РЕШЕНИЕ
№ 11228
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110158128 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 128 и чл. 245, ал. 2, чл. 221 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ: Ищецът –
Л. С. С., твърди, че работил при ответника - „.... На работника не били изплатени трудови
възнаграждения и осигуровки, поради което прекратил правоотношението на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ. Работодателят обаче впоследствие оформил трудовата му книжка на
основание чл. 326 от КТ.
В тази връзка претендира:
- сумата от 3 308,58 лева, представляваща стойността на неизплатено брутно трудово
възнаграждение по трудовия договор на ищеца за периода от 01.04.2020г. до 10.08.2021г.
(уточнение от о.с.з. от 07.04.2022г., което в някаква степен е съобразено и с твърденията,
изложени в исковата молба, където периодите започват от 01.01.2020г., а след това в
таблицата е посочен падеж), ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до
окончателното ù изплащане;
- сумата от 241,48 лева, лихва за забава за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021г.
- сумата от 650 лева - дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ за срока на
предизвестието, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до окончателното ù
изплащане.
- моли, също така, да се коригира основанието за прекратяване на правоотношението
- чл. 327, ал. 1, т. 2 (или при условията на алтернативност т. 11) от КТ.
Претендира разноски и такива в полза на процесуалния представител по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като в о.с.з. от 07.04.2022г. се отказва от това си искане.
1
Ответникът - „..., не се ангажира с отговор в едномесечния срок за това.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Седалището и адресът на ответника са на следния адрес: ..... (а той е посочен и в
становището на дружеството). На същия адрес е залепено съобщение по реда на чл. 50, ал. 4
от ГПК (входната врата на апартамента) на 26.10.2021г.
На вратата на апартамента е залепено съобщение на 26.10.2021г. – л. 49-50. Изрично
се сочи, че няма офис, служители, реклама … (л. 50). Срокът за реакция, ако залепването е
редовно, е месец + 15 дена. Отговорът е депозиран едва на 23.12.2021г.
В тази връзка, според Определение № 141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. № 496/2009г., т.к.,
І т.о. на ВКС: По силата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на съобщения на
търговец и на юридическо лице е последният вписан в търговския регистър адрес и ако
лицето е напуснало адреса, всички съобщения се считат за редовно връчени.
Разграничението с хипотезата по чл. 50, ал. 4 ГПК е налице ако връчителят не е могъл да
намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да го получи. В
последния случай връчителят е длъжен да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК;
аналогично, но по отношение на старото ГПК: О. № 712 от 17.11.2010г., т.д. № 409/ 2010г.,
ІІ т.о.; Когато адресат на нотариалната покана за предявяване на записа на заповед, с
последица определяне на падежа и настъпване на изискуемостта на вземането по него, е
търговско дружество, при връчването на поканата е приложима специалната норма на чл.
50, ал. 4, а не на чл. 47, ал.1 ГПК, когато не е намерен достъп до канцеларията на търговеца,
или не е намерен някой, който е съгласен да получи съобщението - Определение № 47 от
17.01.2011г. по ч.т.д. № 719/2010г., ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК; Определение № 318 от 05,07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. №154/2011 г., II г.о., ГК; също:
Р. № 167 от 19.07.2012г. на ВКС, IІІ г.о., по гр.д. № 358 по описа за 2012г.: Невъзможността
да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от
длъжностното лице - призовкар, като се отбелязва от къде черпи сведения. В случая това е
било сторено, видно от съдържанието на разписката. Неоснователни са доводите на
молителя, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК – да пристъпи
към връчване чрез залепване на обявлението. Посочената разпоредба намира приложение
ако има признаци, че такъв търговец или юридическо лице съществуват на адреса, а в
случая констатацията е в обратния смисъл и не е оборена. Връчителят е положил усилия да
събере сведения, познат ли е на това място търговец с такава фирма и извество ли е някому
юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители на
посочения адрес и по възможност – кога. В случая връчителят е положил усилия да събере
сведения и е удостоверил получените от съседка сведения - че на адреса няма офис,
канцелария и служители на фирма. Обстоятелството, че съседката е била в еднодневна
командировка в същия ден и на работа в деня на връчване на следваща призовка, не
2
опровергава съдържанието на удостовереното в длъжностното лице. Въпреки, че работното
време на призовкаря през деня е с нормална продължителност, особеностите на неговата
работа налагат той да изпълнява своите задължения и извън официалното работно време на
съда. Такава необходимост по делото е била налице с оглед на констатациите, че на адреса
не е имало признаци, че такъв търговец съществува на адреса и необходимостта да събере
сведения на място, което се намира в жилищен блок. Съдът е разполагал с удостоверение за
регистрирания адрес на управление на търговеца, в което се съдържат данните на търговеца
и призоваването е извършено на вписания адрес на управление. При тези данни, по делото
са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на ответника-търговец чрез
прилагане на съобщенията и книжата по делото; Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК: Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „За да се
приложи фикцията начл. 50, ал. 2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е
посочило в съобщението източника на информацията и начина на събирането или е
достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила
офиса”.
ВКС споделя разрешението, дадено в Решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
508/2011 г., IV г. о., ГК (в процедура по отмяна на влязло в сила съдебно решение), а
именно: „За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостовери
обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши
проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в
които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере
сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в
случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса.
Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са
събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма
помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението”.
С други думи разграничението е следното:
- ако има признаци външни и видими за наличие на административно помещение, но няма
достъп, се прилага нормата на чл. 50, ал. 4 от ГПК – т.е. чл. 47, ал. 1 от ГПК;
- ако такива няма, призовката се счита връчена като санкция за дружеството, което не дава
възможност на гражданските субекти и администрацията да го уведомяват за материални и
процесулани правоотношения – чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Адресът има процесуалноправно значение - съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК търговецът се
призовава по последния вписан в търговския регистър адрес – вж. решение № 53 от
23.11.1999г. по гр.д. № 472/1998г., петчленен състав. Ако търговецът е напуснал адреса си и
в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
3
смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 ГПК (проф. Калайджиев: „Търговско право, обща
част“, 2010г, стр. 134). Ако се съобрази изложената практика, то не е налице търговско
помещение. Въпреки това, без да е било необходимо, но само за сигурност (като това
обстоятелство все пак е дало възможност, макар и със закъснение, за да ангажира
процесуално представителство), е залепено съобщение.
В тази връзка са и признанията на г-ж .. (офис няма), съобразно посоченото по-долу. Цялата
аргументация, изложена в молба от 10.01.2022г., е неправилна.
От отговора могат да се ползват само фактите, представляващи признание за
неизгони такива.
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение (ТД от 03.12.2018г.).
Ищецът е работил при 8 часов работен ден. Стандартният работен ден е договорен в ТД от
03.12.2018г. – чл. 2, а възнаграждението е 510 лева + 0,60 % за стаж (чл. 4). Този вид договор
се и предполага, ако друго не се твърди – изложеното е във вр. с довода на ответника – л.
204.
Ищецът е изпрати волеизявлението по реда на чл. 327 от КТ на 11.08.2021г. по
ЕКОНТ
Към исковата молба е приложена ел. кореспонденция относно ползването и
заплащането на платения годишен отпуск на ищеца. Там е приложено и волеизявление по
чл. 327 от КТ (л. 33-4).
На 11.08.2021г. ответникът е изпратил заповед, която е получена от ищеца. Ел.
съобщение на ищеца е от 26.08.2021г. Ответникът обаче признава, че такова предходно има
и то получено на 10.08.2021г. (л. 33-4 и л. 59, където е изричното признание за неизгодното
за страната обстоятелство / чл. 175 от ГПК: например: Р. № 174 от 29.04.2011г. на ВКС, ІV
г.о., по гр.д. № 640/2010г.). Правоотношението е оформено в трудовата книжка, като
прекратено на основание чл. 326 от КТ (л. 43).
В исковата молба – стр. 3, се признава и плащане на заплати по easypay. Признава се,
също така, но вече в молба л. 139 и сл., докладвана в о.с.з. от 07.04.2022г., че са получавани
суми и в брой и че е задържал плащания,
Видно от ел.кореспонденция, водена между ищеца и ответника, първият е извършвал
служебни разходи, като вторият е следвало да ги възстанови (л. 143 и сл. до л. 187). Там
също е ползван easypay (например л. 154).
Електронната кореспонденция първоначално е оспорена – становище л. 233 (следва
да се подчертае, че при липса на отговор, възможността това да се стори към първото о.с.з.
вече е пропусната – става въпрос за тази, приложена като доказателство към исковата
молба). Впоследствие, в о.с.з. 26.05.2022г. бе признато, че тя е осъществена.
Добросъвестното осъществяване на процесуални права предполага признание на всичко,
което страната знае или е длъжна да знае. Може да се оспорва като недоказано само това, за
4
което (обективно, а не субективно) има съмнение, че може и да не се е осъществило. Ако
процесуалният представител не е наясно с някое обстоятелство, следва да се осведоми и да
вземе становище (че то се е случило или че не се е случило). След като кореспонденцията е
между двете страните в процеса, това първоначално оспорване не е нищо друго освен
нарушение на чл. 3 от ГПК. Последващото им повторно оспорване в писмените бележки не
следва да се коментира, нито от процесуална, нито от етична гледна точка.
Процесуалната преклузия за представяне на доказателства по принцип настъпва с
приключването на първото о.с.з., стига в него да е представен доклад. Когато има искане по
което няма произнасяне на съда, в случая защото решаващия орган е приел за съответния
момент, че доказателството е неотносимо (например: Решение № 172 от 23.02.2010г. по гр.д.
№ 386/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС), или ако то е поискано във връзка с други обстоятелства,
станали известни в хода на процесуална, такава не е налице: например: Решение № 178 от
13.05.2011г. по гр.д. № 984/2010г., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 118 от 24.02.2009 г. по
ч.т.д. № 25/2009г. и Р. № 298 от 21.10.2011г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1663/2010г.
От изложеното следва, че всичко, което е поискано от страна на ищеца в о.с.з. или в
което и да е друго заседание, стига да е във връзка с документ, представен от ответника, не е
преклудирано по давност.
Необходимо е едно уточнение – тъй като отговор не е депозиран, съобразно вече
изложеното, ответникът може само да вземе становище по представените от ищеца в
първото о.с.з. (правен анализ), а за тези след това - и да сочи и представя такива, които
евентуално ги оборват, но доколкото не е навел твърдения, не може да ангажира
доказателствена маса, свързана с установяването на собствената му теза – такава
юридически не е налице.
Повтарящите се доводи относно личните данни на лицата, имащи отношение към
изготвените документите (например – л. 212 и л. 227), може да се охарактеризира само като
недопустим опит да се парира желанието на ищеца да установи размера на вземането си.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от старните и прието от съда, като
компетено изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 07.04.2022г., се
установява, че:
При добра счетоводна практика разходни касово ордери се осчетоводяват е рамките
на месеца и да се декларират, ако са обвързани с ДДС.
Основният проблем е, че в плащанията, които са през „Изипей“ в голямата си част
съществува основание за превод „служебни разходи“. Аз разбирам длъжността и трудовата
характеристика на лицето, което е работило като шофьор, т.е. служебни разходи тук са
необходими със сигурност и то не малко – паркинг, бензин и т. н. за обичайната му дейност.
Проблемът е, че тези служебни разходи в отговора на исковата молба са обвързани с
плащане и на възнаграждение – голяма част от тях. В момент, в който задавам въпрос
тези служебни разходи на какви други първични счетоводни документи се базират, за
5
да определя коя евентуално е частта, която би следвало да се използва, за да се изчисли
възнаграждението, реално не са ми представени документи.
Това от една страна. От друга страна, за срока, в който ищецът е декларирал, това
нещо е отчетено експертизата, но не са отчетени точно този тип плащания през „Изипей“, в
които основанието е „служебни разходи“. Няма как да бъдат обвързани от
икономист[1]счетоводител с основание „служебни разходи“ като доказателство за плащане
на работна заплата. Доколкото виждам паричните преводи, които са представени, със
съответните данни и приемам, че те са извършени, но това няма отношение към
отразяването им към възнаграждението, защото аз няма как да кажа, че нещо, което е с
название за служебни разходи е реално възнаграждение.
По делото са предоставени фишове за начислените трудови възнаграждения на
ищеца за периода от 04.2020г. до 08.2021г. и платежни документи за изплащане на
възнагражденията. Допълнително е представен на експертизата фиш за работна заплата за
м.06.2020г.
Експертът се е ръководил от вписаните основания в платежните документи:
- експертизата не е отразила приложените от ответника плащания чрез ИзиПей, в
които за основание на превода е посочено „сл.разходи”;
- за посочените в таблицата разходни касови ордери (РКО) се констатира, че са
осчетоводени в регистрите на дружеството;
- плащанията на трудовите възнаграждения, които са посочени като изцяло
заплатени, са извършвани в срок до 25-то число на месеца следващ месеца за който се
отнасят или са правени преди изтичане на месеца за който се отнасят;
- трудовите възнаграждения, изплатени срещу подпис на фиш за работна заплата, са
осчетоводени в регистрите ведно с възнагражденията на целия персонал.
Във връзка с корекция на осигурителния доход на ищеца, съответно и полагащите се
осигуровки през процесния период, е предоставена счетоводна справка – хронологичен
регистър за 08.2021г. Видно от регистъра е, че са направени доначисления, както на
работната заплата, така и на полагащите се осигуровки, които са и заплатени от
дружеството.
Така, за периода 04.2020г. – 08.2021г. (без извън процесните м.07/2020г., 08/2020г. и
07/2021г.) за трудови възнаграждения на ищеца не е заплатена сума в общ брутен размер на
828,42 лева или нетен размер – 642,82 лева.
За периода, ответното дружество, е доначислило и доплатило осигурителни вноски
за ищеца, до сумата на полагащия се според трудовия му договор осигурителен доход.
Част от задачата на в.л. е да установи какво е плащано, за да разграничи заплати от
други преводи – не е налице излизане от предмета на експертизата или правен извод
(възражение от страна на ответника за обратното – л. 199, гръб).
Депозирано е заключение на СГЕ, оспорено от ищеца и прието от съда, като
6
компетентно изготвено. От него се установява, че ордерите са подписани от ищеца, но
ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове в 4 бр. РКО от 25.09.2020г. (910 лева – л.
68); 25.11.2020г. (785 лева – л. 73, самите суми са забележителни, например: 476,19 лева +
229,19 лева + 79,62 лева); 25.12.2020г. (650 лева – л. 76) и 25.03.2021г. (1 025 лева – л. 83) -
обекти на изследването, не са изписани от Л. С. С..
Видно дори и от чернобелите копия на документите (особено първия), те са изписани
с различен като цвят химикал, като това се признава и от процесуалния представител на
ответника. Общо тези суми надхвърлят иска за заплати като размер: 3 370 лева.
В о.с.з. от 26.05.2022г. процесуалният представител на ответника заявява следното:
Разлика в мастилена паста може да се получи и при спрял химикал по време на попълване
на тези документи.
В о.с.з. от 30.06.2022г. процесуалният представител на ответника заявява следното: В
крайна сметка стана ясно в този процес, че между страните е имало някакви уговорки
и на моменти… тоест декларираните пред държавните институции часове, отработени
са едни, но това е било със знанието на ищеца, затова е и подписвал фишове на четири часа.
Допълнително му е доплащано за осемте часа, на които той и твърди, че работи и,
че му се дължи плащане. Това е правено години наред, защото между страните има трудови
правоотношения повече от четири години назад.
Аз и на вещото лице, което изготвяше СГЕ казах „Много такива разходни ордери и
фишове, този начин на плащане е бил практика между тези две страни години наред.“
Ищецът го е знаел, искал го е, защото по този начин е получавал по-голяма сума в брой.
Дали това е нарушение, което е допуснато от работодателя, това вече евентуално, ако е
ощетено лице, това е държавата, не е ищецът. Ищецът е получавал в брой сумите, които
трябва да получи за осемчасов трудов договор, каквато му е исковата претенция.
Репликата за „престъплението“ изрично е пропусната, но това с нищо не променя
изложеното по-горе.
В о.с.з. от 26.05.2022г. ответникът, чрез процесуалния си представител е задължен да
посочи лицето, попълнило проблемните разходни документи. Становището на дружеството
е изложено в молба от 31.05.2022г. и такава от 27.06.2022г.
Болниченият лист на представляващия дружеството е представен с молба от
31.05.2022г. (л. 269).
В о.с.з. 06.10.2022г. материалният представител на ответното дружество, при разпит
по реда на чл. 176 от ГПК, заявява следното:
Документите, които са представени, като доказателство по делото са изготвени от
мен. Конкретно за тези четири ордера, не бих могла да кажа точни детайли, но практиката е,
че служители на фирмата често искат аванси или взимат заплата си по-рано от датата, която
е в трудовия договор, и в тези случаи се чуваме с тях по телефона или по имейл и се
уговаряме кога ще имам възможност да изпатя съответната сума. Аз си подготвям ордер, в
7
първия удобен момент за мен тегля пари и се виждам с дадения човек и давам парите. Ние
сме се разбрали дали е аванс или заплата. В общи линии, така се случват нещата. Когато се
уговоря с някой за плащане, аз си подготвям предварително ордера, записвам си на кой
човек каква сума имам да давам. Тегля пари и когато се видя с тези хора им давам
парите и те си подписват документа. Стандартно така се случват нещата. Няма причина
впоследствие да съм изготвила разбивката по ордерите. Съобразно сумата която са ми
заявили, това е описано. Ако ми поискат някаква сума, понякога тази сума надхвърля сумата
която имам да давам на дадения човек. Дори да видя ордерите сега, не мога да кажа къде
са се провеждали срещите. Нямам конкретен спомен, но мога да кажа как се случват
нещата по принцип. Фирмата няма офис, работим дистанционно. Виждаме се с колегите
където и както е възможно. Някой път те идват до вкъщи, където работя, друг път се
виждаме някъде в движение. Работата ни е динамична, случва се и да е извън работно
време, за това трудно бих могла да кажа на тази дата конкретно преди толкова време къде
сме се видели. За тези конкретни четири ордера, отново не мога да кажа със сигурност къде
сме се виждали. Виждали сме се и извън гр. София с него, но дали случаят е бил с тези
четири ордера, не мога да кажа. Виждали сме се в Бургас. Имам спомен ищецът да е работил
в Бургас, но не знам дали това има връзка с ордерите. Запозната съм с представени
документи по делото, но не мога да взема отношение по тях в момента. Не мога да кажа
дали някой би го преценил за логично. Има претенция за трудови възнаграждения и
господинът си е получил плащането от мен.
Обясненията на страните са твърдения на лица, заинтересовани от претендираните
или отричаните факти. От гледна точка на процеса твърденията са такива информационни
изявления на страната, с които тя довежда до знанието на съда изгодни за себе си факти.
Тази възможност е предвидена в ГПК.
Част от обясненията на страните представляват важно и ценно доказателствено
средство. Такива са признанията. Те са изявление на страната за това, че са се осъществили
неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти. Признанието води
до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, което е указание за
тяхната истинност (833-69-II). Признанието обаче може да не отговаря на истината. Затова
законът не обвързва съда да приеме за доказано признатото, а го овластява да го преценява с
оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 - 549-88-I). Тъкмо затова то е
доказателствено средство, а не освобождава противната страна от тежестта за доказване,
освен ако съдът обяви признатия факт за ненуждаещ се от доказване (арг. от чл. 146, ал. 1, т.
3 и 4).
Признанието е едностранно изявление за знание, отправено до съда. То може да бъде
направено устно пред съда в съдебното заседание или да се съдържа в отправено до съда
писмено заявление. И в двата случая има съдебно признание. Няма значение дали
признанието е направено пред съда, който ще реши делото. Ако пред некомпетентен или
пред делегиран съд има същата сила.
Обясненията на страните могат да бъдат опора на доказателствени изводи не само в
8
случай на признание. Според чл. 176, ал. 3 от ГПК, съдът може с оглед на обстоятелствата
по делото да приеме за доказани фактите, относно които страната е отказала да отговори или
не се е явила в съда, за да отговори.
Цитираното правило предпоставя, че съдът е отправил до страната въпроси,
поставени от него или от противната страна, т.е. че е подложил страната на разпит. Става
въпрос за служебно иницииран разпит, като това може да се случи във всеки момент от
развитието на делото – т.е. преклузия от тази гледна точка не е налице (л. 284). Налице е
преклузия когато без уважителни причина задълженото да се яви пред съда лице не го стори
своевременно – арг. от чл. 64 от ГПК.
Ако страната иска да бъде подложена на разпит насрещната страна, съдът е длъжен
да удовлетвори това искане. Иначе той ще лиши страната от възможността да използва като
доказателство отговорите на противната страна (2514-83-II). Обясненията на страната,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК, не са решаващи, а следва да се преценят във връзка с
останалите доказателства (1127-86- II).
Когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл. 176, ал. 2
от ГПК, не се яви, за да бъде разпитана, или ако се яви, но откаже да отговори на
поставените ѝ въпроси, законът предполага, че с това свое поведение страната цели да се
отклони от признание на неизгодни за нея факти, и затова овластява съда да счете, че
фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани (например, че
е доказано бащинството, когато ответникът отказва да се подложи на кръвна групова
експертиза: 1743-84-II).
Така, обясненията на страната могат да бъдат използвани като доказателствено
средство само срещу страната, от която те изхождат, но не и в нейна полза. Това е общият
белег, който обединява признанието и поведението на страната по чл. 176, ал. 3.
С нормата на чл. 177, ал. ал. 1, т. 2 от ГПК е даден изричен отговор на въпроса, които
преди 2007г. създаваше затруднения, а именно: законните представители на
юридическите лица. При отменения ГПК именно разпит по реда на чл. 114 отм. бе
проблемен по отношение на представляващ ЮЛ – на страната задължена да се яви лично
… (ал. 2). Недопустимостта на поробен разпит бе споделяна и от този състав.
Поведението на страната може да послужи за опора на неизгодни за нея
доказателствени изводи и в хипотезата на чл. 161 - когато тя създава пречки за събиране на
други допуснати от съда доказателства (например отказва да пред-стави намиращ се у нея
документ или веществено доказателство, респ. да се подложи на кръвна експертиза - 1734-
84-II) – например: проф. Сталев, „Българско гражданско процесулано право“, изд. 2020г.,
стр. 256-9;
Всичко изложено на тема разпита по реда на чл. 176 от ГПК е във връзка със
становището на ответника относно определение от 30.06.2022г. на съда: Съобразно
определeние № 1386 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 328/2011г., IV ГО, ГК, съдия-
докладчик ... е допустимо да се разпита като свидетел материалният представител на
9
ответника, но не и процесуалният такъв. В случая е поискан разпит не на ответника, а на
материален негов представител. С други думи разпитът е допустим.
В тази връзка същото разбиране е залегнало в помагало по Гражданско
процесуално право за младши съдии, страница 401, в която се сочи, че подобен разпит е бил
допустим и по отменения ГПК, изложено, като трето становище на тази тема, от страна на
адв. Г., в молбата ѝ за отвод от 07.07.2022г. (л. 283).
Също, съобразно поддържаната теза на решаващия орган: Законният представител на
физическо или юридическо лице, както и попечителят могат да бъдат разпитани като
свидетели (ВДА XI 32) – проф. Сталев – „Българско гражданско право“, 2006г., стр. 296; стр.
274 и сл. от изд. 2020г., като там материалният представител не е посочен в изключенията.
Уточнението е важно, тъй като първоначално не бе ясно кой точно служител е
изготвил ордерите.
Едва в последното о.с.з. и в писмената си защита, процесуалният представител на
ответника приема разпита.
Обясненията (показанията) на страните психологически не се различават от
свидетелските показания. Като тях те се градят върху възприятие и запаметяване и
представляват тяхното възпроизвеждане. Съдът преценява сведенията, които би получил от
подобен свидетел аналогично на разпит по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като материалният
представил, по правило е заинтересован от изхода на спора.
Всъщност съществената разлика, която вероятно е притеснявала процесулания
представител на ответника, е наказателната отговорност – чл. 170 от ГПК.
Оспорването на подписите, положени във ведомостите за заплати е нормален
процесуален подход, за да се установи евентуална злоупотреба от страна на работодателя (л.
206).
Искането на документацията по програма 60/40 би следвало евентуално да установи
разлика между публично обявените условия по договор с ответника и реално случващото се
(л. 210). В този случай съдът приема, че нормата на чл. 161 от ГПК е приложима.
Отпускът не е предмет на делото, но само за пълнота следва да се посочи, че ако има
спад в дейността (който по изключение е общоизвестен – пандемията), то „важните
производствени причини“ се установяват от работодателя, а след това следва и преценка на
решаващия орган (л. 211).
Ищецът е съдружник в "..., ЕИК .... На съда е служебно известно, че злоупотребата с
нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е изключително разпространена. По тази причина бе
направена служебна проверка в ТР (Решение № 2131 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
13349/2019 г., при извършената служебна справка в поддържания от НАП публичен
регистър на лица, регистрирани по ЗДДС, се установи, че Адвокатско дружество "Д. и К. " с
10
ЕИК ******е регистрирано на 24.08.2011 г. по чл. 96 ЗДДС). Делото е трудово. Това
означава, че ищецът, без значение колко финансово състоятелен е, не дължи разноски (чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК). Това не подлежи на преценка от страна на председателя на състава, а
доводът за обратното е, меко казано, сериозна юридическа грешка (л. 285).
от правна страна:
1. по иска с пр. осн. чл. 128, т. 2 от КТ:
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай между страните в
производството е съществувало трудово правоотношение за исковия период, като ищецът е
престирал работната си сила (презумпция на чл. 8, ал. 2 от КТ).
До доказване на противното от работодателя се предполага престиране на труд за
целия период.
За процесния период минималната работна заплата е със следните стойности:
- 01.01.2020г. - 31.12.2020г. - 610 лева, месечно; 3,66 лева на час (ПМС №
350/19.12.2019г.); и
- 01.01.2021г. - 31.03.2022г. – 650 лева, месечно; 3,92 лева на час (ПМС №
331/26.11.2020г.).
Това, че ищецът не е възразил за дълъг период на практиката на ответника, не
установява и не доказва каквото и да е (довод от молба от 14.04.2022г. – л. 203-4). Същото се
отнася и до подписаните фишове за 4 часов работен ден, дори и работникът да е бил наясно
със идеята на дружеството (арг. е изложен на л. 208г). Трудовото правоотношение има две
страни, като едната от тях е по-слаба – дисциплинарно и икономически. Изменението на ТД
става само с двустранна сделка, като писмена формата е за действителност / forma ad
solemnitatem (чл. 62 и във вр. с чл. 66, ал. 5 от КТ; единственото изключение е уредено в
правилото на чл. 118, ал. 3 от КТ). В ДС към ТД изрично следва да се опише какво точно се
случва (променя), а не това да става под формата на принуда, с оглед получаването на
някакво възнаграждение. Отделен е въпросът, че подобен довод би бил и процесуално
преклудиран (не е налице отговор), ако не протИ.речеше и на имеративна правна норма.
Ако, както е в случая, е предвидена форма за действителност или такава е
договорена/приета от страните, то и изменението следва да се съобрази с нея (да я спази):
Формалният характер на договора изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде
извършено в писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение
- Решение № 950/31.10.2005г. по гр. д. № 242/2005г. на ВКС, II т. о.; също: Решение № 98 от
07.07.2009г. по т.д. № 518/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Само за онагледяване, че става въпрос
за основен принцип: Не се изисква специален начин за изразяване на съгласието при
изменение на договор – то може да бъде направено и мълчалИ., стига да е спазена същата
форма, по която е станало сключването – К. Р. 103/1890г. І (проф. Меворах и др. –
„Коментар на ЗЗД І“, 1924г., л. 82; и проф. Голева, „Застрахователно и презастрахователно
11
право“, 2000г., л. 32). И само за пълнота е добре да се посочи, че ако фишът беше ДС към
ТД, т.е. две насрещни материализирани волеизявление (отново трябва да се подчертае, че
волеизявлението, че се получава сума, не е такова), то това би било хипотеза на писмено
съгласие.
Липсата на заетост, следствие от неосигурена работа, не е основание за отказ да се
заплаща възнаграждение (довод – л. 209). Евентуалното получаване на други суми за
различен от процесния период е ирелевантно – не е направено възражение за прихващане, а
и предвид нормата на чл. 271 от КТ.
Основателно е обаче възражението за нощен и допълнителен труд. Такова твърдение
в исковата молба не е изложено (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на
ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от
10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.)
Какво точно е плащал ответникът не доказване на е отрицателен факт. Ако се твърди,
че нещо, озаглавено по какъвто и да е друг начин освен заплата и аванс, е някое от
посочените понятия, то това следва да се установи именно от ставната, която има интерес да
го стори – т.е. ответникът (чл. 154 от ГПК).
Само за пълнота следва да се отбележи, че отрицателните факти са предмет на ТР № 6 от
15.07.2014г. по тълк.д. № 6/2013г., ОСГК на ВКС. Обсъден е както специалният въпрос, така
и общия проблем - Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал
без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази
норма, и няма законова опора за отклонение от правилото на чл. 154 ГПК. Доказването на
отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно
отрицателния факт. Това ТР е и във вр. с О.М., изложено в ТР № 1 от 02.04.2014г. по
тълк.д. № 1/2014г., ОСГТК на ВКС, което тогава отклони искането. Доктрината винаги е
приема, че: Отрицателните обстоятелства могат да бъдат доказвани и те трябва да бъдат
доказани съгласно с общия принцип на разпределение на доказателствената тежест (528/933
ІІ; 797/936) (проф. Силяновски: „Гражданско съдопроизводство“, т. ІІ, 1941г., стр. -136).
Очевидно не е налице изрядно заплащане (изводът на ответника за обратното – л. 205, е
неверен), след като в.л. и в тази хипотеза, дори при съобразяване със счетоводството на
дружеството, констатира недоплащане. Арг. в тази насока е и „трансформирането“ на
работния ден от 8 часов в 4 часов, осчетоводяването му като такъв и последяващата обратна
корекция (към 8 часа). Освен това, в разходихте документи са описани заплати за няколко
месеца – например този на л. 68: м. 8-10, като трите суми са различни. Ако се приеме, че
документът е безпроблемен, то това означава доплащане поне на две заплати (или
немаловажни части от тях) много след като падежът за това е настъпил. Във РКО – л. 73, и
трите суми са със стотинки, за да се получи накрая цяло число – 785 лева. Същото се отнася
и до РКО – л. 76. Подобно съвпадение (веднъж) е малко вероятно, но възможно. Ако е
двукратно, а в случая и четирикратно (л. 83), това е най-малкото странно (при установяване
на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки презумпции - Решение №
12
400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.: неустановените от закона предположения не
са нищо друго освен заключения на съдията за истинност на един оспорен факт от
наличните установени и потвърдени факти).
Трудно е да се предположи, че е искан аванс от 79,62 лева или всевъзможните други странни
и по правило несъвпадащи суми.
Разпоредбите на чл. 182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ установяват едно изключение от правилото,
че писането не доказва нищо в полза на неговия автор. Относно редовно водените
счетоводни книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Те
не се ползват с някаква задължителна доказателствена сила, а същата се преценява от
съда с оглед на всички доказателства по делото - Решение 2 от 20.01.2011г. по гр.д. №
478/2010г., III г.о. на ВКС; също: ТР № 39-2 от 05.03.1954г., на ОСГК на ВС и Решение 218
от 05.07.2011г. по гр.д. № 775/2010г., III г.о. на ВКС. Следователно редовно водените
счетоводни книги не притежават доказателствена сила, равнозначна на материалната
доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, тъй като са производни, т.е. те
се изготвят на базата на първични счетоводни документи. Именно и поради това, както чл.
182 ГПК, така и чл. 55 от ТЗ, изискват те да са редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде
надлежно удостоверено - Определение № 101 от 17.02.2009г. по т.д. № 652/2008г., І т.о. на
ВКС.
Ако разходните документи бяха хомогенни като съдържание – например фиш (л. 84), не би
имало проблем. Процесните 4 обаче са с нехомогенно съдържание. Попълването им най-
вероятно е било двукратно. Практиката в тези случаи е следната: … съдът е длъжен да
укаже на представилата документа страна задължението по чл. 183 ГПК или тежестта да
установи съдържанието му с други доказателствени средства, ако това е наложително, или
да я задължи да представи четлИ. копие, като е възможно и да установи неговото
съдържание чрез изслужването на експертиза (Решение № 458/01.06.2010 г., по гр.д. №
1299/2009 г., на III г.о.; Решение № 352/06.07.2010 г., по гр.д. № 189/2009 г., на II г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК). С други думи, следва да се установи, че цялото
съдържание на документите е било във вида, представен по делото към момента на
поставяне на подписа на работника (арг. и от нормата на чл. 181 от ГПК).
Счетоводството на ответника не е изрядно, а точно обратното. Работодателят си е позволил
да манипулира времетраенето на трудовия договор, като това е и декларирано пред
администрацията. Въобще не е ясно кога и за какво е плащано на работника (разходи по
трудовата дейност или заплати). Становището на вещо лице по ССчЕ, в разпита си в о.с.з., в
тази насока - В момент, в който задавам въпрос тези служебни разходи на какви други
първични счетоводни документи се базират, за да определя коя евентуално е частта,
която би следвало да се използва, за да се изчисли възнаграждението, реално не са ми
представени документи. Реално може да се приеме, че всъщност не е налице
осчетоводяване. От тази гледна точка оплакването на ответника за използването епитети
като „стъкмистика“ не би могло да се възприеме (л. 141 и л. 208). Става въпрос точно за
това недопустимо явление.
13
Така на ищеца са плащани суми, но не е ясно за какво, тъй като те нямат счетоводно
отражение. Същевременно и ищецът признава, че е получавал суми за заплата по easypay и
че е задържал плащания. Не е възможно с точност да се установи какво точно, над
посоченото в ССчЕ, се дължи. КТ е дебалансиран в полза на по-слабата икономически и
дисциплинарно страна, а това е и европейска практика (т. 14 от преамбюла на Регламент
(ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година).
Последното означава, че ако нещо може да се тълкува двояко - в полза или във вреда на
работника, се избира първият вариант.
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че на ищеца се дължи, извън посоченото от
счетоводителя, още 1 500 лева (Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5023/2014г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията ..: При наличие на доказателства за основателност на иска,
съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер.
Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, да определи размера по своя преценка
или като вземе заключението на вещо лице; също: Решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д.
№ 5247/2013 г. на ВКС; Решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС).
Аргументи в тази насока са и, както бе посочено, поведението на процесуалния (от една
страна) и материални (от друга) представител на дружеството:
- късно явяване на г-жа .. (арг. и от чл. 18 от Наредбата за медицинската експертиза; а също
така и доколко търговец /ЮЛ/ не може да се ползва от бременността и раждането на свой
материален представител, като така парира претенциите на своите съконтрахенти,
навеждайки довод за поне затруднено представителство); и
- непредставянето на документацията по програма 60/40.
И в тази връзка, заплахата с последицата от евентуалното неизпъленние на процесуално
задължение, не е хипотеза на неправомерно поведение от страна на решаващия орган. Той е
длъжен да го стори.
Така първата претенция е основателна за сумата от 2 142,82 лева, нетно възнаграждение. За
горницата искът следва да се отхвърли.
2. по иска с пр. осн. чл. 245, ал. 2 от КТ:
Задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение е срочно.
Съгласно обикновената практика плащането се извършва на първо число на месеца, следващ
този, през който е полаган труд (ако друго не е договорено). Това е срок и той кани (чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Следователно лихва се дължи за всяко възнаграждение, считано от
следващия месец.
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че дължимата сума възлиза на 156,40 лева. За
горницата искът следва да се отхвърли.
3. по иска с пр. осн. чл. 221, ал. 1 от КТ:
Съгласно цитираната норма, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му
14
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните
вреди - при срочно трудово правоотношение.
Според О. на ВКС от 19.03.2014г., I г.о., по ч.гр.д. № 808 по описа за 2014г.: Първо,
съдебната практика константно приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на
трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е
настъпил по-рано; и Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията ....
Така, ако е налице недоплащане от страна на работодателя и волеизявлението на
работника предхожда това на дружеството, то правното основание обвърза ответника. Както
бе посочено, дори и без становището на съда относно абсолютно нередовното счетоводство,
съгласно заключението на ССчЕ, е нелице недоплащане.
Искът е основателен.
4. по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ:
Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред
работодателя или пред съда и да иска: 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка или в други документи.
С оглед изложеното относно предходния иск и този е основателен. Стриктно
погледнато алтернативното съединяване е хипотеза на нередовна искова молба. На ищеца
обаче е безразлично дали основанието би било т. 2 или т. 11 от нормата на чл. 327, ал. 1 от
КТ, поради което претенцията следва да се уважи на установеното по делото основание – т.
2.
допълнително следва да се посочи и следното:
Сезирането на всевъзможни „влиятелни“ органи (инспекторат към ВСС и ръководство на
съда), съобразно изложеното в определение от 26.07.2022г., като опит за неправомерно
въздействие по отношение на решаващия орган, не следва да се толерира. Някога подобни
инициативи (опит за неоснователно предизвикване на отвод) са били санкционирани: Ако
областниятъ съдъ намери, че молбата за отстранението на околийския съдия е
неоснователна, и че молителятъ въ случая е билъ недобросъвестенъ, налага на този
последния глоба отъ 100 до 1.000 лева – чл. 30 (57) от ЗГС отм.
Обидата на съда, на страна в процеса, на процесуален представител на някоя от страните, на
свидетел или на вещо лице не се третира от чл. 89 ГПК в контекста на посегателство върху
правото на чест, на достойнство и на добро име на конкретната личност (например на
конкретния съдия, адвоката, вещото лице, свидетеля), а като нарушение на установените
правила за работа на съда като държавен орган. Основанията за прилагане на глоба в
споменатите по-горе случаи са свързани с неспазване на задължението на правните субекти
да не създават пречки за осъществяване на функциите на държавните органи и да
15
демонстрират уважение към тях. Това общо задължение на гражданите осигурява
практически възможността за провеждане на съдебни заседания при изпълнение на
задължението на съдилищата, да разглеждат делата, спазвайки принципа на публичност и
непосредственост, залегнал в чл. 11 от ГПК. Опитът за психологическа интервенция е
именно такава хипотеза. Аргументация в тази насока е изложена в Определение № 456 от
19.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 361/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ...:
Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по
какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да
подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на
съдиите.
Становището на асистент .. („Защита срещу използването на гражданския процес като
средство за непозволено увреждане“) е доктринално такова. Цитирано е само, за да онагледи
проблемът, разглеждан от решаващия орган. То не е източник на правото (л. 335), не се и
твърди подобно нещо, но е авторитетно становище, по разбиранията на председателя на
състава, като същото се отнася и до всички, цитирани по-горе автори (включително и доц.
Таков, споменат от процесуалния представител на ответника).
На фона на всичко изложено, да се цитира завета на доц. Таков за защита на правото дори и
от закона е най-малкото неуместно (л. 335). Идеята, както я разбира председателя на този
състав, е едно бъдещо (все още неслучило се) гражданско общество да възпира напъните на
законодателната власт да генерира норми, нарушаващи основните принципи на правовата
държава и в частност на Конституция. Това „право“ предполага адекватна и работеща
съдебна система, а не склонност за нарушаване на основни, изкристализирали във времето,
материални и процесуални норми.
по разноските:
На ищеца не се дължат разноски, тъй като такива не се претендират.
На ответника се дължат разноски (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената част от
исковете.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 2, ал. 5, минималният размер е 600
лева + 461,60 лева + 2 Х 300 лева = 1 661,60 лева.
Проведени са 5 заседания.
1 661,60 лева + 300 лева = 1 961,60 лева.
Възражението за прекомерност е неоснователно.
Предявени са 4 иска, като два от тях са уважени изцяло: 2 100 лева / 2 = 1 050 лева.
За първите 2 иска, съобразно просто тройно правило, от ищеца се дължат – 369,96 лева.
Ответникът дължи на основание чл. 77 от ГПК, държавна такса – 85,71 лева + 2 Х 50 лева +
80 лева (конститутивния иск), както и сумите 100 лева, възнаграждения за вещо лице,
съобразно констатациите му = 365,71 лева.
16
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128 и чл. 245, ал. 2, чл. 221 и чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, „..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., представлявано от управителите .. и ..
.., съд.адр.: Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.“, учредено съгласно законодателството
на Република България, вписано в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по Вписванията при
Министерство на Правосъдието, с БУЛСТАТ № .., със седалище и адрес на управление: гр.
..., представлявано от адв. д-р Х. Г., член на САК, личен № .., e-mail: ..., да заплати на Л. С.
С., ЕГН **********, гр. София, .., съда.др.: гр. София, .., тел. за контакт: .., e-mail: ... чрез
адв. К. К. К., САК, ЕГН **********, следното:
- сумата от 2 142,82 (две хиляди сто четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки)
лева, представляваща недоизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от
01.04.2020г. до 10.08.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.10.2021г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 3 308,58 (три хиляди триста и осем лева и петдесет и осем стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
- сума от 156,40 (сто петдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, лихва за забава
върху сумата от 2 142,83 лева за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021г., както като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 241,48 (двеста
четиридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНА,
- сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, поправка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между Л. С. С., ЕГН **********, гр. София, ..,
съда.др.: гр. София, .., тел. за контакт: .., e-mail: ... чрез адв. К. К. К., САК, ЕГН **********,
и „..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., представлявано от
управителите .. и .. .., съд.адр.: Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.“, учредено съгласно
законодателството на Република България, вписано в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по
Вписванията при Министерство на Правосъдието, с БУЛСТАТ № .., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., представлявано от адв. д-р Х. Г., член на САК, личен № .., e-mail: ...
(възникнало с ТД от 03.12.2018г.), вписано в трудовата книжка на Л. С. С., ЕГН
**********, като вместо чл. 326 от КТ да се впише чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
17
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л. С. С., ЕГН **********, гр. София, ..,
съда.др.: гр. София, .., тел. за контакт: .., e-mail: ..., чрез адв. К. К. К., САК, ЕГН **********,
да заплати на „..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ...,
представлявано от управителите .. и .. .., съд.адр.: Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.“,
учредено съгласно законодателството на Република България, вписано в Регистър
БУЛСТАТ към Агенция по Вписванията при Министерство на Правосъдието, с БУЛСТАТ
№ .., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от адв. д-р Х. Г., член на
САК, личен № .., e-mail: ..., сумата от 369,96 (триста шестдесет и девет лева и деветдесет и
шест стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..., представлявано от управителите .. и .. .., съд.адр.: Еднолично
адвокатско дружество „Х. Г.“, учредено съгласно законодателството на Република България,
вписано в Регистър БУЛСТАТ към Агенция по Вписванията при Министерство на
Правосъдието, с БУЛСТАТ № .., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано
от адв. д-р Х. Г., член на САК, личен № .., e-mail: ..., да заплати по сметката на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата в размер на 365,71 (триста шестдесет и пет лева и седемдесет и
една стотинки) лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
съобразно уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1
от ГПК по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА (2 142,82 лева + 650 лева).
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение
– с частна жалба в едноседмичен срок.
На основание чл. 205 от НПК, копие от Решението и протоколите по делото ДА СЕ
ИЗПРАТЯТ на Софийска районен прокуратура за преценка за евентуално извършено
документно престъпление (дописване на разходни ордери), данъчни/трудови нарушения и
такива, свързани с мярката 60/40.
районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18