М О
Т И В И
към присъдата на КОС по нохд 335/2016 :
Обвинението
срещу
подсъдимия Р.Д.М. *** е за извършване на престъпление от
общ характер по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК, при фактическа и правна
обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът поддържа обвинението и
изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение с налагане на наказания „лишаване от свобода” за срок
от 3 години, чието изтърпяване се отложи по реда на чл.66 ал.1 НК, както и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 1 година.
По делото е конституирана в
качеството на частен обвинител П.Д.С. ***. Нейният повереник адв.Р. пледира за
признаване на Ч. за виновен с налагане на наказания
„лишаване от свобода” за срок от 2 години с приложение на чл.66 ал.1 НК и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 1 година, като изрично заявява, че не се претендират
деловодни разноски.
Подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, като
производството по делото е протекло по реда на чл.373 ал.2 НПК. В последната си
дума подсъдимият настоява размерът на наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС” да бъде минимален. Защитата в лицето на адв.И. пледира за налагане
на мнимални по размер наказания при условията на чл.55 НК.
Кюстендилският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият Р.Д.М. е на ****г., неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС с категории C от 1992г., както и D и СЕ от 1997г. Живее
постоянно в гр.Б..
На 28.07.2011г. в гр.Б. бил сключен трудов договор № 141, по
силата на който подсъдимият заел длъжността „*******” във фирма „*******” ЕООД.
На 17.02.2015г. около 05.20ч. сутринта
от гр.Б, потеглил
товарен автомобил м.”****”
с рег.№ ****** с
прикачена цистерна м.”*****”
с рег.№ ***** / седлови
автовлак/. Автомобилът превозвал гориво с направление гр.Скопие, Република
Македония, като бил управляван
от подсъдимия М.. Около 06.25ч. автомобилът навлязъл в с.Нов чифлик,
общ.Кюстендил, като М. го управлявал със скорост от 80 км/ч. при включени къси
светлини на фаровете. По същото време пострадалият Д.А.Д. предприел напречно пресичанене на пътното платно пред
автомобила. Застанал на осевата линия и в този момент бил забелязан от М.. Д.
продължил движението си и подсъдимия натиснал спирачка, като същевременно
опитал да завие наляво. Независимо от усилията на подсъдимия, последвал удар между
предната част на товарния автомобил и тялото на пострадалия. На Д. били
причинени телесни увреждания, несъвместими с живота и същият починал. Тялото му
останало да лежи на пътя в насрещната лента за движение.
След спирането на товарния
автомобил, М. слязъл от кабината и веднага уведомил на тел.112 за случилото се.
Междувременно, в обратна посока се движил лек автомобил м.”*****”, управляван от О.К.. Водачът не успял да види падналия на земята Д. и преминал през
тялото му. Към този момент смъртта на пострадалия вече била настъпила.
Както бе посочено по – горе,
товарният автомобил навлязъл в населеното място със скорост от 80 км/ч, при която опасната
му зона на спиране възлиза на 100м. Късите светлини на автомобила осветявали
пътя на около 50 – 55м, като видимостта била увеличена в известна степен поради
включеното улично осветление. Поради тази причина подсъдимият М. успял да забележи
пострадалия и реагирал за аварийно спиране, когато Д. се намирал на 82 м от превозното средство, на
разстояние по – голямо от осветеното от фаровете. След задействане на
спирачките скоростта на товарния автомобил е започнала да намалява, като в
момента на удара е възлизала на 49.51 км/ч.
Опасната зона на това превозно
средство при скорост на движение от 50 км/ч възлиза на 47 – 48м, като в този случай
удар межу автомобила и Д. не би настъпил.
Вследствие на настъпилото ПТП на
пострадалия Д.Д. са
били причинени тежки травматични
увреждания – разкъсване на аортата, разкъсвания и контузии на сърце и
бял дроб, масивно разкъсване на черен дроб. Те са несъвместими с живота и са
довели до смъртта на пострадалия, която е настъпила много бързо и е била
неизбежна.
При прегазването от лек
автомобил „****” са
причинени допълнителни послесмъртни увреждания без кръвоизливи или със съвсем
оскъдни такива – охлузвания,
контузни рани, фрактури на
леви лопатка и ключица, на ребра и и др.
Така описаната фактическа
обстановка, имплицирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
установява и доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – показанията на свидетели, експертните заключения на в.л.,
съдържащите се в ДП документи – протокол за оглед на местопроизшествие,
свидетелство за съдимост и др. Досъдебното производство и в частност събирането
на доказателства е извършено при условията и по реда на НПК, с оглед на което
при изразеното съгласие от страна на подсъдимия бе проведена процедурата по
чл.371 ал.3 НПК – одобряване на изразеното съгласие.
Деянието на подсъдимия Р.Д.М. осъществява
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по
чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. От обективна страна е налице нарушение
на правилата за движение при управление на МПС - лек автомобил, а именно визирани
в чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1 и 2 и чл.21 ал.1 ЗДвП. На първо място, подсъдимият е нарушил
задълженията си като водач на МПС да не поставя в опасност живота и здравето на
хората, както и да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Нарушил е също така и задълженията
си да контролира непрекъснато моторното превозно средство, което управлява, при
избиране скоростта за движение да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, както и като водач в населено място да не
превишава разрешената скорост – в конкретния случай 50 км/ч.
От
субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината
непредпазливост под формата на съзнавана небрежност. М. е съзнавал, че нарушава
правилата за движение. Същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици - смъртта на Д., но е бил длъжен и е могъл да
предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването
на вредите, което обаче той не е сторил.
Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия Р.Д.М. за виновен в
извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.
Причината
за настъпилото ПТП и последвалата смърт на пострадалия се коренят най – вече в избраната
от подсъдимия
скорост на движение на товарния автомобил и в по – малка
степен на поведението на Д., доколкото е предприел пресичане на пътното платно
в нарушение на правилата за движение на пешеходците по чл.113 и 114 ЗДвП.
При
определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия съдът съобрази всички
обстоятелства, обуславящи неговата отговорност, както и целите на наказателната
репресия по чл.36 НК. Степента на обществена
опасност на деянието е висока. Засегнати са обществените
отношения, свързани със сигурността и безопасността на движението по пътищата,
както и свъзраните с опазването живота и здравето на гражданите.
Степента
на обществена опасност на подсъдимия е ниска – М. е неосъждан, полага
общественополезен труд, налице е и съпричиняване от страна на пострадалия, който
със своето поведение в нарушение на правилата за движение на пешеходците /
чл.113 и 114 ЗДвП/ също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното, съдът
намери че по отношение на подсъдимия е налице хипотезата на чл.55 ал.1 НК –
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в
закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Ето защо, при условията на чл.58а
ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК определи наказанието на М. под най - ниския предел,
като му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца.
Същевременно прецени, че за постигане целите на общата и специалната превенция
и преди всичко за осигуряване поправително - възпитателното въздействие на
наказателната репресия, изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено по
реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 НК, доколкото
подсъдимият е правоспособен водач, съдът му наложи и наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 7 месеца.
Осъди го да заплати сторените разноски по
делото.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Председател :