РЕШЕНИЕ
№ 2034
гр. Пловдив, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330102252 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от З. СТ. Д., ЕГН ********** против „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
Твърди, че била страна по множество договори за парични заеми с ответника, като
извършвала плащания по тях. Тъй като служители на дружеството й съобщили, че следва да
заплати и сумата от 4291.99 лева, за да погаси задълженията си към дружеството, същата
извършила плащането, като й бил издаден приходен касов ордер № ****/10.05.2019 г. В
същия било записано, че плащането се извършвало по „№ кредит ****“. Твърди, че не
съществува договор за паричен заем с такъв номер, сключен между страните, поради което
извършеното плащане било без правно основание.
Поради изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да й присъди
сумата от 1250 лева – частичен иск от 4291.99 лева, недължимо платена по ПКО №
****/10.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. По същество – изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди, че между страните бил сключен договор за заем № ****/17.01.2019 г.,
съгласно който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер на 5000 лева, като сумата
с посочения ПКО е сума, с която ищцата погасява част от дължимото по договора за кредит.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
1
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи плащане на
4291.99 лева, с ПКО № ****/10.05.2019 г. в полза на ответника, със записано основание в
него, че плащането е по „№ кредит ****“.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от
основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което
му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на договор за паричен заем №
****/17.01.2019 г., предоставянето на сумата по него, както и наличието на валидно
договорно основание – да задържи процесната сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е
основателен, поради следното:
По делото като писмено доказателство е приет в оригинал и в заверено копие /л.56-57/
Приходен касов ордер № **** от 10.05.2019 г., издаден от „Кредит тайм“ ООД на З.Д., за
заплатена сума в размер на 4291.99 лева, с посочено основание „по кредит № ****“.
Приходният касов ордер е подписан от ищцата, както и от служител на ответното
дружество. Следователно документът носи подпис на ответното дружество, като същият не
е оспорен откъм авторство.
Ето защо, съдът приема, че ищецът доказа, че е заплатил на ответното дружество сума в
размер на 4291.99 лева, за която му е издаден ПКО № ****/10.05.2019 г., със записано
основание в него, че плащането е по „№ кредит ****“.
По делото като писмено доказателство е прието и копие /без заверка/ на страница от
Договор за паричен заем № ****/17.01.2019 г. /л.19/, с посочени данни за Заемодател:
„Кредит Тайм“ ЕООД и Заемополучател: З. СТ. Д.; условия по заема: потребителски заем в
размер на 5 000 лева, с фиксиран ГЛП – 39 %, ГПР – 46.96 %; общ размер: 10865.47 лева.
Посоченият документ не е в цялост, като липсват подписи на страните за сключването му.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната
сума е завършен фактическия състав на съглашението.
В конкретния случай, в представеното копие от страница на Договор за паричен заем №
****/17.01.2019 г., изрично е посочено, че с подписването на договора, Заемателят
удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът
има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума.
Липсват доказателства по делото, както, че е предадена заемна сума, така и липсват и
доказателства за насрещното задължение на заемателя да я върне.
От представеното копие от една страница на договор за паричен заем, доколкото
последният не е в цялост, съдът приема, че ответното дружество не доказа нито сключването
на твърдения Договор за паричен заем № ****/17.01.2019 г., нито, че е предоставил сумата
по него, нито наличието на валидно договорно основание – да задържи процесната сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата от 1250 лева –
частична претенция от 4291.99 лева, е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса.
2
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 3-4) е посочено, че той се
представлява безплатно от Адв. д. „Г.“, поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 317.50 лева, съответно в размер на
380 лева с вкл. ДДС, доколкото Адв. д. „Г.“ е регистрирано по ЗДДС. Посочената сума
следва да се присъди в полза на Адвокатското дружество, а не на ищеца, с оглед на
обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да заплати на З. СТ. Д., ЕГН **********, с
адрес: село С. ****, следните суми: сумата в размер на 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет
лева/- частична претенция от 4291.99 лева, представляваща недължимо платена по ПКО №
****/10.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба–
05.02.2021 г. в съда до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 50 лева
/петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ана Ахматова“ № 9, да заплати на Адв. д. „Г.“, Булстат
*********, сумата от 380 лева /триста и осемдесет лева/ с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на З. СТ. Д., по настоящото гр.д. №
2252/2021 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
3