Решение по дело №14/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               № 74

 

                                   гр. Пловдив,  01.03 .2019 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шести февруари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                 

                                                                    ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 14 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 247 от 04.05.2018 г., постановено по т.д. № 1 по описа за 2017 г., Пловдивският окръжен съд е осъдил „Н и Н Т.л.” АД с ЕИК *** да заплати на „***“ ООД с ЕИК *** сумата от 27977.89 лева, представляваща незаплатената цена на доставено гориво по 41 броя конкретно описани фактури, доставено за периода 29.07.2013 г. до 29.12.2016 г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на делото - 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 31757.93 лв., както и иска за заплащане на мораторно обезщетение изцяло в размер на 9782,15 лв. за периода 30.08.2013г. - 29.12.2016 г. Със същото решение Пловдивският окръжен съд е осъдил „Н и Н Т.л.” АД да заплати на „***“ ООД разноски в размер на 1388.52 лв., съответно е осъдил „***“ ООД да заплати на „Н и Н Т.л.” АД разноски в размер на 976.30 лв.

С определение № 1881 от 23.10.2018 г., постановено по същото дело, Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК подадена от ищеца „***“ ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските и конкретно – за присъждане на направените разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът „***“ ООД е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторно обезщетение изцяло в размер на 9782,15 лв. за периода 30.08.2013г. - 29.12.2016 г. От ищеца е постъпила и частна жалба срещу определение № 1881 от 23.10.2018 г. В жалбите се изразява становище, че в съдебните актове в тези части са незаконосъобразни, необосновани и неправилни, постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон. Искането е обжалваните актове да се отменят и вместо това се постанови друг, с който се уважи предявения иск за мораторна лихва в пълния му размер, както и да се присъдят всички направени разноски. Претендира се присъждане на разноски и за въззивното производство.

         Ответникът „Н и Н Т.л.” АД е обжалвал решението в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 27977.89 лева, представляваща незаплатената цена на доставено гориво по 41 броя конкретно описани фактури, доставено за периода 29.07.2013 г. до 29.12.2016 г., ведно със законна лихва считано от завеждане на делото 30.12.2016 г. до окончателното изплащане.  В жалбата е изразено становище, че в тази част обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилен анализ на събраните доказателства и превратно тълкуване на приложимите правни норми. Искането е решението в осъдителната му част да се отмени и вместо това, да се постанови друго, с което предявеният главен иск се отхвърли изцяло, като на страната се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

         Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „***“ ООД против „Н и Н Т.л.” АД обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 31757.93 лв. с ДДС, представляваща незаплатената цена на доставено гориво за периода 29.07.2013 г. до 22.06.2015 г., за което са издадени 50 бр. фактури, подробни описани по номера и дати, както и мораторно обезщетение от 9782,15 лв. за забавено изпълнение на главните парични задължения по описаните фактури през периода от 30.08.2013 г. до 29.12.2016 г.

         По делото е безспорно, че между страните са установени трайни търговски отношения във връзка с осъществяване на покупко-продажби на автомобилно гориво – дизел. Безспорно установено е също, че през процесния период, за който са издадени описаните и представено по делото и от двете страни 50 броя фактури, „Н и Н Т.л.” АД е зареждало автомобилите и камионите си от различни бензиностанции на „***“ ООД, за което са издавани фактурите и фискални касови бележки към тях.

         Основните спорни въпроси са дали задълженията, произтичащи от продажбите на дизелово гориво, за които са били издадени и процесните фактури, са били платени от ответника-купувач, кога и по какъв начин. В подкрепа на възраженията си против предявените искове, ответникът се позовава на представените и приети по делото касови бонове, в които е отбелязано, че плащанията по всички процесни доставки е извършвано в брой в деня на продажбите и на издаване на фактурите.

         От приетите заключения на първоначалната и повторна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на продаденото дизелово гориво по процесните фактури възлиза на 33499.84 лева. Установено е също от намерените платежни документи в счетоводствата и на двете дружества, че част от стойността на горивото, в размер общо на 5521.95 лева, по девет от процесните фактури е заплатено от ответника чрез банкови преводи. Според заключението на вещото лице, за останалата част на обща стойност 27977.89 лева, в счетоводството на ответника липсвали първични счетоводни документи за плащане, удостоверяващи получаване и връщане на парични суми на каса /приходни и разходни касови ордери/, като в счетоводството на ответника фактурите за тези доставки са включени в хронологичната ведомост по сметка 501 „каса“, като е отбелязано, че същите са платени в брой.

         Въз основа на така установените факти, Пловдивският окръжен съд е приел, че е установено плащането само на част от закупеното гориво – това, което е извършено чрез банкови преводи. За да уважи иска за останалата част от процесните продажби, позовавайки се изискването на специалните норми - при продажбата на горива да се издава фискалната касова бележка, независимо от начина на плащане,  първоинстанционният съд е достигнал до извода, че само наличието на такива бележки не съставлявало доказателство за извършени плащания в брой.

         Изложените в тази насока фактически и правни изводи в подкрепа на решението, в частта с която искът е частично уважен, не се споделят от въззивния съд, поради следното:

   Действително, предвид нормативната дефиниция на понятието „фискален бон“ /фискалната касова бележка/, съдържаща се в разпоредбата на чл.118, ал. 3 ЗДДС, основното предназначение на този хартиен документ е да осигури отчетност в отношенията между търговеца–продавач и данъчната администрация чрез генериране и трансфер на информация за стойността на реализирания стоков оборот на продавача, във връзка с реализирането на данъчни права и задължения. Следователно в отношенията между данъчната администрация и търговеца е без значение дали цената на стоката, за която е издаден фискален бон, е платена или не.

Съдържащата се в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, нормативната уредба относно реда и условията за издаване на фискална касова бележка, придава на този документ и допълнително значение или функция – на платежен документ. Това значение се извлича от разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.3 от същата наредба, изискващи издаването на фискална касова бележка при извършване на плащания на каса.

Действително разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. въвежда изключение от общото правило на чл.3, ал.1 относно продажбата на течни горива, предвиждайки задължението продавачът да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод по ал.1, тоест независимо от начина на плащане. Това означава, че относно продажбите на течни горива, задължението за издаване на фискална касова бележка или касов бон обхваща, както плащанията в брой или на каса, така и всички останали начини на плащане, които в основната разпоредба са изключени от приложението й – „чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“.

Това изключение от основното правило обаче не лишава касовия бон от доказателствена сила в случаите, в които плащането на закупените течни горива е извършено в брой. Разбира се, в случаите, в които страните са уговорили друг начин на плащане, включително и отложено, тогава не би била налице хипотезата на чл.25, ал.3 от Наредбата и издаването на касовия бон не би било достатъчно, за да удостовери извършването на плащане в момента на продажбата.

Само възможността за извършване на безкасово плащане, включително и на отложено плащане, не е достатъчно, за да се преодолее доказателствената сила на фискалната касова бележка, щом същата съдържа изискуемите от чл.26 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. реквизити и е издадена по реда и условията на тази наредба. Доказателствената тежест за наличието на уговорки, предвиждащи начин на плащане различен от плащане в брой или на каса, обаче ще се носи от страната по договора, която се позовава на такива уговорки. Едва при установяване на условия за плащане, различни от отбелязаното в касовия бон, купувачът ще следва да докаже, че извършил плащането съобразно тези условия.

В конкретния случай всички, изхождащи от ищцовото дружество фактури и касови бонове, не само че съдържат изискуемите от наредбата реквизити, в това число - и отбелязвания за плащане в брой на съответната сума при извършване на продажбата, но съдържат и допълнителни отбелязвания относно размера на платената в брой сума, както и стойността на рестото /върната на купувача сума/ в случаите, в които платената в брой сума е надвишавала дължимата. Всички фактури и съдържащия се в тях фискални бонове са подписани от служител на ищцовото дружество и подпечатани с печат на същото дружество. Доколкото истинността на тези документи не е оспорена от представителя на „***“ ООД, следва да се приеме, че същите съставляват годни доказателства, както за извършените продажби на съответните количества течно гориво, на посочените цени и на посочените дати и часове, така и извършеното плащане в брой при извършване на продажбите.

Установените от съдебно-счетоводната експертиза факти, че за част от продажбите е извършено плащане и по банков път, а за други били внесени пари на касата на ищеца с приходни касови ордери, не променят горните изводи, доколкото само въз основа на тези обстоятелства не може да се обоснове извод, че страните са постигнали уговорка за отсрочено плащане не само за тези, но и всички процесни фактури. Подобни уговорки не могат да бъдат установявани със свидетелски показания, заради съдържащата се в чл.164, ал.1, т.6 ГПК забрана. Освен това, наличието на уговорки за отложено плащане следва да се заяви и докаже конкретно за всяка една от извършените продажби, което в случая не е сторено.

Ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество липсвали счетоводни документи /приходни и разходни касови ордери/ за теглени пари от каса, предназначени за последващото плащане на процесните фактури при зареждане на горивото. Съставянето на такива първични счетоводни документи е свързано с отчетността и осигуряването на вътрешен контрол за отчитане на паричните средства в самото дружество, поради което издаването или липсата им в случая няма отношение към установяване на плащания към външни доставчици.

Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд приема, че след като ответникът е установил извършени плащания на паричните задължения по всички процесни фактури, предявеният главен иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, след като се отмени обжалваното решение в частта, с която този иск е уважен.

Неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на претенцията за заплащане на обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение. Това означава, че в частта относно иска за мораторна лихва обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от въззивното производство, ответникът „Н и Н Т.л.” АД има право на разноски в пълен размер. За първоинстанционнното производство тези разноски възлизат общо на 2650 лева, от които 976.30 лева са присъдени от Пловдивския окръжен съд, а разликата от 1637.30 следва да се присъди с това решение. В полза на ответника следва да се присъдят в пълен размер и направените във въззивното производството разноски, възлизащи общо на 759.56 лева, от които 559.56 лева – внесена държавна такса за въззивната жалба и 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

В тежест на ищеца остават и разноските, които същият е направил в двете инстанции. Поради тези съображения, частната жалба на ищеца против определение № 1881 от 23.10.2018 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските и конкретно – за присъждане на направените разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат, също е неоснователна, поради което определението следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 247 от 04.05.2018 г., постановено по т.д. № 1 по описа за 2017 г. на Пловдивският окръжен съд в частта, с която „Н и Н Т.л.” АД с ЕИК *** е осъдено да заплати на „***“ ООД с ЕИК *** сумата от 27977.89 лева представляваща незаплатената цена на доставено гориво по 41 броя фактури, доставено за периода 29.07.2013 г. до 29.12.2016 г., както следва: Фактура № **********/29.07.2013 г.;Фактура № **********/30.07.2013 г.; Фактура № **********/30.07.2013 г.;Фактура № **********/30.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.;Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.;Фактура Nq **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/27.08.2013 г.; Фактура № **********/08.10.2013 г.; Фактура № **********/08.10.2013 г.; Фактура Nq **********/09.10.2013 г.; Фактура No **********/09.10.2013 г.;Фактура № **********/21.10.2013 г.; Фактура № **********/22.10.2013 г.;Фактура No **********/22.10.2013 г.; Фактура № **********/22.10.2013 г.;Фактура № **********/25.10.2013 г.; Фактура № **********/25.10.2013 г.;Фактура № **********/25.10.2013 г.; Фактура № **********/25.10.2013 г.;Фактура № **********/05.11.2013 г.; Фактура № **********/05.11.2013 г.;Фактура № **********/11.11.2013 г.; Фактура № **********/11.11.2013 г.;Фактура № **********/ 11.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/ 18.11.2013 г.;Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/02.08.2014 г.; Фактура № **********/22.06.2015 г.Фактура № **********/22.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тглавницата, считано от завеждане на делото- 30.12.2016 г. до окончателното изплащане, като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ООД с ЕИК *** против „Н и Н Т.л.” АД с ЕИК *** иск за заплащане на сумата от 27977.89 лева, представляваща незаплатената цена на доставено гориво по 41 броя фактури, доставено за периода 29.07.2013 г. до 29.12.2016 г., както следва: Фактура № **********/29.07.2013 г.; Фактура № **********/30.07.2013 г.;Фактура № **********/30.07.2013 г.; Фактура № **********/30.07.2013 г.;Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.;Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура Nq **********/31.07.2013 г.;Фактура № **********/31.07.2013 г.; Фактура № **********/31.07.2013 г.;Фактура № **********/27.08.2013 г.; Фактура № **********/08.10.2013 г.;Фактура № **********/08.10.2013 г.; Фактура Nq **********/09.10.2013 г.; Фактура No **********/09.10.2013 г.;Фактура № **********/21.10.2013 г.; Фактура № **********/22.10.2013 г.;Фактура No **********/22.10.2013 г.; Фактура № **********/22.10.2013 г.;Фактура № **********/25.10.2013 г.; Фактура № **********/25.10.2013 г.;Фактура № **********/25.10.2013 г.; Фактура № **********/25.10.2013 г.;Фактура № **********/05.11.2013 г.; Фактура № **********/05.11.2013 г.;Фактура № **********/11.11.2013 г.; Фактура № **********/11.11.2013 г.;Фактура № **********/ 11.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/ 18.11.2013г.; Фактура № **********/18.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/19.11.2013 г.; Фактура № **********/02.08.2014 г.; Фактура № **********/22.06.2015 г.Фактура № **********/22.06.2015 г., ведно със законна лихва считано от завеждане на делото 30.12.2016 г. до окончателното изплащане

ПОТВЪРЖДАВА решение № 247 от 04.05.2018 г., постановено по т.д. № 1 по описа за 2017 г. на  Пловдивският окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „***“ ООД против „Н и Н Т.л.” АД иск за заплащане на сумата от 9782,15 лв. - мораторно обезщетение за забавено изпълнение през периода от 30.08.2013 г. до 29.12.2016 г. на главните парични задължения в общ размер от 31757.93 лв. с ДДС, представляваща незаплатената цена на доставено гориво за периода 29.07.2013 г. до 22.06.2015 г., за което са издадени 50 бр. фактури.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1881 от 23.10.2018 г., постановено по т.д. № 1 по описа за 2017 г. на Пловдивският окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, подадена от ищеца „***“ ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските и конкретно – за присъждане на направените разноски по заплащане на възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** да заплати на „Н и Н Т.л.” АД, ЕИК *** сумата 1637.70 лева - представляваща остатък от сторените разноски в производството по т.д. №1 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд, както и сумата 759.56 лева - разноски за производството по настоящото в.т.д. № 14 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: