Решение по дело №2833/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 1499

 

гр. Пловдив, 14.08.2023  год.

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIX  състав, в публично заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и първата година,  в състав:

 

         

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА                                                            

                  

при секретаря В. П., като разгледа докладваното от съдия Методиева административно  дело № 2833 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от ДОПК.

 

Образувано е по жалба на „КМ-33“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, против  Ревизионен акт № Р-16001620000739-091-001/19.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 512/20.10.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 59216,05 лева и е отказан данъчен кредит на стойност 60886,85 лева, като така е коригиран декларирания от дружеството данъчен резултат за месец 12.2019 г. и  е установен ДДС за внасяне от 43 719,18 лева, а за м.01.2020 г. – ДДС за внасяне от 15 316,87 лева, ведно с дължимите лихви от 3443,34 лева общо за данъчни периоди от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г.

В жалбата, в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. М., както и в представени писмени бележки, се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се твърди, че от доказателствата е установено осъществяване на процесните вътреобщностни доставки, по които е бил допълнително начислен ДДС с ревизионния акт и че е налице реално осъществяване на доставките, по които от ревизиращите е отказан данъчен кредит на дружеството. Моли се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски по представен от жалбоподателя списък.

  Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н., в съдебно заседание и с представена писмена защита е направил искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като се твърди законосъобразност на оспорения ревизионен акт по конкретно изложени съображения. Моли се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок за обжалване и след осъществено обжалване по административен ред на ревизионния акт, в рамките на което с решение същият е бил потвърден изцяло.

 Разгледана по същество, жалбата е само частично основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001620000739-020-001/06.02.2020 г. на Началник Сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив,  било възложено провеждането на ревизия по отношение на “КМ-33“ ЕООД тогава със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, с обхват на ревизията данък върху добавената стойност за периода 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г.  Заповедта била връчена по електронен път на 10.02.2020 г. Със заповед за изменение на въпросната ЗВР от 26.02.2020г. обхватът на ревизията бил разширен по отношение на ДДС и за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. ЗИЗВР също била връчена електронно на ревизирания субект на 26.02.2020 г. В хода на ревизионното производство били отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, каквито били представени от страна на ревизираното дружество чрез управителя му Н.П.двукратно, както и били извършени насрещни проверки на „Адриа Лайт“ ЕООД с ЕИК ***гр. Пловдив, „Магнати България“ ЕООД с ЕИК ***гр. Димитровград и „Г.-В-2000“ ЕООД с ЕИК ***гр. Гоце Делчев. В хода на ревизията било осъществено посещение на счетоводен офис, за което се съставил протокол, като били извършени и проверки в информационни масиви на НАП. Отправена била и молба за предоставяне на информация от общ характер до данъчната администрация на Великобритания относно контрагент на ревизираното дружество „LIGHT UPP“ LTD с VIN GB*** - Лондон.  В хода на извършваната ревизия били издадени и АПВ съответно от 09.03.2020 г., с който декларирания ДДС за възстановяване в размер на 46 216,93 лв. за м.12.2019 г. не бил  възстановен на дружеството и АПВ от 25.03.2020 г., с който декларираният в подадената от задълженото лице справка - декларация по ЗДДС за м. януари  2020 г. ДДС за възстановяване в размер на 14 849,92 лв. също не бил  възстановен на дружеството.

Въз основа на събраните при ревизията доказателства бил издаден Ревизионен доклад  № Р-16001620000739-092-001/24.07.2020 г. /РД/, срещу който не било депозирано възражение от страна на жалбоподателя. На 19.08.2020 г. бил издаден процесният Ревизионен акт № Р-16001620000739-091-001 /РА/, в който било посочено, че след  издаване на РД,  в ТД на НАП гр. Пловдив е получен повторен отговор и допълнителни документи от данъчната администрация на Великобритания във връзка с извършена проверка на дружеството LIGHT UPP LTD с VIN GB***. Посочено било, че не са приложени доказателства, различни от анализираните при ревизията. Липсват писмени доказателства за извършени вътреобщностни доставки (ВОД) от “КМ- 33“ ЕООД към LIGHT UPP LTD с VIN GB***. С оглед установеното при ревизията, в РА било посочено, че не се доказва по безспорен начин извършването на ВОД на стоки от територията на страната до територията на друга страна членка и съответно прилагането на нулевата ставка по издадените от „КМ-33“ ЕООД фактури с № ********** от  02.12.2019 г., № **********/04.12.2019 г., № **********/10.12.2019 г., № **********/16.12.2019 г.; № *********/13.01.2020 г. и № **********/31.01.2020 г. с получател LIGHT UPP LTD с VIN GB***. Прието било от издателите на РА, че от събраните данни и доказателства при ревизията в РД бил направен и обоснован извод, че няма извършени доставки на стоки между ревизираното лице и посочените като преки доставчици „Адриа Лайт“ ЕООД с ЕИК ********* и „Магнати България“ ЕООД с ЕИК *********.  Посочено било, че на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС за „КМ-33“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит по  издадени от „Адриа Лайт“ ЕООД фактури с № **********/09.12.2019 г., № *********/02.12.2019 г., № 0000233/04.12.2019 г., № **********/16.12.2019 г. и № **********/29.10.2019 г. и издадените от „Магнати България“ ЕООД фактури с № **********/04.12.2019 г., № **********/11.12.2019 г. и № ********** от 13.12.2019 г. Отразено било, че при ревизията е установено, че посоченото от РЛ като превозвач дружество „Г.-В-2000“ ООД с ЕИК ********* не е извършило услуга по транспорт на стоки и фактурите са издадени без основание и затова и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не e налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Г.-В-2000“ ООД с № **********/06.12.2019 г., № **********/20.12.2019 г., № **********/20.12.2019 г., № ********** от 20.12.2019 г. и № **********/24.01.2020 г. За данъчен период от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. било прието, че на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1  от ЗДДС и чл.17, ал.2 от ЗДДС се дължи ДДС в размер на 43 799,18 лв., а на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не e налице правото на  приспадане на  данъчен кредит в общ размер на 46 136,93 лв. по фактури, издадени от „Магнати България“ ЕООД, „Адриа Лайт“ ЕООД и „Г.-В-2000“ ООД, подробно описани в издадения РД. Приет бил деклариран резултат ДДС за възстановяване 46 216,93 лв. и установен резултат ДДС за внасяне 43 719,18 лв., а на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ дължимост на лихва в размер на 2647,65 лв. За данъчен период от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. било прието на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.82, ал.1  от ЗДДС и чл.17, ал.2 от ЗДДС, че се дължи ДДС в размер на 15 416,87лв. и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не e налице правото на  приспадане на  данъчен кредит в общ размер на 14 749,92 лв. по фактури, издадени от „Магнати България“ ЕООД,  „Адриа Лайт“ ЕООД и „Г.-В-2000“ ООД, описани в издадения РД. Приет бил деклариран резултат ДДС за възстановяване 14 849,92 лв. и установен резултат ДДС за внасяне 15 316,87 лв., като на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и дължимост на лихва в размер на 795,69 лв. Като неразделна част от РА били посочени издадения ревизионен доклад и лихвения лист.

 В РД като мотиви за предложените установявания било констатирано, че през данъчни периоди м.12.2019 г. и м.01.2020 г. ревизираното лице е  декларирало вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки с получател  дружеството LIGHT UPP LTD от Великобритания.  Посочените вътреобщностни доставки били декларирани в СД и в подадената за периода VIES декларация с обща стойност на данъчната основа на ВОД 296 080,26 лв. и те са документирани с посочените фактури №********** от  02.12.2019 г. с предмет на доставката кожа, раб. облекло, аксесоари за коли, части за газови уредби, джанти, стелажи, аксесоари за мебели; № **********/04.12.2019 г. с предмет на доставката килим, стелки за врати, щори, артикули за декорация, мобилни аксесоари, осветителни тела, маркуч, капачки, капаци, ТВ аксесоари, машини, ютия, ел. уреди; № **********/10.12.2019 г. с предмет на доставката хавлии, спални комплекти, блузи, чехли, клинове, боди; № **********/16.12.2019 г. с предмет на доставката плат, чехли, халати, хавлии, артикули кухня, артикули за баня, салфетки; № *********/13.01.2020 г. с предмет на доставката освежител, сух спирт и газ за запалки и № **********/31.01.2020 г. с предмет на доставката специални лампи. В РД било отразено, че е установено, че контрагентът от Великобритания е регистрирано за целите на ДДС лице. По изисканите и представени от ревизираното лице документи и обяснения във връзка с изискването на чл.45 от ППЗДДС, включващи ЧМР, обяснения относно това, че транспортът е осъществен от „Г.-В-2000“ ООД с товарен пункт гр. Гоце Делчев, и е за сметка на доставчика с приложени и фактури относно транспортни услуги,  бил направен анализ в РД, като било прието, че от страна на „КМ-33“ ЕООД  за декларираните ВОД през м.12.2019 г.  и м. 01.2020 г. не са представени фактури по смисъла на чл.113, ал.1 от ЗДДС с вписано основание за прилагане на нулева ставка на данъка, съгласно чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС. Представени са само инвойс фактури. Не е представено и потвърждение за доставка с посочено мястото на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. От представените транспортни документи (ЧМР) било прието, че не се потвърждава и не се удостоверява транспортирането на стоките и съответно тяхното получаване от клиент LIGHT UPP LTD. От извършена проверка в Регистър Пътни такси и разрешителни  се установявало, че за транспортните средства, посочени в ЧМР не са регистрирани преминавания. За ППС не е налична информация същите да са напускали РБългария. От ревизираното дружество не са представени документи и писмени обяснения, от които да е видно начин на заявяване на стоките от страна на клиента. Не е представена междуфирмена (търговска) кореспонденция във връзка с уговаряне параметрите по доставките, сключени договори и др. Посочено било и че видно от представеното банково извлечение от Райфайзен банк ЕАД, разплащанията по фактурите са извършвани основно чрез банкови преводи, но са налице и вноски на каса по банковата сметка, с посочено основание „по фактури LIGHT UPP LTD“ и от прегледа на представените от дружеството „КМ-33“ ЕООД счетоводни документи се установявало, че дружеството има неразплатени задължения към доставчици към 31.01.2020 г. в размер на  438 521,09лв.  и вземания от клиент LIGHT UPP LTD в размер на 440 397,39лв.  Обсъдени били и документите и обясненията, събрани в резултат на извършената насрещна проверка на „Г.-В-2000“ ООД, като било отразено, че от страна на транспортната фирма не са предоставени писмени обяснения  и документи във връзка с приемане на стоките в обект в гр. Гоце Делчев, местонахождение на същия, лица отговорни за приемането, разтоварването, съхранението и предаването на стоките до тяхната експедиция. Посочено било, че в представените  от проверяваното дружество копия на ЧМР  не се съдържа информация за  мястото и датата на получаване на стоките. Посочен е товарен пункт на стоките гр. Гоце Делчев, разтоварен пункт LONDON, 46 LOCKFILD AVENNUE, MONDIAL FORWARD. В клетка 24 само на някои от товарителниците е поставен печат на LIGHT UPP LTD. Не са  представени и потвърждения за доставка, от които да е видно  мястото на получаване, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Заключено било, че с представените транспортни документи (ЧМР) не се потвърждава и не се удостоверява по безспорен начин, че стоките, декларирани като ВОД, са напуснали територията на страната. Освен това се обсъдила и постъпилата информация по молбата до приходната администрация на Великобритания, съгласно която на адреса на дружеството LIGHT UPP LTD с VIN GB*** са констатирани следните обстоятелства: Открит е агента на търговеца, който само подава СД по ДДС въз основа на предоставени му данни. Агентът не може да отговори на поставените въпроси и не разполага с информация и документи относно бизнеса, ситуацията, търговците и т.н. Не е открит управител. От страна на LIGHT UPP LTD с VIN GB*** документи не са представени. От прегледа на представената информация от данъчната администрация на Великобритания е посочено в РД, че се установява, че директор на LIGHT UPP LTD с VIN GB*** е А.С.С.от РБългария. В получения отговор не се потвърждава, че стоките са получени, осчетоводени и декларирани от LIGHT UPP LTD VIN GB***. Като изводи от събраните данни по повод на ВОД, в РД било отразено, че адресът, посочен в кл. 24 от ЧМР и в обясненията от ЗЛ като място на получаване на стоките-  LONDON, 411 WESTMOUNT ROAD, SE9 1NB., е адрес, на който от отговора от данъчната администрация е установено, че данъкоплатецът не е  извършвал икономическа дейност и данъкоплатецът не е открит. Освен това, адресът представлява жилищна сграда. Правело впечатление също и обстоятелството, че в представените от ревизираното дружество документи никъде не фигурират подписи на управителя на дружеството -  получател по доставките, или на негов представител. В отговора от данъчната администрация на Великобритания се посочвало, че директор  на дружеството LIGHT  UPP LTD с VIN GB*** е А.С.С. с ЕГН ********** от РБългария, а от извършена проверка  на  страницата на Агенция по вписванията Търговски регистър се установило, че А.С.С. е управител на  дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД с ЕИК *********, дружеството, което е посочено като пряк доставчик на ревизираното дружество за  стоките, обект на деклариран ВОД към LIGHT UPP LTD.  Като втори извод било посочено в РД, че след като  от страна  на LIGHT UPP LTD с VIN GB*** не са представени документи за придобиването на стоките  от „КМ-33“ ЕООД, то може да се направи извод, че такива не съществуват и не е осъществено вътреобщностно придобиване от LIGHT UPP LTD. С оглед установеното при ревизията, не се доказвало по безспорен начин извършването на вътреобщностни доставки на стоки от територията на страната до територията на друга страна - членка и съответно прилагането на нулевата ставка по издадените от „КМ-33“ ЕООД фактури. След извършен коментар на разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС относно доказването на ВОД, в РД било прието, че ревизираното лице не е представило необходимите за доказване на извършени ВОД документи, посочени в чл.45, т.2, б. „а“ от ППЗДДС, поради което не е налице основание за прилагане от негова страна на  нулева ставка на данъка. Ето защо осъществената доставка не може да попадне в обхвата на вътреобщностните доставки и за нея са относими общите правила за определяне на облагаема доставка. Съгласно текста на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. Приело се, че в  конкретния случай това място е в България и след като не са налице основанията за прилагане на нулевата ставка за ВОД, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която е приложима ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на 20%. Върху определените в РД данъчни основи по посочените шест фактури за декември 2019 г. и януари 2020 г. на основание чл.86, във връзка с чл.82, ал.1 от ЗДДС, бил определен  дължимият от „КМ-33“ ЕООД ДДС в общ размер на 59 216,05 лв.

 В частта относно непризнат данъчен кредит в РД било прието по отношение на фактури с доставчик „Адриа Лайт“ ЕООД с получател „КМ-33“ ЕООД за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. с № **********/09.12.2019 г.; № *********/02.12.2019 г.; № **********/04.12.2019 г.; № **********/16.12.2019 г. и № **********/29.10.2019 г., че същите са частично разплатени по банков път. След обсъждане на обясненията относно извършване на доставките до адрес на транспортната фирма „Г.–В-2000“ ООД от управителя на доставчика А.С.с автомобил „Фолкваген Крафтер“ за сметка на доставчика и представените тристранно подписани протоколи, пътни листове и доказателства за зареждане с гориво, било прието, че представените пътни листи са попълвани електронно с въведени данни за пробег, начален и краен километропоказател и този начин на попълване не доказва извършения транспорт, тъй като пътният лист следва да се предостави на водача на МПС при излизане от обекта на дружеството и да се отчете при прибирането на превозното средство в местодомуването му, а показанията на километража да се попълнят при реалното им отчитане. За същите не се доказва, че документират реален пробег, както и че са послужили като счетоводен документ, относно отразяване на разходи за гориво. Посочено било още и че посещението в счетоводния офис на „Адриа Лайт“ ЕООД не са представени издадените пътни листи за проверявания период, а само тези, за извършена транспортна услуга на „КМ-33“ ЕООД и че непредставянето на останалите пътни листи, води до извода, че представените пътни листи са изготвени за целите на проверката. Не е предоставена възможност за проверка на общо изминатите километри с отразените разходи за гориво. С оглед установеното, че транспортната услуга е за сметка на „Адриа Лайт“ ЕООД било констатирано в РД, че в издадените фактури за продажба на стоки нямало посочена извършена транспортна услуга и съответно нейната цена. Констатирано било и че не са представени и изискуемите по реда на чл.50 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) товарителници, които съдържат визираните в чл.53 от ЗАП данни. В заключение относно проверката на фактурите, издадени от „Адриа Лайт“ ЕООД било отбелязано в РД, че след анализ на събраните доказателства и в резултат на извършената насрещна проверка за дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД се установява следното:  1. Не е представена междуфирмена и търговска кореспонденция между дружествата  „Адриа Лайт“ ЕООД и „КМ-33“ ЕООД (договори, писма, заявки, имейли и пр.), от която да е видно начинът на заявяване на стоката. Съгласно представеното обяснение от доставчика, условията на доставките, начина и сроковете на плащания са уговаряни от управителите  на дружествата, но доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени нито от ревизираното, нито от проверяваното лице. 2. За  стоките е посочено в обясненията, че са транспортирани до гр. Гоце Делчев, без да са представени доказателства как  реално са предадени на ревизираното дружество. Не е представена информация за мястото на предаване на стоката от доставчика съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС. Доставчикът не посочва конкретен обект, склад, собственост на същия, където е разтоварена стоката и съответно прехвърлена собствеността върху нея. Посочва единствено, че стоката е доставена в гр. Гоце Делчев. Съгласно събраните в хода на ревизията доказателства, ревизираното дружество „КМ-33“ ЕООД упражнява дейност в складова база в гр. Пловдив и не е представило данни и доказателства за обекти на територията на гр. Гоце Делчев. 3. В представените приемо-предавателни протоколи не са посочени лицата, приели и предали стоките. Не са посочени и стоките, които са обект на приемане и предаване по вид, количество и разфасовка на същата. Не са представени доказателства, че собствеността върху стоките е прехвърлена на ревизираното дружество. В случая става дума за покупко-продажби на стоки, определени по техния род, а съгласно чл.24 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени  по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Липсват документи, доказващи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача. С оглед на изложеното не се доказва придобиването на стоките от „КМ-33“ ЕООД от доставчика „Адриа Лайт“ ЕООД. 4. Доставчикът „Адриа Лайт“ ЕООД не е имал наети лица към датите на доставките през  м.12.2019 г.  и м. 01.2020 г.,  което налага извода за липса на кадрова обезпеченост за периода на доставките.  5. Извършени са частични плащания по някои от доставките, по други няма реално плащане. 6. От прегледа на представените фактури се установява, че дружествата „ КМ-33“ ЕООД и „Адриа Лайт“ ЕООД са вписани с един и същ адрес в гр. Пловдив, ул. „Месемврия“ 26, който се стопанисва и от „Перформ Сървис“ ЕООД ЕИК *********, дружеството което извършва счетоводната отчетност на дружествата „Адриа Лайт“ ЕООД и „КМ-33“ ЕООД. Отделно се посочило в РД и че същевременно от извършена проверка на страницата на  Агенция по вписванията Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала  на ревизираното дружество е Н.Н.П.с ЕГН **********.  Управител на дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД е А.С.С.**********. Н.Н.П.с ЕГН ********** е неомъжена с две деца М.А.С.с ЕГН******хххх, К.А.С.044726хххх,  баща на които е А.С.С.**********. Независимо, че не е известен режимът на семейните имуществени отношения между Н.Н.П.и А.С.С.С., за последните е налице свързаност и вероятност да съжителстват на семейни начала.

Досежно констатациите за непризнат данъчен кредит по отношение на фактури с доставчик „Магнати България“ ЕООД, а именно фактура с № **********/04.12.2019 г. на стойност 16 380,00 лв. с предмет на доставка сух спирт; фактура № **********/11.12.2019 г. на стойност 12165,12 лв. с предмет на доставка газ за запалки и фактура № **********/13.12.2019 г. на стойност 12974,40 лв. с предмет на доставка освежител пълнител 260 мл., в РД, след обсъждане на събраните доказателства и обяснения, било отразено, че от прегледа на представените документи се установяват противоречия. Съгласно представените приемно - предавателни протоколи, стоката е приета от Н.П.в гр. Пловдив, а съгласно информацията, съдържаща се в представените пътни листове, стоките са транспортирани до гр. Гоце Делчев. Видно от представените приемно - предавателни протоколи в същите не се съдържа подпис на получател по доставката. От проверяваното дружество не са представени доказателства как, на кого и кога е предадена стоката, в кой обект е съхранявана същата. Освен това, в представените приемно- предавателни протоколи не се съдържа информация за предадената стока. Представените пътни листи са попълвани електронно с въведени данни за пробег, начален и краен километропоказател. Този начин на попълване не доказва извършения транспорт, тъй като пътният лист следва да се предостави на водача на МПС при излизане от обекта на дружеството и да се отчете при прибирането на превозното средство в местодомуването му, а показанията на километража да се попълнят при реалното им отчитане. Не са представени други доказателства за реалността на извършения транспорт, фактури за заредено гориво, отчетения разход за периода. Като водач на МПС е вписан управителят на проверяваното дружество. Посочено е, че транспортната услуга е за сметка на „Магнати България“ ЕООД, но в издадените фактури за продажба на стоки няма посочена извършена транспортна услуга и съответно нейната цена. Не са представени и изискуемите по реда на чл.50 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) товарителници, които съдържат визираните в чл.53 от ЗАП данни. Като изводи относно установеното в РД било отразено следното: 1. Не е представена междуфирмена търговска кореспонденция между дружествата  „Магнати България“ ЕООД  и „КМ-33“ ЕООД (договори, писма, заявки, имейли и пр.), от която да е видно начинът на заявяване на стоката. Съгласно представеното обяснение от доставчика, условията на доставките, начина и сроковете на плащания са уговаряни от управителите  на дружествата, но доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени нито от ревизираното нито от проверяваното лице. 2. За стоките е посочено в обясненията, че са транспортирани до гр. Гоце Делчев, без да са представени доказателства как  реално са предадени на ревизираното дружество. Не е представена информация за мястото на предаване на стоката от доставчика съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС. Доставчикът не посочва конкретен обект, склад, собственост на същия, където е разтоварена стоката и съответно прехвърлена собствеността върху нея. Посочва единствено, че стоката е доставена в гр. Гоце Делчев, бул. „Георги Дечев“, продължение на ул.102.  Съгласно събраните в хода на ревизията доказателства, ревизираното дружество „КМ-33“ ЕООД упражнява дейност в складова база в гр. Пловдив и не е представило данни и доказателства за обекти на територията на гр. Гоце Делчев. 3. В представените приемо-предавателни протоколи стоката е приета от Н.П.в гр. Пловдив, а съгласно информацията, съдържаща се в представените пътни листове, стоките са транспортирани до гр. Гоце Делчев. Липсват и подписи на лицата, приели стоката. Не са посочени и стоките, които са обект на приемане и предаване по вид и количество. Не са представени доказателства, че собствеността върху стоките е прехвърлена на ревизираното дружество. В случая става дума за покупко-продажби на стоки, определени по техния род, а съгласно чл.24 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени  по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени. Липсват документи, доказващи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните, или пък физически предадени от продавача на купувача. С оглед на изложеното не се доказва придобиването на стоките от „КМ-33“ ЕООД от  доставчика „Магнати България“ ЕООД . 4. Извършени са частични плащания по някои от фактурите, по други няма реално плащане. Като фактически и правни извод и основание за облагане в РД се посочило, че  описанието на стопанските операции във фактурите налага извода, че в случая става дума за покупко-продажби на стоки, определени по техния род. Според чл.24 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху такива стоки се прехвърля, щом те бъдат определени  по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени, а според нормата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право.  „Магнати България“ ЕООД и „Адриа Лайт“ ЕООД следва да  съхраняват документи, доказващи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача. Доказателства, че  стоките са определени по съгласие между страните и са предадени във владение на ревизираното дружество са  приемателно-предавателни протоколи, товарителници съдържащи задължителните реквизити съгласно чл.53 от Закона за автомобилните превози. С оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, свързана с определяне на мястото на изпълнение при доставката на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, в хода на ревизията е следвало да бъдат представени доказателства за това къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът ѝ, както и кога и как е била превозена към получателя. Такива доказателства не са представени. Прието било, че в хода на ревизията не е доказано предаването/приемането на процесните родово определени вещи. Всички констатирани при ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водели до заключението, че няма извършени доставки на стоки между ревизираното лице и преките доставчици „Магнати България“ ЕООД  и „Адриа Лайт“ ЕООД. Същевременно при ревизията се установявало, че придобиването на въпросната стока е отразено по счетоводните регистри на „КМ-33“ ЕООД и със същата е извършено последващо разпореждане от страна на ревизираното лице, продажби към контрагенти  на територията на страната. Прието било, че се налага се изводът, че доставчиците „Магнати България“ ЕООД  и „Адриа Лайт“ ЕООД не са осъществили доставките по процесните фактури, издадени на „КМ-33“ ЕООД и стоките са доставени на ревизираното дружество от трети лица. От събраните и разгледани по време на ревизията документи не се доказва прехвърлянето на собствеността върху стоките, следователно не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,  тъй като стоките не са придобити от сочените във фактурите доставчици и данъкът във фактурите се явява начислен неправомерно. Прието е от ревизиращия екип, че ревизираното дружество е разполагало със  стоките, но предвид гореизложеното, правото на собственост не му е прехвърлено от издателите на тези фактури. В случая, с включване на  посочените  фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, ревизираното лице се  е опитало да реализира данъчно предимство, като приспадне като данъчен кредит данък, който е начислен без основание. Издадените от страна на двете дружества-доставчици фактури е прието да са били единствено с цел ревизираното дружество да приспадне данъчен кредит по тях, без да е извършена доставка на стоки.  Предвид гореизложените факти и обстоятелства,  фактурите, по които се претендира данъчен кредит,  се приема, че представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност. Всички констатирани при ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до заключението, че  нямало извършени доставки между ревизираното лице  и преките му доставчици „Магнати България“ ЕООД и „Адриа Лайт“ ЕООД, с предмета, посочен във фактурите. В същото време ревизираното лице   приспада  данъчен кредит по фактурите,  издадени му от тези дружества. Посочено е, че когато става въпрос за сключване на търговски сделки, грижата на добрия търговец се изразява в това, да се установи самоличността на контрагента, неговата дейност, дали същият е надежден, дали разполага с необходимите за извършваните доставки специализирана техника и материално - техническа база, дали разполага със съответните кадри, ще бъде ли коректен. Добрият търговец е задължен да изисква доказателства за това. Добрият търговец не би предприел каквито и да са действия за установяване търговски взаимоотношения с даден контрагент, без уверение в неговата добра търговска репутация. Отчетено било още веднъж, че дружествата „ КМ-33“ ЕООД и „Адриа Лайт“ ЕООД са вписани с един и същ адрес в гр. Пловдив, ул. „Месемврия“ 26, който се стопанисва и от „Перформ Сървис“ ЕООД ЕИК ***, дружеството което извършва счетоводната отчетност на дружествата „Адриа Лайт“ ЕООД и „КМ-33“ ЕООД. Управителите на двете дружества също са свързани лица. Едноличен собственик на капитала  на ревизираното дружество е Н.Н.П.с ЕГН **********.  Управител на дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД е А.С.С.740430хххх. Н.Н.П.с ЕГН ********** е неомъжена с две деца М.А.С.с ЕГН******хххх, К.А.С.044726хххх, чийто баща е А.С.С. ххххххх. Независимо, че не е известен режимът на семейните имуществени отношения между Н.Н.П.и А.С.С., за последните е налице свързаност и вероятно съжителстват на семейни начала. А.С.е директор и  на посоченото като клиент по ВОД дружество LIGHT  UPP LTD с VIN GB*** и управител на  дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД с ЕИК ****, посочено като пряк доставчик на ревизираното дружество за стоките, обект на деклариран ВОД към LIGHT UPP LTD. Всички събрани доказателства сочат, че ревизираното лице  няма как  да не е знаело, че е участник в доставки, които са привидни и по които данъкът е начислен неправомерно.

Отделно било посочено, и че във връзка със събраните данни и доказателства при ревизията е установено, че посоченото като превозвач дружество „Г.-В-2000“ ООД не е извършило услуга по транспорт на стоки на „КМ-33“ ЕООД. Издадените фактури от този доставчик не документират извършен транспорт на стоки от територията на РБългария до Великобритания. Посоченият във фактурите данък се явява неправомерно начислен, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС. На основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС не e налице право на  приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Г.-В-2000“ ООД с № **********/06.12.2019 г., №**********/20.12.2019 г.; № **********/20.12.2019 г., №**********/20.12.2019 г. и № **********/24.01.2020 г.

Така установеното от фактическа страна относно начина на протичане на ревизията и нейните констатации се установява от приложените писмени доказателства.

По делото е приета изготвената по искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза. Същата според съда допринася за изясняване на делото, като е изготвена с необходимите знания и професионален опит и е съобразена с наличните по делото доказателства. Направеното оспорване по същество от страна на ответника, касаещо конкретно приемането от вещото лице на относима към заявения транспорт до Великобритания фактура с доставчик „Г.–В-2000“ ООД от 07.02.2020 г., вместо такава от 06.12.2019 г., взета предвид от ревизиращия екип при изчисление на размера на непризнатия данъчен кредит, според съда се явява неоснователно по причини, които ще се изложат по-долу конкретно и по-подробно, но най-малкото предвид факта, че самият ревизиращ екип е извършил в РД оценка и  съотнасяне на фактурата именно от 07.02.2020 г. към ЧМР от 07.02.2020 г. /стр. 6 от РД/. Следва да се има предвид и че и при така приетото от вещото лице обстоятелство, промяна в крайния извод относно действителността на конкретната ВОД не настъпва.   

При така установеното от фактическа страна, от правна такава, на първо място, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.112, ал.2 от ДОПК, за което съдът взема предвид и приложените по делото заповед № РД – 09-1801 от 28.09.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив относно определянето на длъжностни лица, които да изпълняват за определен период от време, включващ и този на осъществената ревизия, функциите на ръководители на екипи в Отдел „Ревизии“. Ревизионният акт според съда е издаден и при  спазване на административнопроизводствените правила и срокове, предвидени в ДОПК. Установява се и валидността на електронните подписи, положени под всички документи, подписвани с електронен подпис, като по делото в тази насока са представени разпечатки относно срока на съответните сертификати, установяващи валидността на квалифицираните електронни подписи на длъжностните лица, взели участие в ревизионното производство, съгласно Закона за електронния документ. Всички приложени протоколи са надлежно оформени по реда на ДОПК, като представляват годни доказателствени средства. Не са налице според съда при извършената му проверка констатирани съществени нарушения в административното производство, като липсват и конкретни възражения на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на спора съдът намира следното:

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава - членка, с въведено от 2020 г. изискване за получателя и да е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. На основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7 се облагат с нулева ставка. 

В съответствие със задължителната практика на съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС и практиката на ВАС в тази насока, съдът приема, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на две условия – придобиване от страна на получателя на доставката на правото на разпореждане със стоката като собственик и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката от доставчика до държава-членка, която не е държавата -членка, от която се изпращат или превозват стоките / така прието в цитираното и от жалбоподателя и от органите по приходите Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos/. Прието е, че за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени следните условия: 1) прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава - членка в друга и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия, свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава - членка в друга, не би следвало да се изисква друго условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или респ. вътреобщностно придобиване на стоки, съгласно т. 70 от решението по цитираното дело С-409/04. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите - членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО, е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл.53, ал.2 от ЗДДС, в относимите към датата на процесните доставки редакции, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, а от 2020 г. това са и документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011

 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона. Относимата в конкретния случай с оглед датата на твърдените ВОД се явява разпоредбата на чл.45 от ППЗДДС /в редакция към момента на осъществяване на спорните доставки ДВ, бр. 8 от 2016 г. /, в която е посочено, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1.   документ за доставката:  а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;  в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; 2.  документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а)  транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Прието е също така в практиката на ВАС, която от своя страна стъпва и върху практиката на СЕС, че отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, или когато е бил недобросъвестен, т. е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В този смисъл е Решение № 12835/2019 г.  по адм. дело № 3002/2019 г., на ВАС, което от своя страна се основава на решението на СЕС по дело С-273/11 г.

          В конкретния случай, според съда с оглед на събраните в хода на  административното и на съдебното производство доказателства, макар и да не споделя като обосновани някои от междинните изводи на органите по приходите, изложени в ревизионния доклад, съставляващ неразделна част от РА, респ. тези в потвърждаващото оспорения ревизионен акт решение на Директора на ДОДОП - Пловдив, все пак, крайният извод относно непризнаване правото на освобождаване от ДДС по претендираните от жалбоподателя доставки по издадени от него шест фактури с № **********/02.12.2019 г.; № **********/04.12.2019 г.; № **********/10.12.2019 г.; № **********/16.12.2019 г; № *********/13.01.2020 г. и № **********/31.01.2020 г. с получател LIGHT UPP LTD /по-надолу за краткост само с посочване на номер на фактура 12,13,14,15,16 и 17/, регистриран във Великобритания, настоящият съдебен състав  намира за обоснован. И това е така предвид наличието на първата от посочените предпоставки за отказ от освобождаване, а именно, когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването. Последното според съда се установява категорично на базата на анализа на събраните в хода на ревизионното производство, както допълнително в съдебното такова доказателства.

          Не е спорно, че получателят по доставките, които са оспорени от органите по приходите, е надлежно регистрирано за целите на ДДС във Великобритания дружество, което е видно и от данните, получени от приходната администрация на посочената държава, както и че съгласно Споразумение от 17 октомври 2019 г., одобрено от  Европейския съвет за оттегляне на Великобритания от ЕС е определен преходен период до края на 2020 г., през който правото на ЕС продължава да се прилага в Обединеното кралство, сиреч тя се счита за държава-членка до края на периода. Удостоверено е с банковите извлечения по сметката на дружеството-жалбоподател в Райфайзенбанк, потвърдено и от приетата ССЕ само частично извършеното плащане чрез банкови преводи, а в по-голямата част чрез внесени касово суми по сметката по процесните фактури преди започване на ревизията. От експертизата се установява също така и че през 2020 г. цялото задължение на дружеството от Великобритания към жалбоподателя е било разплатено. В тази насока и фактът, на който се позовава данъчната администрация в РД, а именно, че при прегледа на счетоводството на дружеството-жалбоподател  е установено, че има вземания от „LIGHT UPP“ LTD,  не може да се вземе предвид като обстоятелство с особено значение във връзка с доказването на действителното осъществяване на ВОД, доколкото плащането е само косвено доказателство за реалността на осъществените доставки. В тази насока и плащанията по доставките може да се обсъждат и да бъдат индиция за реалност на същите, но само ако са налице достатъчно други убедителни доказателства, каквито според съда обаче, в настоящия случай липсват.

          От страна на органите по приходите по време на ревизията не е било прието наличието на действително осъществяване на превоза на стоките и получаването им в друга държава-членка, а именно Великобритания /с оглед на все още прилагания режим за тази държава към датите на ВОД/, предвид  преди всичко разколебаната доказателствена стойност на представените от страна на жалбоподателя транспортни документи. Тези изводи на ревизиращите органи съдът намира за изцяло обосновани по следните съображения: В хода на ревизията от страна на жалбоподателя са дадени обяснения относно това, че превозът на стоките до Великобритания по шестте оспорени от ревизиращите фактури, издадени от „КМ -33“ ЕООД с получател LIGHT UPP LTD- Великобритания, е извършен от превозвач „Г.-В-2000“ ООД за сметка на доставчика-жалбоподател. В тази връзка и в хода на ревизията, както от страна на жалбоподателя, така и от „Г.-В-2000“ ООД, освен международни товарителници, са били представени и фактури за превозни услуги с издател „Г.-В-2000“ ООД и получател „КМ-33“ ЕООД. В хода на ревизионното и на съдебното производство са събрани и доказателства относно дейността на „Г.-В-2000“ ООД - трудови договори с шофьори, командировъчни заповеди, пътни листове, документи за зареждане с гориво извън пределите на страната и за заплащане на пътни и транспортни такси. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че „Г.-В-2000“ ООД е дружество с предмет на дейност международен превоз на товари, за което му е издаден и валиден към датите на твърдения превоз лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, както и че на това дружество са регистрирани влекачите, посочени в представените по ревизията международни товарителници /ЧМР/ и фактури за превоз. Според съда обаче, въпросните ЧМР изобщо не могат да бъдат определени като редовни от външна страна, доколкото в същите липсват основни реквизити, относими именно към удостоверяване получаването на доставката от нейния получател в съответна държава -членка, различна от тази на изпращача, а освен това, при извършване и на съпоставка на товарителниците с останалите относими към преценката за действителността на ВОД доказателства, свързани конкретно с превоза на стоките, се установяват съществени противоречия и несъответствия. Така по отношение на фактури за доставка с № 12/02.12.19г. и 13/04.12.19 г. / както и за част от фактура 11, съставена извън ревизирания период/ е била изготвена една ЧМР с дата 20.12.2019 г. с посочен влекач Е****МВ. В същата изобщо не е налице попълване в кл.24 на данните относно времето, мястото на пристигане /разтоварване/ и кой е получил стоката по фактурите, като единствено върху товарителницата, при това не на определеното за това място, е поставен печат на LIGHT UPP LTD, но без дата и подпис на получател. По фактури с № 14/10.12.2019 г. и № 15/16.12.2019 г. са налични две изготвени ЧМР от 20.12.2020 г. за превоз с автомобил Е0350КН и с автомобил с номер Е2575 КР, като по нито една от посочените две ЧМР в кл.24 не е отбелязано кой е получил стоките, нито кога същите са били получени от посочения получател LIGHT UPP LTD, чийто печат единствено е положен, но без подпис или име на приел стоките. По представената ЧМР за фактура № 16/13.01.2020 г. с дата на издаване 24.01.2020 г. и посочено превозно средство с рег. № ****, макар  в клетка 24 да е поставен печат с надпис на английски „received“, което означава „получени“, както и вероятно да е положен подпис, а над тях печат на LIGHT UPP LTD, пак липсва удостоверяване на датата и на мястото, на което са доставени стоките по фактурите. По отношение на фактура с № 17/31.01.2020 г. е представена ЧМР от дата 07.02.2020 г. с посочено превозно средство с рег. № ****/*****, като единствено в тази ЧМР в кл. 24 е вписана и дата на получаване на стоката 13.02.2020 г. с положен печат на LIGHT UPP LTD, но отново без подпис за получател. Според чл.9, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Сиреч, въведена е една оборима презумпция във връзка с установената формална и материална доказателствена сила на международната товарителница, която обаче се отнася само за удостоверяване получаването на стоката от превозвача.  С оглед съдържанието на посочения текст от Конвенцията, а и при тълкуване на идентичния такъв на чл.61 от Закона за автомобилните превози, става ясно, че товарителницата не представлява доказателство за преминаване на собствеността от доставчика към получателя на стоката, като същата, съобразно посочените текстове, не представлява доказателство за обстоятелството, че стоката е била получена от посочения в нея получател. Доказателствената стойност на товарителницата се ограничава до доказване на обстоятелството, че стоката е била предадена на превозвача, от което следва, че съобразно приложимите норми, както на Конвенцията, така и на ЗАвтПр, същата не би могла да представлява доказателство за получаване на стоката от лицето, за което е била предназначена, ако липсва негов подпис /в този смисъл е Решение № 6126/2023 г. по адм. дело № 11850/2022 г. на ВАС/. При това положение и с оглед на представените обяснения, както и заявки за международен транспорт, от които става ясно, а и по този въпрос не се спори, че транспортът се извършва от трето лице за сметка на доставчика,  приложима по отношение на доказването на ВОД от доставчика е нормата на чл.45, т.2, б. „б“ от ППЗДДС, която въвежда задължение за наличието на транспортен документ, който да удостоверява, че стоката е била получена на територията на друга държава – членка. В тежест на доставчика е да установи осъществяване на превоза, тъй като той е този, който го организира и следва да притежава всички необходими документи, свързани с осъществяването му /така е прието напр. в Решение № 6943/2021 г. по адм. дело № 1413/2021 г., както и Решение № 10539/2022 г. по адм. дело № 261/2022 г. на ВАС/. В случая, предвид непопълването в кл.24 на посочените товарителници на обстоятелствата кога /с изключение на това обстоятелство само по фактура 17/, както и  къде и кой е получил стоките по посочените ЧМР и липса на положен подпис на получателя /с изключение само на ЧМР по фактура № 16/, същите не могат да служат за доказателство за осъществените вътреобщностни доставки. Такива биха могли да са транспортните документи, ако би било налице попълване едновременно на всички съответни реквизити от международната товарителница, а именно посочване едновременно на точното място на разтоварване, датата и часа на пристигане на стоките и  полагането на подпис и печат на получателя, респективно отразяване качеството на получателя на стоката. Този извод произтича и от самото съдържание на разпоредбите на чл.5, респ. чл.13 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, според които товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. След пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Следователно, не е предвидено отпечатване или замяна на подписа на получателя с печат, така, както това се допуска за изпращача и превозвача по товарителницата и полагането на подпис на получателя е всякога изискуемо при предаване на стоката и то след пристигането ѝ в предвиденото място за доставяне. Освен посоченото относно липсата на годни от външна страна транспортни документи, които да удостоверяват получаването на стоката от сочения неин получател с адрес в Лондон - Великобритания, както се каза, констатират се съществени несъответствия на данните по ЧМР с други писмени доказателства, които също водят до извод за нереалност на твърдения превоз до Великобритания. Противно на посоченото от страна на жалбоподателя, че по делото са събрани значителен обем доказателства, които установявали категорично извършването на превоза по процесните фактури на посочените от него дати, от действително големия обем доказателства се установява единствено, че превозвачът „Г.-В-2000“ ООД е осъществявал международен превоз на товари, като регистрираните му превозни средства са напускали пределите на страната, включително и с маршрут до Великобритания, но тези данни не могат пряко да се съотнесат към превоза именно на стоките по процесните фактури. Така например, по отношение на стоките по фактура № 12/02.12.2019 г. и № 13/04.02.2019 г., по делото е приложена заявка за международен транспорт, за която е посочено да съставлява договора за транспорт и която е видно, че се отнася и до следващите две фактури с № 14 и № 15 и до предходната такава с № 11. Видно от посочената заявка е, че тя е съставена и подписана на дата 10.12.2019 г., но същевременно в нея е отразено, че стоката била готова за експедиция на 16.12.2019 г. В същото време, от страна на жалбоподателя и превозвача, е представена фактурата за превоза с № **********/20.12.2019 г., в която е посочено, че превозът е осъществен на дата по-ранна от отразената като датата на готовност на стоките за експедиция, а именно 13.12.2019 г. Видно е, че в самата заявка за международен транспорт на мястото за отразяване на лице за контакт при получателя е посочена част от адреса на разтоварния пункт и както се каза, в ЧМР от 20.12.2019 г. липсва посочен получател. Отделно от това, при положение, че съгласно чл.5 от Конвенцията, вторият екземпляр от съставената ЧМР придружава стоката, а ЧМР е с дата на съставяне 20.12.2019 г., то поставя се въпросът на твърдяната дата на превоза 13.12.2019 г. стоката без ЧМР ли е била експедирана за Великобритания, предвид това, че ЧМР още не е била съставена и при това положение, кога и как е бил поставен печат на дружеството-получател? Нещо повече, макар от извършената справка в Агенция Митници да става ясно, че вписаното в ЧМР за Фактури 12 и 13  превозно средство с рег.номер **** е напуснало страната на 13.12.2019  г. и се е завърнало отново на 14.12.2019 г., а после пак е напуснало България на 15.12.2019 г., като видно от представените доказателства за него е заплатена такса за ферибот през Ламанша /гр. Кале- гр. Дувър/, сиреч достигнало е до Великобритания, но от дата 17.12.2019 г., то, както се каза, товарителницата е с дата 20.12.2019 г., която е такава следваща датата на твърдения превоз. Освен това, от приложен пътен лист за този автомобил за периода 15.12.2019 г. – 20.12.2019 г. е видно, че като водач е вписано лицето Георги Шопов. За това лице е представен трудов договор и допълнително споразумение към него за длъжността международен шофьор, но, видно от справката от НАП за подадени уведомления от работодателя „Г.-В-2000“ ООД, към датата на соченото пътуване, респективно командироването на Ш.до Манчестър и Лондон, за което е представена заповедта за командироване, същият е бил с прекратено трудово правоотношение, което се е случило още на 22.08.2019 г. и за това обстоятелство работодателят му надлежно е уведомил НАП.  Горното обстоятелство е сериозно основание съдът да не кредитира частните документи, на които се позовава жалбоподателят, издадени от дружеството-превозвач. Впрочем, в представената заявка за превоз по разглежданите фактури общото тегло на стоките не съответства на сбора на посоченото такова в съответните товарителници.

Подобно е положението и по отношение на съпоставката на останалите ЧМР с другите относими към преценката относно наличието или липсата на действително извършени превози по тях писмени доказателства. Така по отношение на двете ЧМР, в които е вписано да са съставени по повод превоза на стоките по фактури с № 14/10.12.2019 г. и № 15/16.12.2019 г. е видно също така да са с датата на съставяне 20.12.2019 г., но същевременно в издадените фактури за превоза от „Г.-В-2000“ ООД, които завършват на 2110 и 2111 и са от дата 20.12.2019 г., отново е посочено, че превозът е бил на 13.12.2019 г., сиреч преди датата на съставяне на всяка от двете ЧМР. Видно е, че за превозните средства по всяка от двете ЧМР, респективно по фактурите от превозвача, а именно ППС с рег. № **** и ****, е регистрирано излизане от страната за първото от тях от 12.12.2019 г. и завръщане на 14.12.2019 г., както и последващо излизане от 15.12.2019 г. със заплатена такса за преминаване на Ламанша с ферибот на 17.12.2019 г., а за второто превозно средство – излизане от страната на 11.12.2019 г. и влизане на 14.12.2019 г., същевременно данни за пътуване през Ламанша на 17.12.2019 г. /от Кале до Дувър/, както и данни за зареждане с гориво на автомобилите в Германия през декември 2019 г. Същевременно, от представени пътни листове за автомобила **** е видно същият да е осъществил първоначално курс до Гърция и обратно, а в пътен лист с начална дата 15.12.2019 г. е отразено в периода 20-21.12.2019 г. пристигане и заминаване от Ливърпул и Манчестър, като липсва отразено изобщо пристигане/заминаване в и от Лондон, където е местоназначението на стоката по товарителниците и адресът за получаването им. По отношение на другото превозно с средство с № Е2575КР също е налице оформен пътен лист за курс до Гърция и обратно и друг такъв с начална дата 15.12.2019 г. с посочени градове във Великобритания, които са били посетени, а именно Дувър, Бристол, Бури, като отново липсва отразяване посещение на гр. Лондон. От представените заповеди за командироване на шофьори от страна на „Г.-В-2000“ ООД е видно, че са налице такива за командироване на шофьора Благоев с автомобил Е2575КР, но до гр. Манчестър, Англия и обратно, както и на шофьора Щ.с автомобила с рег. № **** по същата дестинация.

 Що се касае до ЧМР от 24.01.2020 г., отнасяща се до стоките по фактура с № 16/13.01.2020 г., по делото е приложена също заявка за международен транспорт, подписана на 13.01.2020 г., с посочено общо тегло от 9000 кг на експедираната стока, а в товарителницата същото е 9200 кг. В ЧМР е отразен автомобил, с който се осъществява превоза с № *****, който е видно, че е напускал страната на 15.01.2020 г. и се е завърнал на 25.01.2020 г. Товарителницата обаче е от 24.01.2020 г., сиреч издадена е, след като курсът вече е бил започнал.  По издадената за превоза фактура с номер, завършващ на 2163/24.01.2010 г. не е посочена изобщо дата на превоза. В самата ЧМР не е посочена датата на получаване на стоката. Липсва представен пътен лист, относим към периода, а от представените заповеди за командироване е видно да е бил командирован водач с автомобила, посочен в товарителницата, но за периода вече от 25.01.2020 г. до 05.02.2020 г. в Лондон и Манчестър. Категорични доказателства, от които да се направи извод обаче, дали въпросният автомобил е достигнал до адреса на доставка в Лондон с издадената товарителница, а и кога е станало това, не са налице.

Касателно ЧМР от 07.02.2020 г. за стоката по фактура № 17/31.01.2020 г., то съдът намира, че действително относимата фактура за превоз е тази, отразена в заключението на ССЕ с № **********/07.02.2020 г. Впрочем, това е било установено и от ревизиращия екип, като е било изрично посочено на стр.6 от РД. Че именно това е фактурата за превоза е налице и обяснение от страна на управителя на дружеството-жалбоподател и такива констатации са били направени изрично и в протокол за извършена насрещна проверка от 21.07.2020 г. от органите по приходите, макар и в хода на друга ревизия.  За влекача, вписан в ЧМР от 07.02.2020 г. с рег. № ***** е налице отразено напускане на страната от дата 06.02.2020 г., сиреч отново преди издаване на ЧМР. По фактурата за превоз от 07.02.2020 г. няма отразена начална и крайна дата на превоза, като приложения фискален бон за заплащане само на част от отразената по фактурата стойност на транспорта е от 08.02.2020 г.  Представена е заповед за командироване на шофьор с този автомобил до Лондон и Манчестър, но до дата 05.02.2020 г., както и такава от 07.02.2020 г. до 20.02.2020 г., по която, ако е била изпълнена, принципно би могъл да се осъществи превоза с посочената ЧМР. Както се каза, по ЧМР е посочена дата на доставката 13.02.2020 г., обаче липсва подпис на получател, който да удостовери посоченото обстоятелство. Не е налице и пътен лист, който да удостовери именно факта на достигане до местоназначение на стоката по фактура № 17/31.01.2020 г. в гр. Лондон.

Предвид посоченото и според съда не може да се счете, че е налице осъществено надлежно доказване на обстоятелството по физическото напускане на стоките по процесните шест фактури с издател дружеството-жалбоподател и получател LIGHT UPP LTD на територията на страната и достигането им до държавата-членка съгласно назначението на стоката, доколкото представените транспортни документи не отговарят на изискванията по чл.45 от ППЗДДС, а освен това не е възможно да се обвържат с други категорични доказателства, като  доказателствата, с които се цели да бъдат установени ВОД, изобщо не са безспорни и безпротиворечиви. Отделно от посоченото, от надлежно приобщения с протокол от 07.07.2020 г. отговор от приходната администрация на Великобритания на молба за предоставяне на информация относно соченото в процесните ЧМР дружество- получател на стоките се установява, че в документацията на същото няма отразяване на фактурите за покупка и не е събрана каквато и да било друга информация относно търговеца, чийто управител не е бил открит. Принципно неоткриването на търговеца и непредставянето на доказателства от негова страна не е основание за неприемане на ВОД, но в случая информацията от приходната администрация на Великобритания, съпоставена с останалите доказателства правилно е била преценена от ревизиращия екип като допълнително обстоятелство в подкрепа на извода за недоказаност на ВОД / в същия смисъл е произнасяне на ВАС с Решение № 10539/2022 г. по адм. дело № 261/22 г., отнасящо се до същото дружество във Великобритания/. Не на последно място, прави впечатление, че управителят на LIGHT UPP LTD А.С.е същевременно управител и на дружеството „Адриа Лайт“ ЕООД, което е сочено и се установява от експертизата по делото да фигурира в документацията като доставчик на „КМ-33“ ЕООД по отношение на по-голямата част от стоките, предмет на оспорените ВОД. В тази насока и макар да е налице свобода на договарянето, то не е ясно защо би се наложило доставчик на LIGHT UPP LTD за стоките, с които разполага „Адриа Лайт“ ЕООД със същия управител, да бъде дружеството „КМ-33“ ЕООД, при това на по-висока продажна цена, видно от представените по експертизата таблици. С оглед на изложеното и както се каза, съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на ревизиращия екип, залегнали в ревизионния доклад и съответно на издателя на потвърждаващото РА решение за недоказаност осъществяването на ВОД като основание за приложение на нулева ставка на ДДС. При това положение и правилно е било счетено, че понеже са налице облагаеми доставки, осъществени на територията на страната, то следва да се извърши коригиране на размера на използваната данъчна ставка на основание чл.67, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от ЗДДС и да се определи дължимият данък добавена стойност върху данъчната основа, посочена в процесните фактури. При правилно приложение на материалния закон така е установено, че данъчната основа, върху която се дължи ДДС за данъчен период м.12.2019 г. възлиза на 218 995,91 лв., а данъчната основа, върху която се дължи ДДС за  данъчен период  м.01.2020 г.  е в размер на 77 084,35 лв. При прилагане на чл.86, във връзка с чл.82, ал.1 от ЗДДС е прието, че така дължимият от „КМ-33“ ЕООД ДДС е в общ размер на 59 216,05 лв., в която част и съдът намира, че следва да потвърди обжалвания РА като законосъобразен и правилен.

Касателно частта на РА, с която от страна на ревизиращите органи е било отказано признаването на данъчен кредит по фактурите с доставчик „Адриа Лайт“ ЕООД, „Магнати България“ ЕООД и „Г.–В-2000„ ООД съдът намира следното: От страна на ревизиращия екип е прието най-общо, че по отношение на фактурите за превоз, издадени от „Г.-В-2000“ ООД, свързани с превоза на стоки по претендираните от дружеството редовни ВОД до Великобритания,  доколкото не се установява извършването на превоз от България до Великобритания, то и посоченият данък във фактурите, издадени от „Г.–В -2000“ ООД за международен превоз се явява начислен без основание. В тази насока от приходната администрация е прието, че не e налице право на  приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Г.-В-2000“ ООД  с № **********/06.12.2019 г., № **********/20.12.2019 г.; № **********/20.12.2019 г., № **********/20.12.2019 г. и № **********/24.01.2020 г. Макар да споделя изводите на ревизиращия екип с оглед на всички изложени по-горе мотиви относно липсата на установено действително осъществяване на ВОД, респективно реално осъществяване превоз на стоките до Великобритания, то съдът намира, че при преценката относно това по кои фактури не следва да се признава правото на данъчен кредит на жалбоподателя е допуснат фактически пропуск, като е посочена сред тях / на стр.17 от РД/ и фактура №№ **********/06.12.2019 г., за която, както се каза и по-горе, се установява да не е относима към процесните ВОД, доколкото и самият жалбоподател е дал обяснения, и ревизиращия екип го е установил надлежно, и това се установява и от ССЕ, а именно, че фактурата за твърдения превоз на стоки по ЧМР от 07.02.2020 г. е всъщност тази с № **********/07.02.2020 г., по която е посочен като начислен при данъчна основа от 1600 лева размер на ДДС от 320 лева. Ето защо и съдът намира, че в тази насока е допуснато несъответствие в ревизионния акт, предвид факта, че  фактурата от 06.12.2019 г. неправилно е отчетена при изчисление размера на данъчния кредит. Поради това и същата ще следва да се изключи от преценката относно размера на непризнатия данъчен кредит, без да може същевременно  да се вземе предвид пък фактурата от 07.02.2020 г., тъй като тя касае период, извън периода на ревизията.

По отношение на останалите фактури, по които не е признат данъчен кредит, а именно фактурите с издател „Адриа Лайт“
ЕООД с № **********/09.12.2019 г.; № *********/02.12.2019 г.; № 0000233/04.12.2019 г.; № ********** от 16.12.2019 г. и № **********/29.10.2019 г., както и „Магнати България“ ЕООД с № **********/04.12.2019 г., № **********/11.12.2019 г., и фактура № **********/13.12.2019 г., включени в отчетните регистри за м.12.2019 г. и м.01.2020 г.  е прието най-общо от страна на ревизиращия екип, че двете посочени дружества не са действителните доставчици на жалбоподателя на описаните по фактурите стоки. В тази насока и в РД е прието, че доставчиците „Магнати България“ ЕООД  и „Адриа Лайт“ ЕООД не са осъществили доставките по процесните фактури, издадени на „КМ-33“ ЕООД и стоките са доставени на ревизираното дружество от трети лица, като не се доказва от представените доказателства прехвърлянето на собствеността върху стоките, следователно не е доказано извършването на доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС,  тъй като стоките не са придобити точно от сочените във фактурите доставчици и поради това е счетено и че данъкът във фактурите се явява начислен неправомерно. Прието е изрично, че ревизираното дружество е разполагало със  стоките, но правото на собственост не му е прехвърлено от издателите на тези фактури и с включване на  посочените  фактури в дневника за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, ревизираното лице се  е опитало да реализира данъчно предимство, като приспадне като данъчен кредит данък, който е начислен без основание понеже издадените от страна на двете посочени дружества фактури са единствено с цел ревизираното дружество да приспадне данъчен кредит по тях, без да е извършена доставка на стоки от сочените доставчици. За тези си изводи органите по приходите са взели предвид представените в хода и на извършените насрещни проверки доказателства, съставляващи приемо-предавателни протоколи, както и пътни листове, както и осъществената проверка в счетоводството на „Адриа Лайт“ ЕООД и са преценили и данните относно управителите на посоченото дружество и дружеството-жалбоподател, а именно, че са родители на общи деца. Настоящата съдебна инстанция, намира изводите на приходната администрация относно липса на всички предпоставки за реализиране от страна на ревизираното дружество на правото на данъчен кредит по процесните фактури за правилни като краен резултат, макар и не точно по изложените в РД съображения за това, като съдът възприема като правилен извода относно това, че не сочените във фактурите доставчици са действително доставилите стоките по процесните фактури на дружеството-жалбоподател.

В случая не е спорно, че съществуват фактури за доставки, които са били и надлежно осчетоводени, както и че по същите са били извършвани разплащания, което изрично е проверено и от приетата ССЕ. Следва да се има предвид обаче, че законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а едва след това и правилното ѝ счетоводно оформяне. Съгласно чл.178, вр. с чл.168 от Директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съществува изискването лицето, което претендира правото на приспадане на данъчен кредит, да е получател на доставката или услугата, а другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на фактурите, или извършено разплащане по тях, не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираните с тях доставки на на стоки.  Вярно е, че щом разполага с информацията, необходима да се установи, че материалноправните условия са изпълнени, данъчната администрация не може да наложи във връзка с правото на данъчнозадълженото лице да приспадне ДДС допълнителни условия, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право ( в този см. Решение на СЕС от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20). Това би могло обаче да не е така, ако вследствие на нарушението на формалните изисквания се възпрепятства представянето на сигурни доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания. Такъв би могъл да е случаят, когато във фактурата за стоките или услугите, във връзка с които е упражнено правото на приспадане на ДДС, не е посочен действителният доставчик, ако това възпрепятства установяването на този доставчик, а оттам и определянето дали той има качеството на данъчнозадължено лице, тъй като това качество представлява едно от материалноправните условия за правото на приспадане на ДДС ( пак същото Решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet). В този контекст следва да се подчертае, че данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура, а следва да се извърши цялостна проверка на обстоятелствата по конкретния случай, за да се определи правилно дали са налице както материално-правните, така и формалните изисквания за признаване правото на данъчен кредит, които са свързани именно с реалността на конкретната доставка.  Според съда от събраните по делото доказателства действително не може да се установи, че именно двете търговски дружества „Адриа Лайт“ ЕООД и „Магнати България“ ЕООД, посочени като доставчик на стоки по процесните фактури, са извършили посочените доставки на стоки.  В тази насока, независимо от представените по преписката доказателства, за които се сочи от жалбоподателя, че установяват  извършването на превоз на стоките по фактурите и предаването им на получателя, то правилен е изводът на ревизиращия екип, че от тези доказателства на практика не може да се установи къде и на кого се твърди дружествата-доставчици да са предали стоките по фактурите. В тази насока представените доказателства указват на осъществено предаване на стоките в гр. Гоце Делчев, където обаче не се установява дружеството-жалбоподател да разполага със свой склад, или база за съхранението на стоките. Освен това, представените тристранно подписани приемо-предавателни протоколи с фигуриращи печати на дружеството-жалбоподател „Г.-В-2000“ и „Адриа Лайт“ ЕООД от 02.12.2019 г., 05.12.2019 г., 09.12.2019 г., 17.12.2019 г. и 31.01.2020 г., по начина, по който са оформени, удостоверяват единствено предаването на съответната фактура, като само в протокола от 31.01.2020 г. на практика са описани в частта, удостоверяваща предаване и приемане и съответни стоки – лампи и крушки. В нито един от останалите протоколи не е описано предаване на стоки, а както се каза, само на фактури. Нещо повече, протоколите е отразено да са съставени в гр. Пловдив,  като в тях изрично е посочено, че двете страни /приемащ и предаващ/ се споразумяват, че гореописаните стоки /а такива са описани само в единия от протоколите/, трябва да бъдат доставени /сиреч в бъдеще/ до мястото на получаване гр. Гоце Делчев, фирма „Г.В-2000“ ООД за сметка на предаващия. В тази насока, от начина, по който са оформени протоколите, а именно като споразумение за бъдещо доставяне на стоки по фактури до конкретен адрес, изобщо не може да се направи категоричен извод, че въпросните приемо-предавателни протоколи действително удостоверяват реално предаване на стока, доколкото не е ясно, освен отчасти по протокола от 31.01.2020 г., коя стока и в какво количество се предава и най-вече кога се осъществява това предаване на получателя, респективно получаване на стоката от сочения получател и къде всъщност е осъществено това предаване и получаване. Предвид факта, че е налице подпис за „Г.-В-2000“ ООД, то това евентуално би могло да се приеме за потвърждение от страна на това трето по отношение на доставката лице за изпълнение на споразумението между предаващ и приемащ, но при липса на конкретна различна дата на подписване от страна на „Г.-В-2000“ ООД на приемо-предавателните протоколи и същевременно указване на обстоятелството, че те са съставени, респективно и подписани в гр. Пловдив, под съмнение се поставя изобщо въпросът дали стоките по фактурите от „Адриа Лайт“ ЕООД са били доставени в гр. Гоце Делчев, както се твърди, кога е станало това, на какъв адрес са доставени стоките, от кого са получени. В тази връзка и независимо от представените пътни листове от „Адриа Лайт“ ЕООД с дати, съвпадащи с тези по приемо-предавателните протоколи, които пътни листове са частни по своя характер документи, то показателно е, че при извършената проверка в счетоводния офис на „Адриа Лайт“ ЕООД, не са били представени други пътни листове, освен представените по преписката, за да се извърши сравнение на общо изминатите километри за автомобила, сочен в пътните листове, съответно разхода на гориво през целия процесен период, а не само на датите на твърдените превози на доставките. Съвсем обоснован в тази насока е изводът на ревизиращия екип относно това, че по представените доказателства не е налице възможност за надлежна индивидуализация на стоките посредством обективното им предаване по вид и количество на получателя, респективно установяване прехвърляне на собствеността върху стоките.

Що се касае до доставките с посочен доставчик „Магнати България“ ООД, то независимо от установеното обстоятелство, че са представени редовни от външна страна фактури, както и доказателства за извършени  разплащания по същите, както и установеното, че посоченото дружество е разполагало със стоки от вида на сочените в процесните фактури с установен произход от предходни доставчици, както и че е налице кадрова и техническа обезпеченост на дружеството да достави стоките на жалбоподателя със собствен транспорт, то от представените приемо-предавателни протоколи, които следва да удостоверят получаването на стоката от „КМ-33“ ЕООД по процесните фактури се установява, че нито един от тях не е изобщо подписан за приемащата страна, като единствено е поставен печат на жалбоподателя. В тази насока напълно недоказано е отразеното от страна на „Магнати България“ ЕООД в обясненията, дадени в хода на ревизията, че стоките по фактурите с издател „Магнати България“ ЕООД са били предадени реално на управителя на дружеството-жалбоподател в гр. Гоце Делчев, доколкото липсва положен подпис на което и да било от представените потвърждения за получена стока от управителя. Нещо повече, ако се приеме, че управителят на дружеството-жалбоподател е полагал само печата върху потвържденията за получена стока от 05.12.2019 г., 12.12.2019 г. и 16.12.2019 г. в гр. Гоце Делчев при получаването ѝ, съгласно обясненията, приложени по преписката от „Магнати България“ ЕООД за мястото на предоставяне на стоките, то се поставя въпросът кога точно например на 05.12.2019 г. управителят на дружеството-жалбоподател е приемал стока по фактура от доставчика „Магнати България“ ЕООД в гр. Гоце Делчев, като се има предвид, че е подписвал приемо-предавателен протокол с „Адриа Лайт“ ЕООД, но в гр. Пловдив от същата дата. Прави впечатление впрочем, че в нито едно от двукратно дадените обяснения от страна на управителя на дружеството-жалбоподател по искането на данъчните органи за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, не са дадени изобщо обяснения относно начина на получаване на доставките по фактурите от „Магнати България“ ЕООД, а именно къде и от кого са получени стоките, нито са представени от страна на жалбоподателя изобщо доказателства в тази насока, а в потвържденията за получена стока, представени от „Магнати България“ ЕООД, е отразено да са били издадени в екземпляр и за сочения получател на стоките. Такъв не е представен от жалбоподателя, а представения от сочения за негов доставчик не са подписани за получател.

 Осъществяването на всяка доставка, изразяващо се в прехвърлянето от конкретен доставчик на конкретен получател на правото последният да се разпорежда със стоката като собственик, е фактически въпрос. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане не може да бъде ограничавано. В случая, както се посочи, не се установява фактическото получаване на стоките по фактурите от сочените в тях доставчици на жалбоподателя „Адриа Лайт“ ЕООД и „Магнати България“ ЕООД. При това положение и правилно е било отказано приспадането на данъчен кредит по издадените от тези доставчици фактури и поради това и в тази му част ревизионният акт се явява обоснован и правилен. Ето защо и ще следва да се отхвърли жалбата на „КМ-33“ ООД като неоснователна по отношение на частта, с която допълнително е начислен ДДС на стойност 59216,05 лева, както и отчасти по отношение на непризнатия данъчен кредит, като се извърши намаление на посочената сума от 60886,85 лева с размера на данъка по неотносимата фактура № **********/06.12.2019 г., при което положение и стойността на отказания данъчен кредит възлиза на 60246,85 лева. В тази връзка и ще се промени изчислената законна лихва върху установените с РА задължения на 3223 лева, доколкото така установеният резултат за внасяне по РА за данъчен период м.12.2019 г. при изключване на фактурата от 06.12.2019 г. се променя като се намалява от 43 719,18 лв. на 40 079,18 лева. При това положение и за разликата над действително установения като дължим за внасяне резултат на ДДС за внасяне касателно периода м.12.2019 г. и съответно над дължимата общо определена върху установените главници лихва ще следва да се отмени обжалвания ревизионен акт, а в останалата ѝ част, жалбата на „КМ-33“ ЕООД ще следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изложеното и като резултат от изхода на спора ще следва да се присъдят разноски и на двете страни съобразно с отхвърлената, респективно уважената част от жалбата при прилагане на чл.161, ал.1 от ДОПК. При това положение и като намира, че са представени доказателства за действително направените от страна на жалбоподателя разноски, възлизащи общо на 4826 лева, както и като счете, че е неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед вида и характера на делото, както и проведените по него заседания, съдът счете, че следва да присъди на дружеството-жалбоподател сумата от 297,70 лева, съставляващи изчисления размер на разноските съразмерно с уважената част от жалбата. Същевременно, на ответната страна ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на относимата към момента на осъщественото процесуално представителство разпоредба на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията ѝ с ДВ бр.68/2020 г./. Изчислено съразмерно на отхвърлената част от жалбата същото възлиза на 2258,52 лева.

 

При тези мотиви и Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отчасти по жалба на „КМ-33“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград,  Ревизионен акт № Р-16001620000739-091-001/19.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 512/20.10.2020 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, а именно в частта му за сумата над 60246,85 лева до посочения общ размер на непризнатия данъчен кредит за данъчни периоди м.12.2019 г. м.01.2020 г. от 60886,50 лева, съответно за сумата над 40079,18 лева до установения с ревизионния акт резултат на ДДС за внасяне за данъчен период м.12.2019 г. от 43719,18 лв.,  както и  в частта му за сумата над 3223 лева до установената такава по ревизионния акт от 3443,34 лева, съставляваща размера на дължимите лихви върху установените с ревизионния акт задължения.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на„КМ-33“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, срещу Ревизионен акт № Р-16001620000739-091-001/19.08.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково в останалата ѝ част.

 

          ОСЪЖДА на Национална агенция за приходите да заплати на „КМ-33“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. „****** сумата от 297,70 лева, съставляващи разноски, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.

 

ОСЪЖДА „КМ-33“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул. *****  да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -  гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 2258,52 лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съразмерно с отхвърлената част от жалбата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                       Административен съдия: