановка в случая, на нарушените правила и субективното отношение на пострадалия към тях и тяхното нарушение.

Приема се в съдебната практика,че основанието за намаляването размера на обезщетението не е неполагането на завишена грижа от страна на работника, а неполагането на елементарна грижа. Намаляването на обезщетението е допустимо само, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, като е допуснал груба небрежност. Законът е предвидил като основание за намаляване на отговорността на работодателя единствено наличието на груба небрежност от страна на работника. Грубата небрежност е субективното отношение на работника към определено негово действие, довело до настъпването на злополуката. Наследниците на починалия работник не са длъжни да доказват липсата на груба небрежност от страна на своя наследодател. Липсата поначало е отрицателен факт и не подлежи на доказване, а на такова подлежат само положителните факти, какъвто е наличието на груба небрежност. Този факт, е възражение на работодателя срещу претенцията на наследниците и подлежи на доказване от тази страна, която се ползва от него (работодателя). В отговора на исковата моба изрично е посочено, че смъртта на Н. е настъпила в следствие противоправното поводение на последния, изразяващо се в неспазване правилата за движение, което навежда на мисълта че това по съществото си е възражение по смисъла на чл.201 от КТ. Съдът в настоящия си състав счита, че работодателят не е длъжен изрично да посочи, че прави подобно възражение и да посочи правната му квалификация, а е достатъчно от изложеното в Отговора да могат да се направят изводи за наличието на подобно възражение от страна на работодателя.)

Иначе казано небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност (, а в конкретния случай спазването и на правилата за движение по пътищата). Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липсата на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съотвествие с обективното отношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.

В настоящото производство е установено по несъмнен начин, съгласно приетата по делото комплексна експертиза, че мястото на удара между автомобила и пешеходеца е в лентата за движение на товарния автомобил и на ниво 0,2- 0,5 m от разделителната линия и на 3 m след мерната линия. В момента на удара товарния автомобил е бил изцяло в лентата си за движение, в пълен покой/, а лекият автомобил Фолксваген частично навлязъл в лентата на товарния. Установяват, че водачът на товарния автомобил ДАФ е слязъл от кабината от предната лява част на товарния автомобил и в съответствие с обективно намерените следи и находки, както и деформациите по автомобила Фолксваген мястото на удара /място на първоначалния контакт е в близост до товарната композиция и спрямо платното на 3 m след мерната линия и на 0,1-0,3 m от разделителната линия към левия габарит на товарния автомобил. Мястото на удара е в лентата за движение на товарната композиция. Установили са ,че движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието и на изкусвано осветление – фарове за нощно движение. По делото не били налице обективни находки за наложилата се внезапна техническа неизправност на товарния автомобил. Видно от протокола, изготвен от руската федерация било описано, че автомобилът е с изправни системи за управление и контрол. Възможно било това да е резултат от разкъсване на мека връзка на пневматичната система. При липса на други пропуски в системата продължителността на пътуване след скъсване на така посочената връзка можело да продължи в зависимост от интензивността на използване на спирачния педал,поради което вещите лица заключават ,че не е било необходимо аварийно спиране на пътното платно.Поради настъпилата авария водачът на товарния автомобил е спрял на пътното платно при посочените по горе параметри, слязъл от кабината от лявата страна /без светлоотразителна жилетка/, като е достигнал до около средната част на влекача. Там той е бил в изправено положение и с лице към товарния автомобил. Водачката на автомобила не се е съобразила с минималната дистанция при разминаване със спрелия автомобил, като е преминала в близост до левия габарит на автомобила ДАФ. Настъпил е контакт между челната лява част на кабината или борда на автомобила с лявата челна повърхност на автомобила и в страничното огледало, а след това и с тялото на пострадалия. В резултат на ПТП-то е настъпила и смъртта на Н..

В конкретната ситуация Съдът съобразява, че в случая следва да вземе предвид посоченото от вещите лица по комплексната  експертиза и част от заключението на вещото лице К./по извън поставените задачи в комплексната експертиза/ , чието Заключения в тази му част съдът кредитира като добросъвестно изготвено и съобразно поставените задачи), че причина за ПТП-то от една страна е несъобразената с пътната обстановка, характеристиките на пътя и видимост скорост на водача на лекия автомобил и неподходящото спиране от страна на Н. при наличие на авария, тъй като повредения маркуч не е причина за спиране веднага в платното за движение, защото при този тип авария водачът разполага с време за извършване на подходящо спиране до подане на налягането в системата до минималното работно налягане в процеса на използване на спирачките. Освен това в дясно от платното за движение на Н. е имало банкет, който е бил асфалтиран с ширина 2.4 м, а наблизо е имало и паркинг. Отделно от това в нарушение правилата за движение и безопастност (както собствената си, така и на другите участници в движението) Н., въпреки дългогодишни си стаж на професионален шофьор, извършващ международни дестинации, не е включил аварийните светлини, нито е поставил необходимите знаци, указващи на спряно МПС, нито е бил със светлоотразителна жилетка в противовес на чл.94,ал.1 и ал.2 ; чл.97,ал.1,ал.3 ,ал.4 и ал.5  и чл.101 ,ал. 1 от ЗДвП,които разпоредби уреждат поведението на водача на пътя  при настъпване на повреда на управляваното от него МПС- поставяне на светлоотразителна жилетка, поставяне на  светлоотразителен триъгълник на пътя,включване на габарити, начин на спиране и т.н./.

Следователно  наследодателят на ищцата, с поведението си, съзнавайки, че нарушава разпоредбите на чл.94,ал.1 и ал.2 ; чл.97, ал.1, ал.3 ,ал.4 и ал.5  и чл.101 ,ал. 1 от ЗДвП – не се е съобразил с пътната обстановката, характиристиките на пътя, факта че се касае за тъмната част от денонощието,спира управляваното от него МПС в платното за управление извън допустимите за това параметри визирани в закона , не сигнализира на другите участници по предвидения в закона начин,не се предвижва по пътното платно със светлоотразителна жилетка , което негово поведение е съпричинило настъпването на пътнотранспортното произшествие и представлява проявена от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като е извършил нарушения на Закона за движение по пътищата. Нарушения на правилата за движение по пътищата,  съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. За субективното отношение на пострадалия към извършеното нарушение се съди по характера на нарушенията, предвид законовото задължение на водачите на МПС да познават и спазват правилата за движение по пътищата.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав счита, че трудовата злополука с Г. Н. е съпричинена с 50% от него (съпричиняването от страна на пострадалия съставлява 50% от вредоносния резултат), тъй като пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, защото грубо е нарушил основни правила за движение по пътищата и безопастност, не се е съобразил с факта, че управлява в тъмната част от денонощието, че автомобилът е бил спрян в пътното платно,без необходимите за това обозначения,без включени аварийни светлини, както и с другите обстоятелства, посочени по-горе. Предвид изложеното дружеството-работодател ще следва да отговоря за вредите, причинени на ищеца по смисъла и съдържанието на чл.201, ал.1 от КТ, но размерът на тези вреди ще следва да бъде редуциран с оглед приетото от настоящата инстанция, че съпричиняването е 50% от вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че съдът приема 50% съпричиняване,а не по-голям или по малък от посочения, тъй като съгласно изложеното по-горе вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия автомобил, който също е нарушил правила за движение като се е движел с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка и атмосферните условия , поради което е и навлезнал в насрещното платно за движение, т.е. това на покойният работник Н.. 

Така определеното обезщетение следва да бъде намалено по реда на чл.201, ал.2 от КТ, т.е. така определения размер на обезщетението за неимуществени вреди (68 512,72 лв. ) следва да бъде намален с определения от настоящата инстанция процент на съпричиняване на пострадалия – 50 на сто, при което обезщетението за ищцата Н.Н. възлиза на сумата от 34 256,36лв. ,т.е. за разликата над 34 256,36лв. до пълният предявен размер от 70 000 лв. иска като неоснователен следва да се отхвърли.

Относно претенцията на ищцата за законната лихва:

Тъй като се касае за отговорност за увреждане, работодателят по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД е в забава от датата на злополуката или от 08.11.2011 година, поради което и следва да се присъди законната лихва за забава върху определеното обезщетение за неимуществените вреди от тази дата до окончателното изплащане или иначе казано съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, каквото по същество представляват процесните обезщетения, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

 По исковата претенция на ответника с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:

Искът по чл.59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити. Според Постановление №1/28.05.1979 година  по гр.д.№1/1979 година на Пленума на ВС, „… искът по чл.59, ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД,  нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона …”. За уважаването на такъв иск следва да са налице следните предпоставки: наличност на обедняване на едно лице, когато неговото имущество се намалява в резултат на неоснователно обогатяване; наличност на обогатяване на друго лице, т.е. неговото имущество нараства без правно основание чрез придобиването на определена имуществена облага или имуществени права или спестяване на изразходването на блага; наличност на връзка между обогатяването и обедняването.

За да бъде уважен искът е необходимо да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване на „Гида транс” ООД и обогатяване на ищцата Н.Н., които състояния да са свързани, т.е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти.

По отношение липсващата сума в размер на 4 429.94 лв., предоставена с РКО №58 от 02.11.20111 година:

Процесният РКО №58  от дата 02.11.2011 година е оспорен относно истиността (автентичността) ,поради което и на основание чл.193 от ГПК е открито производство в тази му част. Оспорването на документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на оспорения документ в мотивите на Решението.

 Доказателствена тежест в производството оспорване истинността (автентичността) на частен документ (чл.193, ал.3 изр.второ  от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която го е представила предвид факта, че оспореният документ не носи подписа на страната, която го оспорва ,в случая ищцата,а на общия наследодател на оспорилата го страна (на Г.И. Н.) и в тежест на ответника  е да докаже истинността на оспорения документ.

  Видно от заключението на допуснатата и приета Съдебно-почеркова експертиза, която Съдът кредитира, тъй като заключението по нея е добросъвестно изготвено и съобразно поставената задача, става ясно, че подписа, положен в оспорения РКО е на бащата на ищцата, от което следват логичните изводи, че този документ се явява автентичен, т.е. Съдът признава, че оспорванетоот страна на ищцата Н.Н.  за недоказано.

      За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът кредитира заключението по Съдебно-почерковата експертиза, изготвено от К., тъй като вещото лице точно, ясно, професионално и обосновано разясни защо приема, че подписът в оспорения документ е положен от Г. Н., а именно подписите на Н. се делели на две групи - в съкратен вариант на подписа и несъкратен. При сравняването на оспорения подпис със сравнителните образци вещото лице проверило,като установило,че има отделни елементи, които съвпадат с оспорвания подпис най общо в парафната част, където имало едно рязко ъгловидно движение и надолу посока от дясно наляво, това го имало в оспорвания документи и в сравнителните образци. В двата си вида имало елементи, които се припокриват, защото в съкратения вариант не можело да се отделят. Тези елементи водели до категоричния извод, че подписа под спорния документ е положен от Г. Н..

  В конкретния случай „Гида транс” ООД не успя при условията на пълно и главно доказване, използвайки относими и допустими доказателстнени средства, да докаже обогатяване от страна на ищцата чрез придобиване на сумата в размер на 4 429.80 лв., т.е. не е налице една от предпоставките от сложния фактически състав на неоснователното обогатяване, което води до отхвърляне на Насрещния иск в тази част като не е необходимо да се обсъждат другите предпоставки от фактическия състав,тъй като липсват  доказателства претендираната от ответника сума да е получена от ищцата, нито към момента на предаване на наследодателят й ,нито след настъпване на смъртта му.

 По отношение на сумата в размер на 9 515.82 лв., представляваща разноски за транспортиране и кремиране на тялото на Г. Н., билет и летищни такси:

 Сумите, дадени от „Гида транс” ООД за транспортиране и кремиране на тялото на Н., самолетни билети и такси на летищата представляват имуществена вреда, резултат от претърпяната злополука, поради което при всички случаи се дължи възстановяването й от работодателя на наследниците на пострадалия Г. Н. на основание чл.200 от КТ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането – това са вреди, настъпили от смъртта на пострадалия работник пряко в патримониума на наследниците му и прилагайки по аналогия чл.104, ал.4 от ЗДС съответният работодател поема обичайните разноски по погребението на работника, т.е. Съдът в настоящия си състав намира че разходите за транспортиране и кремиране на тялото на Н., самолетния билет и летищните такси представляват задължение на работодателя във връзка с трудовото правоотношение и в случай, че разходите са били извършени от наследниците, последните биха представлявали настъпили имуществени вреди в резултат на злополуката, които следва да бъдат поети от работодателя. В случая работодателят е заплатил тези имуществени вреди, сумата, независимо в какъв размер е, е платена във връзка с настъпилата трудова злополука, като в тежест на работодателя е да отстрани последиците от същата и да поеме разходите по транспортиране и кремиране на тялото на пострадалия, таксите по летищата и самолетния билет (следва да се отбележи, че управителят на дружеството-работодател или негов работник все пак е следвало да пътува до Русия, тъй като е трябвало да прибере товарната композиция). Ето защо сумата не е неоснователно платена, същата е платена в изпълнение на задълженията на работодателя и с тази сума не са се обогатили наследниците на пострадалия. Нещо повече, освен задължение на работодателя, вменено му с разпоредбите на КТ (, тъй като както вече бе посочено представлява имуществена вреда), заплащането на тези суми представлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 от ЗЗД от страна на работодателя, поради което и същите не биха подлежали на връщане.  Следователно, с извършеното плащане работодателят е погасил доброволно своето правно задължение спрямо наследниците за обезвреда на тази имуществена вреда и е очевидно правно несъстоятелно да се иска връщането й, тъй като плащането е извършено на валидно правно основание и не подлежи на връщане от ищцата, налице е и причинно–следствената връзка между вредите под формата на загуба от транспортиране и кремиране на тялото и билет и такси с настъпилата трудова злополука.

С оглед на изложените съображения, предявеният Насрещен иск  по чл.59 от ЗЗД срещу ищцата за сумата  в размер на 2324,27 лева/1/6  от общата сума в размер на 13 945,62 лева/ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

  Предвид неоснователността на иска по чл.59 от ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция , касаеща законната лихва.  

На основание чл.223, ал.2 от ГПК установеното в мотивите на настоящото Решение е задължително за третото лице „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в отношенията му със страната, която го е привлякла – „Гида транс” ООД.         

По отношение на разноските и държавните такси в настоящото производство:

На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед изхода на делото по исковете с правна квалифищкация чл.200 от КТ, ответника „Гида транс” ООД следва да заплати в полза на ВСС по сметка на Свиленградския Районен съд държавна такса в общ размер на 1370.25 лв.; както и сумата от общо 520.26 лв., представляваща половината от заплатените от бюджетните средства на Районен съд-Свиленград възнаграждения на вещите лица по допуснатите Съдебномедицинска ; Съдебно-техническа експертизи  и комплексна съдебномедицинска автотехническа експретиза в общ размер на 1040,52 лв. (другата половина в размер на 520.26 лв. следва да остане за сметка на Съда предвид частичното отхвърляне на исковете).

По иска с правна квалификация чл.200 от КТ  и по чл.59 от ЗЗД се констатираха действително направени разноски  от ищцата в общ размер на 5000 лв. за адвокатски хонорар на адв.В./л.9 от делото/ видно от представените Списък и Договори за правна защита и съдействие. От страна на „Гида транс” ООД се констатираха действително направени разноски  в общ размер на 6642,41лв., от които – 6 130 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство (сумата е платена в брой видно от изричното отбелязване в съответната графа л.113 и 114 от делото платени първо 3000лв и 500лева и 2630 лв. за адвокатско възнаграждение за изготвяне на Отговор на исковата молба съгласно адвокатско пълномощно находящо се на л.65), тъй като не е посочено по пера каква част от сумата е за изготване на Отговор на исковата молба и каква част е за изготвяне на Насрещна искове молба; сумата е платена в брой видно от изричното отбелязване в съответната графа), 125 лв. за депозит за вещо лице по назначаната Съдебно-техническа експертиза, 160лева внесен депозит по съдебно почерковата експертиза; 85.20 лв. за превод на документи, и 12.00 лв. за куриерски услиги, видно от представените Списък, Договори за правна защита и съдействие, Фаскален бон, Системни бонове, Квитанции и др..

С оглед изхода на спора, съобразно уважените и отхвърлени искове на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва в полза на ищцата да се присъди част от направените по делото разноски в размер на 3419,64 лв., а в полза на „Гида транс” ООД - в размер на 2966.48 лв. само за адвокатско възнаграждение (Н. е освободена от заплащане на държавни такси и разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, но не и от заплащане на адвокатско възнаграждение).

По така  направените и от двете страни възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение,съдът намира следното:

За установяване на размера на дължимото възнаграждение за извършената правна защита и съдействие, настоящият състав съобрази нормата на  чл.78, ал.5 от ГПК, която препраща към чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Според чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер, определен в чл.7, ал.2, т.2 и т.4 е съответно 392,99 лв. и 2630,00лева /и за двете страни/или в общ размер на 3022,99лева. В тази връзка и съобразявайки ТР №6/2012г.на ВКС т.3. която гласи ,че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер,то съобразявайки цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, касателно тези искове, съдът намира , че следва да присъди на ищеца разноски в горепосочения общ размер, а именно в общ размер на 3419,64 лв.,а на ответника 2966,48лева.

Третото лице–помагач („ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД) не следва да бъде осъдено по отношение на направените разноски, тъй като съгласно чл.78, ал.10 от ГПК такова осъждане се постановява ако третото лице–помагач е причинило със своите процесуални действия направата на разноските, които в конкретния случай не е налице.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Съдът

 

         Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. , с ЕГН ********** ***, сумата от 34 256,36лв. (тридесет и четири хиляди двеста петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на настъпилата смърт на баща й Г.И. Н. в резултат на трудова злополука от дата 08.11.2011 година , заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2011 година до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата над уважения размер от 34 256,36лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., като неоснователен.

 

    На основание чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК, ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на Н.Г.Н. , с ЕГН ********** ***,касаещо истинността на РКО №58 от дата 02.11.2011 година.

 

    ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Н.Г.Н. , с ЕГН ********** ***, да заплати на „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., сумата от 2 324.27 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2011 година до окончателното плащане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на Районен съд-Свиленград сумата от общо 1370.25 лв.. (хиляда триста и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща държавни такси за настоящото производство относно исковете с правна квалификация чл.200 от КТ.

 

ОСЪЖДА „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Свиленград сумата от 520.26 лв. (петстотин и  двадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща част от заплатените на вещите лица възнаграждения.

 

ОСЪЖДА „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Н. , с ЕГН ********** ***, сумата от 3419,64 лв (три хиляди четиристотин деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), представяваща част от направените по делото разноски пред първата инстанция.

 

ОСЪЖДА Н.Г.Н. , с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ  на „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К., сумата от 2966,48лева. (две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и четирдесет и осем стотинки), представяваща част от направените по делото разноски пред първата инстанция.

 

       Решението е постановено при участието на третото лице–помагач на страната на „ГИДА ТРАНС” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителите Г.П.К. и Д.П.К.: „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главния изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и Изпълнителния директор Милен Косев Глушков.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................