Решение по дело №3903/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 250
Дата: 16 февруари 2018 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20173110203903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

Номер 250/16.2.2018г.                   Година 2018                            Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На петнадесети януари                       Година две хиляди и осемнадесета

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3903 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Ш.” ЕООД ,чрез адв. Г. ***/2017 г. на Началника на Митница - в., с което на основание чл. 234а  ал.1 и чл.  234а, ал.3, във вр. с чл. 233, ал.6 от Закона за митниците на юридическото лице: 1/ е  наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 23 826,06 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест 0,06/ и 2/ е присъдено дружеството да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18 броя колети със стока водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.

            С депозираната до съда жалба се оспорва установената с АУАН и възприета в НП фактическа обстановка като се твърди, че наказаното дружество не е осъществило твърдяното нарушение. Сочи се, че в случая се касае за противозаконно отнемане на процесните 18 броя колети със стока  по време на превоза им. Сочи се, че в НП не са посочени конкретните действия респ. бездействия, които представляват изпълнителното деяние, чрез което се реализира нарушението.Твърди се, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, тъй като същото не е нито изпращач, нито получател и вложител в склада, нито декларатор на стоките, а единствено осъществява стопанисване на митническия склад, където е следвало да бъдат съхранявани стоките, където обаче същите не са вложени доколкото са били обект на престъпно отнемане в предходен момент. Твърди се, че неправилно е определен моментът на извършване на нарушението, като по отношение на времето на осъществяването му е налице и съществено разминаване в съдържанието на АУАН и НП, доколкото в АУАН се сочи, че нарушението е осъществено на 22.03.2017 г., а в НП е визирано, че отклонението е извършено в периода 17.03.2017 г. до 22.03.2017 г. , с което е ограничено правото на защита на въззивника. Излагат се доводи и за други допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи нарушаване нормата на чл. 52 ал.4  от ЗАНН, доколкото не са извършени в хода на производството действия по разследване, сочени като необходими от въззивника. Твърди се, че разпоредбата на чл. 242 от Регламентг /ЕС/ 952/2013 г. се отнася до фирма „б.“, доколкото същата именно се явява титуляр на  разрешението и на режима „складиране“. Иска се НП да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните и материално-правни норми.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител юк К., който в съдебно заседание пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 242 §1 б.а и б. от Регламен /ЕС/ № 952/2013 г. титулярът на разрешението на склада и титулярът на режима носят отговорност за гарантирането , че стоките под режим „митническо складиране“ не се отклоняват от митническия надзор и изпълнението на задълженията, произтичащи от складирането на стоки под режим „митнтическо складиране“. Излага се становище, че престъпното отнемане не е непредвидимо събитие, настъпването на което да води до отпадане на отговорността на дружеството-жалбоподател.  Пледира НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 16.03.2017 г. фирма Т. К." ООД, гр. в., с ЕИК *********, чрез служителката си С. К. подала митническа декларация за режим митническо складиране на следните стоки:

-          198 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат; сърцевина топола, черни покривни листи 1220 х 2440 х 20 мм, превозвани с 11 бр. контейнера, един от които - процесният контейнер CLHU8983474 /ст. 1/;

-          18 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат; сърцевина топола, черни покривни листи 1220 х 2440 х 21 мм, превозвани с един контейнер /ст. № 21 и

-          18 каси /колета/ водоустойчив строителен шперплат; сърцевина топола, кафеви покривни листи 1220 х 2440 х 21 мм, превозвани с 1 контейнер /ст. № 21.

Декларацията  била подадена от митнически представител /'Т. К." ООД/ от името и за сметка на фирма "Б.П." ЕООД, гр. Т., ЕИК *********,

Към момента на подаване на митническата декларация, контейнерите със стоката  се намирали на Пристанище в. - Запад. След извършване на митническите формалности по оформянето на режима, 12 бр. от общо 13-те броя контейнери с описания в митническата декларация шперплат  били превозени до митнически склад, тип "А", BG002000/00045, стопанисван и управляван от фирма „Ш." ЕООД, съгласно разрешение № BG002000/71/000078, като съответно 5 контейнера със стока са пристигнали в митническия склад на 17.03.2017 г., а останалите 7 контейнера - на 20.03.2017 г.

Останалите 7 контейнера следвало  да бъдат превозени от Пристанище в. – Запад от ангажирана от „Ш.“ЕООД чрез служителя  – св. С. А.,  фирма-превозвач - "Ф. Т." ООД, с управител – св. Ф. К.. Фирмата разполагала с 8 бр. товарни автомобилии 7 бр. ремаркета, домуващи в гр. в., ЗПЗ /бивш Пивоварен завод/, двора на Запазен логистичен парк. Съгласно издаденият наряд за работа от 17.03.2017 г., стоката в контейнер CLHU8983474 е следвало да бъде натоварена на влекач с per. № *** и ремарке Ш. с рег.№ ***, собственост на фирма транспортна фирма "Ф.Т." ООД и доставени в склада на „Ш.“ЕООД на 20.03.2017 г. Въпросното нареждане е предадено на управителя на превозното предприятие. Съгласно установената от дружеството-превозвач практика, с оглед оптимизация на транспорта и спазване на задължителната почивка, контейнерът е изведен от терминала на Пристанище в. в края на работния ден /17:32 часа/ на 17.03.2017 г., на едно от превозните средства, собственост на фирмата превозвач, влекач – марка „Даф“, модел ТЕ ХФ, с рама № **** с рег. № ****,с прикачено ремарке  марка „Ш.“ СЦФ 24, с рама *** с рег.№ ***. управляван от лице, на длъжност „шофьор“ към фирмата – П. И.. С оглед транспортиране на стоката на 20.03.2018 г. до процесния склад, след като натоварил стоката, шофьорът паркирал камиона на паркинга, където домували и останалите превозни средства,собственост на фирмата – превозвач, а именно – в платен паркинг, находящ се в ЗПЗ. На 19.03.2017 г., около 13.00 ч. св. Караиванов – управител на фирмата - превозвач отишъл до паркинга, където установил, че цитираното по-горе превозно средство липсва. След като извършил справка в GPS-а, с който бил оборудван камиона, св. К. установил, че на 18.03.2017 г. в 14.53 ч. е задействана системата на устройството, поради което заключил, че именно по това време камионът е бил запален и изведен от паркинга, ведно с процесния контейнера от неустановено лице.

За кражбата е подаден сигнал до компетентните органи от управителя на "Ф. Т." ООД в момента на установяването и - 19.03.2017 г. По случая е образувано ДП № 448/2017 г. на МВР в. и преписка № 3371/2017 г. на РП гр. в. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като в последствие е установено, че се касае за престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК.

В хода на извършените оперативно-издирвателни мероприятия е осъществен анализ на системата за видеонаблюдение на АПИ, като е установено, че в 15.10.02 ч. на 18.03.2017 г. товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № **** е бил засечен на контролна точка „Т.“ в посока – в. – Д..

С постановление на ВРП от 11.12.2017 г. досъдебното производство е спряно, тъй като в срока по чл. 234 ал.1 от НПК, въпреки проведените оперативно-издирвателни мероприятия авторът на деянието не е разкрит.

 Впоследствие процесният контейнер **** с намиращите се в него 18 каси шперплат не е доставен нито на посочената дата, нито по – късно в процесния склад, стопанисван от „Ш.“ЕООД,            видно от показанията на свидетелката С.А., както и от представените на 04.12.2017 г. и приети по делото 9 бр. товарителници и 12 бр. нареждания за товарене, както и 1 бр. нареждане за товарене от 17.03.2017 г., касаещо процесната стока, а също и от представената при проверката справка изх. № 129/22.03.2017 г. за наличностите на стоки за м. март в склад на „Ш." ЕООД.

В следствие на извършената кражба не са били вписвани в материалната отчетност на „Ш.“ЕООД, като никой от служителите на това дружество не е имал физически контакт с процесния шперплат от момента на въвеждането на стоката на територията на страната.

За образуваното досъдебно производство по случая е издадено на „Ш.“ЕООД удостоверение от 22.03.2017, от ІІІ РУ при ОД на МВР в.,. За издаденото удостоверение ръководителят на клона на „Ш." ЕООД *** Х.Г. устно уведомява компетентното митническо учреждение митница в.. Вследствие на това уведомление е инициирана проверка в склада на „Ш.“, с идент. № ****, находящ се в гр. в., ЗПЗ, ул.“П.“, Л. П.. Проверката е извършена във връзка митническа декларация с МРН № BG002002Т0002777/16.03.2017 г. за режим „митническо складиране“, който бил разрешен на 17.03.2017 г. в 9.17.32 ч. с предмет процесната стока, съгласно който стоката трябвало да се съхранява в посочения по-горе склад. В хода на проверката било установено, че процесиите 18 каси с водоустойчив шперплат не са пристигнали и не се намират в склада.

При така установените факти св. С.Б., митнически инспектор в отдел „МРР“ при Митница – в. съставил на „Ш.“ЕООД АУАН за извършено нарушение на чл. 234а ал.1 от Закона за митниците за това, че на 22.03.2017 г. е отклонило 18 броя колети със стока – „водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м, декларирани за режим „митническо складиране“. Въз основа на акта е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, извършване на посоченото нарушение  в периода от 17.03.2017 г. до  22.03.2017 г.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, приобщени чрез разпита на св. С.Б., св. С. А. и св. Ф. К., както и  приобщените писмени доказателства, а именно -  – материалите по АНП, материалите по ДП 448/2017 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР-в., постановление на ВРП от 11.12.2017 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 448/2017 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР-в., заверени копия на товарителница № LSSZEC17013310, фактура № SNBL17001, опаковачен списък и удостоверение за произход от 11.01.2017 г, удостоверение от ВРП № 3371/03.11.2017 г.; уведомително писмо от „Джи пи ес България“ изх. № 174/10.10.2017 г.; заверени за вярност с оригинала копия на товарителница №№ 0002992.; 0012691; 0012692; 0012646; 0002983; 0012693; 0012647;0002984;0002985 и 12 броя наряди за работа

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливостта на наложеното административно наказание и въз основа на така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № ЗАМ-556/32-127893/11.05.2017 г.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Съгласно трайната съдебна практика, между съдържанието на АУАН и НП, досежно съставомерните признаци на конкретното нарушение,  е необходимо да съществува единство. В случая такова не е налице по отношение на времето на извършване на деянието, като с НП е въведен допълнителен времеви интервал, който не е бил вменен като период на осъществяване на нарушението с АУАН, а именно - времето от 17.03.2017 г. до 21.03.2017 г. включително. По посочения начин въззивникът е бил лишен от правото да упражни правото на защита досежно посочения времеви интервал в първата фаза на административно-наказателното производство, което е опорочило последното, съотв. порокът не може да бъде преодолян в съдебната фаза.

Същевременно, както АУАН, така и НП не съдържат надлежно описание на процесното нарушение. Понятието за отклонение от митнически надзор се изяснява от разпоредбата на чл. 79§1 б.а. от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. която сочи, че под отклонение от митнически надзор следва да се разбира всяко действие или бездействие, в резултат на което се възпрепятства достъпът на митническите органи до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол. Липсват фактически обстоятелства в двата акта, сочещи изводите на съответния орган респ. длъжностно лице, конкретното нарушение чрез действие или бездействие ли е извършено и какви са характеристиките на същото. По посочения начин на самостоятелно основание е ограничено правото на защита на въззивника, като порокът е съществен такъв.

Независимо от горните констатации, съдът с оглед служебното начало разгледа делото и по същество като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство от събрания доказателствен материал не бе установено безспорно, че дружеството-жалбоподател е осъществило описаното в НП нарушение. От анализа, както на гласните, така и на писмените доказателства по делото се установява, че процесните стоки са били предмет на противозаконно отнемане, което е препятствало влагането им в склада, стопанисван от „Ш.“ЕООД. От изложеното следва правния извод, че въззивника не е имал обективна възможност, съотв. юридически не е започнал изпълнението на режима „митническо складиране“, доколкото не е получил фактическа власт върху процесната стока. Видно от събраните и в хода на досъдебното производство доказателства, същата е отнета от владението на служител на фирмата-превозвач.

При така установените факти, следва изводът, че липсва установена причинна връзка между противоправно действие или бездействие, реализирано от дружеството и настъпилия резултат, изразяващ се във възпрепятстване достъпа на митническите органи до стоката под митнически надзор и упражняването на предвидения в митническото законодателство контрол.

В тази връзка съдът не споделя доводите на представителят на АНО, че противозаконното отнемане не представлява форсмажорно събитие, което да доведе до отпадане отговорността на въззивника в качеството му на титуляр на разрешението за „митническо складиране“. Дали противозаконното отнемане е форсмажорно обстоятелство е ирелевантно за настоящото производство, доколкото наличието на такова изключва вината, докато административно-наказателната отговорност на юридическите лица е обективна такава, поради което въпросът за субективната страна на деянието е страничен такъв. С оглед на изложеното, наличието на форсмажорно обстоятелство или липсата на такова има значение единствено в търговските отношения между лицата, съконтрахенти по договори с предмет – процесната стока.

            От административно-наказателно правен аспект значение има установяването на елементите на административно нарушение, а именно извършено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно, съотв. с реализирането на което да е причинен съответния общественоопасен резултат и да съществува причинна връзка между деянието и резултата. Доколкото съдът констатира, че един от елементите на административното нарушение – причинната връзка, не се установява от доказателствата по делото, същото се явява необосновано.

            С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

 

ОТМЕНЯ   НП № 109/2017 г. на Началника на Митница - в., с което на основание чл. 234а  ал.1 и чл.  234а, ал.3, във вр. с чл. 233, ал.6 от Закона за митниците на „Ш.” ЕООД: 1/ е  наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 23 826,06 /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест 0,06/ и 2/ е присъдено дружеството да заплати равностойността на липсващия предмет на нарушение: 18 броя колети със стока водоустойчив строителен шперплат, сърцевина топола, черни покривни листи, 1220х2440х20мм, 52,390 куб.м., в размер на 23 826,06 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: