Решение по дело №15359/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10564
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110115359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10564
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110115359 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. С. Б., ЕГН **********, адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. И. А. Н. срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска да бъде установено по отношение
на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 717,02лв., от които разноски за исково
производство в размер на 386,84лв. и разноски за заповедно производство в размер на
330,18лв за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.05.2020г. по гр.д. № 60278/2015г.
на 42-ри състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2020***0402548 на ЧСИ-НМ, рег.№ ***
Сочи се, че ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати на „ФИРМА“ ЕАД
посочените суми, издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
посоченото изпълнително дело.
Твърди се, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи
давността за период повече от пет години от влизане в сила на Решение № 6626 от
16.05.2016г.
Твърди се, че молбата на ответника за образуване на изпълнително дело не съдържа
конкретно посочено имущество, а единствено искания за справки и проучване и не е годна
да прекъсне давността, както и, че действията на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на
длъжника са незаконосъобразни и не прекъсват давността.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който искът
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че в случая е приложима петгодишната давност,
доколкото сумите са установени със съдебно решение и тя е започнала да тече от влизане на
решението в сила. Сочи се, че на 17.07.2020 г. давността е прекъсната на с молбата за
образуване на изп. дело 2020***0402548 на ЧСИ НМ, като на съдебния изпълнител са
възложени действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Сочи се, че давността е прекъсната на
20.07.2020 г., 18.08.2020 г. и 21.12.2021 г. Претендират се разноски.
1
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
следното:
Ищецът М. С. Б. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по гр.д. №60278/2015 г. на
Софийския районен съд, I Г.О., 42 състав, по което е постановено Решение
№6626/16.06.2016 г.
На 19.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ФИРМА“ ЕАД въз основа
на влязлото в сила Решение №6626/16.06.2016 г. по гр.д. №60278/2015 г. на Софийския
районен съд, I Г.О., 42 състав за сумите 386.84 лева- сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 330.18 лева- сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
производство.
По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 17.07.2020 г. е образувано изп.дело
2020***0402548 по описа на ЧСИ НМ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 17.07.2020 отправено до „ФИРМА“ ЕООД е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на на длъжника.
Със запорно съобщение, с изх. № 075277/18.08.2020г./л. 18 от ИД/, отправено до
„БАНКА“ ЕАД е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника открити в
банката.
Със запорни съобщения, с изх. №№ 098094/21.12.2021г. и 098093/21.12.2021г /л. 26 с
27 от ИД/, отправено до „БАНКА“ АД и „БАНКА“ АД е наложен запор върху всички
банкови сметки на длъжника открити в банките.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.
Съдът приема, че в случая Решение №6626/16.06.2016 г. по гр.д. №60278/2015 г. на
Софийския районен съд, I Г.О., 42 състав е влязло в сила на 25.06.2016 г.. От този момент е
започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 25.06.2021 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№2020***0402548 на ЧСИ НМ – 17.07.2020 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Изпълнителното производство е образувано при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание
по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
2
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал.
1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В
тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително
и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело на
17.07.2020 г. и с извършените по образуваното изпълнително дело № 2020***0402548 на
ЧСИ НМ изпълнителни действия на 18.08.2020 г. и 21.12.2021г.
Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително
дело.
Последните изпълнителни действия по изпълнителното дело, които са от естество да
прекъснат давността, са започнати на 21.12.2021 г., а това от своя страна, при постановката
на т.10 от ТР № 2/2015 год., ОСГТК и отчитане правилата на чл.117,ал. 2 ЗЗД, обуславя
неоснователност на иска, тъй като вземанията биха били погасени по давност едва на
21.12.2026 г.
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело №2020***0402548 по описа на ЧСИ НМ не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на М. С. Б., ЕГН
**********, адрес: АДРЕС, предявени срещу „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, представлявано от АСА, за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите от 717,02лв., от които разноски за
исково производство в размер на 386,84лв. и разноски за заповедно производство в размер
на 330,18 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.05.2020г. по гр.д. №
60278/2015г. на 42-ри състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 2020***0402548 на ЧСИ-НМ, рег.№ ***
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, адрес: АДРЕС, да заплати „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от АСА сумата от
100 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4