М О Т И В И
НОХД № 244/ 2019 г. по описа на
Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Д.И.Й., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с постоянен адрес ***, с ЕГН
**********, за престъпление по чл.343
ал.1 б.В вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че на
20.12.2017г. в с. Първенец, общ. Родопи, област
Пловдив, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Санг Йонг Мусо“ с
per. ***е нарушил правилата
за движение по:
-
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
-
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито с пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
-
чл. 20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие;
и по
непредпазливост е причинил смъртта на А.Г.П. с ЕГН **********.
Представителят на прокуратурата
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия не възразява срещу разглеждането на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода по реда предвиден в чл.58а ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като сред редуциране по чл.58а от НК се наложи наказание
лишаване от свобода в размер на три години, чието изтърпяване да бъде отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от пет години. По отношение задължителната норма
на чл.343г от НК представителят на държавното обвинение пледира отнемане на
правото на подсъдимия да управлява МПС за срок от четири години.
Подсъдимият признава вината си и
съжалява за случилото се. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Лично и чрез защитника си изразява съгласие съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство от разпити на
свидетели и вещи лица непосредствено да се ползват от съда при постановяване на
присъдата.
Защитата пледира за оправдателна
присъда, като излага доводи по чл.14 от НК, алтернативно моли съда като отчете
обстоятелства по чл.55 от НК да наложи наказание под предвидения по закон
минимум, в това число и по чл.343г от НК.
По делото са конституирани частни обвинители от
кръга определен по ТР №1 от 21.06.2018г. на ВКС по ТД №1/2016г. на ОСНГТК. Те
не се противопоставят на разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Поддържат държавното обвинение по същество, а по отношение размера на
наказанията пледират, посредством поверениците си, за
максимално и ефективно наказание.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и
изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият е:
Д.И.Й., роден
на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.
Фактическата
обстановка:
Подсъдимият
Д.Й. е правоспособен водач на МПС с издържан
изпит на 09.05.2006 г. и придобити категории
В, М и АМ. На 13.04.2016 г., му било издадено свидетелство за управление на
МПС № ***, видно от приложената по досъдебното производство справка. Подсъдимият Й. ползвал лек автомобил "Санг Йонг Мусо "
с рег. № ***, собственост на ***.
Подсъдимият Д.Й. и съпругата му свидетелят
Б. И. работели като *** във *** ЕТ „К.“, с. Марково, област Пловдив, а
живеели в с. Б., област Пловдив, поради което всеки работен ден се
придвижвали от дома си до
работното си място в
с. Марково, област
Пловдив с помощта на служебен лек автомобил
„Санг Ионг Мусо“
рег. № ***. Маршрутът
преминавал през с. Първенец, област Пловдив и
им бил добре
познат.
На
20.12.2017г. около
07.30 ч., както обикновено, двамата се качили в л.
а.
„Санг Ионг Мусо" с рег.№ *** и потеглили към работното си място по познатия маршрут. Моторното превозно
средство се управлявало от
подсъдимия Й.,
а съпругата му, свидетелката Б.Й.се возела на предната
дясна пасажерска седалка. Навлезли в с. Първенец по платното за движение на
ул. „Речна“,
с посока от североизток на северозапад.
По същото време свидетелката
И.Х. и дъщеря й А. П. *** към
училището на П. в центъра на селото, като се придвижвали
пеш по ул. „Речна“, в западната
част на платното
за движение, с посока от север на
юг. На улицата нямало изграден тротоар и
двете се придвижвали най в
дясно, по затревена част на
пътя. А. вървяла
от външната страна на пътя
хваната за дясната ръка от
своята майка И.Х., която вървяла от
вътрешната част на пътя. В един
момент автомобилът на подсъдимия Й. навлязъл
със скорост от 40,89 км/ч.
в зоната на ляв завой, в който,
заради атмосферните условия се бил
образувал заледен участък. Управляваният
от подсъдимият Й.
лек автомобил
загубил странична устойчивост. Подсъдимият Й. реагирал с кормилната
уредба и променил траекторията на автомобила наляво спрямо посоката му на движение,
при което последвало навлизане в източната част на платното за
движение. В този момент пред автомобила
на Й. в западната част на платното
за движение се намирали И.Х. и А. П., с посока на
движение от север на юг.
Й. отново въздействал с волан и променил траекторията на автомобила към
западната част на платното за
движение, където се намирали Х. и П.. В резултат на пресичане
на траектории и скорост, последвал
удар в лявата част на автомобила
и свидетелката И.Х.. След настъпилия
удар свидетелката
И.Х. паднала на пътната настилка, а лекият автомобил „Санг Йонг Мусо“ рег.№ *** преминал през тревната
площ, по която се придвижвали
двете и с предното си дясно колело
се ударил в бетонна основа на ограда. След удара
в бетонената основа автомобилът се отправил към платното
за движение и с предната си лява
част ударил А. П. в дясната страна на главата, като
същата получила тежка черепно-мозъчна травма, довело до разрушаване на жизнено важни
мозъчни центрове. А.
П. паднала на платното за движение,
а подсъдимият Д.Й. установил
моторното превозно средство в покой. Случилото се било
възприето изцяло от свидетелят И. В.
И.,
а не след дълго на мястото
на инцидента пристигнали близки и роднини на И.Х. и А. П.. След подаден сигнал
на телефон за спешни повиквания
„112“ на място
пристигнал екип на ЦСМП – Пловдив. Последният констатирал настъпилата смърт на А. П., а свидетелката И.Х. била откарана за
прегледи в ЦСМП - Пловдив.
Местопроизшествието
било посетено от дежурен разследващ
полицай, който извършил оглед на същото с надлежен
протокол и били направени необходимия брой фото снимки.
При огледа е бил иззет
л.а. "Санг Йонг Мусо" рег.№ ***.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за установена въз основа
признанията на подсъдимия направени при условията на чл.371 т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите, дадени пред орган на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.283 от НПК и присъединени към доказателствения
материал, от приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, скици, фотоалбум, експертизи – СМЕ на труп от в.л. Ц., СМЕ
на пострадалата И.Х. по писмени данни от в.л. Й.Ш., СМЕ на подсъдимия – от в.л.
Ц., ХЕ на подсъдимия, АТЕ на вещите лица С. и М., КАТСМЕ на вещите лица С., М.
и Ц.; протоколи за ПСД-я, справка от НИМХ, според която във времето на
произшествието е имало лека мъгла и отрицателна температура от -1 градус по
Целзий,справка и диск за обаждания на спешен телефон 112 и ВД – диск към него,
медицинска документация, ВД – диск със запис на охранителна камера на адрес ***, справка за нарушител от КАТ, справка за собственост на
автомобил „Санг Йонг Мусо“ рег.№ ***, протокол за доброволно предаване и талон
за изследване с устройство Дрегер, справка за съдимост, характеристична справка,
удостоверение за наследници, справка от КАТ за подсъдимия, талон и СУМПС –
всичко това присъединено и ползвано от съда при постановяване на присъдата при
условията на чл.373 ал.3 от НПК. Всички изброени доказателства еднопосочно и безпротиворечиво обрисуват изложената по-горе фактическа
обстановка. Очевидци на произшествието са само свидетелите И. И., който се е
намирал в кафене в близост до местопроизшествието и съпругата на подсъдимия Б.
Й., чиито показания съвпадат с
обясненията на подсъдимия и неговото самопризнание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт. Свидетелите А.Ш.(съседка на
местопроизшествието), Л.Л.(чичо на починатала А.), А.М.(съсед на
местопроизшествието) са чули шума от инцидента и свидетелстват за ситуацията
непосредствено след произшествието, свидетелят П. М. е инспектор „ПП“ свидетелства за възприятията си след като се
е отзовал на обаждането за ПТП, а свидетелите И.Х., Й.П., А.Л., Г.П. и И.Х. с
изключение на последната, която е непосредствено пострадала от инцидента (но
претърпените лично от нея травматични увреждания са несъставомерни)
нямат непосредствени наблюдения от ПТП-то, а са пострадали по смисъла на чл.74
от НПК близки на починалото дете от кръга очертан от ТР №1 от 21.06.2018г. на
ВКС по ТД №1/2016г. на ОСНГТК.
Видно от заключението на
назначената в досъдебното
производство
и изготвена съдебно-химическа/токсикологична експертиза – от извършените
изследвания на предоставените биологични проби, взети от
подсъдимият Д.И.Й., не е било установено присъствие на алкохол
и/или наркотични вещества.
Видно от заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза се установява, че в резултат на
настъпилото пътно транспортно произшествие на 20.12.2017г. на свидетелят
И.И.Х. са били причинени контузия на главата с разкъсно-контузна
рана в дясната половина на челото,
довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, както и контузия на носа,
със счупване на носните костици,
с хиперемирана и оточна носна лигавица, което е било придружено
с появил се по-късно шум в лявото ухо,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129
от НК, придружени
от болка и страдание.
Според изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, както и допълнителна в автотехническата част – причината за смъртта на
А.Г.П. е тежката черепно-мозъчна
травма, довела до разрушаване на жизнено важни
мозъчни центрове. Установените травматични увреждания са причинени по
най-общия механизъм на удар или
притискане с или върху твърд тъп
предмет или от неговото тангенционално
действие и
е възможно да бъдат получени по начин и време
при станалото ПТП, в което пострадалата е участвала като пешеходец с причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания (в частност тежката черепно-мозъчна травма) и
настъпилата смърт. Скоростта на движение
на лекия автомобил управляван от подсъдимият Д. И.
към момента на загуба на
странична устойчивост и навлизане в източната част на платното
за движение е била около 40,89км/ч.
Водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара
от момента
на навлизане на автомобила в източната част на платното за
движение, но е имал техническа възможност да съобрази
скоростта на автомобила, така че да премине
безопасно през заледения участък. Технически съобразената скорост за преминаване
през заледения участък била 25,55 км/ч.
или по-малка. Според експертите от техническа гледна точка причината
за настъпване на пътно транспортното
произшествие била, че водачът на
лекия автомобил "Санг Йонг Мусо"
с рег.№ *** – Д.И.Й., е навлязъл в левия завой на пътя
със скорост, която е била технически
несъобразена с радиуса на завоя и състоянието
на пътната настилка и това е довело до
загуба на страничната устойчивост. Наред с това опитът на
водача да си върне контрола
над автомобила чрез отклоняване на волана, е довело
до пресичане на неговото направление
на движение с направлението на движение на
пострадалите пешеходци.
Съдът кредитира заключенията на експертите, като счете, че те са изготвени
добросъвестно, пълно и ясно от експерти с със съответните и необходими специални
знания.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е
осъждан. Същият има две констатирани нарушение по ЗДвП /към момента на
осъществяване на деянието/ за неправилно спиране.
Съдът не установи процесуални нарушения при спазването на условията и по
реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и
протоколирането им в досъдебното производство, както по назначаването и
изготвянето на експертните заключения – прочетени, предявени и присъединени по
реда на чл.283 от НПК като доказателства в съдебното следствие. Съдът прецени,
че направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съкратеното съдебно
следствие се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства безпротиворечиво и еднопосочно, поради което и прие, че не
е необходимо да събира други доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установено от
фактическа и правна страна, че подсъдимият Д.И.Й. с действията като водач на моторно превозно средство на
20.12.2017г. е нарушил нормативно установели и задължителни за
спазване правила за движение: по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди – като в конкретния случай с поведението си при управление на лекия
автомобил е поставил опасност живота на А.Г.П. с ЕГН ********** и вследствие на
това е настъпила смъртта й; по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито с пешеходците каквато
е била към инкриминирания момент пострадалата А.Г.П.; по чл.
20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие – като е управлявал автомобила със скорост от 40,89
км/час, която
не е била съобразена с отрицателната температура и
наличния поради това заледен участък – от което като пряка и непосредствена
последица настъпил вредоносен резултат – смъртта на А.Г.П. с ЕГН **********,
при което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.В,
вр. чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е
доказано по несъмнен начин
от коментираните по-горе доказателства.
От субективна страна – подсъдимият Й. е извършил престъплението при
несъзнавана непредпазливост – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати.
Доводът на защитата, че подсъдимият не е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй
като скоростта му е била под изискуемата по закон за населени места скорост
50км/ч, като нещо в пътната обстановка не давало повод да се предвиди
препятствие – заледяването било само на местопроизшествието и резултат на лоша
поддръжка на пътя – е неоснователен, тъй като деянието е извършено в края на
месец декември, при предвидими отрицателни температури, предполагащи наличие на
заледени участъци и в часовия диапазон около 7.30ч. в делничен ден, в участък,
за който подсъдимият в обясненията си пред органа на ДП е заявил, че поддържа
изцяло, заявеното при разпита му като свидетел, когато е заявил, че знае, че в
този пътен участък и в това време на деня преминават много деца от района,
които отиват на училище. Следователно не може да се възприеме тезата на
защитата за случайно деяние, тъй като подсъдимият е бил длъжен и е могъл да ги предвиди тези две фактически обстоятелства.
Относно
вида и размера на наказанието:
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, могат да бъдат взети предвид съзнаването на вината и отговорността,
искреното съжаление за това което е причинил, липсата на относими
към процесното деяние други нарушения на ЗДвП,
образователния му ценз, трудовата му и семейната му ангажираност.
Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, съдът определи увреждането на още едно лице – майката
на пострадалата, на която според СМЕ са причинени от същото ПТП леки телесни
повреди – контузия на главата с разкъсно-контузна
рана в дясната половина на челото, довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК и контузия на носа, със счупване на носните костици, с хиперемирана и оточна носна лигавица, придружено с появил се по-късно шум
в лявото ухо, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129
от НК и придружени с болка и страдание – което е несъставомерно.
При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът
прилага императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по
реда на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказанието лишаване от свобода в
границите определени от закона и въз основа на критериите по чл.54 от НК.
Съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът
отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и определи
наказанието лишаване от свобода в размер малко над минималния предвиден в
закона срок (две години), а именно три години. Така определеното наказание, по
правилата на чл.58а ал.1 от НК съдът намали с една трета и наложи наказание в
размер на две години.
По отношение кумулативно предвиденото в закона наказание
по чл.343г от НК, съдът прецени, че за постигане целите на чл.36 от НК и
най-вече възпиращия и превъзпитателен ефект върху подсъдимия, то следва да бъде
наложено за срок от четири години.
По отношение начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че са налице
формалните предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, а и с
оглед постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия
не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно реално и
приложи института на условното осъждане, като постанови изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години.
На
основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът разпореди при изпълнение на наложеното
на подсъдимия Д.И.Й. наказание да се приспадне времето, през което е бил
задържан под стража в това число
и по реда на ЗМВР от 20.12.2017 г. до 22.12.2017 г.
Вещественото доказателство – лек автомобил "Санг Йонг Мусо"
с регистрационен номер ***, ведно с контактен ключ – на съхранение в 01 РУП при
ОДМВР - Пловдив, съдът разпореди да се върне собственика *** гр.Пловдив след
влизане на присъдата в сила. Веществените доказателства – 3 броя CD (приложени
в досъдебното производство) съдът разпореди да останат приложени по делото след
влизане на присъдата в сила.
Разноските направени по делото, на основание чл.189, ал.3
от НПК се възложиха на подсъдимия който се осъди да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените по досъдебното
производство разноски за експертизи (СМЕ, СХЕ, КСМЕ И АТ, и ДАТЕ) в размер на 2
416,82 лв. (две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 82 ст.).
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: